„Учение за Десетте Сфирот”, т.3, ч.8, въпрос 27: „Време и място в духовното означава обновяване на формата.

И тъй като парцуфът расте само за сметка на множеството сливания („зивугим”) и предаването на светлините, различаващи се една от друга, които го изграждат всички заедно, те се наричат „месеци на вътреутробното развитие” или период на развитие на зародиша, който може да продължи 7, 9 или 12 месеца – в зависимост от количеството на порциите светлина, необходими за неговото формиране.”

В крайна сметка, ние изучаваме измененията, на които бива подложено желанието за наслаждаване и пресмятаме броя на тези изменения, обновявания, които се наричат „месеци” („ходеш”/месец – от думата „хидуш”/обновяване).

В духовното няма време. Времето се определя чрез броя на измененията, през които сме преминали, а не от движението на стрелката на часовника или от промените на външния фактор. Колкото съм се променил – толкова време е изминало. По този начин се определя времето в духовното.

Затова, период на развитие на зародиша означава, че преминавам от едно състояние в друго (преминавам/„овер” – от думата зародиш/„ибур”). Аз трябва да мина през определено количество изменения, за да премина от вътреутробното развитие вътре във висшия, към развитие извън него.

Сега също се намирам във висшия и той ме развива. При това, изобщо не влияя на измененията, на които се подлагам в процеса на развитие. Инстинктите и силите, страданията, които усещам, ме принуждават да се променям и аз преминавям през тези изменения по неволя.

След това настъпва друг етап – започвам да усещам, че за това има някаква причина, голяма потребност, че има висш, който извършва в мен всички тези изменения, желаейки да започна да узнавам за съществуването на системата за управление, за причинно-следствения порядък на развитие, за началото и целта на целия този път. Така, в нашето време започва да се пробужда целия свят.

След това стигам до осъзнаването, че сами трябва да предизвикаме тези изменения. От някакво състояние и нататък, висшият вече не сменя времето за нас и така ни принуждава да се развиваме.

Сега, висшият само ни добавя светлина, която усещаме като зло, но ние не се развиваме за нейна сметка, а само стигаме до осъзнаването, че сме длъжни да изискваме развитие от него. Тоест трябва вече сами да участваме в развитието – да го искаме.

Висшият ме принуждава не към извършването на самото действие, а само към това, да се обърна с молба към него, да го помоля да извърши това действие. По средата трябва да бъде моята молба. Засега, тя може да бъде продиктувана само от моя вик – от това че се чувствам зле.

След това, аз се развивам и от мен се иска, този вик да изхожда от осъзнаването на доброто, когато разбирам, че всичко това е заради моето благо. И макар, все още да се чувствам зле, вече осъзнавам, че това е добро за моето развитие, тъй като съм длъжен да се издигна на следващото стъпало. Тогава вече, висшият изисква от мен не вик, а сътрудничество в развитието. Това се нарича партньорство.

После, ние стигаме до състояние, когато висшият изобщо не ме пробужда, а трябва да търся в себе си възможности да се пробудя, използвайки обкръжението. Аз трябва да пробудя висшия, за да ме пробуди той, а след това да се съглася с неговото действие и да кажа как трябва да го извърша. Сякаш разбирам и избирам за себе си желателната форма на действие – и тогава висшият го извършва.

В резултат, ние постигаме такова състояние, при което аз насочвам във всичко висшия. В началото на пътя, той е извършил всички тези действия над мен – от началото, до края, без нищо да разбирам. А в края на пътя, аз определям всичко от началото до края – и само използвам силата на висшия.

Целият ни път се състои в това, че придобиваме все по-голяма независимост и самостоятелност, все повече уподобявайки се на висшия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 16.12.2010

[29951]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Преди да започна да уча, „да се занимавам с Тора”, ключът е да знам какво и защо уча, и какво ще получа от това. Тора е единственото средство, което може да ни помогне да постигнем целта. Към това има вероятно множество условия, но всички те са нужни единствено, за да изградят правилна връзка с Тора за нас.

„Тора” е висшата светлина, която ни влияе и ни променя, така че да опознаем Твореца, висшата сила, и да Го оценим като Даващ, като самата любов, която е над нашата същност: желанието за получаване на наслаждение.

Затова молитвената книга започва със специални благословии преди учението: благодарим за възможността да учим Тора. Човек усеща, че си заслужава да учи Тора, която е предназначена само за поправяне на злото начало. Това е описано като „Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора за поправянето му”.

Ако тя не беше написана за злото начало, Творецът нямаше да е създал тази специална светлина, особената система за поправяне. И сега, виждайки вътрешното его да се разгръща, човек наистина се нуждае от Тора. Но в противен случай, човек не учи Тора, тъй като той не е свързан със системата, която го учи на вътрешни промени.

Аз трябва да осъзная моя егоизъм и да пожелая да се избавя от него; трябва да разбера, че няма изход от него и само висшата светлина може да ме промени. Тогава ще се обърна към Твореца по правилен начин.

Пътят може да е дълъг. Повечето си нямат и представа, докато други мислят, че участват в Тора, въпреки че това не е наистина така; за тях Тора не е инструмент за поправяне и издигане към Твореца.

Първо човек трябва да открие коя негова вътрешна част трябва да бъде поправена. Аз мисля не за това, какво ще получа от Тора, а за това, какво трябва да се промени в мен. В крайна сметка, Тора е „подправка”, която скрива поправящата светлина. Тогава какво е неправилно? Какво трябва да бъде поправено?

Аз трябва да видя тези две форми, неправилната и поправената, възможно най-ясно, и да очаквам освобождение, силата, която ще ми помогне да премина от първото на второто духовно стъпало. След като съм съставил тази напълно ясна, точна система, аз очаквам и изисквам помощ свише, така че всичко това да се случи.

Ако злото начало е наистина зло за мен, ако разбирам какво точно е поправянето и, ако съм решен да го достигна, аз привличам силата на Тора, светлината, която се спуска и ме поправя. И това е когато наистина „се занимавам с Тора”.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 16.12.2010

[29938]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Тора - Няма коментари→