Статията „Скриване” от книгата „Шамати”: „Скриването – това е поправянето, без което човек не би могъл да постигне до никакво съвършенство, защото иначе не е способен да постигне важността на духовното.”

Създадени сме от светлината като желание за наслаждение – затова изцяло се намираме под нейната власт и не усещаме себе си като съществуващи. Така и днес, все още не чувстваме своето съществуване, а това, което имаме, е измамно усещане. Защото можеш да почувстваш себе си отделен, отдалечен, разделен единствено при условие, че стоиш срещу онзи, с когото си разделен.

Ние не чувстваме себе си стоящи срещу Твореца, срещу светлината и затова не можем да се наречем съществуващи. Защото трябва да възприемаме всичко чрез контраста на противоположностите: като „аз” и нещо извън мен. И тогава спрямо това „извън”, ще успея да установя кой съм аз самият.

Но засега си оставам сам – като нещо, което е само в себе си, аз нищо не мога да кажа за себе си, защото няма нещо, към което да се съотнеса и да се измеря.

И затова до момента, в който човек успее да спре, да съкрати своето его, тоест да „премине махсом” (границата на духовния свят) и да се изправи срещу Твореца – той все още не се нарича творение. Това се нарича само време за подготовка, когато ние изцяло сме управлявани свише.

Само след като сме готови да приемем върху себе си скриването, което застава между нас и Твореца – тогава се отделяме от Него и получаваме самостоятелно съществуване.

Скриването прави висшето важно за мен. В степента, в която искам да постигна това свойство и не мога, защото то се скрива, усещам неговата важност.

В крайна сметка стигам до това, че сам започвам да оценявам скриването – защото то се превръща в мой съсъд за светлината. Както е казано: „Мъдростта (хохма) е дадена на скромните”. За сметка на това, че правя желанието си за наслаждение по-скромно, мога да постигна светлината Хохма, стояща срещу мен, приемайки я в отразената светлина –  заради отдаване.

Затова, скриването увеличава моя духовен съсъд „620 пъти” и ми дава нова потребност – вместо наслаждение, искам да постигна важността на Даващия. В самото скриване се намират всички свойства на духовния съсъд.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 21.07.2011

[48829]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →