Всичко зависи само от желанието на творението. А около нас, всичко се намира в неизменно състояние – заобикаля ни светлината на Безкрайността, Творецът, природата. Не е важно с какво име ще наречем това съвършено свойство на отдаване и абсолютна любов, царстващо в мирозданието и запълващо всичко със себе си.

Но няма да можем да разкрием тази висша светлина, Твореца, Неговото отношение към нас, без за тази цел да притежаваме подходящите инструменти желания (келим). Затова, цялата методика на науката кабала се състои в това, как да направим себе си годни да получим усещането за Твореца

Творецът е винаги добър и носи благо, отдаване и любов. И най-голямото наслаждение е да усещаме Неговата любов към нас. Проблемът е единствено в това, че тя може да се почувства само в отдаващите желания, защото след като се докосне до егоистичните желания, това усещане мигновено изчезва.

Излиза, че единственият съсъд, годен за разкриване на отношението на Твореца към мен от моя страна, е страхът, че няма да мога да приема любовта Му към мен и правилно да отговоря на нея.

Ако се разкрие Неговото отношение към мен – а това е единственото наслаждение, което наистина съществува в природата, трябва да съм готов да го приема в съсъда, който се нарича „трепет”. Тоест страхът да не използваш тази любов за свое удоволствие, наслаждавайки се егоистично, а да Му отговориш със същото наслаждение.

Това се нарича трепетен страх, защото трябва да се боя, че отношението ми може всеки миг да се развали и да се преобърне, и вместо да мисля за Него – ще започна да мисля за себе си. Но моята способност, през цялото време да бъда за Него също толкова любящ, какъвто Той се разкрива по отношение на мен – зависи от Неговото въздействие  върху мен.

Тоест от Твореца зависи, дали ще усещам този страх – и аз моля, Той да ми го даде. Защото този трепет е моята главна грижа. Когато се развия и постигна правилния страх: нужната форма и достатъчна сила, веднага ще започна да усещам Неговото отношение към мен.

Това е като лампичка, на която постоянно увеличавам и увеличавам напрежението, докато най-накрая тя светне! Оттук нататък вече виждаме, че тя започва да свети. По същия начин и ние сега се намираме в океан от любов и отдаване, идващ от Твореца и в мига, в който условието от моя страна, което се нарича „страх”, започне да се изпълнява на необходимото ниво, аз ще започна да разкривам Твореца вътре в своя трепет.

Именно от Него зависят тези два канала:

– Създаването на съсъд, осигуряващ този страх в мен. Защото иначе, няма да мога да бъда сигурен в себе си – аз напълно завися от Неговата помощ, която се нарича светлина, връщаща към източника.

– А също така напълването, разкриването на Неговата любов към мен – за да може, когато тя се разкрие, да я приема и да се отнеса правилно към нея. Така че, тази любов да не развали моето отношение към Него и аз изведнъж да не падна в егоизма.

В крайна сметка излиза, че и в изграждането на съсъда-желание, и в неговото напълване, и в резултата от това напълване – абсолютно във всичко завися от Твореца. За да постигна сливане с Него, ми е необходим страха, от който се изгражда духовния ми съсъд, получаването на светлината и резултата от това получаване.

Ако се погрижа, цялата тази съвкупност от условия да се осъществи в правилна форма, съгласно нивото ми, като резултат ще постигна сливане – ще създам духовен съсъд и ще получа напълване в него. Така постигаме целта, която е била именно сливане с Твореца.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 06.07.2011

[47326]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →