Въпрос: Помня че през цялото детството си мечтаех по-бързо да порасна и да стана самостоятелен. А когато станах възрастен, изведнъж започнах да ценя това, което имах, когато бях дете. Има ли такива моменти в периода на подготовката, които трябва особено много да ценим или трябва просто да преминем по бързо през нея?

Отговор: В духовното не става така, както в материалния живот, тъй като духовното е съвършенство на всяка една от степените. И в това се състои трудността – тъй като ти трябва на всяка степен да откриеш недостатък, за да можеш да напредваш.

Всяко духовно състояние е част от Безкрайността. Но тази част ти се разкрива, а всичко останало остава скрито и затова ти се струва, че едва ли не вече си в Безкрайността! На своето ниво ти получаваш пълните 10 сфирот.

И преди всичко, ти не жалееш за миналото. Макар и да има такова особено състояние, в което да жалеем за миналото, за да можем да си помогнем да напреднем. Но обикновено в миналото разкриваме доколко то ни е било нужно, за да преминем през него, колко съвършено е било висшето управление и колко малки сме били, не разбирайки, че още тогава сме се намирали в света на Безкрайността и не сме го виждали единствено поради отсъствие на развито желание, на органи за възприятие (келим).

От урока по статия от книгата “Шамати”, 28.07.2011

[49535]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →