Четейки “Зоар”, ние трябва да мислим за това, че не ни достига единствено светлината Хасадим.

Ако аз погледна на същата тази реалност, в която съществуваме, но в светлината Хасадим, изхождащото от мен намерение за отдаване, ще видя вместо настоящата реалност – духовната.

За да започна да усещам висшия свят, не ми достига само светлината Хасадим, излизаща от мен към всичко обкръжаващо.

Обикновено ние губим много време, сили и самия живот за съвършено безполезни и независещи от нас действия. Единственото, което можем да направим – е да приведем себе си  до  светлината Хасадим, за да се прояви тя в нас, в свойството отдаване, в което се облича светлината Хохма, в знанието, в постигането на Твореца.

А всички  действия, които извършваме, освен постигането на свойството Хасадим – отношението на отдаване към обкръжението, предизвикват само отрицателна реакция свише, която ни поправя, но по дългия път на страданията, и в крайна сметка ни връща към пробуждане на отдаването, но вече по пътя на страданията.

Затова, ако човек постоянно си изяснява какво е необходимо за да постигне онова единствено действие, което може да излиза от него, свойството отдаване – това означава, че той чака спасение. Именно това трябва да усещаме по време на четене на книгата “Зоар”.

Кабалистите са разкрили тази духовна реалност. Какво не ми достига, за да разкрия това същото, да видя за какво говорят те? Не ми достига единствено светлината Хасадим…

От урока по книгата “Зоар”.Предисловие, 28.12.2010

[31027]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статията „С Мен ти взаимодействаш”, п. 65:

„…Праведниците, които са вече изпълнени със съвършенството на висшето сияние, през цялото време, без да спират, създават нови небе и земя, както е казано: „Праведниците вървят от постижение към постижение.””

Въпрос: Как праведниците създават тази непрекъснатост на обновяването?

Отговор: Те, през цялото време се стараят да се поддържат един друг. Човек, който се намира в духовно намерение, постоянно мисли само за това, другите също да поддържат тази система.

Какво означава , че ние проникваме в по-вътрешния екран, в по-вътрешната картина на реалността? Ако аз се намирам там, тогава се включвам в неизменната система и няма какво повече да направя? Не! Включвам се в система, която аз поддържам, желаейки да я видя такава, да я реализирам в такъв вид.

От една страна казвам, че всички в нея са най-великите хора на поколението, че всички се намират в правилното намерение. Включвайки се в нея, аз съм уверен, че се намирам във всеобщо поръчителство. Всичко зависи от мен – веднага щом добавя своята „лепта” (най-малката монета в Древна Гърция), всичко веднага ще се подреди и ще бъде наред.

От друга страна, трябва да се погрижа всички да поддържат тази система, да се намират в нея, да осъществят връзка – сякаш съм единственият, от когото зависи всичко и аз „склонявам себе си и целия свят към доброто”.

Тук има взаимни действия. От една страна, аз се включвам в другите и те се намират в пълното поправяне (Гмар Тикун). От друга страна, за да бъда заедно с тях, трябва да се грижа за тях така, сякаш те нямат нищо и аз ги поддържам – от мен зависи тяхното пълно поправяне.

Защо? Всичко това е за мен, за поправянето на моето кли/желание. Защото, моето желание се състои от всички желания. Това се нарича „взаимно включване”. Аз включвам в себе си всички. И ако искам те да ме включват в себе си, длъжен съм да се състоя от тях.

Необходимо е да се стараеш да усетиш тези понятия. Само запомнянето им в разума няма да ти помогне – ще изчезнат след секунда.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 28.12.2010

[31016]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - No Comments→

Науката се развива и малко, по малко се приближава към това, за което говори кабала. Да се надяваме, че при нарастващата криза, която преживява науката днес, ще може най-накрая да се обясни причината за нея, както и къде минава границата на външната наука.

Трябва да се разбере, че цялата наука се основава на онова, какво разкриваме в желанието си за наслаждение. И ако това егоистично желание се развива по определен начин, по същия начин се разкрива и науката, която разкриваме вътре в това желание.

И затова, все още ни предстои да открием нови, напреднали форми на науката. Ние ще разкрием множество нови факти и няма да знаем какво да правим с тях. Ще открием много подробности, които ще ни объркат. Нашата способност да усвояваме следствията от научното познание, да ги систематизираме и разберем, ще бъде необичайно ниска – тя ще тръгне надолу.

И независимо, че ще правим нови открития, те няма да са ни от полза. Ще се сблъскваме с нови факти и няма да знаем какво да правим с тях. Сега, това се случва в образованието и в други области, близки до човека.

И възможно е, тогава кабала да успее да се приближи към външната наука и да обясни причината за случващото се.

От урока по статията „Кабала и философията”, 28.12.2010

[31057]

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако е трябва да гледаме на групата само като на нейното вътрешно поправено състояние, то с какво се различава тя от целия останал свят, който също ни се струва непоправен?

Отговор: Във вътрешен смисъл няма разлика, но когато гледаш на групата, ти виждаш, че и външното се проявява, как другарите се стремят към духовното, как идват всеки ден да се учат. Тоест, те желаят да постигнат духовното, само че още не са го постигнали.

Ти имаш външен екран, на който виждаш как те се стремят към отдаване, но засега се намират в егоистичната система с намерение да погълнат всичко заради себе си.

Все пак те вече знаят, разбират малко и дори чувстват, че е възможно да дойдат до обратно отношение към света – вместо поглъщане, към отдаване. Те знаят, че в мирозданието има две форми за усещане на живота:

1) Живот, когато инстинктивно се опитвам да погълна всичко в себе си, защото такъв съм се родил – което се нарича его, „зло начало”, с което се раждаме.

2) И има друго отношение – отдаване, излизане вън от себе си , когато моето „Аз” само по себе си не съществува – а само със своето включване във всички останали. И към този втори подход искаме да стигнем.

Получава се, че владеем двата подхода. Всеки засега съществува на 1-ия принцип, като поглъща всичко в себе си – това е, което чувстваме сега, „този свят”. Но ние мечтаем да достигнем другия поглед за света и да видим духовната реалност, съществуваща в отдаването.

А тогава какво  ще се случи с материалната действителност, тя ще изчезне ли? Не, тя ще остане  докато ти е необходима, според  нейното използване като необходима.

И тук трябва да разбереш, какво е това твое материално тяло – това е самата тази необходима мярка, която трябва да запазиш, за да се задържаш във вътрешно поглъщане, а не да отдаваш. А в действителност няма никакво тяло.

Но в тази степен, доколкото ти трябва да се задържаш в егоистичното поглъщане, ти оставаш да съществуваш в тази материална реалност. А доколкото излизаш от себе си навън – дотолкова ти влизаш в духовния свят.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 28.12.2010

[31024]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Може ли да се използва въображението, за да си представи бъдещото поправено състояние?

Отговор: Зависи от това, какво си представяме на бъдещото стъпало. За да го изобразим механично, ние рисуваме чертежи.

Можем да нанесем всички условия на бъдещото стъпало в една таблица, да опишем техническите подробности на тези състояния – желания, екран, степени на авиют, вход и изход от световете, обкръжаваща и вътрешна светлина, разделяне на стъпалото на множество вътрешни и външни системи във Второто Съкращение.

Но в крайна сметка ние преминаваме към същите тези духовни определения (авханот), които са записали кабалистите, за да опишат един на друг техническите условия, които трябва да изпълним, за да усетим това, което те желаят да предадат на другия.

Да допуснем, аз ти давам лист с нотни знаци, т.е. предавам ти данни. Можеш ли да направиш нещо с тях? Не. Длъжен си да ги възприемеш като външна информация, а след това да ги изпълниш вътре. Ако умееш да четеш нотите, можеш да ги изпееш и тогава ще разбереш, какво съм имал предвид.

Същото правят и кабалистите. Те ти предават технически данни. Изпълни ги в душата си и ще получиш това, което те подразбират. Тогава ще разбереш за какво са говорили.

Така предаваме информация по интернет. Аз рисувам на екрана на компютъра или получавам снимка от камерата, съхранявайки изображението в определен формат и ти изпращам тази информация по линията на връзката. Ти получаваш тези технически данни и с помощта на декодер наново ги превръщаш в изображение на екрана.

Така кабалистите се намират във връзка един с друг. Те са постигнали духовната картина, записали са я и са ни я предали. Но ние нямаме «декодер» и не можем да обърнем тази информация в същата тази картина. Четем и нямаме никаква представа за какво говорят. Струва ни се, че това е просто фантазия.

Нито един от четирите езика, на които кабалистите са ни описали духовния свят (на езика на Танаха, Алахот, Агадот и Кабала) ние не можем да разшифроваме и да извлечем посланието.

Но какво казват кабалистите? Използвайте тези текстове като «чудодейно средство» (сгула). Какво е това «сгула»? Ако искаш да достигнеш до разкриване и по някакъв начин да разбереш , че разкриване може да има само в свойството отдаване, когато видиш себе си и целия свят в любов и отдаване един на друг, във взаимно поръчителство, като един човек с едно сърце – ако се устремиш към тази картина, то започваш да се приближаваш към правилното разшифроване на тези текстове. Това ще ти подейства и в крайна сметка ще се случи, в теб ще се разкрие същият този духовен «декодер». Затова и четем книгата “Зоар”.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 28.12.2010

[31013]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1988/89, статия 3, „Разликата между вратите на сълзите и останалите врати”: „Дори, ако човек плаче с горчиви сълзи, но плаче за ненужното – никой няма да откликне на неговия плач.

Пред този човек се намират вратите на сълзите, и те са затворени, и не допускат неговата молитва да влезе. За ненужното не се плаче. Прието е да се плаче само за жизнено необходимото.”

Въпрос: Какво се нарича „плач” в духовното? Как човек разбира, че плаче истински? Трябва ли групата да стигне до плача?

Отговор: Разбира се – и групата, и всеки един в нея. Именно това е „молитвата на множеството”. Всеки се моли за всички и за себе си включително. На този принцип са изградени молитвите в молитвеника.

Плачът – това е малкото състояние (катнýт): аз знам, че сам не мога да постигна единство и дори не мога да го пожелая. Още, преди да се убедя, че не съм способен на духовно действие, трябва да разбера, че преди всичко тук е необходимо стопроцентово желание: „Нека направят това заедно с мен!” И това желание, също не мога да придобия сам.

Например, надявал съм се сам да се излекувам от някаква болест, но постепенно съм осъзнал, че това е невозможно. След като съм се настрадал и съм загубил много сили, аз виждам, че нищо не мога да направя. Оказва се, че мога да се излекувам само с помощта на лекар. Къде е проблемът?

В това, че трябва да помоля лекаря. Аз трябва да искам, трябва да моля настойчиво за операция. И трябва да желая това наистина макар, че много ме е страх. Страхът ме спира, но безизходността на ситуацията ме тласка към молби за помощ.

Така е и при нас. В зависимост от напредването, все по-ясно чувстваме, че ни  предстои операция по отстраняване на егоизма – на същия онзи егоизъм, който ни ръководи в живота и ни поддържа във всичко. Но, как мога да моля, дори да помисля за излизане от него?

Само посредством висшата светлина.

Желанието трябва да получа отвън, от групата – да го получа по неволя. За това е казано: „от ло-лишма стигаме до лишма”, т.е. от егоистичното намерение – до алтруистично. Аз се устремявам към това, което е било противоположно на сегашното ми «аз»: всички мои грижи да бъдат за ближния, всичките ми пари, освен „екзистенц – минимума” да отиват за ближния – всичко да бъде за ближния.

Възможно ли е да поискам това така, сякаш  в живота няма нищо по-важно? Възможно ли е да моля за това и тези мисли да не ме напускат нито за секунда? Възможно ли е да плача за това?

Да допуснем, че ми показват молба за отдаване: „Моля да ми осигурите алтруистично желание, за да мога във всичко, освен жизнено необходимото, да се грижа за другите”. Подпиши се! Моля. Пожелай! Как да пожелая? Та, аз не мога да създам ново желание в себе си.

Вярно, но ако принципно си съгласен, тогава започни да работиш в група и необходимото желание ще дойде при теб от другарите.

В обкръжението е заложена духовна сила – силата на Твореца. От самите другари нищо не зависи – така е замислено изначално. Ако се обръщам към обкръжението, към нашата вътрешна взаимовръзка – там намирам всичко. Там разкривам всички стъпала, сили и състояния – до самия Край на поправянето.

Изведнъж се разкрива, че сме обединени, и в нашето сплотяване усещам всички духовни явления, включително до пълното единство. Всичко, за което говори науката кабала, аз разкривам там  –  в нашата взаимовръзка.

Силата на отдаване между нас – ето какво е връзката между душите. Душата – това е силата на отдаване в човека, част от Твореца свише.

От урока по статия на Рабаш, 28.12.2010

[31006]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Философията се отказва да се опира само на научни експерименти и често прави изводи само на основата на човешкото въображение.

За философия се приема дори теорията, откъсната от реалността, когато смяташ своите умствени заключения над реалните факти.

Докато работиш като машина, като учен, на основата на самите факти – ти не грешиш. Но веднага щом се отклониш от тях и се впуснеш във «философстване» – твоите изводи вече нищо не струват. Така казва науката кабала.

От една страна, сякаш кабала принизява човек, прави от него «машина», работеща съгласно някаква проста схема, а от друга страна тя е готова да му предостави нови възможности – нови инструменти на възприятие.

Но тя предупреждава, че не трябва да се повдигаме над здравия си разум, защото ще сгрешим! Тя ни предлага нови инструменти за изследване, за да разкрием светът по-нататък!

Човешкият разум достига «до небесата», но по-високо от тази граница той не е в състояние да се повдигне – това е неговият предел. До тази граница достигат външните науки. Но не продължавай по-нататък, защото ще започнеш да философстваш. Вместо това, ти имаш възможност и по-нататък да продължиш научното си изследване – с помощта на науката кабала.

В това се състои причината на непрестанната борба на кабала и философията, защото философията се впуска в такава област, където действа кабала. Външните науки не навлизат тук, те се занимават изцяло в своята си област – изследване в егоистичните инструменти на познанието.

Но днес достигаме до особено състояние, когато науката достига своето «небе», своя предел. И науката кабала иска да продължи заедно с човека научните изследвания над тази граница, използвайки същите тези принципи, като се ръководи само от очевидните факти, «това, което виждат очите ти».

И затова на нея и е нужно да изгони философията от тази област и да покаже, че не и е там мястото. Тъй като философията идва тук с фантазии, а науката кабала – с реални инструменти на изследване (свойството отдаване).

Действително там са нужни нови органи на възприятие и нов подход, основан на силата на отдаване, а не на получаване – затова кабала се нарича висша наука. Но е наука!

От урока по статията “Кабала и философията”, 28.12.2010

[31054]

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

Цялата наука кабала говори само за действията на отдаване, които се реализират във връзката помежду ни.

Защото цялата реалност съществува в отдаване, освен нашият свят, представящ се пред нас в противоположно свойство, където всеки получава колкото може за себе. В тази тенденция да ”поглъщаме в себе си” ние усещаме нашата реалност.

Представете си малки желания, все едно разпръснати на плоскост. Ако всяко от тях има намерение колкото може повече да печели за сметка на всички, те образуват помежду си такава връзка, която се нарича „този свят” във всичките форми на неговата материя.

И тогава хората се съединяват помежду си в йерархия, женят се, раждат деца, обединяват се –  в зависимост от  намерението им да се наслаждават от другите. Така те се устройват помежду си.

Това се нарича „нашият свят”, „тази реалност”, на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко. Виждаме другите като близки или далечни, зависим от тях повече или по-малко, но всичко това е съобразно нашето намерение да се наслаждаваме.

Ние сами строим тази реалност със своите намерения да се наслаждаваме от всичко, което съществува. Но ако сред нас се намери човек, който да каже „Не! Искам да се отнасям към другите с намерение за отдаване, а не на получаване”, той ще усети своето ново отношение към същата тази реалност като духовен свят. Затова е казано:”Видял е противоположния свят”.

Всичко зависи от намерението.Да преминеш от намерение „заради себе си” към намерение за отдаване, означава да преминеш махсом. В това намерение за отдаване има 125 стъпала – докато не достигнем съвършеното намерение за абсолютно отдаване.

Реалността, която възприемаме сега с намерението заради себе си, е въображаема реалност. Тя ни е дадена единствено за това чрез нея и нататък да преминем към истинското възприемане на действителността.

Специално са ни дали такова егоистично отношение към другите, за да можем чрез него и нататък да започнем да работим над себе си, да преминем към свойството на отдаване и по 125-те стъпала все повече да разкриваме връзката между нас, т.е да се издигаме по стъпалата на световете. Дали ще усетим онзи или този свят зависи единствено от нашето намерение.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 28.12.2010

[31030]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как висшата светлина може да ме поправя, ако тя се намира в абсолютен покой?

Отговор: Говорейки за идването и оттеглянето на светлината имам в предвид промените в себе си. Светлината – това е явление, произтичащо в съсъда.

Няма светлина без съсъд. Някои от тези явления ги наричам „светлина” и им приписвам някакво изменение.

Всичко е вътре. На някои явления в себе си им приписвам странична външна причина, а други поставям в зависимост от вътрешни причини, от себе си. Усещайки промени в себе си, аз ги приписвам на собствените си  действия или ги приписвам на светлината, която като че ли е направила това без моето участие. Такива са нашите формулировки.

Детето казва: ”Само се счупи”, все едно не го е направило то. Така и ние при отсъствие на духовно съзнание и разкриване, свързваме част от събитията със своите действия, а друга част приписваме на някакъв скрит фактор.

Въпрос: Този скрит фактор ли наричаме „чудодейното свойство” /сгула/ ?

Отговор: Сгула – това означава, че аз извършвам действия, но не мога да проследя пряката връзка между тях и резултатите.

Например, казват ми: „Ако десет пъти чукнеш по стената, от крана в двора ще потече вода”.Аз не виждам никаква връзка, но в стената има скрит механизъм, реагиращ на моите удари и включващ водата.

Всичко е много просто, но аз не знам за този механизъм. И затова ми казват: „Това е сгула. Ако направиш еди какво си, ще получиш това и това”. В крайна сметка аз свързвам едното с другото, макар и да не разбирам причинно-следствената логика на събитията.

Така че сгула е закон, само че скрит от мен. Нищо свръх естествено – просто аз не знам как  работи това.

Аз влизам в група и ми казват: „Толкова пъти подскочи, толкова пъти се прегърни с приятелите, изпей толкова песни, приеми участие в толкова конгреса и ще получиш резултат”.  Аз нямам понятие къде е връзката тук, но кабалистите са дали своите препоръки и те наистина действат.

Как действат – ще видим по-късно, а засега на нашето стъпало това се нарича „сгула”, скрит закон.

От  урока по статия на Рабаш, 27.12.2010

[30922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Ако няма правилни определения, то няма и общ език.Като че ли говорим с едни и  същи думи, но зад всяка дума подразбираме съвършено различни понятия.

Да допуснем, че започнем да обучаваме някого на чужд език като му даваме съвършено произволно обяснение на думите. И когато той дойде и започне да разговаря, никой няма да разбере какво иска! По същия начин и обикновените хора, учените и философите не разбират кабалистите.

И това е проблем на всички човешки отношения, защото всеки от нас влага във всяка дума свое специфично разбиране. Обикновено тези разлики не са толкова съществени, но именно поради това ни е толкова трудно да общуваме един с друг.

Когато става дума за разликите в обикновените определения , приети в науката и философията, и науката кабала  –  няма въобще никакво разбиране.Тъй като на хората им се струва ,че те и така знаят какво е духовно и Творец, и поради това не им се налага да се променят  и да Го постигат в своите усещания. Те не разбират, че възприемат целия свят чрез своето егоистическо желание, а за духовното възприятие е необходимо да се достигне подобие с изучавания обект.

И докато не дойдем „до общ знаменател” –е невъзможно  да разговаряме . Защото ние не се разбираме един с друг „ по определение”. Учените са умни хора , но за съжаление  използват неточни определения.

Кабала казва: възприемането на реалността зависи от човека, от неговите свойства – егоистични или алтруистични. Цялата реалност я възприемаме вътре в себе си – навън няма нищо. Всичко е относително.

И с това учените трудно ще се съгласят, те нямат предварителни варианти, преди началото на изследванията – не се нуждаят от тях.Науката изследва всичко вътре в егоистичното желание и не излиза извън неговите предели.Те не са чувствителни към такива тънкости – вътре в желанието, според неговата величина и свойства.

За тях и така всичко е очевидно, те се намират в малка стая и изследват единствено в нея. Аз казвам: „Но аз изследвам в съседната стая! Можете да излезете  от своята стая и да изследвате в друга!” Но те недоумяват, нима има друга? Не съществува никаква потребност , разбиране и усещане, че това може да е истина. Затова наричат кабала философия, отделена от реалността.Единствено тук в нашия свят за тях науката е изследвания, факти.

Т.е.човек в своето развитие още не се е приближил до това да може да усеща, че съществува реалност по-висока от тази, която усещаме със своите ограничени сетива. За това са необходими съответни вътрешни свойства, разкриване в човека на духовния ген /решимо/, за да започне той да се съгласява да приема такива определения и да чувства.

В крайна сметка тук помагат само удари…Светлината удря , удря  желанието, давайки на човек да почувства как го подхвърлят нагоре и надолу и така той постепенно започва да долавя, че това действително може и да е истина.

От урока по статията “Кабала и философия”, 27.12.2010

[30942]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Има ли в духовната работа етап, на който човек може точно да определи дали е подобен по свойства на светлината?

Отговор: На различните етапи ние се чувстваме ту по-близо, ту по-далеч. Най-правилната мярка – това е отношението на човека към групата: доколко той чувства, че вътрешната същност на групата е това мястото, в което той иска да се включи, където иска да се „разтвори”, като зародиша в майчината утроба, като детето в майчините ръце, да изчезне, да се изгуби.

Защото, ако в човека го няма това усещане, това означава, че неговият егоизъм е още жив. Затова пък в момента в който човек се разтвори в групата, от този миг и по нататък той, започва да расте духовно.

В своите усещания, в желанията, в намеренията, в усилията си, човек може да измери къде се намира: в какво решимо, в какви сфирот, в какво състояние, колко светлина влиза в неговите келим.

Той измерва всичко изключително по взаимоотношенията си с правилното обкръжение. Защото със светлината човек нищо не може да измери. Светлината това е явление в съсъда, а не понятие само по себе си. По определението на Баал а-Сулам всичко, което влиза в съсъда се нарича „светлина”.

От урока по статия на Рабаш, 27.12.2010

[30928]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Отначало висшата светлина се намира в абсолютен покой: тя има едно направление, едно отношение към създаденото желание за наслаждение.

Светлината не се променя – всяка промяна идва от желанието, което контактува със светлината и преминава през различни състояния, постигайки, коя е тя и какво е тя.

Постепенно желанието усвоява свойствата, действията на светлината, въпреки че всичко това  е – като че ли. От страна на светлината няма никакви действия и промени, но желанието за наслаждение се променя в светлината и ѝ дава имена на различните състояния и действия, отнасяйки ги на нейна сметка. В действителност в светлината не стават промени – променя се само желанието.

И тогава то определя за себе си, какво значи “нарушение“ и какво значи “заповед“, – определя го спрямо това което му се разкрива в контакта със светлината, във връзката с нея.

“Заповед“ – това е съответствието между желанието и светлината, стремежът да бъде като нея, подобието на свойства, желани в неговите очи. Желанието за наслаждение разкрива тези следствия, благодарение на това, което навлиза в него, от своите реакции, впечатления.

И обратното – отказът от светлината, предизвикан от несъответствието в свойствата – това е нарушение. Тъй като това е в разрез с желанието на светлината.

И затова, когато над егоистичните желания на човека се пробужда ново желание и той започва да се отнася към светлината съобразно с намеренията, тогава човекът определя нивото на своето отношение. За него е важно как той се отнася към светлината.

Вместо страх пред пробуждането и страданията, които го движат, или  тяга към наслажденията, които го привличат, той постепенно пренася важността на своите действия: от възнагражденията и личното усещане – към Висшия, на степента, на която получава светлината.

Светлината е Даващата. До колкото човекът е способен да се откаже  от своето желание за наслаждение и да премине на страната на Даващия, до толкова е висока в неговите очи заповедта, която той изпълнява.

И поради това, осъзнавайки величието на Висшия, величието на светлината, човек сам определя своето състояние – грях или заповед, – а така също и тяхната големина.

От урока по статията на Рабаш, 27.12.2010

[30938]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Тора - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Заповедите на Тора на езика на книгата Зоар се наричат “613 ейтин“ (съвети) и “613 пкудин“ (приноси). Разликата между тях е в това, че в постиженията съществува обратна и лицева страна. Времето за подготовка (поправяне на желанията) се нарича “обратната страна“, а времето за постижение (в поправеното желание) се нарича “лицева страна“.

Съответно на това в Тора и заповедите има разделяне на “ще направим“ и “ще чуем“. И когато човек изпълнява Тора и заповедите като “изпълняващ Неговото слово“ (поправящият своите желания) до тогава, когато се удостои да чуе (което ще получи в свойството отдаване, бина), заповедите се наричат 613 ейтин (съвети), и това е обратната страна.

А когато се удостоят да чуят “гласът на Неговото слово“ (доколкото е придобил способността да слуша, свойството отдаване, бина), то 613-те заповеди стават пкудин, от думата пикадон (принос, разпространение на светлината хохма в светлината хасадим).

Тъй като има 613 заповеди, във всяка от които е заложена светлина на особена степен, която съответства на определен орган от 613-те органа и на връзките между тялото и душата.

Рабаш. Шлавей Сулам. Половин шекел в работата – 1. Статия 12. 1986-87 г.

[30893]

Filed under: Заповеди, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - No Comments→

В какво се състои дейността на нашата организация? От една страна, ние се занимаваме с вътрешна работа по личното поправяне, която всеки извършва в своето сърце/желание.

Тази работа е скрита от другите, от света. И въпреки, че говорим много за нея, тя се извършва в сърцето, без да намира изражение нито в материала, нито във физическите ни действия.

Цялата ни останала дейност се отнася към създаването на материали/медия за разпространение, защото ние сме възпитателна/образователна организация, занимаваща се с възпитание на деца и възрастни.

Материал за това, вземаме от нашите ежедневни уроци, на които изучаваме статиите на Баал а-Сулам и Рабаш. Създаваната от нас продукция е базата, която ще се използва и в бъдеще. А освен нея, в света няма нищо друго, което да се отнася към истинската духовна работа – разкриването на Твореца.

Освен нас, никой в нашето поколение не се занимава със създаването на практическа методика за поправяне на човека и света. И ако не изградим тази методика правилно – по вътрешно съдържание и форма на предаване – няма да изпълним възложеното ни задължение по отношение на човечеството. Тези гръмки думи не трябва да ни плашат – по този начин трябва да чувстваме своето предназначение.

Но, ние не можем да чакаме последния урок, за да направим от него послание и да го предадем на света. Това няма да се случи, ако не работим внимателно над всеки урок, записвайки го, анализирайки и класифицирайки по теми, висота, ниво на възприятие и т.н. Критериите за оценка могат да бъдат различни, но главното е да се систематизира материала и да се пусне в света.

В крайна сметка, нищо не може да замени книгата. Тя може да има друга форма, но все пак е текст, а от него не можеш да избягаш. Ако човек иска де се задълбочи в материала, прослушвайки лекциите по телевизията, тогава трябва да вижда пред себе си букви. Защото буквите са духовни форми, възприемани с разума и душата.

Затова, трябва да се отнасяме към работата по създаване на текстове с най-голяма сериозност, приемайки я за първостепенна. Урокът трябва да се записва, да се подчертават основните положения в него, да се класифицира, използвайки различни видове анализ на текста. Главното е да има готов написан материал, към който хората да могат да се обръщат. И колкото повече работят с него, толкова по-интензивен ще бъде техният напредък.

Трябва да сме благодарни, че имаме тази работа, че се грижим за неща по-висши от този свят, а не сме потънали в проблемите на животинското съществувание. Ние разпространяваме знание за Твореца и, ако понякога ни е трудно, неспокойно и неясно, то това е добре. Очевидно, Той иска да се безпокоим.

От беседата за сутрешните уроци, 17.12.2010

[30884]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Ако човек е разкрил светлината по една от източните методики или я е разкрил по методиката на Кабала, каква е разликата?

Отговор: Може да се стигне до разкриване на светлината само в случай, че в теб има голям авиют (дебелина на желанието), който можеш да поправиш само, с помощта на науката кабала – и тогава да разкриеш светлината, Твореца.

Защото, при по-малък авиют, ти няма да можеш да разкриеш нищо, освен по-малко или повече приятни усещания, създаващи в теб илюзия за това, че вече „витаеш” в духовното.

Всичко, освен науката кабала – източни методики, „ню-ейдж”, различни вярвания и религии – това са все видоизменени форми, родени от желанието за наслаждаване, което не е стигнало до последния стадий далет/4, и е несъвършено във всичките си нива на авиют, не е толкова егоистично.

И освен това, какво са взели те от науката кабала? Едни проповядват морални норми, други – медитации, трети – ограничения в храненето, четвърти – вяра в рисувани изображения или разказани приказки, пети – изпъняване на обреди, смятани за свещени, и т.н.

Всичко това е резултат от желанието за наслаждаване, което все още не е достигнало своето окончателно развитие и тогава, същата тази наука кабала намира изражение в него, в подобна лека форма – вместо поправянето на себе си.

Защото, такъв човек не усеща необходимост да се поправи – не разбира, какво трябва да поправи. Той смята, че ако целуне някакъв „свещен” предмет или даде пожертвование – вече всичко е наред. Малкото желание за наслаждаване не тласка човек към нещо по-голямо. Всичко това произтича от желание, което все още не се е развило до последния стадий далет (4/4).

От урока по статията „Кабала и философията”, 27.12.2010

[30948]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако аз седя на урока, чета “Зоар” и заедно с всички полагам усилия, това ли се нарича „да жертвам желанието”?

Отговор: Не. Аз откъде да знам, че вие четете? Може би вие просто се наслаждавате от това, че “Зоар” се обяснява на такъв лек, красив  и вълнуващ език.

Но с какво ни вълнува той, какво иска да обясни? “Зоар” обяснява, че ако искам да постигна връзка с теб, то ще премина през такива състояния. Много е просто!

Какво пишат авторите на “Зоар”? – „Ние се събираме заедно, изпитвайки ненавист един към друг, между нас съществува пълен разрив. И тогава ние се опитваме да се съединим”.

Тогава пред тях не е стояла книгата “Зоар2, те самите са се канели да я напишат. И какво пишат? Те започват да работят помедду си и да търсят: „Как да се приближим един към друг? Какво да направим, за да възникне поне някаква близост?

Как да разкрием връзката между нас, свързващата ни мрежа, която вече съществува? Какви са отношенията в тази връзка, какви са нейните етапи? Какви сили действат от съществуващите в нас – завист, страст, ненавист, стремеж към почести, дясна, средна, лява линия?

Ако ние поправим това, започваме да правим съкращение, след това екран, издигаме се над нашето желание да се насладим, как постигаме нещо? Аз се отказвам от това и от онова, действам така или иначе…”.

И тогава те започват да пишат книгата “Зоар” – от това, което преминават във връзката помежду си. Докато не постигнат такива високи степени, че всяка от тях е десет пъти по-висока от предишната: от единици в десетици, след това стотици, хиляди и десетки хиляди (рибо).

Вие виждате ли какви нива постигат те?! Това е мощта на съединението между тях. И за това пишат те.

Затова, ако искаш да си се представиш в същото състояние – тогава всичко написано от тях ще ти въздейства, за да се приближиш по същия начин до другите и във връзката с тях да разкриеш същите състояния – докато не постигнеш такова състояние, където съвършеното кли/желание е напълнено с безкрайна светлина.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 27.12.2010

[30913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Обединението с другарите – това е мястото, където откривам духовния свят. В мига, в който успея да съединя нашите желания, аз ще отворя в точката на свързване отвор, вход, навътре във висшия свят!

Той внезапно ще се отвори и разшири, а след него, ще открия нов духовен обем/желание.

И разбира се, около точката на входа, който трябва да ми се разкрие, има много препятствия. Но това не са пречки – те се стараят да ме орентират правилно към входа в духовното, и сякаш ми подлагат крак от всички страни.

Но ако сега не се отчая, а разбера, че това работи като „помощ от противоположното”, тогава ще премина през всички препятствия и ще вляза в духовния свят. Входът за там се отваря в същата тази точка.

Сега ни се струва труден и невъзможен, но той изведнъж ще се отвори така, че ние сами ще се устремим направо натам! Няма да е нужно да оказваме натиск и да си пробиваме път – той, просто ще ни «засмуче» в себе си.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[30107]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Философията, както и много от хората, смятат, че материалният свят се е родил от духовния.

И действително, кабала говори за същото – станало е разбиване на световете и общата душа, желанията загубили своите екрани, станали егоистични и се спускали все по-ниско, докато не паднали в „този свят”.

И вследствие от това, е нашето съществуване в него и всичките ни сетивни органи.

Излиза, че сме „дошли” тук от духовния свят – няма откъде другаде. Независимо какво е станало, но материалното се явява следствие от духовното. Въпросът е само в това, напълно ли се е отделил материалният свят от духовния или все пак има някаква косвена връзка с него?

Но, нито философията, нито естествените науки на този свят, намирайки се в едно егоистично желание, не са способни да изследват силата на отдаването. Затова, те нямат никакъв контакт с духовния свят и могат само да фантазират за него.

Появяват се „научни” изследвания за това, кое се смята за душа или за уж уловимата връзка с нея, които се основават на неправилни определения за духовното.

Или пък, това са философски разсъждения на хора, които нямат никакви инструменти за изследване и реална връзка с духовния, тоест с научния подход, и те просто предполагат нещо. А всеки може да измисли всичко, каквото си поиска – няма граници за човешката фантазия.

Например, има изследвания за промяната в теглото на тялото преди смъртта и след нея, а разликата между двете стойности определя теглото на душата. Така измерват душата… Или пък, регистрират електрическите импулси в мозъка в момента на смъртта и смятат това за проява на душата, излизаща от тялото.

А всевъзможните халюцинации, ставащи в мозъка в момента на клиничната смърт, чиято природа е сходна със сънищата, се смятат за усещания на духовния свят, в който човекът се „издига”, а след това „се връща” обратно при нас, идвайки в съзнание.

Всички тези измислици са предизвикани от липсата на правилно определение за духовното, и затова хората се заблуждават, че могат да се докоснат до него и да го изследват.

Но духовна се нарича реалността, която е над нашето егоистично желание, над нашата материя. И тук, вече възниква проблемът с възприемането на реалността, защото човекът се обърква – какво е материята? Според известното определение, материята е обективната реалност, дадена ни в усещанията. А какво усещам аз? Своето желание!

И човекът не разбира това – той си мисли, че материята са твърдите тела, течността, четирите основи: „огън, вода, въздух, земя”, или неживото, растителното, животинското, човекът. Но кабалистите казват, че материята е желание – ние изследваме желанието – при това, своето собствено!

И това е напълно непонятно за нас. Аз виждам пред себе си желязна тръба, която не мога да помръдна от мястото й, а ми казват, че тя е моя и се намира вътре в мен… В този момент, човекът изпада в пълно недоумение и е много трудно разговорът да продължи.

Тоест необходимо е да се преодолеят множество препятствия, докато не стигнем до такава гледна точка и определение за всички явления, откъдето ще можем да погледнем реалността съвместно, заедно с учените и философите. А засега, всеки се намира в своята ниша, което води до голяма бъркотия.

И главният проблем е в разликата между определенията, които формулират какво е духовното и какво – материалното. Най-често, под духовен живот се разбира култура и всяка човешка дейност. При такова разбиране – всеки танц също е нещо духовно.

Тези неправилни определения много объркват хората и не позволяват да се проведе сериозен разговор. Затова, преди всичко трябва да дадем на света правилни определения – какво са духовното и материалното, животът и смъртта, висшата реалност. По този начин, ще разрешим всички проблеми. Трябва трайно да вкараш в главата си правилните определения  и само чрез тях да наблюдаваш реалността – тогава навярно няма да сгрешиш.

От урока по статията „Кабала и философията”, 27.12.2010

[30952]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→

В крайна сметка, не толкова групата трябва да оказва въздействие върху теб, колкото ти самият трябва да се включваш в нея.

Говорейки за това, че групата трябва да влияе на човека, ние искаме да подбудим всеки за отдаване към групата.

Ответното въздействие на групата може да бъде силно или слабо, но това не се отразява на човека.

Защото се намираме във връзка, във взаимодействие с ”вътрешната”, а не с външната група. Външното поведение на другарите играе не толкова съществена роля.

Тук всичко зависи от това, доколко аз се включвам в тях, доколко се старая да усетя техния вътрешен стремеж, което не зависи нито от мен, нито от тях – това е духовната реалност, единството между нас на степента на Безкрайността.

А поради това, групата ти въздейства доколкото ти се включваш в нея и искаш да получаваш нейното влияние, нейното отдаване.

От урок по статия на Рабаш, 27.12.2010  

[30925]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как се съгласува необходимостта от научен подход с принципа: ”Правим и усещаме”?

Отговор: Това е забележително, съгласува се едното с другото. ”Правим и усещаме” – това е най-чистият научен подход, който съществува в същинската наука. Защото науката през цялото време разкрива явления, които дотогава са били скрити от нас.

Ние не сме имали за тях никакво фактическо знание или връзка – само своето желание да направим разкритие, да развием своето възприятие и способност, за да уловим новите, допълнителни явления и да ги изучим върху себе си, върху собствената си плът, в своите органи за усещане и за регистриране. Основавайки се на тези данни, ние сме събрали цялата пълна картина на реалността, в която съществуваме.

Както в обичайната наука, така и в кабала, която също е наука, действа един и същи подход – нашият стремеж да разкрием новата реалност. Няма никаква разлика. Само в обичайните науки, изучаващи природата на този свят, от нас не се изисква да променяме органите си за усещане – само да ги разширяваме. Инструментите за изследване вече съществуват – това е нашето желание да се насладим. Трябва само да го разширим с помощта на всевъзможни микроскопи, телескопи и други устройства, повишаващи нашата чувствителност към скритите дотогава явления.

Но всяка действителност се разделя на две половини: получаване и отдаване. И за да проверяваме, да изследваме, да изучаваме реалността, основана на отдаване, а не на получаване, преди всичко ни е необходимо да се въоръжим със съответстващите инструменти за възприемане (келим).

Вече не е достатъчно просто да разширим своите органи за усещания – необходимо е да изградим от нулата нови органи, основани на отдаване. Това се нарича раждане в духовния свят.

А затова, според количеството на тяхното разширяване и развитие, също както става с нашите егоистични органи за възприемане, за които изграждаме всякакви спомагателни прибори – също и в духовния свят, в друга природа, където изучаваме силата на отдаване, нашата способност да проверяваме, да изследваме и да регистрираме данните зависи от разширението на нашите органи за възприемане. Така възниква висшата наука, наричаща се кабала.

Тя се счита за висша, защото се занимава със силата на отдаването в природата. А науките на нашия свят изучават егоистичната сила на получаване в природата.

Но в резултат, ние разкриваме, че има само един източник – и при силата на получаване, и при силата на отдаване. Защото такова раздвоение съществува само според нас – така както разделяме реалността. Но в действителност, те произлизат от един източник – от висшата сила.

От урок по статията ”Кабала и философия”, 27.12.2010

[30955]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→