Въпрос: Какво означава да разкрия разбити желания или келим? В нашия стремеж да постигнем Твореца ли ги разкриваме или в желанието да се свържем помежду си?

Отговор: Разкриваме нашите разбити келим само в желанието да се свържем помежду си, за да постигнем Твореца. И всеки път ги разкриваме повече и повече.

Да речем, че на скорошния конгрес разкрихме, че от една страна, ние бихме искали да се обединим, но от друга страна, не го желаем. Нещо отвътре ни спира; има някакъв враг, ненавистник, вътрешен ступор или махсом, който не ми позволява да се приближа до другите и да се свържа с тях.

Това е първото наказание от десетте египетски наказания или удари по Фараона (Фараон е името на този, който ме спира). Усещаме, че той не ми позволява да се свържа с другите, въпреки че аз все още не осъзнавам напълно: защо трябва да се свържа с тях, къде е тук Творецът и как е възможно да Му отдам. За сега имам само стремеж да се обединя.

Със сигурност ще стане втория път. Искаме да се свържем и трябва да бъдем заедно, за да постигнем духовното, защото то се разкрива само в съюза между нас. Това ще ни стане малко по-ясно.  От друга страна, ние отново ще усетим, че нещо ни спира. Ние изискваме „Освободи ни!”, но той не ни пуска.

Творецът непрекъснато разкрива по-силен егоизъм в нас, „отежнява сърцето на Фараона”. Тогава ще излезем и ще атакуваме отново и това не трябва да става само на конгрес. Тогава ще видим, че не можем да го направим сами; нужна ни е външна сила. А къде е външната сила? Започваме да желаем Творецът да ни свърже; тогава ще преминем махсом.

Следващия път ще започнем да усещаме, че пробиване на махсом означава пробиване на махсом между нас. Не трябва да атакуваме някаква външа граница. Махсом е между нас, в нашите сърца, които са изолирани едно от друго чрез егоистичната граница.

След това като направим друга атака, ще почувстваме, че не се нуждаем от това заради себе си; не ни трябва, за да се свържем и да разкрием духовното, а за да отдаваме на Твореца чрез това. Това се нарича „последна спирка.”

Всичко това се разкрива постепенно. След като разкрием всички тези етапи на практика и ги изживеем напълно, така ще създадем правилното желание, кли или съсъд за получаване на светлината. Иначе не можеш да разкриеш светлината. Светлината присъства в изобилие, но ти трябва да разкриеш правилното желание или кли за нея, трябва да постигнеш същата честота или същото свойство. Това е възможно само чрез действията, които идват до нас, тъй като те създават истинско желание, в което светлината ще се разкрие.

Така че нека да сме готови за следващата атака на Фараона!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 30.11.2010

[28155]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

В статията „Тяло и душа“ Баал Сулам обяснява, че нием живеем в единен свят, но за всеки от нас той се дели на две части: явен и скрит.

В исторически план ние все по-обстойно сме се запознавали с нашия свят, открили сме нови континенти, изследвали сме неживата природа, флората и фауната, космическото пространство. Действителността ни се е откривала все по-широко и по-широко.

Кабалистите казват, че това не е предела. Нужен ни е само нов стремеж, прицел към отдаване – тогава диапазона на нашите свойства и усещания ще се разшири и в тях ние ще започнем да възприемаме реалността, която сега не регистрираме.

Днес в много хора се пробужда вътрешният импулс, потребността да открие скритата реалност.

По-рано егоизмът постоянно подтиквал човека да изследва нашия свят, за да открие в него нови наслаждения, изобилие в разнообразни форми. А сега, след като сме изчерпали останалите възможности, ние искаме да проявим скритата реалност.

За да ни помогнат в това, кабалистите са написали книги. Основната книга, с помощтта на която ние можем да разтворим своите усещания и да открием сритото – това е Книгата Зоар.

Четейки я, трябва да се обръща по-малко внимание на самия текст, защото засега не разбираме за какво става дума, и трябва повече да се стремим към това, което книгата може да ни даде.

Зоар ни носи разкриване на „новата земя и новите небеса”. „Земята” – това е желанието, а „небесата” – степента Бина, отдаването, на което стъпало ще видим реалността на отдаването.

Затова по време на урока ние мислим за това, как да разширим възприятието, да си отворим очите и да пуснем в усещанията си за сега скритата част от единния свят.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 30.11.2010

[28152]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

На всеки човек му изглежда, че Творецът му оказва предпочитание в сравнение с другите.

Това е свойствено за всеки. Нали всеки усеща, че произхожда от особен/свой Висш корен.

А тъй като не усеща в другите този корен, му се струва, че той е особен. Така работи силата на разбиването.

Но няма лошо без хубаво – само е необходимо правилно да се използва това усещане за своите особености.

С други думи, вместо това да усеща себе си като царски син, роден в дворец, човек трябва със своите собствени усилия да достигне степента, която се нарича „син” („бен”). И това е голяма и трудна работа.

Човек трябва да изтрие от себе си тази своя „изключителност”, която преувеличено си е съставил, да приключи с всичките свои предтексти и надежди, на които разчита, и да разбере, че „ако не си приложил усилия – няма да намериш”.

От урока по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28017]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„…Светлината, скриваща се в света и обличаща се в него, се нарича точка на стадия „йуд“, делящ се на две букви „хей“: свят на скритието и свят на разкритието.

А цялата работа на човека е в това – да разкрие тази точка, да продължи нейния стадий „вав“ – от свят до свят, т.е. от буква „вав“ между двете букви „хей“, разкривайки за всички изобилието на светлината, струяща от обкръжаващата светлина към обкръженото от нея – т.е. две букви „хей“, тайната на „бина, есод, малхут“.

(Баал Сулам, „Пряко и косвено въздействие“)

В Твореца има две „торби“. От едната Той доставя желания и ги дава на човека. А след като човек правилно обработва това желание, Творецът внася в него от другата „торба“ напълването на това желание. А след това действието се повтаря, но вече с ново желание. Той се отнася към нас така, както ние към децата си.

Ние растем и се развиваме в зависимост от способността ни да подготвим полученото от Твореца желание, да го обработим и да го направим пригодно за напълване. В това се състои целият процес на развитие на творението.

Само не трябва да забравяме, че нашата работа е нещо като „по средата“: трябва правилно да обработим желанието, което идва от Твореца.

А напълването, то в същност вече съществува вътре в желанието. И в мига, когато желанието придобива своята правилна форма – в него се разкрива напълването.

Но главното е чрез този процес да разкрием Този, Който ни въздейства чрез всичко това – това трябва да стане краен резултат на всички състояния през които преминаваме.

Тъй като поправянето не е самоцел – Творецът е могъл да ни даде всичко в окончателен вид. За Него е важно, в нашата работа да разкрием Него, понятието за Божественост. Това се нарича „да съединим между себе си два свята“ (две торби).

Баал Сулам споменава това в статията „Пряко и косвено въздействие“, когато говори за съединение между две букви „хей“ “ („ה“) – „висшата / бина и нисшата / малхут. А буквата „вав“ („ו“) е между тях – пряка / Зеир Анпин, който съединява Бина с Малхут.

Така че, човек съединяващ два свята се удостоява да придобие цялото творение. И това е работа, която човек не трябва да пропусне.

За да разкрием тази действуваща Сила, ние трябва да преминем през всички тези състояния, да приложим усилия едва ли не от своя страна, докато не ни се разкрие, че „Няма никой освен Него“.

От урока по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28021]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът е създал само две сили: получение и отдаване, то към какво се отнася „срама“ и къде е неговият корен? Защо той притежава такава сила, че е по-силен дори от най-силното желание?

Отговор: „Срамът” е самостоятелно „творение“. Творецът е можел и да не създава срама и тогава ние не бихме чувствали себе си получаващи и противоположни на Него. Срамът е специално сътворено свойство, предназначено само за човека.

И не става дума дори за срам, който изпитваме в този свят, който като отпечатък на висшия срам едва едва го отразява.

Но висшия, духовния срам е усещане за това, че стоиш срещу Твореца и си Му противоположен, чувствайки как тази противоположност те унижава наред с Неговото отдаване и доколко твоите егоистични мисли са обратни на мислите за отдаване. Това е такъв срам, който не може да бъде изтърпян!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 30.11.2010

[28163]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всеки миг сме длъжни да усетим, че има Някой, който изпълнява над нас всички действия.

Ти сега се движиш, питаш, искаш нещо. Кой предизвиква в тебе тези желания и действия? Именно това трябва да откриеш.

Постепенно разкривайки единната сила, действаща във всички творения, чрез това ти изменяш инструмените на своето възприятие: усещанията и разума. Ставаш по-възприемчив, започваш по-добре да различаваш случващото се, по-добре да разбираш действията на Твореца.

Изведнъж виждаш огромния свят, много по-широк, дълбок и сложен – във всички негови разрези и аспекти. Всичко това по отношение на тебе става по-различно. Но след това разбираш, че се изменяш самия ти, а на повърхността всичко остава неизменно.

По-късно ще ти се открие, че ти всъщност виждаш само Твореца. Защото няма никой и нищо освен Него. А това, което ти се струва света – е само твоята сянка на Него. И така, до тогава, докато не достигнеш състояние, когато тази сянка ще изчезне.

С други думи, за да достигнеш до сливане с Твореца, трябва да се премине през много изменения. В твоето възприятие тези изменения се наричат светове: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и света на Безкрайността. Това са степени на твоето възприятие на реалността, която ти се представя във все по –истински вид.

Така че какво се е изменила? Само твоето възприятие. Ти изменяш органите си на усещане и виждаш как постепенно ти се разкрива Твореца, как картината на света придобива все по-отчетлив характер, става все по-истинска, постоянна, вечна.

Всичко зависи само от мястото, от което наблюдаваш всичко това по отношение на светлината на безкрайността.

И тогава започваш да разбираш, че сянката, която си видял върху Твореца, всички тези скрития, светове – всичко е било в твоя полза.

В краен случай, ти си видял някакви контури, някакъв рисунък, който трябва да изчистиш – да станеш подобен на Твореца именно вътре в тази сянка, за да изчезня тя.

От урока по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28120]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Постоянно посещавам кабалистичния сайт, чета блога, въпросите и отговорите, гледам видео. В реалния живот няма никакви други приятели, освен моя съпруг. С хората, занимаващи се с кабала общувам само виртуално. Мога ли по този начин да се присъединя към група?

Отговор: Истинската основа, върху която се гради общуването между хората също не е физическа, а „виртуална” – хората винаги се обединяват около обща цел. Колкото по-силно ги привлича целта, толкова по-здраво е тяхното единство. Можем да го видим в нашия свят.

За онези, които разбират това, „виртуалното” общуване между хората в нашето общество, в групите, много, от които обединяват хора, живеещи далеч един от друг, то не само не пречи, а напротив – помага за изясняване на целта на общуването, на стремежа. За да може целта да стане още по-силна и да обхване колкото може повече хора. Желая ви успехи!

[28188]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Способен ли е скъперникът да постигне отдаване?

Отговор: Няма човек, който да не може да се промени, стига да е душевно здрав. Всички ние сме „престъпници” и „нарушители”.

Именно по тази причина се обръщаме към науката кабала – за да ни поправи светлината, за да станем достойни за нея, за да се уподобим на нея.

Нищо в човека не може да се превърне в непреодолимо препятствие. Всеки има възможност да се поправи, ако избягва придирчивостта и пренебрежението в духовната работа.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 29.11.2010

[28036]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Правилно ли е да си изяснявам своето състояние с помощта на разума – защо съм получил такова състояние, откъде е дошло, какво да правя с него?

Отговор: Нищо не може да бъде изяснено с разума, защото желанието го принуждава да работи.

Не си мисли, че разумът съществува отделно от желанието – аз вземам разума и с него, като с уред измервам състоянието/желанието. Разумът се управлява от желанието.

Веднъж ти казва едно, друг път – друго, което е напълно противоположно, в зависимост от твоето желание. В такъв случай, можеш ли да се довериш на неговите изводи?

Как се развива разумът в мен? Благодарение на това, че през цялото време съм искал да направя нещо, да го постигна и получа, аз съм изградил в себе си разум. Разумът е нещо придобито.

Но когато дойде светлината, тя ни дава възможност да се издигнем и да не бъдем подчинени нито на разума, нито на желанието. Светлината започва да властва над нас, издига ни, дава ни своята сила.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 29.11.2010

[28069]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Докато самият ти не получиш духовното постижение, не трябва да приемаш разказите на кабалистите като факти, не изискващи доказателство, а само като условие за собственото си духовно развитие.

Не можеш да използваш техните описания като духовен закон и съгласно него да действаш, защото не се намираш на нивото, от което е написано това.

По тази причина, ние трябва да ги приемаме като хипотези – предположения за това, че явно в духовното действат такива закони. Но в материалния свят, тоест в твоето състояние, в твоя свят – те не се разпространяват.

И дори думите на мъдреците са тяхно постижение, това е техният свят, на тях им е известно как да работят там и да не грешат. А ако започнеш да се ръководиш от същите принципи в работата си, ти използваш всички тези изречения в разбираема за теб, егоистична форма – заради своя егоизъм, а не заради отдаването, като тях. И в теб, то ще се облече в най-егоистичните одежди! Затова е забранено това да се прави!

Всеки човек трябва да има свой собствен „съдия”, който да го ограничава  и да му казва: можеш да действаш само според степента на своите собствени поправяния! И не трябва да излизаш от техните граници дори, ако си слушал и чел за това. Но кой чете? Ти! И кой слуша? Ти!

Това вече е минало през теб и е изопачено в егоистичните ти възприятия. Откъде знаеш, доколко правилно си разбрал всичко? Навярно си разбрал неправилно, защото „всеки съди според своите недостатъци” и всичко казано от кабалистите, ти възприемаш вътре в своите пороци.

А ако не привличаш чрез ученето светлината, която те връща към източника и те променя, давайки ти възможност да работиш според степента на тези изменения, то на теб не ти е разрешено да слушаш нито един съвет на Тора. Защото, ако го използваш над своето поправяне, над своето стъпало, той ще ти навреди.

От урока по статията „Тяло и душа“, 29.11.2010

[28099]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→