Въпрос: В даден момент, човек може да усеща едно нещо. А как е възможно да изпитваме разочарование и радост едновременно?

Отговор: В нас са заложни две противоположности: нашето егоистично желание и алтруистичната искра, точката в сърцето.

Ако започнем правилно да увеличаваме искрата, тя ни привлича към отдаването, към Твореца, а желанието ни тегли към „животинския свят” – то просто иска да се напълни.

Ако ги поставя едно срещу друго, ако съм готов моето желание да потърпи заради издигането на точката в сърцето, тогава работата ми вече е разгърната в две различни направления.

Колкото повече се съкращава желанието ми за наслаждения, толкова по-високо над него, към отдаването се издига точката в сърцето. Върху тяхното противостояние, аз изграждам своето кли.

Трябва да отдавам всички сили на точката в сърцето, за да я посея в групата и там тя да израсне. А с материалното желание – каквото ще да става. Не му обръщам голямо внимание, ограничавам се с насъщните неща.

Така че, ние безусловно трябва да се „разкъсваме” на две – за да може, между тези две части, накрая да възникне екран (масах). И тогава ще стигнем до истинските духовни действия.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.12.2010

[29128]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →