Ние сме желанието за наслаждение, което чувства себе си съществуващо, получавайки слаби „убождания“ от удрящата се в него светлина. Тези слаби удари създават в нас възприятието на реалността, рисуват ни картината на действителността, в която усещаме обкръжаващите ни хора, въздуха, света и самите себе си.

Всичко това възниква от малките удари, които нашето желание за наслаждение усеща в себе си. И тогава то получава такова впечатление, сякаш съществуват то и обкръжаващата го реалност. Ако желанието не беше получило тези малки „убождания“, биещи по него, то не би усещало нито себе си, нито своята реалност, нито обкръжаващата го среда. Така то съществува. И няма нищо освен това: желание за наслаждение, получаващо малки удари от светлината.

Най-малките удари светлина създават в желанието наслаждения, без всякаква осъзната реакция от негова страна – това е нашето състояние.

Ако желанието вече е способно да развива реакция на висшата светлина, т.е. започне по-ясно да усеща тези удари, да повишава чувствителността си към тях – не желае да ги получава, съпротивлява им се, възнамерява по някакъв начин да отблъсне светлината обратно, да отговори на насрещния удар – това се нарича „екран“.

Тогава за сметка на моето съпротивление, противодействие и сблъскване, аз започвам да разбирам Кой ми причинява това, защо, какво иска Той от мен, какво мога да постигна чрез това. В това се състои цялата ни работа: желание за наслаждение и удари, сблъсъци със светлината.

От урок по статия на Рабаш, 24.06.2011

[46823]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →