Въпрос: Вие можете ли да опишете всички състояния, които трябва да преминем от нашето днешно състояние до истинската молба за отдаване?

Отговор: Това не са някакви точни, разбираеми за нас, последователни стъпала. Тези състояния се променят – отиват си и се връщат обратно. Но е ясно, че в самото начало, когато човек дойде, на него му се струва, че може да постигне всичко сам и че не зависи от никого – нито от учителя, нито от групата. Той си мисли, че са му достатъчни книгите, за да върви напред.

След това му предстои прозрение – въпросът е в това, колко време ще му отнеме. Понякога егоизмът така му запушва ушите и очите, че той нищо не вижда, и така могат да минат години. А понякога и по-малко.

Но всички етапи, през които трябва да преминем, са стъпала на осъзнаване на нашата неспособност да постигнем целта и зависимостта от: учителя, книгите, групата, приложените усилия, от един вид, от друг,  от трети. Така се издигаме стъпало след стъпало, докато не достигнем до разбирането, че зависим само от Твореца, под това се разбира, че се обединяват всички предходни фактори: когато аз не мога да се придвижа без учител, без книги, без група…

Сега разкривам, че всичко е заключено в Него – в това понятие, което се нарича ”Творец”. И тогава действително виждам, че всичко наоколо освен мен – това е Той, единствен и нищо друго не съществува. Аз разбирам, че съм неспособен, но независимо от това, трябва да склоня себе си и през цялото време да Го търся.

От урок по  статия от книгата ”Шамати”, 05.07.2011

[47212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →