Въпрос: Как да съчетаем объркването и въпросите, възникващи при четенето на книгата „Зоар” с намерението, насочено към целта?

Отговор: Замисляйки се първо за действието, ние трябва да си представим неговия край. Към това се отнасят и онези сведения и усещания, които получаваме от четенето на кабалистични текстове.

Те също се намират в тази окончателна, финална форма, която се стараем да разкрием – във всеобхватното свойсто отдаване. Бидейки подобни на него, те всички са включени в него.

Книгата „Зоар” разказва за действията на светлината върху нас. Като кабалисти, ние разкриваме тези действия в степента, в която се уподобяваме по свойства с нея.

Светлината е изпълнила Малхут на Безкрайността и я е превела през всички състояния, изпълнявайки в нея своята програма. Сега, ние трябва да разкрием онова, което е направила. И това е разкриването на Твореца пред творението.

За да Го разкрием, ние трябва да се уподобим на състоянието на окончателно поправяне. Там Малхут, като напълващата я светлина, пребивава в отдаване. Оттук идва и името – свят на Безкрайността (Ейн Соф). В него светлината и кли не се ограничават взаимно, а се изравняват чрез чудесно сливане.

Кабалистите постепенно разкриват това състояние и пишат за него от стъпалата на постижението. Всеки кабалистичен източник разказва за това, какво е разкрил авторът му по духовния път. Разбира се, и ние ще го разкрием, ако постигнем същото състояние.

И затова, четейки кабалистични текстове, ние се стремим да го проявим в себе си, искаме да израснем. Така ние се изтегляме, вкарваме се там. Колкото по-правилно си представяме съвършеното отдаване, абсолютната любов, толкова повече се включваме в това състояние и предизвикваме поправяне със свои усилия.

Като детето, аз искам да попадна в книгата, която чета. Дори да е неразбираема за мен, аз като омагьосан, бродя из вълшебната гора, из огромен магазин за играчки, по безкрайния свят, който се разкрива на нейните страници пред мен.

Аз целият съм там. Искам това място да ми стане по-познато, родно. Малко, по малко се сближавам с него, вписвам се там. Старая се да внеса вътре всички свои въпроси, проблеми, смущения така, че да не ги отхвърлям или затулвам, а веднага, над тях, да укрепя още повече връзката, да обновя стремежа си.

Четейки текста, аз постоянно се стремя към състоянието на единство, доколкото мога да си го представя. И дори ако текстът е абсолютно непостижим за мен, въпреки това разбирам, че става въпрос за действия, свързани с отдаването, за подобие на светлината на определено стъпало, което ми описва кабалистът.

В детството сме се зачитали в разкази за приключения, за пътешествия и удивителни открития. Ето и сега, ние сме потънали в прекрасно приключение, което разкрива пред нас духовния свят.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 12.12.2010

[29524]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment →