Въпрос: Защо духовния път ми се струва като отстъпление, отдалечаване от светлината?

Отговор: Така е. Докато човек не придобие изцяло потребност за разкриване, на него  многократно ще му се наложи да установява колко е отдалечен от светлината.

Струва ни се, че това е отстъпление, но трябва да се разбира следното: аз ще вляза в духовния свят само тогава, когато желанието ми се сформира изцяло, когато ще съм готов на всичко в името на това, когато нашия свят престане да ме интересува, когато реша да загърбя всичко. Повече няма да искам нищо за себе си, нито един отзвук.

Затова човек трябва да вижда, доколко напредва в желанието си, стремейки се към него все по-силно, и доколко все още не е достоен за това, – две противоположности, слети в едно.

Така че, проверявай себе си: дали вървиш по правилния път? Не бягаш ли от конфликта на две противоположни усещания? По този начин трябва да вървим напред.

От урока по книгата “Зоар”. Предговор, 08.12.2010

[29137]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →