Въпрос: Когато се възпитава дете, основно се действа ласкаво, опитвайки се до го поощрят и ободрят.

Защо в мен съществува чувството, че Творецът нас ни възпитава повече с пръчката отколкото чрез поощрения?

Отговор: Това се нарича: “Всеки обвинява в степента на своята непоправеност“.

Но когато ти се разкрие Неговото отношение към нас, ти ще видиш с какво безкрайно милосърдие Той е действал. Само ние – гледайки през своите егоистични очи, не можем да видим и разберем това.

Дори и сега да ти дадат пълно, стопроцентно напълване – в следващия миг, когато се разкрият нови информационни гени (“решимот“), ти ще се почувстваш така все едно нищо не си имал и ще попиташ: “Е, къде е този, който ме е създал, защо Той не ме напълва?!“

И от гледна точка на егоизма, това ще са напълно справедливи претенции – щом като Той е създал желание за наслаждение, Той очевидно трябва и да го напълва с наслаждения? Само че ние не вземаме под внимание това, как Той иска да ни напълни, но в друго сто пъти по-високо ниво, и затова от нас се изисква първо да станем подобни на Него.

От нашето ниво на нас ни е невъзможно да оправдаем действията на Твореца. Затова нивото на праведника започва от Бина и нагоре.

Само когато ние през цялото време усещаме ударите по нашия егоизъм – в нас се появява възможност да вървим с вяра над знанията. Само пребивавайки във вечни проблеми и съмнения, ние сме способни да се отървем от нашето его. А ако Творецът постоянно ме напълваше с наслаждения, аз бих бягал като крадец пред тълпата, крещейки по-силно от всички: “Дръжте крадеца!“

Аз бих Го прославял от сутрин до вечер: “Да, здравей Творецо – добър и творящ добро!“ Бих Му благодарил за това, че е тъй щедър към моя егоизъм.

Но на нас ни е нужно да се издигнем над своите празни желания, и даже не просто празни, а преживяващи дълбок “минус“ – големи страдания. И ако човек е способен да се издигне над такива чувства и да започне да отдава, това означава, че той прави съкращение (цимцум) и екран на своя егоизъм.

А ако той успее и да получи наслаждение, но не заради себе си, бидейки съгласен да остава в себе си пуст, а да се напълва само от отдаването на Твореца – тогава той се нарича истински праведник.

От урока по статията “Мир в света”, 23.12.2010

[30617]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →