Въпрос: Ние се опитваме да научим света на обединение, нищо че засега това е егоистично. Как после да повдигнем хората на нивото любовта към Твореца?

Отговор: Те ще извършат този преход под нашето ръководство. Защото ние ги въвеждаме в рамките на новото възпитание, а не просто дърдорим пред публика.

На хората ще им се наложи да встъпят във възпитателна мрежа, обхващаща всички възрасти от нула до сто и двадесет, действаща от сега и до края на поправянето, във всички времена. Всички трябва да се намират в непрекъснат процес на възпитание: да кажем, една трета работа, две трети възпитание, което само по себе си е също работа.

И тогава в меко, в привично подаване ще обясним на хората принципите на Баал а-Сулам, адаптирани за целия свят. Защото науката кабала говори за желанието за наслаждение и желанието да насладиш, за техните взаимоотношения, за това, как да поправиш природата си. Нищо ”виртуално”, привидно, ”духовно”, мистично. Става въпрос за силите, които действат в теб.

Разкривайки ги все повече и повече, ще видиш, че никой не те кара ”да витаеш в облаците”. ”Духовното” е намерението за отдаване. Ако съм достигнал отдаване на другия, значи аз съм духовен. А ако се грижа за себе си – съм материален. Взаимоотношенията ни, основани на отдаване, са духовният свят. А днешните взаимоотношения – това е материален свят.

Но ние даже не говорим там за някакви си светове. Защото на човек му е трудно да се откъсне от старите представи, той се обърква. И затова ние го снабдяваме с прости обяснения, подавайки му цялата наука кабала без специална терминология, с прости думи.

Ние трябва да построим тази система на възпитание, за да може постепенно да предаваме на хората знания за човешката природа. Повече нищо не е нужно. Ние говорим за природата на човека, освен когото нищо друго не е и създадено.

Благодарение на това, човек ще се развива постепенно, докато не открие това, което се намира отвън, системата на взаимната му връзка с другите. И в нея той разкрива Твореца.

В действителност можем да проведем обясненията с термините за възприемане на реалността: той разкрива даже не връзката с другите, а самия себе си. Желанията, които му се представят външни и чужди, той разкрива като собствени. Оказва се, че това е той. Приближавайки външните части към себе си, той сякаш пришива, имплантира, приобщава разкъсаните органи на собственото си тяло и съобразно с това усеща, разкрива съвършената реалност.

Сега виждам само това, което е малка част от разбитото тяло. Но колкото повече части присъединявам към него, повече се откривам в тях.

От урока по статията “Поръчителство”, 19.07.2011

[48600]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment →