Въпрос: Докъде достигат буквите в процеса на сътворението на световете?

Отговор: До седемте долни сфирот на Бина (ЗАТ), до ИШСУТ. Тук се намират деветте букви от алеф (א) до тет (ט).

По-надолу, в Зеир Анпин, се намират девет букви от йуд (י) до цади (צ). А в Малхут са четирите последни букви: куф (ק), реш (ר), шин (ש) и тав (ת).

Този порядък произтича от Второто съкращение (Ц”Б), когато Малхут се издига именно до ЗАТ на Бина, внасяйки там своя келим, своето желание. Да се издигне по-нагоре тя не може.

Като следствие свойствата на Бина и Малхут, отдаване и получаване, се смесват и образуват контурите на буквите. Свързвайки се една с друга, включвайки се една в друга, силите на Малхут и Бина произвеждат различни форми на взаимно съчетаване.

Защо всички тези форми са всичко на всичко 22, а не повече? По законите на Второто съкращение ние не използваме самата Малхут, а само нейната връзка с Бина. В Бина и в Зеир Анпин има по десет сфирот, при това сфира Малхут е забранена за използване.

По такъв начин като сбор те имат 18 „работни” сфирот. А освен това четири сфирот на Малхут се обличат в Зеир Анпин. Общо – 22.

Съществуват също така пет форми МАНЦЕПАХ, отнасящи се към парса – други очертавания на определени букви в края на думите.

Целият процес на образуване на букви протича в света Ацилут. Оттук те са призвани да извършват отдаване на световете БЕА и на разбитите души.

От урока по статията „Предисловие към Книгата „Зоар““, 15.12.2010

[29824]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В последно време се чувствам много изморен и заспивам на урока. Това означава ли, че моето желание към целта е недостатъчно силно?

Отговор: Преди всичко ние трябва да приемаме всяко състояние като идващо свише, от Твореца, защото „Няма никой, освен Него”.

Ако аз се отнасям към всяко състояние като към съзидателно, изхождащо от Твореца, и затова придвижващо ме към целта, то е вече полезно състояние, което действително ме строи. Тук всичко зависи не от самото състояние, а от моето отношение към него, от кого е то.

Не е важно в какво състояние се намирам – добро, лошо, средно, изобщо без движение, дори ако остана в него няколко месеца, но ако през цялото време се отнасям към него като към състояние правилно, за изясняване, изправяне и придвижване, то самото случващо се не ме вълнува.

Аз през цялото време отправям МА”Н, пребивавам в намерение, а свише получавам в отговор МА”Д – идващо до мен състояние. Намерението излиза от мен, а състоянието – от Висшето.

Затова ние трябва да гледаме на всичко идващо до нас от висшето като на благословия. Каквото е дошло – дошло е, защото то несъмнено изхожда от Добрият и Творящият добро, и няма никой освен Него. А аз трябва да се отнасям към всяко състояние като към необходимо по пътя.

Ако аз постоянно се променям и все повече потъвам в учението, в групата, в намерението, то не се вълнувам какво получавам от него.

Обратното, възможно е всеки път да получавам от Него противни усещания (гвурот), но аз разбирам, че именно това отношение ме придвижва. Защото по такъв начин се отнасят към сериозния човек, изисквайки от него напредък.

Когато се отнасят към него като към младенец – с нежност, от него нищо не изискват. Всичко зависи от това дали си герой…

От урока по „Учение на Десетте Сфирот““, 15.12.2010

[29842]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга «Зоар». Предисловие, „Буквите на раби Амнон Саба“, п.26: „Казал Творецът: „Буква цади, ти трябва да бъдеш скрита. Неподходяща си светът да бъде създаден от теб, тъй като в теб се образува задържане за клипот“.

Въпрос: Ако буквите на моето име показват клипа, трябва ли да го сменя?

Отговор: Тук става дума не за нечие име, а за названия на духовни действия, на парцуфим. „Буквите“ са свойства, пробуждани в съсъдите от светлината.

Не говорим за Него самия – Той е непостижим за нашето възприятие. Ние възприемаме само реакцията на кли (съсъда), който, в съответствие със светлината, стига до определено състояние.

На всички стъпала, желанието за наслаждения намира положителни моменти в 22-те състояния на Малхут – тоест, в 22-те „букви“. И това наистина е така  – в творението няма нищо излишно. Дори частта на клипа, нечистата сила, може да претендира да стане основа за създаването на света, ако я е осветила искрица светлина.

Книгата «Зоар» ни обяснява, че нито едно от състоянията  на Малхут не е съвършено, освен това, което се обозначава с буква бет. А  и тя е съвършена не сама по себе си, а благодарение на своята зависимост от Бина. Ето защо, именно буквата бет е достойна да създадат света от нея.

От друга страна, всички останали букви, не само са включени  в  Бина, но са свързани и с Малхут, което не им  позволява да станат основа за поправянето на света. Във всички други връзки, освен в „бет“, съществува недостатък, който със сигурност ще попречи на  пътя.

И така, всяка буква е символ на това, доколко Малхут се уподобява на Бина. А думите, съставени от буквите – това вече са действията на светлините, конкретните поправяния.

Тук няма никаква връзка с имената, които родителите дават на своите деца в нашия свят. Можеш да смениш или да добавиш име – в духовното нищо няма да се  промени. Ако с такива трикове можехме да въздействаме на света, отдавна вече да сме го превърнали в развалини.

Напразни са хубавите надежди да се промени действителността с просто пренареждане на буквите. Реалността ще се промени само, когато ние самите се променим, когато станем по–близки по свойства до светлината. Ако промениш себе си – ще промениш света. Тъй като само нашите келим (съсъди) могат да се променят.

Казано е: „Ако промениш мястото – променяш и късмета“. „Мястото“ – това е желанието. Промени своето желание – и ти наистина ще почувстваш промени.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 13.12.2010

[29617]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Особенността на духовната работа се състои в това, че човек трябва да свикне да се намира  в противоположни състояния.

И въпреки, че те са противоположни, той може да бъде и в двете, като си изяснява едното от другото, както „преимуществото  на светлината от тъмнината“ – и така да напредва.

Това е много трудно да се разбере от  начинаещия. Тъй като в нашия свят, ние действаме само, изхождайки от своето егоистично желание за наслаждение – тук няма желание за отдаване, и затова съществува само една истина. А това, което й противоречи, ни се струва лъжа.

В духовното, това не е точно така. Тъй като изграждаме Твореца на основата на творението, то и двата края на духовната стълба са истина.

И колкото е по-голямо злото начало, егото на човека, толкова по-високо може да се издигне  той: понякога ще бъде грешник, а понякога – праведник. И всеки път това са състояния, далечни едно от друго, но съществуващи в един човек.

Затова, ние трябва правилно да се отнасяме към тези две състояния: и към подемите, и към паденията – трябва да се издигаме над тях.

С други думи, съществувам аз и моето състояние. Това  може  да е падение, или подем, но то изобщо не е свързано с моето „Аз“, тъй като „Аз“ – това е точката, в която искам да постигна сливане с Твореца. И затова, трябва да възприемам като необходимост всички сменящи се състояния.

Аз „не обръщам внимание“ на своите чувства, не влизам в тях, а преценявам, доколко дадено състояние, ако се издигна над него, е ефективно за постигане на крайната цел.

От урока по статия на Рабаш, 10.12.2010

[29716]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Висшият чака от нас само реакция. От висшето към нисшето (към всеки от нас) идват порции светлина и изискват от нас правилна ответна реакция.

Висшият знае точно какво става с нисшия – в какво състояние се намира, тъй като Той формира това състояние за него.

Разбира се, висшият знае, за какво е  готов нисшият. Той организира за него  всички външни и вътрешни условия за свободен избор и оставя на нисшия само едно нещо, което е неразбано и неизвестно за него  – средната третина на тиферет  (клипат Нога). Именно в това състояние, нисшият трябва сам да формира средната линия.

Ако нисшият, в отговор на въздействието на висшия, правилно изгради средната линия – значи е удостоен. Тогава, той наистина е склонил себе си и целия свят (цялото обкръжение, което висшият е формирал за него в дадения момент) към доброто.

Затова всичко, което се изисква от нисшия е, когато усеща липса (хисарон), да се обърне към висшия и да получи от него тази съставна част, която му липсва, за да склони себе си и целия свят към доброто.

Тъй като на нисшия не му достига знание, усещане, а впоследствие и способност да вземе решение – всичко това, той трябва да получи от висшия.

Высшият му оставя клипат Нога, за да пожелае нисшият да се обърне към Него и да получи онова, което му липсва. Ако нисшият е готов да получи това допълване за клипат Нога, тогава го получава – и това е допълнителна сила на отдаване, която той придобива на настоящото стъпало и благодарение на нея се издига  на следващото стъпало.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 10.12.2010

[29815]

Тема :Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Струва ли си да помня наизуст чертежите от ТЕС или е по-добре повече да се старая да ги усетя вътре в себе си, без разбиране?

Отговор: Ако отидете в нашия архив, ще видите чертежите на Рабаш. Ако отворите книгите на другите кабалисти, дори книгата „Ецира” или ръкописите на Ари – също ще видите чертежи. А ако отворите книгата „Зоар”, там няма чертежи, но има всевъзможни таблици.

Защото кабала е наука. Разкриваме нов свят, а там действат сили и ние искаме да знаем каква е формулата, по която тези сили се съчетават помежду си – във всяко място, във всяко състояние. Ако познаваме това съчетаване на силите, когато придобием екран, ще можем да постигнем същото състояние.

Да допуснем, че имам екран, имам сили или сила на желанието да помоля силите. Тогава, аз получавам знание, сили и пример от висшето. Трябват ми тези три съставни – знание, сили, пример. Пред мен, нисшия, се намира висшият парцуф. Той ми дава пример, спускайки към мен долната част на своя парцуф (реглаим, крайници).

Както е написано в статията „Съчетаване на степените на милосърдие и осъждане”, висшият ми дава тъмнина, но по нея, аз мога точно да определя какво трябва да допълня, за да засвети тя като светлината. Така работим ние.

Намираме се в пространство на сили, действащи по определени закони и трябва много точно да работим, знаейки колко да вземем от тази или от другата страна, как да се издигнем и спуснем, как да установим връзка, с какви свойства. И всичко това е съпроводено от изключително силни усещания, впечатления, разкрития, но едновременно с това – с ясно и точно знание.

В нашия свят, мога просто да се наслаждавам на хубавата музика – и нищо повече. Но не е възможно да сравня моето впечатление от нея с това на истинския музикант, който я възприема не само в чувствата си, но и в разума, потапяйки се много дълбоко в нея.

Ако хората подходят правилно към това, а не егоистично, стараейки се да принизят произведенията на другия, тогава колкото повече разбират от обекта, толкова повече разум присъединяват към своите чувства, и разумът увеличава усещането. Но в нашия свят, като правило, разумът измества усещането, защото изхожда от нашето его и ние искаме да принизим другия.

Докато в духовното, това става по друг начин. И затова, ние можем да гледаме чертежите и едновременно с това да се впечатляваме от тях. При всички случаи, чертежът ми дава възможност да разбера съотношението между духовните сили и свойства – сам по себе си, той не изразява обект.

Гледайки чертежа, където Аба ве-Има се обличат от пе до хазе на Арих Анпин, аз не получавам впечатление от това. Но то ми дава възможност да се впечатля, ако знам какво е Арих Анпин, какви са неговите свойства от пе до хазе, защото аз ги усещам. Освен това, какви са свойствата на Аба ве-Има, какво могат да получат те от Арих Анпин, обличайки се в него, как могат да реагират и т.н.

Чертежът е като формула, която сама по себе си не е жива, защото това са само букви. Но всичко зависи от това, какво внасяш вътре в тези букви, каква същност.

Затова, ние сме длъжни да знаем основните чертежи. Баал а-Сулам пише, че така, както не можем да съществуваме в този свят без основните знания за ставащото в него, така човекът не може да съществува в духовния свят без базисните знания за него.

И затова, както в този свят сме длъжни да завършим училище и тогава можем правилно да контактуваме със света и хората, само по същия начин можем да влезем в духовния свят и да се ориентираме в него. Невъзможно е да стане по друг начин! Всеки е длъжен да има минимален набор от знания. Това му дава входен билет за духовното.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 15.12.2010

[29848]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→