Колкото по-силно се обединяваме, толкова повече искри на отдаването можем да включим в свойството получаване. Всъщност, работейки над единството, ние работим над съчетаването на тези свойства.

С желанието за наслаждение, в чист вид, ние не сме способни да работим. Приближавайки се към него виждаме, че то изобщо не е предназначено за работа заради отдаване. Е, какво да правим с него, ако то има противоположна природа?

Излиза, че нямаме възможност да получаваме заради отдаване, което означава, че не можем да доставим никакво удоволствие на Даващия. Между Твореца и творението стои бариера, пресичаща всички опити на творението, устремени към взаимното отдаване.

Единствената ни възможност е съчетаването на свойствата. Как да я реализираме? За тази цел, трябва да издигнем Малхут и да я включим в свойството Бина.

На същия принцип е изградена и нашата работа – човек по отношение на групата е като Малхут по отношение на Бина. Включвайки се в групата, той анулира себе си, подобно на Малхут, който анулира себе си пред Бина.

И не е важно от какви хора е съставена групата, придобили ли са духовното свойство или още не. Отричайки се от себе си, чрез тях човек получава висшата светлина. Получава я не от техните външни качества, а от а вътрешната им същност, в която вече има нещо поправено.

По такъв начин, групата се явява неизчерпаемо средство, чиста Бина. Анулирайки себе си, чрез нея аз мога да получа всичко което искам. Ако съм малък, тогава получавам от групата малко въздействие на обкръжаващата светлина. Ако съм голям, то получавам от групата голяма светлина, която ме поправя.

Със своето отношение към групата определям, какво е тя за мен. Това не зависи от другарите ми – те могат да бъдат начинаещи, току що дошли в кабала.

Скланяйки се пред техните духовни желания, аз прониквам вътре и се включвам към тяхното поправено състояние, дори ако те все още не са започнали да се поправят.

Защото всички ние, вече се намираме в окончателното поправяне, и затова със своето отношение към другарите, аз мога да пробудя за живот всяка от промеждутъчните форми. Всичко зависи от мен, а не от тях. Аз сам решавам на какво ниво да задействам устройството, наречено „група”.

И тогава, любовта към другарите преминава в любов към Твореца. Правилното отношение към тях е правилно отношение към Него. Аз няма да мога да се оттегля встрани от другарите и да връча на Твореца нещо повече от това, което давам на тях.

Групата е средство, помагащо да се „форматирам”, да си придам формата на отдаването. Пропускайки желанията си през групата, аз сякаш ги моделирам и тогава по правилен начин се обръщам към Твореца.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 01.12.2010

[28293]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →