Въпрос: Възможно ли е да не грешим по духовния път?

Отговор: Честно казано, ние не грешим. Разкриваме непоправеното желание, което всъщност също не е непоправено, а трябва да ни даде контраста, разликата между двете противоположни състояния. Иначе няма да усетим самото състоянието.

Затова, при нас никога няма грешки, няма никакви неизправности. Но противоположното състояние е длъжно да се разкрие. Ние сме творения, и не сме способни да усетим самото явление. Можем да го усетим само измервайки го, оценявайки го, възприемайки го спрямо нещо друго. Трябва да има „аз” и „усещано от мен” – един обект в сравнение с друг.

Не можем да усетим явлението само по себе си – това е Творецът преди създаването на творението, когато за Него не може дори да се каже, че е Добър и Творящ добро. За кого е добър Той? На кого прави добро? Защото доброто може да се оцени само в сравнение с вече съществуващото зло.

Затова, не можем дори да говорим за същността на Твореца, както се опитват да разсъждават философите, тъй като нямаме нито способност да я възприемем, нито думи, за да я опишем.

Творението започва от това, че е противоположно на Твореца, макар и съвсем малко да е отдалечено от Него. И това „съвсем малко”, дава на творението собствен статус, усещане на едното срещу другото – на черното срещу бялото, „предимството на светлината – от тъмнината” – и тогава има за какво да се говори.

Дори не знаем как явлението може да съществува само по себе си. Нима можеш да създадеш някаква форма, която няма никакви различия, граници, характерни особености, оттенъци на цветовете – нищо? Не си способен да възприемеш нещо такова. Това е нещо, което не усещаме. Ако няма някакви оттенъци, различия, ние не възприемаме.

Защото нашите сетивни органи, като петте земни сетива, са изградени така, че някакво въздействие удря върху моите нервни окончания – и тогава получавам някакво впечатление: зрително, слухово, осезателно, вкусово, обонятелно.

Необходими са ми нервни окончания – трябва да има сблъсък, ударно взаимодействие между две противоположности – и тогава усещам. Няма ли удар – няма усещане. Кога започвам да усещам Твореца? Когато се осъществи удар (акаа), сблъсък между желанието и светлината.

От урока по статия на Рабаш, 24.06.2011

[46827]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →