Съществува едно единствено желание – единственото, което е било създадено, което след това започва да се развива. И то не се дели на някакви стъпала или части – то се дели по стъпалата на само осъзнаването. Аз през цялото време разкривам най-първото състояние все повече и повече.

Искрата на светлината създала точката на тъмнината и с това творението приключило. Сега това е точката на тъмнината, точката на желанието, което започва да разпознава: Кой съм аз? Кой ме е създал? С каква цел, какво трябва да направя, какво искам от светлината и от самата себе си? Тя през цялото време се рови в самата себе си и си изяснява, все по-добре се опознава – а чрез самопостигане тя опознава светлината, която я е създала.

В цялата вселена няма нищо освен творението, все по-добре опознаващо Твореца. А самата реалност не се променя. Светлината е напълнила желанието и сега желанието все по-дълбоко постига това едно състояние.

Всичките промени се извършват само в осъзнаването, в усещането, в реакциите – но вътре в същия този материал. Затова, в най-първото състояние аз усещам много малко – започвам само да се усещам, че съществувам в него, сякаш започвам да се събуждам.  Това се нарича светлината Нефеш в моето желание, засега намираща се на нулево ниво (шореш).

Сега започвам все повече да се пробуждам и да се оглеждам. Това, което виждам на това стъпало, редом със себе си, на мен все още не ми е познато и затова аз възприемам това в светлината Нефеш. Но вече осъзнавам своето предходно състояние, от което се пробудих, и разбирам, че съм спал, а сега съм се събудил.

От къде ми е известно, че съм спал? От това, че сега съм се събудил, познал съм следващото състояние и сега разбирам по-добре предходното. Затова в миналото състояние се облича светлината Руах, независимо че в сегашното си състояние аз обладавам само светлината Нефеш.

В най-напредналото състояние аз никога няма да имам повече от светлината Нефеш. И само предходните състояния за мен стават все по-ясни. Затова, човек, който напредва правилно, винаги ще усеща мъгла, неяснота, объркване, ще се сблъсква с неясни за него сили и разчети, вечно ще се съмнява.

Но на него му става все по-ясен изминатия път, цялата му история и гледайки от там, вижда бъдещата перспектива. Т.е. от една страна, го съпровожда мъглата, объркването и безсилието, но заедно с това, той става все по-умен относно миналото, разбирайки целия изминат процес, неговите причини и следствия и така постига  Твореца. Това се нарича ”обратно съответствие” на светлината и желанието.

Нашето желание все повече се развива и става все по-”умно”, научно, определено, по-висше, близо до Твореца, а в него едва се усеща светлината Нефеш. Но в предходните желания, които ние постигаме след понататъшно придвижване на все по-голяма и по-голяма дълбочина – се усеща светлината НАРАНХАЙ. Както е казано, че ”разумът идва само с опита”

От урока по статията ”Въведение в науката кабала”, (Птиха) 13.07.2011

[48708]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →