Въпрос: Според степента на своето напредване аз трябва все повече да благодаря за това, че съществува висшата сила, която ме движи напред.

Но аз не зная как да направя това, как мога да разчитам на съществуването на висшата сила?

Отговор: Не разчитай! Аз не вярвам във висшата сила, докато не задействам своята сила отдолу. Няма Творец без творение! Ние напредваме само съгласно нашата молба МА”Н, въздействайки с нея на природните сили.

Описвайки парцуфим, кабалистите ни говорят само за действията на отдаване. А сами по себе си парцуфим не съществуват. И точно така пишат те за нашата работа и нашето съществуване: няма Творец и няма светове, няма нищо, ако човек не задейства своята сила на отдаване.

Според това, как той привежда в действие силата на отдаване, световете мигновено се проявяват – не относно него, а въобще, защото иначе те не съществуват. Цялата реалност, включително и духовната, не съществува извън човека. За това се говори в раздела на науката кабала „Възприемане на действителността”.

Така, че на какво може да разчита човек? Извън човека нищо не съществува, всичко е само в него самия. И ако ние не превеждаме себе си в действие, то не построяваме системата от световете.

Когато аз пожелая да отдавам, начаса се оказвам срещу света на Безкрайността, и тогава между него и мен веднага се раждат световете – системата, свързваща мен и света на Безкрайността. А ако аз не извършвам своето действие за отдаване, то няма светове и нищо не съществува.

Защото цялата духовна реалност (за материалната въобще не става въпрос, защото тя е въображаема) съществува вътре в човека, в степента на намиращата се в него сила на отдаване. Ако той няма сила на отдаване, то нищо не съществува.

Ние не можем да кажем, че има нещо извън човека, ако сам той не го построи, не го породи и въплъти в живота.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 08.12.2010

[29156]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →