Въпрос: Сега е настъпил нещо като преходен период, “безвремие” между конгресите. Как да увеличим поръчителството, за да се предвижим напред?

Отговор: Имаме нужда от постоянна работа. Каква е разликата провеждаме ли сега конгрес или не? Човек не знае кога ще събере изискваната от него мярка усилие. Той трябва да се стреми всеки нов ден да бъде в очакване на момента, да бъде в състояние на себеотдаване към приятелите, а чрез тях и към целия свят, а чрез него – към Твореца.

Необходимо е да анализираме своите вътрешни състояния: какви са моите мисли и намерения, до каква степен през деня се опитвам да проявя целта, изпълва ли  това желание сърцето ми, събужда ли се то, мога ли да се посветя на това, мога ли  да запазя тази идея на фона на всичко останало, каквото и да правя? От тук виждам доколко напредвам.

Ние имаме само един възможност да достигнем духовния свят – непрекъснато да обработваме желанията си, доближавайки ги към усещането какво е себеотдаването. Промените трябва да стават именно в нас, в нашите желания. И за това всеки един момент, посветен на това, ни тласка по пътя.

А по-нататък, всичко зависи от човека. Какво, според него, трябва да е движението напред: лично или всемирно? Ако той иска да върви към целта на създаването, то това движение е възможно само в световен мащаб. Всичко под тази летва в наши дни не работи.

Някога е било достатъчно да има група или учител, а днес сме във връзка със целия света. Този, който чрез действията си, ден след ден, тласка нашата глобална група и целия свят към поправяне, поне в някои отношения, той може да види, че това стимулира и неговото предвижване напред. В действителност личният напредък е принос към другите.

А освен това трябва да се опитваме всеки ден да добавяме по малко качеството на това, което даваме на другите – в кореспонденцията си, в блогове, в работата си в интернет ширините. Ние можем да даваме на ближния, само когато сме сляти с него, когато го разбираме, а не се опитваме да му натрапваме това, което ни харесва на нас самите. В обръщението си към хората ние раздаваме, разпространяваме това, което е максимално близо до тях. Ние трябва да се въплътим в тях.

Любов е, когато взимаме желанието на другия и  го напълваме в съответствие с това, което той иска. В противен случай, до никого не можем да достигнем.

От урока по статията ”Поръчителство”,21.07.2011

[48817]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката | Add Comment →