Въпрос от Севиля, Испания: Необходимо ли е да се прави обрязване на физическо ниво, за да се почувства такова вътрешно духовно намерение и ограничава ли се човек в духовното от това, че не изпълнява съответстващите материални действия?

Отговор: Аз вече толкова пъти обяснявах, че физическите действия нищо не определят в духовното. Всички изяснявания и всички поправяния се реализират в отношенията между хората.

Всичко има две поправяния:

1) ”отдаване заради отдаването” или ”Не прави на другия това, което сам ненавиждаш”.

2) ”получаване заради отдаването” или ”Възлюби ближния, като самия себе си”.

С първото поправяне достигаме свойството Бина, отдаване (”хафец-хесед”), а с второто поправяне достигаме свойството Кетер, Твореца. Това са двата етапа на поправяне, за които говори цялата Тора.

Съгласно с тези поправяния има 613 ”съвети и указания на Тора” (”ейтин” и ”пкудин”) – всичко това са действия по поправянето на желанието. И когато става дума за обрязването (брит мила) – се има в предвид вида поправяне на желанието, за забраната да го използват по-нататък от сфирата Есод, от която и се изпълнява това поправяне.

А никаква физическа операция няма да помогне на човека да стане свят/ отдаващ. Ние трябва да мислим за вътрешното/ духовното поправяне. Но всеки човек, съгласно произхода си може да съблюдава своите традиции.

Баал Сулам, като описва поправеното общество на бъдещето в статията ”Последното поколение”, казва, че всеки може да остане в своята религия – това не пречи духовното постижение.

Въпреки че традициите на юдаизма се различават от другите традиции с това, че отразяват истинските духовни закони, но тяхното външно изпълняване никак не помага да се поправи душата. Това е само обичай, приет да се изпълни в този свят като култура на народа.

От урока по ”Бейт Шаар а-Каванот”, 28.11.2010

[27964]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Науката кабала – това е именно тази наука, която ни обяснява как да изменим себе си и тогава, в съответствие с това, моят свят да се превърне в друг, висш свят, в който започват да стават различни изменения.

Кабала ми казва, че се намирам срещу светлината, но не я усещам и виждам пред себе си, като на рентгенова снимка, картината на своите свойства върху нея. Тоест казваме, че ако аз виждам хората, целия свят, звездите, то всичко това са моите свойства срещу светлината.

Как да започна и да изменя нещо в себе си? Аз искам да се убедя, че тази картина действително се явява като резултат от моя вътрешен свят и тя не е случайна.

И тук аз започвам тази игра: променям се в нещо – и се променя картината около мен, променям се още малко – и отново немного се изменя околният свят. На практика – интересна игра!

В статията ”Скриване и разкриване на Твореца”, Баал Сулам пише, че човек, който има определено възприемане на реалността, отначало му се струва, че едни хора преуспяват, други са нещастни, а трети са болни.

Но след това, както той се променя, вижда тези хора съвсем други: тези, които са изглеждали глупаво, неочаквано стават умни, бедните – богати, а преуспяващите изведнъж загубват всичко.

За това да изменят своите свойства и чрез това да управляват реалността, сред дадената ни реалност, отделени от учител, от книги, от група.

Като ги използваме за разкриване на светлината/ Твореца, свойствата отдаване и любов, аз извиквам съществуващата извън мен светлина, която въздейства на моето желание, променя го до подобие на себе си/ Твореца.

Излиза, че ако аз желая нещо да се промени, ми е необходимо да изменя само самия себе си.

От лекция в аудиторията ”Кабала за народа”, 23.11.2010

[27892]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос от блога: Уважаеми рав, защо се игнорират арабските ученици и нямаше покани за конгреса на арабския сайт?

Нима не искате да се присъединим към вас? Въпреки че знаете, че без нашето участие няма да се случи пробивът.

Неотдавна в една от вашите програми Вие казахте, че Израел е обкръжен от „ято арабски страни”, а в друга програма направихте гръмко заявление, че една ядрена бомба ще успокои Иран, а ние си мислехме, че „в ръцете ви има рози” и това също са Ваши думи.

Но аз имам по-друга представа: във всеки човек съществува собствена сила Исраел и собствена сила Араб. Исраел е над парса, Араб – под табур.

Заедно това са силите на единния Творец. Исраел е Га”Р и ако не започне да работи над своя Араб, над НеХИм, нищо няма да се получи с неговия шалом!

А Араб в човека, ако се предположи, че иска да унищожи Исраел, е подобен на самоубиец, защото Исраел е в него самия, в неговия парцуф над хазе!

И затова, докато не обикне своя Исраел, няма изобщо да може да се примири с Исраел като цяло, извън себе си.

Същото е и с евреина или израилтянина: докато не обикне (=не изправи!!!) своя НЕХИМ, своето място под табур, своя „араб”, изобщо няма да може да преодолее препятствието спрямо света с арабите извън себе си.

Ахмад Салем

Отговор: Скъпи Ахмад,

Вие сте абсолютно прав за това, че Исраел, Ишмаел, Ейсав – това са сили вътре в човека и, само ако ги изправи, ще може да доведе до хармония целия свят.

И затова, че изправянето се забавя, е виновен на първо място народът Исраел – този, комуто е била връчена методиката на изправянето.

Президентът на Иран е одиозна фигура, той ярко изразява ирационалността на конфликта, но причината не е в него, а вътре във всеки от нас.

Ние виждаме как всички участници в конфликта, независимо дали Израел, палестинците, Иран или западните страни, се държат нелогично, напук на здравия смисъл, понякога просто самоубийствено за собствените си народи, като че ли ги управлява някаква сила свише.

Даже ядрената бомба „да успокои” Иран, тя ще освободи място за някой друг и ситуацията ще се влоши още повече.

Решението да не каним нашите арабски другари на конгреса е много болезнено решение. Ние го взехме с тежко сърце и само заради това да не подлагаме на опасност живота на нашите другари и членовете на техните семейства.

Твърде е голямо противопоставянето, а властта в арабския сектор засега, уви, е в ръцете на хора, които не само не са открити за диалог, но и въобще се водят повече от емоциите, отколкото от здравия разум.

В тази ситуация е необходимо търпение и разбиране на цялата сложна обстановка. Никаква друга причина нямаше, нашите другари от мюсюлманските страни с по-открити режими – Турция, Казахстан, Узбекистан, а също така другари с арабски произход, но живеещи на Запад, открито присъстваха на конгреса.

Ние сме с вас с цялото си сърце. Нека заедно да помислим върху това как да засилим вътрешната си връзка, а чрез нея ще се изправят и външните условия. Това не е лесна задача, но, след като стои пред нас, значи Творецът ни е дал сили за нейното решаване.

[28026]

Filed under: Въпрос-отговор, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да бъдеш по-високо от пречките?

Отговор: По-високо от пречките значи, че аз ги взимам, обработвам ги, съхранявам ги и се намирам над тях – като върху вълна.

Аз не ги изтривам, те остават в мен, и, повдигайки се над тях, аз се докосвам до светлината, до Твореца, до Отдаващият ми. Той ми дава тези пречки, за да се приближа до Него – над тях.

Пречките са език. Творецът пробужда в мен моите свойства, обратни на Него. Ако аз се издигна над тези противоположни свойства, то се докосвам до Него.

Засега това все още не е съвсем чувствен контакт, но все пак заради тях аз започвам да усещам Неговото отношение. Аз започвам да ценя тези пречки. Защото именно те ме водят до контакта с Твореца, а без тях аз не бих се докоснал до Него.

Пречките ми показват кое ни разделя, кое ни пречи да се докоснем. Ако аз се издигна над тях, преодолявам препятствие, – и вече получавам някаква връзка с Твореца.

Затова ние сме длъжни да благодарим за всички пречки, правилно да ги обработим и да се отнасяме към тях като към препятствие, над което трябва да се издигнем, за да достигнем връзка с Твореца.

Свойството, което ме разделя от Твореца, започва да ни свързва, ако се издигна над него. Въпреки че ми се струва пречка, аз го усещам не като пречка, а като средство, с което да създам връзка с Твореца.

Ако отменя себе си и искам да бъда над тези пречки, аз плувам над тях, като топка по вълните, през цялото време в контакт с въздуха. Затова аз не изтривам тези пречки, а се намирам над тях. Те са ми нужни, за да се издигна над тях.

От урока по Книгата Зоар, 29.11.2010

[28064]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако  по време на урока човек изпитва гняв и ненавист по отношение на другарите си, по какъв начин да изгради намерение, устремено към единство?

Отговор: Преди всичко трябва да видите в това себе си. А след това да си представиш вярната картина: ние с Твореца сме разположени на противоположни полюси, а между нас се намира групата.

Аз формирам своето отношение към групата, докато не видя в нея Твореца. Защото тук е същото онова Място, където разкривам Него, разкривам висшия свят.

От една страна, за да се обединя с приятелите си, аз мога да подложа групата на критика: ние не сплотяваме усилията достатъчно. А от друга страна, как да разбера, че не се заяждам напразно и не изливам върху приятелите си своя егоизъм?

Това ми става ясно по ответната реакция – доколко те възвеличават целта в моите очи. Тогава, осъзнал важността на целта, аз се обръщам към групата, за да намеря там, между нас, заобикалящата ни светлина (ор макиф), която ни връща към източника.

В следствие на неговите действия аз се променям и отново се обръщам към приятелите си, за да мога сред тях да разкрия Твореца.

Така завършва началния цикъл на моя анализ. А след това се пробужда следващото решимо и започва нов кръговрат.

От  урока по Книгата Зоар. Предисловие, „Роза“ 28.11.2010

[27916]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как по време на уроците да подновяваме своето намерение, сред противоположностите отклоняващи вниманието ни в различни страни?

Отговор: Добре е когато всеки път има пречки. Човек не успява да обнови намерението, тъй като съзнанието се изплъзва и ни придърпва надолу към други мисли.

И отново от небесата напомнят на човек, че мислите му не се отнасят към духовния напредък. И още веднъж той намира сили да проанализира ситуацията и да помоли за скорошно измъкване от тресавището към единството.

От тази точката на единството той се връща към темата на урока, колкото се може по-близо се прилепва към Зоар.

Точно това е и „изучаване на Тора” – не изучаването на текста, а самообучението. Защото в крайна сметка ние изучаваме себе си. Казано е: “От своята плът ще съзра Твореца“. Това е начина, по който се приближаваме към истината.

Греши този, който мисли, че е задължително да знае изучавания материал. Човек е длъжен да знае кой е самият той, да опознае себе си, свързвайки се с написаното. “Кой съм аз, когото Тора обучава на причастност към светлината“? Аз проявявам всички свои противоречия, всички пречки и видовете духовни връзки, всичките “за“ и “против“.

Ето в какво трябва да се обучавам. Тора преподава уроци на моето зло начало, поставя го пред светлината. Казано е: “Аз създадох злото начало и създадох Тора за да го преправи“. Когато и двата тези фактора се проявяват пред човек, той започва да проверява единия и другия – ето това е изучаването на Тора.

Изобщо аз изучавам не текста, а себе си. Когато се устремя към истината, текста ми носи усещането колко далече съм аз от нея. Обикновените хора, са като машини, учат по написаното – но има Тора, която изучават по себе си. Относно това е казано: “В Твоята светлина ще видим светлината“.

Това вече е съвсем друг вид изучаване – в противоположност с пречките, в противостоене с тях – практическо самообучение. “Кой съм аз в сравнение с Твореца?“ – такава на кратко е същността на това обучение.

Тъй като всички пречки и проблеми, възпрепятстващи ме да се потопя в реалността, за която чета, това са различията между мен и Твореца. И ако аз се приповдигна над всички лица на собствения си егоизъм, то ще демонстрирам готовността да се движа напред, да се срещна с Него.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 29.11.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Възможност за освобождение

Избавлението на Израел (реализирането на стремежа към Твореца) и цялото негово величие (напълването със светлина) зависи само от изучаването на книгата Зоар и вътрешните части на Тора.

И, обратно, всички разрушения и всички падения на синовете на Израел – са само вследствие от това, че те са изоставили вътрешната част на Тора, принизили са я до най-ниското ниво и са я направили вещ, от която да няма абсолютно никаква потребност (а доколкото нея подсъзнателно чакат от нас народите на света, то, ако ние не им предлагаме средството за постигане на висшето, то те и нас ще считат за ненужни в този свят).

Баал аСулам. Предисловие към Книга Зоар. п.69.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: В крайна сметка аз съвсем не обичам приятелите. По какви състояния ще опозная Твореца в групата?

Отговор: Доколкото не обичаш приятелите, толкова не обичаш Твореца.

За да разкриеш светлината е нужен съсъдът на любовта. Аз се съединявам с вътрешната точка на приятеля, с неговото духовно желание.

Ако той е в групата ни, то естествено – Творецът го е довел. Творецът е дал на приятеля точката в сърцето, затова сме заедно.

Всички останали свойства, които аз виждам в приятеля и в самият себе си, е нужно да присъединяваме към тази вътрешна точка.

Те трябва да станат опора, платформа за нейния растеж и развитие. Всички наши желания ще изграждат около нея духовния парцуф.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 28.11.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „ роза с тринадесет венчелистчета”?

Отговор: Числата в кабала характеризират състоянията. Защото като цяло, ние изучаваме състоянията на своето желание по отношение на Твореца.

В тази игра има само двама участника: желанието за наслаждение и светлината, Твореца. За техните взаимоотношения ни разказват кабалистите.

Да се разкаже за това може по различни начини. Един от вариантите са числовите характеристики. Числата обозначават не количествени значения, а признаци на състоянието. Всяко число има своя вътрешна същност, всяко символизира нещо.

Зад числото 13 стои допълнение – допълнителни сфирот ХаГаТ. Според същия принцип се разшифроват всички други числа и гематрични значения.

Въобще, в духовното не съществуват обичайните за нас цветове, разстояния, звуци и форми. Каквото и да ни описват кабалистите, винаги става дума за характера на взаимовръзката между желанията и светлината. Всичко се свежда до един параметър: доколко желанието, във всички негови свойства, се уподобява на светлината.

Във всяко желание има 10 сфирот, или 613 части. И затова, всяко желание може да се представи като съвкупност, общ обем – не единичен щрих, а комплекс от множество детайли на възприятието.

Като следствие, ние му даваме определено название, характеризираме го с тези или други цветове, звуци , форми. Но в крайна сметка винаги съпоставяме желанието със светлината.

Както всички тела в нашия свят, от твърдите до газообразните, могат да се представят във вид на вълни с различна дължина, рисуващи образите в нашето съзнание.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 29.11.2010

[28039]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Четейки Предисловието на  Книгата Зоар, ние сме длъжни повече да се грижим за  намерението, отколкото за разбирането на текста.

Преди всичко, трябва да се концентрираме върху правилната нагласа: защо четем Зоар? Какво се случва с нас по това време? Какво ни въздейства? Какво искаме да постигнем като резултат?

И едва тогава ние се обръщаме към самия текст, опитвайки се да проникнем в неговия смисъл.

Само след като „разчистим” място в себе си, ние ще постигнем нужния ефект. А иначе той просто няма къде да се прояви.

Въпрос: Как да подготовим това място?

Отговор: Подготвяме го издигайки се над пречките. Човек идва на урок по кабала, на среща с Книгата Зоар, на среща с приятелите, с цяла купчина от пречки, които му се струват случайни. Но случайности няма. Няма никой друг освен Твореца .

И затова трябва да направя правилна равносметка: аз не разбирам какво става, защо това се случва именно с мен или с нас, но въпреки всичко, аз съм длъжен да се приповдигна над всичко – единствено в името на обединението с приятелите.

Така ние подготвяме почвата, създаваме място за бъдещите кълнове, формираме Малхут. За същото се говори в друга статия от Предговора на Книгата Зоар – „Нощта на невестата”.

По време на урока ни се предоставя възможност, която не съществува никъде другаде. Доколко е важно за мен да разкрия Твореца, да Му доставя удоволствие?

Доколко за мен е важно да се издигна над своя егоизъм и да се обединя с другите, за да разкрия Него? Аз постоянно измервам своите цели съобразно с важността им.

При това, аз всеки път виждам, че ми се поставят пречки. И съм длъжен да стискам за гърлото егоизма си, за да продължа по пътя, пребивавайки в единство, оставайки в темата, в непосредствена близост до духовните първоизточници. Тук е заложена сериозна работа, което и значи да „подготвим място” за разкриване на Твореца.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 29.11.2010

[28049]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→