Въпрос: Защо Творецът ни подложи на такова издевателство: толкова дълго нямаше нито капка дъжд, в резултат на което се разгоря страшен пожар, а точно когато с невероятни усилия го потушиха, на следващия ден започна порой, който само попречи на работата? Ако Творецът управлява всичко, защо не изпрати дъжда по-рано?

Отговор: Тогава попитай: защо Той ни изпрати пожар? Какъв е смисълът да запали пожар, а по-късно да изпрати дъжд и веднага да го потуши? Ако аз обичам някого, не бих го бил, за да го съжалявам по-късно.

Ясно е, че всичко идва от Твореца. В момента, в който самолетите изгасиха пожара – започна дъжд – специално за да ни научи на нещо.

Творецът разпалва пожар, Той го и гаси, а ние трябва да се поучим и да си направим изводи.Намираме се в система, напълно управлявана от висшата светлина и нищо не може да излезе от неговата власт, както е казано: „Сърцата на министрите и царете са изцяло в ръцете на Твореца”.

Природата – това е изцяло Творецът и тук няма никакъв свободен избор. Нашата свобода е само в отношението ни към случващото се.

Ако имам друго отношение – ще има ли пожари или не? С отношението си ти ще промениш своята реалност – това как ти я усещаш.

И вместо да усещаш тази висша светлина, идваща във вид на жестокости /гвурот/, като изгарящ огън, ще я усетиш като топлина от любов. Това зависи само от твоето отношение – дали я обичаш или я ненавиждаш!

Представете си, че сега ви прегръща най-омразният ви човек – ще се вцепените от ужас от тази прегръдка. Но ако вие прегръщате този, когото обичате – има ли разлика?

От Твореца към нас идва само любов, светлина – но ние не я чувстваме и не можем да я приемем. През цялото време отгоре идва светлина, желаеща да напълни общото желание на целия свят и на цялото мироздание. И тази светлина методично придвижва това желание към целта, към подобие на свойствата със самата Себе си.

И ако долу творението се организира по съответния начин – то ще започне да чувства това добро отношение свише. Ако не – тогава ще чувства обратното.

Всичко зависи само от теб! Горе нищо не се променя. Даже когато казваме, че можем нещо да променим с молитвата си – да повдигнем МА”Н, да получим отговор отгоре, МА”Д, донасящ светлина, възвръщаща към източника, която ни променя – всичко това не влияе на въздействието на висшата светлина, идваща постоянно и водеща творението към крайната цел.

Всички промени се случват единствено в нашето усещане. А влакът, независимо от всичко, се движи и нищо не може да го спре или забави.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 07.12.2010

[29067]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Въпрос:  Защо между духовните обекти има такава голяма разлика, че ниският винаги е много по-зле от горния?

Отговор: Ниският парцуф не е просто по-малък от горния – той е по-зле от него абсолютно във всичко, обратен е на него, защото в духовната стълба всички стъпала са противоположни едно на друго.

Висшият не е просто мъничко по-умен, повече разбиращ и чувстващ. Както в четирите стадия на пряката светлина: първият стадий (бхина алеф) е абсолютно противоположен на втория (бхине бет) – и относно желанията/ келим, и относно световете.

И точно така, третият стадий (бхина гимел) е обратен на бхина бет. Няма такива последователни стъпала, които малко да се различават едно от друго – те са винаги във всичко противоположни.

Ние не чувстваме това в нашия материален свят – нашето егоистично желание просто расте и расте, ставайки все по-умно – и за нас всичко тук е разбираемо.

Но в духовното висшият е обратен на предишното ниво до такава степен, че те не са способни да се разберат един друг. Това се отнася дори за съседни стъпала, като вече не говоря за тези, между които има междина.

Затова когато четем текст, написан от кабалист, единственото, което може да се направи – това е да молим за своето поправяне (да издигнем МА”Н). И моето обяснение също е предназначено само за да ви насочи към това.

Всички изучавани от нас премъдрости ни помагат само в това да сформират апел към Твореца, поради това, че да се издигнеш от стъпало на стъпало може само при условие, че висшата светлина ще ни преобърне ”от главата – на крака” или ”от краката – на глава” – всеки път, извършвайки пълно преобръщане.

Така става издигането по духовните стъпала, както при зародиша, който преди раждането преобръща главата надолу – и тогава той може да излезе.

А когато се ражда/ излиза, той отново преобръща главата нагоре – вече на следващата степен. Но междината между степените преодолява именно с това, че се преобръща с главата надолу.

Не трябва да получи следваща степен, ако напълно не се е освободил от предишната.

”Главата надолу” – това означава опустошаване от цялата светлина в момента на раждането.

Не е възможно да получи светлината Руах, ако не се освободил от цялата светлина Нефеш, защото те са противоположни една на друга.

От урок по ”Учението за Десетте Сфирот”, 03.12.2010

[28880]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какво да се окуражавам в учението, ако не усещам Твореца, а Шхина лежи в прахта…?

Отговор: Трябва да издигнем Шхина от прахта – именно за това и пишат кабалистите …

Да допуснем, че се усеща огромна физическа умора, човек се чувства без сили, не може да се съсредоточи на урока. Но това действително ли е физическа умора или душевна?

И това е много просто да се изясни. Отиди в групата, която цялата гори от вдъхновение, бъди сред другарите: поседете заедно, попейте, направете обща трапеза – а след това се погледни, заспал ли си там или не.

Ако не си заспал, следователно, причината не е във физическата умора, а само във външното въздействие.

Няма физическа умора –  всичко това са  духовни сили! Рабаш дава пример: човек не може да стане за урок, защото е много изморен, но ако го разбудят посред нощ и му кажат, че в дома му има пожар – той веднага ще скочи, а няма да отговори: почакайте, аз спя, върнете се сутринта.

Тоест, всичко се определя от важността, която ние влагаме в това.

От урока по ”Бейт Шаар а-Каванот”, 06.12.2010

[28963]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да работя с вяра над знанието ако сърцето не се отваря?

Отговор: Трябва да си търпелив. Това е трудна работа, която вършим в Египетското робство, когато продължаваме да строим нови „пирамиди”, полагайки огромни усилия докато сърцето изведнъж не започне да чувства. И в тази работа разпространението на Кабала помага много; тя е в помощ на самия човек. Колкото повече инвестира в другите, дори мотивите да са егоистични, толкова по-бързо той почва да усеща как сърцето се разкрива.

Виждам това в много хора, които полагат много усилия в ученето, но не се включват в разпространението на Кабала. Не е достатъчно само да се учи и да се стои в групата. Сърцето няма да се отвори! Всеки трябва да открие за себе си някаква работа, без значение колко незначителна е тя, за да я превърне в постоянна грижа, така че да знае – „Това аз отдавам за другите, чрез мен мъдростта се разпространява”.

Това е магически инструмент, както показва опитът ми. Онзи който разпространява напредва много по-бързо. Затова аз я препоръчвам на всички.

От урока по статия на Рабаш, 02.12.2010 г.

[28501]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Авраам, Исак, Яков, Йосиф, Мойсей и прочее са състояния в развитието на душата. Всеки път се разкрива нова сила в душата и започва да направлява развитието и всичко, което го съпътства.

Новата сила е винаги желание за получаване и желание за отдаване. Но развитието е постепенно – един период следва друг. Докато завърша единия етап на развитие, аз не зная какъв ще бъде следващият.

След седем сити години, аз не знам какво са седемте гладни години. Изглежда ми, че аз напредвам и че ще вляза в духовния свят по същия начин. Изведнъж вместо духовен свят – бум! – египетската тъмнина се спуска. Също така аз не знам, че внезапно излизам от египетската тъмнина – ужасната, черна като катран тъмнина, когато моите желания нямат напълване нито от обкръжаващата, нито от вътрешната светлина – и достигам до светлината.

Развитието настъпва поетапно. Ние просто трябва да знаем как да напреднем, но всяко разкритие е изненада, пълна изненада.

От програмата „Неделна глава”, 02.12.2010

[28740]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Ако замисълът на Твореца е да доведе човека до целта на сътворяването, какво спечели Той от събитията от последния месец в Израел? Какъв е резултата от тях?

Отговор: Аз не смятам да проверявам доколко народът се е променил. Ние действаме във времева ос: имаше състояние преди пожара, след това лумна огъня, който отнесе човешки животи и унищожи гори, а когато всичко свърши, заваля дъжд.

Какво се промени за това време? – Ти започна да си задаваш въпроса:” Защо този дъжд заваля на следващия ден след като пожара беше загасен? Прилича на насмешка…

По време на пожара така чакахме дъжд, така молехме за него и никакъв отговор. А когато нямаше нужда от него, се изля порой и само навреди.  Ние получихме двоен удар.

Случилото се точно съответства на написаното в Тора: ако Израел не са достойни, дъждове ще се пролеят и не на време и не там, където трябва.

Това е закон на  природата. Отгоре се намира светлината, а отдолу – желанието, което трябва да достигне подобие на светлината. Светлината постоянно въздейства върху желанието и желанието през цялото време се променя.

Творецът има само една проста равносметка: двете състояния – началното и крайното трябва да бъдат като едно. На базата на това Той действа. И след като светлината създава четирите стадии на разпространение на пряката светлина, тя започва да развива всичко вътре в тях.

Творецът няма ответни реакции, това е закон, Природа. Какво искаш от него?… Нима ще се доближиш до действащ вулкан и ще го помолиш:” Приятелю, спри за няколко минути, че искам да мина!”?…

Защо, тогава, си мислиш, че Творецът ще отговори на молбите ти? В такъв случай се поклоняваш на идол. Ти мислиш за Него като за звезди, които биха ти донесли късмет, –  все едно с тяхна помощ можеш да промениш съдбата си. Но ти можеш само малко да погледнеш в бъдещето, да го промениш – не е в твоята власт.

От урока по статия „Слугинята, наследяваща своята госпожа“, 07.12.2010

[29064]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо ни е приятно, когато в стаята горят свещи?

Отговор: Ние свързваме свещите с топлина, светлина и надежда. Така ги възприемаме в съответствие с нашия духовен корен.

Свещите на Ханука символизират резултата от битката на човека със своето его. Какво в действителност представлява свещта? Това е едно тяло, което съдържа олио, фитил вътре в олиото, а на фитила гори пламък. Всеки един от тези компоненти има значение: тялото е духовния съсъд на кли, олиото символизира светлината хохма, която ни се разкрива, а фитила са изясненията, които правим. Всичко това ни дава пламъка, светлината.

Когато човек направи достатъчно вътрешни изяснения, води война със своето его, желае да се издигне над него, да бъде независим от егоистичния подход, в който всички действия са насочени единствено към напълване на себе си, когато той желае да се избави от егоистичната природа, това се нарича „войната на Макавеите срещу Гърците”.

На иврит Макавеите се наричат Макабим, което е абревиатура на фразата: „Тези, които отиват при Твореца, последвайте ме”.  Всъщност ние се отделяме от „Гърците” вътре в нас – рационалното мислене, егоистичното желание за наслаждение – и малко се повдигаме над всичко земно, за да отдаваме и обичаме ближния си. Нивото на Бина означава: „Не прави на другия това, което ненавиждаш”.

С други думи свещта е добро нещо, красив символ на духовната природа. Затова се чувстваме толко добре и комфортно, когато тя гори.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[28706]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Човек не може да избегне влиянието на обкръжението, което го възвишава или омаловажава. Невъзможно е да се противопоставя, ако съм важен сам за себе си.

Ако не желая да се съглася с това мнение, тогава трябва да изградя нов образ около себе си, такъв който ще бъде важен за мен. В този случай, аз ще оценявам всичко по отношение на него: ако съм бил порицан или похвален, но най-вече, ще проверя дали това е полезно или вредно за този образ. И тогава нека да ме ругаят, но ако този образ печели от това, помага ми да го достигна и да се приближа по-близо до него, то аз се чувствам добре.

Ако съм бил наруган от хора, които са били важни за мен, тогава аз ценя тяхното мнение. Но, ако ги считам за врагове, тогава колкото повече те ме ругаят, толкова повече се убеждавам, че съм прав. Аз съм радостен, че те критикуват моя път. В този случай най-страшното проклятие може да ми прозвучи като благословия.

Да кажем, че си наруган от Фараона – това е чудесно, защото той е противоположен на Твореца – всичко зависи от това, под кое влияние ти избираш да си. Следва, че аз трябва да остана само под влиянието на моето обкръжение, което съм избрал за своето духовно развитие. Аз трябва да бъда много съчувствен към него, след като то ми помага – така се насочвам към правилната посока.

Когато влезна в такова обкръжение, неговото мнение става свято за мен. Аз приемам всичките му ценности и живея според тях, вместо тези, които са ме напълвали преди.

Ако искам да получа разума на висшия, Твореца, вместо своя собствен, тогава аз разкривам целия бъдещ свят в главата (рош) на групата, в техните желания. Аз нямам нищо друго – те са имено това кли, в което получавам бъдещия свят. Затова общото мнение на групата и нейните ценности стават най-важните за мен.

Всъщност аз никога не ще разкрия най-мъничките частици на духовния свят, освен ако не изляза извън себе си и разменя моята глава за общата глава и сърце на групата. В тях лежи моят единствен избор и шанс да достигна духовното.

Нужно е да бъдеш съчувствен към техния разум и сърце, и да продължаваш да търсиш, къде е истинското обкръжение. В резултат, ти изведнъж ще разбереш, че всичко се намира в тях, въпреки че те самите не го осъзнават. Имено към тази група ти трябва да анулираш себе си и там ще намериш целия свят на Безкрайността.

От урока по статията на Рабаш, 02.12.2010

[28504]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→