Въпрос: Ако аз съм изцяло желание за получаване, тогава мога ли наистина да пожелая да направя нещо за Твореца безвъзмездно?

Отговор: Не, не мога. Готов съм да направя само нещо, което ще даде наслаждение на моето желание. Това е моята природа и аз не мога да изляза от нея сам. Аз действам, само, ако имам полза от това. Така ме е направил Твореца и нищо не можем да направим по въпроса.

На езика на Кабала това състояние се нарича „този свят”. Но има и друго състояние, „бъдещият свят” или „висшият свят”, където аз ще съществувам, ако не правя разчети, основани на егоистичното желание за наслаждение, а основани на алтруистичното желание за отдаване.

Но аз нямам това желание и дори не желая да го имам! Това е вярно, но ти се предлага помощ:

1 Точката в сърцето ти се пробужда и започваш да мислиш за това.

2 Довеждат те до група, където получаваш сила от приятелите.

3 Дават ти се книги и учител, който те придружава по духовния път, ако желаеш.

Така ти се дават всички необходими средства и обяснение на факта, че, освен твоята собствена природа, съществува и висша природа, природата на Твореца, която действа чрез разчета за отдаване. Началото е дадено: имаш искра, обкръжение и книги. Това е началната точка, „капката семе”, от която можеш да развиеш своето бъдещо Аз.

Всички останали условия зависят от теб. Топката е в твоите ръце. Ако използваш средствата, които имаш правилно, ще придобиеш втора природа. Междувременно получаваш обяснение, че това е от полза за теб, че се чувстваш много по-добре „там”, че ще имаш безкрайност, триумф, съвършенство и т.н. Получаваш обяснение, което е ясно за твоя егоизъм.

Но в действителност духовният свят няма да бъде разкрит в твоето сегашно желание, защото то ще бъде преобразено в процеса. Това е подобно на това, как в нашия свят децата растат от „обещания”. „Ако прочетеш тази книга, ще получиш топка за футбол” – казвам на сина си. Той взима книгата, надявайки се да получи топка, но докато чете, постепенно се променя и сега вече не му трябва топка, а колело.

След като приеме първата „примамка”, човек без да знае влиза на пътя на развитие и изисква все по-голямо, „прогресивно” възнаграждение, въпреки че той все още не вижда крайната цел. Ние също трябва да объркаме егоизма по такъв начин, за да участваме в живота на групата и постепенно да се проникнем от висшето състояние.

Трябва да станем майстори в „измамване” на нашия егоизъм. Човек в този свят е интелигентно животно и ние трябва да използваме нашето его, давайки му примамки, за да ни помага през целия път, докато не влезем в духовния свят.

От урока по статия на Рабаш, 26.12.2010

[30788]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Успехът в достигане на духовното не зависи от каквито и да е висши способности на човека.

Нас всички ни очаква изненадата да открием, че нищо от това, което днес съществува във всеки от нас не ще премине в духовното!

В духовния свят се преминава през такъв тънък филтър, през който не можеш да пренесеш нищо от това, което владееш сега. Всичко остава вътре в твоето егоистично желание, в твоя земен разум, пропадат всички минали достижения, нищо не се съхранява.

И успехът зависи само от приложените усилия – в противовес на всички трудности, проблеми и разочарования. Ако независимо от всичко, човек все пак се придвижва и не отстъпва, само тогава той влиза в духовния свят и това е единственото, което остава с него. Това упорство му дава право да влезе. Няма нищо друго.

Когато излизаме от Египет, вземайки със себе си съсъдите (келим) на египтяните, те трябва да бъдат абсолютно празни- едните голи желания, в които нищо не е останало. Това означава, че изхвърляме всички егоистични наслагвания, направени в Египет и нищо от това не искаме да вземем със себе си. Вземаме само най-оскъдния хляб (маца) и празните съсъди – желанията, в противен случай е невъзможно да излезем от Египет.

Затова сега може да има само един съвет: независимо от всички проблеми и тежести, разочарования и безсилие, всичко те тласка напред. А това работи само при условие, че човек цени страшно много своето време – опитва се да вмести в него колкото се може повече, просто да компресира всеки миг.

Много е важно колко той записва по време на урока, доколко се старае да разпространява през деня – т.е. с какво запълва времето си.

От беседата по време на трапезата, 24.12.2010

[30879]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Съществува много древна връзка между науката кабала и философията. Философията е нещо като основа на всички науки.

Хиляди години не е имало отделни науки: математика, физика, химия, биология, география, астрономия. Учените са се занимавали с всичко и в същото време са били дори лекари.

И цялото това общознание се е наричало философия, което в превод означава «любов към мъдростта», към знанието.

Известният философ от 16 век Йохан Ройхлин пише: «Моят учител Питагор, бащата на философията видимо е приел своето учение от кабалистите и първи е превел думата «кабала», неизвестна до тогава на съвременниците му, с гръцката дума «философия».

Връзката между кабала и философията и въобще с всички науки е много дълбока. Всъщност науката, това е вече разкриване на Твореца. Неговите действия, които се разкриват не просто чрез усещанията на тялото, а чрез този механизъм в нас, който се нарича «човек» и вече се отнася към човешката степен. Макар това да е все още човека от този свят, но е от степента «човек».

Древната наука, до нейната връзка с кабала се е развивала на животинска степен. И едва след като науката кабала се открива на първия «човек» Адам Ришон и след това се развива до Авраам и по-нататък, се разкриват действията на Твореца – на тази основа възниква съвременната наука от нашия свят.

Сякаш не виждаме връзка между отделните неща, тъй като обичайната наука се строи въз основа на човешкия разум и усещания, егоистичното желание да се наслади, в което разкриваме света и едва ли не няма връзка с кабала и духовните светове. Но всъщност това не е така, тъй като тя изучава същите тези действия на Твореца, но разкриващи се в друг материал, егоистичен.

Това са действия на Твореца, указващи връзката между частите на реалността. И затова дори обичайните естествени науки за природата са също своего рода разкриване на Твореца, но на наше ниво.

Защото освен Твореца, няма нищо друго в мирозданието и всичко, което разкриваме са Негови действия. Само че ние можем да Го разкриваме в егоистичните си желания и тогава се наричат естествени науки. А можем да Го разкрием в желанието да отдава и тогава се нарича наука кабала.

Но и в единия и в другия случай е разкриване на Твореца. Творецът е един и не се разделя на две. Ние, изследователите сме тези, които Го разделяме, в зависимост от това, в какви желания възприемаме.

От страна на висшия не съществува никакво разделяне, всички деления са само от наша страна. И затова в нас възниква вечния проблем, как едното е свързано с другото и как те си влияят взаимно.

От урока по статията “Кабала и философия”, 27.12.2010

[30958]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→

Човек трябва да разбира, че неговото отношение към групата – това е огледало на самия него, безгрешно огледало.

В рамките на предприятието по разпространение ние можем даже да си викаме един на друг, но същността на нещата е в личното отношение към другарите, което свидетелства за повече или по-малко изправен или въобще не изправен подход.

Затова с външната група ти трябва да работиш външно, а с вътрешната – вътрешно. Такъв е порядъка.

От урока по статията на Рабаш, 27.12.2010

[30917]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1989г., статия 2, „Голям или малък грях в духовната работа”:

Величината на отдаването зависи от този, на когото даваме. Ако човек дава нещо малко на царя, то това е малка работа.

Но ако човек дава нещо велико на царя, неговото отдаване придобива важност и му доставя голямо удоволствие.

Въпрос: Опитвайки се да си представя, че аз отдавам на великия Цар, аз чувствам, че лъжа себе си. Какво да правя?

Отговор: Всичко е правилно. Преди всичко, важността зависи само от теб. Творецът съществува, а ти Го разкриваш или не Го разкриваш. Това зависи от теб. Имаш ли „датчик”, за да го разпознаеш? В това е целият проблем.

А и въобще, какво е това – важност на Твореца? Рабаш привежда думите на Рамбам за това, че в началото на пътя човек се намира в процес под название ло-лишма. С други думи, Царят е важен за мен, ако сближавайки се с Него, аз придобивам повече. Както е прието в нашия свят, аз претеглям Неговата важност съгласно наслаждението, което мога да получа от Него.

Какво друго би ме заставило да премина към другите ценности? Светлината, възвръщаща към Източника. Ако посредством групата аз се старая да мисля за промяната, която трябва да стане в мен, ако аз чакам светлината, както петелът чака утрото, и не се страхувам от нея, както прилепа, ако искам тя да дойде и да ме измени, тогава настъпват промените, и аз започвам да ценя Висшия, защото той е Даващ, а не защото мога да получа това, което ми дава.

Сега аз го ценя, защото той ми дава, ценя отдаването – не отдаването на мен, а самото свойство отдаване. Аз искам да му се уподобя.

Тази нова ценностна скала много силно променя човека. Висшият става за него действително Висш – висок по своето значение, Цар, величието на който е в това, че той е Даващ по свойства.

Тогава аз гледам към Висшия, не защото получавам от него, а защото мога да му се уподобя. Аз искам той да ми даде своите свойства, да ми даде да стана подобен на него, близък с него. Защото близостта се измерва именно с подобие на свойствата, а не по това, колко аз мога да получа от него.

В това е цялата разлика между материалното и духовното – как ние се отнасяме към Висшия? Искаме ли той да ни измени?

При това Висшият се намира в абсолютен покой, и всичко тук зависи от нас: ако поискаме да се изменим в неговата светлина – ще се изменим. Ако поискаме да се сближим с него по свойства – ще се сближим чак до пълно сливане, до любов!

От урока по статията на Рабаш, 27.12.2010

[30935]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Въпрос: Какво трябва да направиш в състояние, когато нямаш никакви сили, нищо не ти влияе и не знаеш какво да правиш?

Отговор: За това е написано в седмичната глава на Тора: „И заридали те от тази работа”. След като човек стигне до усещането за собственото си безсилие, остава му само да моли.

Преди това, той се е смятал за голям и умен, за разбиращ. Мислел е, че ще може да напредне, непрекъснато добавяйки знания, усилия и действия. Но, ако до дадения момент е извършил достатъчно действия, на него му разкриват, че с това нищо няма да постигне.

Тогава защо да ги извършва? За да постигне, че «така ти нищо няма да постигнеш». За да стигне до състоянието на опустошеност, човек трябва да вложи много, много сили.

Аз работя и си мисля: «Сега, със своя труд изграждам „прекрасните градове Питом и Рамзес», придобивам знания. Скоро ще разкрия всичко – ще видя и ще започна да чувствам.”

Аз влагам все повече сили, още по-дълбоко навлизам в ученето – и изведнъж откривам: „Колко съм вложил, а какво постигнах?!… Аз нямам нищо… И какво оттук нататък? Какво ще стане с мен?!”. Не знам, но съм готов да заспя като умрял – само ми дайте приспивателно, за да спя през цялото време и да не ставам.

Така се чувства човек в този момент – лишен от всякакви сили. Защото започва да разбира, че по този начин нищо няма да постигне. Отначало, той дори не знае това, и само чувства, че няма никакво желание. После, все пак се пробужда и продължава.

Но в някакъв следващ момент започва да разбира, че само със свои сили няма да успее, и тук му е необходима висшата сила: „Ако Творецът не дойде и не ми помогне, аз самият не съм способен нищо да направя”.

Но той започва да мисли така само, след като 15-20 или 30-40 пъти се е опитвал да напредва със собствени сили – и всеки път е получавал разочарование, изпадал е в  отчаяние. Това се нарича „години на египетското изгнание” – докато не „заридаят те от тази работа”.

За своето его, аз изграждам „прекрасните градове Питом и Рамзес”, а за човека в мен, желаещ да постигне духовното – това са нещастни бедни градове, където всичко е празно и нямам нищо от това. Аз започвам да се раздвоявам.

Какво, като притежавам знания и разум, като мога красиво да разсъждавам за науката кабала, и като че ли всичко разбирам? Но това нищо не ми дава. На практика – в мен го няма духовното. Мога да разказвам за него денонощно, но постигам ли го или просто говоря? Май просто говоря…

Тогава, човек разбира, че тук трябва да има само помощ свише, някакво висше разкриване, висша сила – нещо, което не му е подвластно, и че с това, което има, не е възможно да постигне духовното. Тогава, той стига до истинския вик – „и заридали те от тази работа”.

Това е сложен път. Човек трябва много пъти да премине през такива състояния. Само обкръжението  може да му помогне – нищо друго. Обкръжението може да го поддържа и да го опази, да ускори развитието му. Иначе, кой знае кога отново ще се събуди – ако не с помощта на обкръжението, то чрез смяната на «решимо» (информационния ген), когато към него проявят милост свише и му дадат ново състояние. Но никой не знае, кога ще се случи това…

Затова, когато човек се намира в добро състояние, когато светлината му свети и има сили, трябва колкото се може по–силно да се свърже с обкръжението, та по време на слабост да получи обратно от него, вложените преди това сили. Тогава, той ще премине през падението като по инерция – и отново ще започне да се издига, защото преди това е набрал скорост.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30876]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Моята задача е да променя своята природа. Това значи, че трябва изцяло да сменя всички свои начала.

Няма да взема в духовното нищо от това, което имам сега: нито разума, нито чувствата, нито възгледите, нито критериите, нито сметките.

Това поставя големи, почти непреодолими трудности пред умните хора и те често търпят провал. Необходима е наистина голяма  мъдрост, за да се откажеш от собствения си разум.

Умният човек е уверен в своята логика, която  действува много добре в нашия свят, и му е трудно да си представи, че по духовния път – тя е безсилна.

„Разумът, енергията, упоритостта – всичко е на моя страна. Нима това не е достатъчно?” Такъв човек няма нищо повече от това – само проницателен ум и тънко чувство. Но ето ти беда – с тях не можеш да си купиш входен билет за духовния свят.

Тук трябва вяра. Какво е това? Вярата – това е сила, която получаваш свише от светлината. Няма я в теб – тя е над твоя разум и чувства, над онова, което си сега. Идва висшето въздействие и чувстваш, как нещо прониква навътре, пробужда се в теб – замисъл, противоположен на всичко онова, което си ти.

И тогава, започваш да се отнасяш към реалността по противоположен начин. Преди си гледал на всичко през призмата на изгодата, а сега правиш сметка не за себе си, а за общността. Това е толкова странно, че не може да се опише. А междувременно, новият начин те завладява, и ти вече не можеш да се върнеш към предишния.

Разбира се, че има и междинни състояния, но след това човек «излиза от Египет» и преминава към висшия разчет, като напълно се отказва от предишните си приоритети. Тъй като неговите умствени способности и богатство на чувствата, опитът и плодовете на неговите размисли, просто престават да работят.

За това е казано: „Не умният се учи”. Като правило, най–светлите умове не постигат успех – точно на тях им трябва голяма упоритост и късмет, за да пробият нагоре.

От урока по статия на Рабаш, 26.12.2010

[30784]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→

Светът е пълен с проблеми и колкото и да се стараем от поколение на поколение да поправим положението си, не ни се отдава.

Науката кабала обяснява защо ни преследват всичките тези проблеми и беди: те се опитват да ни подтикнат към правилно развитие, за да се повдигнем над егоизма си и да преминем в друго измерение – в свойството отдаване, към друга сила, друго възприятие на света, в царството на отдаването, вместо царството на егоизма.

Затова цялото наше развитие е насочено само към това, да разкрием това страдание и нищожност, това скритие в егоистичното желание. И колкото повече се опитваме да го използваме, толкова повече то ни огорчава, за да ни покаже, че не ще можем да го използваме за наслаждение и напълване, тъй като получаващите желания не са способни да получат нищо!

Ние не разбираме това и през цялото време повтаряме една и съща грешка, но трябва най-накрая да разберем, че е невъзможно да напълним егоистичните си желания – това е против закона за съществуването на желанията и светлината.

Започвайки с Първото съкращение (Цимцум Алеф) и нататък, никога в историята и в реалността не може да се получи така, че да получа в егоистичните си желания и да се напълня.

А това, че ни се струва, че сякаш се напълваме и се наслаждаваме, е защото разтягаме удоволствието, което усещаме при среща с наслаждението до тогава, докато то изчезне. Но за тези кратки мигове докато то се намира в нас и ние го усещаме, ще ни се наложи изцяло след това да заплатим със страдания, когато разкрием образувалата се пустота.

Тази празнина се образува от силата на наслаждението и времето, в което то се намира вътре в желанията. За пример можем да вземем това, че в нашия свят мощността е равна на напрежението умножено по силата на тока. Същото се случва и с наслаждението!

Мога да получа 10 грама наслаждение, но да го усещам в продължение на един час и тогава 10 г се умножават по един час и ни дават мощността на наслаждението. А мога да усещам и един килограм наслаждение, но само за една секунда и това също определя мощността.

Затова, дори цялото това наслаждение, което ще ни се наложи да усетим, след това неизбежно ще се превърне в страдание от опустошеното желание. Няма да ни се отдаде да се напълним в егоистичните си желания – защото е против природата на творението и неговите цели.

От урока по статията “Мир в света”, 26.12.2010

[30837]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Баал а-Сулам, Бейт Шаар а-Каванот (Вратата на намеренията), п.87: Сфира Кетер със светлината Нефеш се нарича състояние Ибур (зародиш) на всяка степен, която все още не е разграничила своето „тяло” и изцяло се намира в клипат Нога, където доброто е смесено със злото.

За сега само коренът е поправен в нея, а не самото тяло, и затова цялото тяло за сега се нарича „кожа”. Но когато тя достигне до степента на Йеника (кърмене) и получи кли де-Хохма, в което светлината Руах се облича върху нея, тогава тя получава „тялото”.

В състоянието на „зародиш” (Ибур), доброто е примесено със зло и ние не знаем как да ги разграничим. Но в състоянието на „кърмене” (Йеника) ние започваме да разграничаваме между добро и зло и да използваме добрите желания. В следствие на нашите изяснения, ние порастваме и затова това състояние се нарича „кърмене”.

Това не е материален зачатък, който е роден и променя своето място, излизайки от майка си навън. Духовен „зародиш” и „зачатък”, който получава храна, са различни видове връзки между висшия и нисшия.

Ако аз сам не разграничавам нищо и висшия го прави за мен, то това състояние се нарича „зародиш”. Ако аз сам участвам в изяснението и разграничавам доброто от злото, използвайки доброто, тогава това вече е „кърмене”.

Ако изясня клипат Нога (черупката на Нога) така че да направя „щит” от нея от трите клипот (покривки, черупки), превръщайки избраното зло в „кожа”, която ме защитава, тогава аз мога да започна да изграждам себе си, избирайки между смесицата от добри и лоши желания.

Това е особена комбинация, тъй като в нея са смесени свойства на Твореца и творението. Имено от това аз трябва да направя нещо ново – независим човек (Адам, т.е. „подобен” на Твореца)

От урока по “Бейт Шаар а-Каванот”, 20.12.2010

[30301]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Може ли да твърдим, че обновяването е знак за човешкия напредък? И ако той не се обновява, тогава не напредва?

Отговор: Разбира се! Новото небе е новата степен на Бина, отдаване, а новата земя е желанието, Малхут. Новият небосвод е новият екран. Така човек оценя себе си. В края на краищата ние не можем да оценяваме усилията си. Ние оценяваме себе си само чрез скоростта на обновяване на решимот (информационни данни).

Написано е, че във всеки момент Нуква (Малхут в света Ацилут) стават на ново девствена, т.е. ново желание или кли. Това определя скоростта на твоето предвижване. Ново решимо се разкрива всеки път, ново кли или желание и ти трябва да започнеш да го поправяш и да напредваш.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 27.12.2010

[30888]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Днешният свят е устроен така, че нито една страна не може да се затвори  и да заключи границата си. Ако се затварям отвън, то нещо вътре непременно няма да бъде в ред.

Дори самите ние не разбираме от какво. Струва ни се, че сме създали общество, напълно обезпечаващо себе си с всичко необходимо, както голям колхоз: с месо, с мляко, с риба, с плодове и можем да въведем натурално стопанство, което не зависи от никого. Но нито една страна не може да направи това!

И не защото тя не е способна да се обезпечи с каквито и да е материални продукти: вода, електричество и други външни ресурси. Но защото така  работи това вътре, в природата – тези наши зъбни колелца са се свързали плътно едно с друго и никое не може да се отдели от останалите!

Ти няма да разбереш защо през цялото време имаш някакви проблеми – ту кравите не дават мляко, ту тревата не е израснала, ту е загубена реколтата. Не знаеш откъде, изведнъж такава несполука – но това няма да работи! Защото вътре колелцата така здраво са се зацепили, че си длъжен да бъдеш свързан с целия свят. И това днес е необходимо да се обясни на всички!

Но никакви G8 или G20 няма да ни помогнат да се обединим. Дори ако всички се съгласят с това и се договорят да се хванат за ръце и да се държат един за друг – ние ще предизвикаме само още по-големи разрушения. За един миг те ще се хванат за ръце, а вече в следващия миг между тях ще започне война.

Обединяването ще доведе до световна война, ако то не е заради Твореца, заради духовна цел. И тогава ще бъде по-лошо, отколкото в Русия, която е искала така да обедини хората.

Затова освен обясненията, че всички ние сме свързани от страна на природата, а не по свое желание, което й е противоположно, е необходимо да разкрием как можем да изменим своето желание към единство, за да искаме  да се завъртим заедно с всички зъбни колелца в правилната посока.

И за това ни е необходима светлината, връщаща към източника, която ни обединява! А това е възможно само при изучаване на науката кабала.

Но отначало може да се подготвя човека, като му се обяснят всички условия около този последен момент – когато ще остане само да му се даде ключа, който се намира в науката кабала. Постепенно той започва да разбира, че съществува всеобща взаимовръзка и че няма избор, научава в какво се състои  нашата свобода на волята.

И така всички свиват и свиват този обръч, докато в него не остане само един неразрешен централен въпрос. Ето тогава и може да се даде на него отговор и тогава човекът ще го приеме.

Така мъдро е необходимо да се направи разпространението, за да достигне до хората постепенно, показвайки, че това не е свързано с никакви стереотипи – нито с мистиката, нито с религията или с юдаизма.

Това е естествена наука за това, как човекът да се впише хармонично в този свят. Тя ти обяснява закона на природата, който управлява света и вътрешния закон в човека, тоест кой си ти и как да се приспособиш към света.

От урок по статията ”Мир в света”, 26.12.2010

[30822]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Има ли смисъл да проповядваме на света „материалния” алтруизъм, като първи етап на поправянето?

Отговор: При разпространяването на науката кабала, нямаме общ път с „алтруистите”. В най-добрия случай, благотворителните организации раздават на бедните това, което успяват да получат от другите. Например, брашно от една фабрика, платове от друга, обувки от трета…

Разбира се, това е добре, но малко хора се занимават с тези неща. Повечето се ограничават с разговори.

Тук обаче е важно да се помни, че така изобщо не подобряваме света, защото егоизмът, който го разрушава не се поправя с подобни средства.

Удовлетворявайки желанията на егоиста, ти го погубваш. Неговите потребности трябва да се удовлетворяват при условие, че той усвои някаква специалност и направи нещо с ръцете или мозъка си.

Човек трябва да работи, да произвежда неща за храната, която му даваш. Иначе увеличаваш броя на паразитите и милиарди хора в света не искат да работят, очаквайки да ги нахраниш.

А после, те излизат по улиците, възмущавайки се, че намаляваш тяхното обезпечаване. И те не са виновни – така си ги възпитал ти, приучил си ги към такъв подход.

Европейското ръководство само е отгледало демонстрантите, които днес протестират срещу съкращенията. На тях ясно са им дали да разберат: „Стойте без работа, а ние ще ви изплащаме помощи”.

С други думи, ти самият си сбъркал и сега ти се налага да си сърбаш надробеното. Действително, кой ще иска да се откаже от подаянията, превърнали се в норма?

Човекът не трябва да се приучва към подарено угощение. Ние не отчитаме неговата егоистична природа.

Същото се отнася и за децата. Те трябва да знаят, че винаги им даваш, в замяна на нещо, което получаваш от тях. Непрекъснато учиш детето на правилно отношение към живота – приучаваш го да работи със своя егоизъм. Нищо не се дава просто така.

Разбира се, към децата трябва да има особено отношение, но съгласно същите закони. Бонбонче – не за хубавите му очи, а след задачи и упражнения. Иначе, ти разваляш детето – защото сега, то ще се надява да получи даром всичко в живота. Накрая, ще израстне като нещастен човек, който не знае как да живее.

Заплащане трябва винаги да има – и при големите, и при малките. И освен това, човек трябва да знае на кого да плати, с какво, какво искат от него. Само тогава, той ще изгради правилно отношение към заобикалящите го – няма само да получи отвън, но и сам ще даде нещо в замяна.

Така, човек постепенно започва правилно да контактува с цялото мироздание и тогава, в него се проявява и формира напълно различна философия.

От урока по статията „Мир в света”, 26.12.2010

[30812]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Ако просто помагам на хората в този свят, мога ли да извлека от тези си  действия светлината, поправяща душата?

Отговор: Това зависи от твоето намрение – ако действително имаш намерение да отдаваш, тогава разбира се, ще привлечеш светлина. Но, ако ще преведеш старицата през улицата и ще се гордееш с това, какъв праведник си – напротив, ще си навредиш.

В света има милиони хора, които са готови да помагат на другите и те, като че ли правят добри неща на своето материално ниво, но въпреки това, светът не става по-добър! Цялата благотворителност не води до никакви положителни резултати, защото намерението променя света, а не действието!

На Твореца не му трябват нашите действия, ако ги извършваме от своя егоизъм. Първо трябва да попитам, дали те поправят сърцето?! Преди да изпълня заповедите или каквито и да е други действия, първо трябва да се въоръжа с правилното намерение. А ако го нямам, струва си да се замисля да извърша ли действието, или не.

Ако то е необходимо за живота, аз съм длъжен да го изпълня дори без намерение, защото това се отнася към насъщно необходимото, което „не се порицава и не се поощрява”. Но, ако то е повече, от необходимото за животинското тяло – не трябва да го правя с егоистично намерение. С това, аз развалям света, извършвайки егоистични действия, защото се отделям от духовното и навличам на този свят нещастия.

Общото състояние, когато действията се извършват без намерение, се нарича „изгнание”. А връщането към действията с отдаващо намерение се нарича „освобождение” – с всяко такова действие, ти ще разкриеш Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята”, 24.12.2010

[30741]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→

Въпрос: Поправянето е в нас и посланието излиза от нас. Днес ние провеждаме Ден на единството, на 28 януари ще се състои Конгрес в Берлин и в Сан Франциско. С какво ни задължава това?

Отговор: Ние трябва да разкрием, че сме колелца скрепени в един механизъм, под името „Световно движение Бней Барух”, и че ние влизаме в тесен контакт с целия свят.

Представете си колко мощен трябва да бъде нашият двигател, че да „превърти” в една посока всички заедно, в едно намерение, с единна тежест, за да можем ние да включим целия свят към този „въртелив момент”, в движението към страната на единството.

Силата трябва да е такава, че допълнителният товар да не ни спира, а точно обратното – да ни добави сила. Това трябва да постигнем.

От урока по статията “Мир в света”, 26.12.2010

[30809]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Ние трябва да изпълняваме Тора и заповедите, тъй като (точно заради това, затова) това трябва да ни “пречисти“ (а не заради получаване на възнаграждение в този или онзи свят, или пък защото така е указано от Твореца).

„Чистота” означава очистване от “желанието да получаваш заради себе си“, което се нарича “мръсотия“ (нечистота), защото то е противоположно по свойства на Твореца, който е изцяло – (свойството) отдаване.

Затова, докато ние не очистим своите съсъди, е невъзможно да дадем в тях доброто (висшето) напълване (усещането за вечност и съвършенство), тъй като всичко, което се намира в мръсен съсъд – (по закона за подобие на свойствата) се омърсява.

Затова са ни необходими правилните съвети (на кабалистите, които вече са преминали сами пътя на поправянето), които биха ни помогнали да почистим своите съсъди (егоистичните ни желания), което се нарича кашероване (пригодност) и подготовка, за да можем ние да получим цялото добро и наслаждение (приготвено за нас при разкриване на Твореца).

И затова са ни дадени 613-те заповеди (указания), наричани на езика на “Зоар” “613 съвети“, които ни съветват, как да очистим своя съсъд (своите желания, а човекът сам по себе си представлява именно съсъд за желание) от нечистотиите на егоистичното получаване.

Както е написано в предисловието на книгата “Зоар” (стр. 242): Заповедите на Тора на езика на “Зоар” се наричат “пкудин“ (вноски), а освен това също се наричат и “613 ейтин“ (съвети, указания). И разликата между тях е в това, че във всяко поправяне съществува лицева и обратна страна.

Времето на подготовка се нарича “обратна страна“, а времето на постигането (получаване) се нарича – “лицева страна“. Съгласно това, в Тора и заповедите има разделяне на “да направим“ и “ще чуем“.

И когато човек изпълнява Тора и заповедите като “изпълняващ Неговото слово“ (поправящ своя егоизъм) до тогава, когато се удостои да чуе, заповедите се наричат 613 ейтин (светлини), и това е обратната страна. А когато се удостоява да чуе “гласът на думите Му“ (свойството отдаване в себе си), то 613-те заповеди стават пкудин, от думата пикадон (внасяне, усещане на светлината в себе си).

Рабаш. Шлавей Сулам. “Святост и чистота в работата”. Статия 28, 1991 г.

[30799]

Filed under: Зоар, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - No Comments→

Въпрос: На всеки човек му се иска да бъде уникален и да реализира  особения корен на душата си. Затова, той се плаши от обяснението, че е само зъбно колелце в общия механизъм. Страхува се да загуби своята индивидуалност в обществото.

Отговор: Но защо трябва да се загубиш в обществото? Напротив, ти можеш да станеш праведник, който се нарича „основа на света” – да отдаваш на всички и да дърпаш целия свят напред!

Кой ти забранява да правиш това? За отдаването няма никакви ограничения – моля, отдавай!

А ти се оплакваш, че ти пречат и не ти дават да използваш всички останали. Естествено, никой не иска да ти позволи да го използваш. Но стани велик не в получаването, а обратно – в отдаването, и никой няма да ти пречи.

Можеш да бъдеш уникален в положителен смисъл – в отдаването. Защо ти е нужно на всяка цена да се отличаваш в отрицателен смисъл, в егоизма? Всеки иска да бъде особен – заповядай, бъди такъв! Реализирай себе си в духовното.

Може би, човек се плаши от самия вид на свързаните зъбни колелца и си представя, че е робот или винтче – но това е обективен факт, картина, съществуваща в природата. А в природата не може да има добро или лошо – това е просто констатиране на факт.

Ти можеш да си съгласен с него или да не си – това няма да промени действителността. Само ще предизвикаш удари върху себе си, ако не искаш да се съгласиш с нея.

Можеш да заявиш, че не си съгласен със закона за всеобщото привличане и да отричаш неговото съществуване – моля, после ще погледаме как падаш от покрива.

И тук е същото – ние не разбираме колко тясно сме свързани един с друг и се опитваме да действаме така, както ни се прииска: всеки дърпа в своята посока. А после гледаме как всички страдат – отново и отново, вече хиляди години!

Сега, ние стигаме до такова състояние, когато нашето его е нараснало до максимума си, във всички земни желания, и ни е завързало всички един с друг по цялата земя.

А ние въпреки това не искаме да го признаем – и се опитваме един друг да се лъжем и използваме! Но не разбираме, че по този начин всеки връща към себе си същите онези страдания, които причинява на другите.

Не виждаме това, защото ако то се беше разкрило явно и аз получавах незабавно тук, на място ответния удар, в момента, в който причиня някому зло – аз бих действал като животно, без свободна воля. Бих се мятал между ударите и наслажденията, работейки като машина, ако законът за всеобщата взаимозависимост действаше открито върху мен.

Този закон е скрит, за да ми даде възможност да го допълня по собствена воля! И въпреки, че законът съществува, но е скрит – аз мога сам да изпълня скриването, все едно, че е разкрит! Защото  искам той да действа точно така – за да бъде взаимното отдаване огромно и силно и да вземе връх над получаването.

Нека този закон е написан във всички книги, но аз искам той да се разкрие на практика! В това се състои моята свобода на волята.

На мен ми е дадено едно бяло петно – това значи, че Творецът е скрит. А аз мога да го извадя от скривалището и да запълня  бялото петно с Неговото присъствие. Това ще бъде моето собствено присъствие – защото  ще стана същия като Него. Ще стигна да мястото, където се крие Той, и ще Го сменя! Все едно, че  с Него сме партньори и аз казвам, че ще свърша работата вместо Него там, където Той е скрит.

От урока по статията “Мир в света”, 26.12.2010

[30828]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Каква отговорност нося пред света? Ако през деня не съм успял да се справя с нещо, това оказва ли влияние върху света?

Отговор: Естествено. Защото ти си „зъбно колелце” в общия механизъм на творението. Творецът е създал тази система, в която всеки е егоист, и тя се дели за теб на 125 стъпала – състояния: от пълното откъсване от другите, към все по-плътно и по-плътно сцепление на твоето зъбно колелце с другите, докато всички вие не станете едно цяло.

Всъщност, само на теб ти се струва така, а в действителност, няма много хора – има само един Адам Ришон.

Върху теб действат същите закони, както и върху всички останали. Просто твоето желание е по-голямо от това на другите – те се задоволяват с „дреболии”, а ти искаш да „погълнеш” в добавка и духовния свят.

Точката в сърцето ти, все още не е отдаване. Обратно, именно в духовното се разкрива самото „неудържимо” желание за наслаждение. И ето тогава, когато се отвори тази дълбочина, човек е готов за поправяне.

От урока по статията “Мир в света”, 26.12.2010

[30819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Какво не ни достига, за да обясним на света принципа на зъбните колелца?

Отговор:Ние всички сто-процентно зависим един от друг. В различните области, това се проявява в различна степен, но всъщност други проценти, различни от сто, са лъжа.

Дори, когато се вижда само един процент, това значи че останалите 99 процента са скрити вътре.

Така или иначе, нашата зависимост един от друг е абсолютна, дори ако това изглежда по друг начин. Където и да погледнеш, ние сме приковани с железните вериги на взаимозависимостта и от нея няма мърдане.

Колкото по-ясно тя започне да се проявява, толкова по-силно човечеството ще отправя своя призив. Това значи, че ти зависиш от своите врагове и ненавистници, от всички и всеки – и не е ясно как да реагираш на това.

По същия начин в семейството, мъжът и жената разкриват помежду си ненавистта и тоталната зависимост един от друг. Ние всички сме неразделни и няма къде да се скрием. Ето го малкия ни апартамент, ето ги нашите деца, ето го нашия хладилник, ето го имуществото. При това, ние се ненавиждаме до смърт, но не можем и да умрем.

Необходимо е тази толкова нетърпима ситуация по някакъв начин да се смекчи, да бъде изгладена. Защото точно това е раждането на новия свят, контракции преди идването на Машиах.

Напразно се надяваме, че като осъзнае ставащото, светът ще разбере как да действа. В „Трудове за последното поколение” Баал а-Сулам пише, че хората никога няма да разберат това и врагът никога няма да се съгласи с врага си.

От това ни става ясно, колко е важно разпространението на кабала и нашето обединение – като пример за цялото човечество.

От урока по статията “Мир в света”, 26.12.2010

[30806]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Книга “Зоар”. Предисловие. Статия „Видението на раби Хия”: “В този час, когато се явява Машиах на събранието на раби Шимон, той е увенчан с висши украшения от главата на събранието.

Но сега, след като всички тези членове на събранието се удостоиха със стъпалото „глави на събранието”, Машиах е украсен с Тора от главите на събранието. По такъв начин, той се овенчава с най-висши украшения от главите на събранието.”

Става въпрос за стъпалата вътре в човека, който разкрива своя вътрешен строеж. Целият негов вътрешен строеж – това е общото желание, разделено и подредено по нива, възможности за отдаване.

В него е строежа на света Ацилут, а вътре в този вътрешен строеж се намират по-вътрешни структури, съгласно нивата „шореш” (корен), „нешама” (душа), „гуф” (тяло), „левуш” (облекло), „ейхал” (чертог) – отвътре навън. Както и в нашия свят, в него има  неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Няма разлика между материалния и духовния строеж, това са само проекции на нашите вътрешни свойства, рисуващи в нас такава картина. Така, както сега  виждаме пред себе си нашия свят, но това е наше вътрешно изображение.

Разкривайки своя вътрешен духовен строеж, аз виждам как с помощта на поправянията, получени от светлината, всички мои свойства се издигат – от „членове на събранието”, към „глави на събранието”, от Машиах, идващ от определено ниво, към Машиах на по-високото стъпало. Изведнъж виждам раби Шимон – стъпало, което по-рано не се е разкривало в мен.

Всичко това са нива в душата на човека – всички праотци и синове: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут.

Става въпрос за това, как човек разкрива вътрешния строеж на своята душа във все по-подробни детайли и вътре в тях разкрива по-голямата степен на отдаване във всевъзможни форми. И това се нарича разкриване на Твореца.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 26.12.2010

[30796]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Всички питат какво конкретно трябва да правим, за да ни поправи Творецът? Иска ми се да получа някакъв прост и разбираем отговор.

Отговор: Всички искат да чуят някакъв прост отговор: „Кажи ни конкретно какво трябва да правим, без всичките тези сложности!” – за да работим като роботи на конвейер, да натискаме един бутон и да не мислим за нищо. Но така няма да стане!

Ще ти се наложи сам да се постараеш и „да направиш всичко по силите си”. Защото нашият духовен съсъд (кли) е изключително сложен и включва в себе си 613 (ТАРЯГ) желания, 10 сфирот, 3 линии, 22 букви, множество характерни свойства и много различни компоненти.

Затова тук не е достатъчно някакво единствено просто действие: трябва да се обучаваш (във физическа група или виртуално по интернет/телевизор), да участваш в събранията на другарите, да идваш на конгресите. Аз се намирам сред частите на разбитата душа и трябва да възстановя връзките с тях, за да поправя разбиването!

За да усетя духовния свят, Твореца, ми е нужно да се съединя с всички останали души, и само в нашата връзка ще почувствам духовното. Защото духовното никъде другаде не съществува, извън тази свързваща ни мрежа.

Единствено ако възстановя общото тяло на душата и то заработи правилно – вътре в него аз ще усещам светлината, която го напълва и тече от място на място.

Аз ще почувствам, че в това тяло тече живот и се случват особени действия, предаване на енергия от един на друг. Това и се нарича духовен живот!

И наистина, задачата е много проста: съществувам аз/егоистът/моята точка в сърцето – и нея трябва да съединя с другите, със същите такива точки в сърцето. Но от този прост принцип произтичат хиляди необходими действия: съвместно изучаване, подготовка и участие на конгреси, работа в кухнята и т.н. Всичко това заедно се нарича „работа в групата”.

Но за какво ми е нужна цялата тази работа? – За да разкрия връзката и любовта между нас! Изхождайки от този прост принцип, ти ще съумееш да изведеш всичко останало – повече или по-малко свързано с целта. Но духовният живот се намира само във връзката между душите.

От урока по статията “Свобода на волята”, 24.12.2010

[30743]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→