Въпрос: Как да прокарвам мислите си чрез групата?

Отговор: За да бъде Творецът велик в нашите очи, за да Го ценим като Даващ, в който има всичко, за да съумеем да сменим тенденцията си, своето намерение от получаване на отдаване, Творецът е длъжен да се отдалечи, да се скрие.

Иначе ние през цялото време ще бъдем егоистично пленени от Неговото величие, Неговата вечност и всичко онова, което ни се предлага.

И затова Творецът се скрива, все едно Той нищо не притежава – за да не зависиш от Него, оставайки в разрив.

Вместо това ти можеш да получаваш Неговото отдаване чрез групата. Той нарочно е разбил желанието на части, за да Му продемонстрираме що е то ненавист, завист, страст, честолюбие – всевъзможните проявления на желанието. Така то ще може да разбере себе си чрез примера на другите.

Защото в началото то просто иска да получава, още не различавайки в себе си различните свойства и оттенъци. Кажи на обикновения човек, че в него живее гордост, завист, ненавист – и той няма да те разбере. Какво така изведнъж? Той не вижда това.

Необходимо е много голямо, особено развитие, не в човешки смисъл, а в усилията, насочени към светлината. Едва тогава човек започва вярно да разбира тези неща – не в термините на човешката психология, а във възвишен смисъл, относно светлината.

В такъв случай човек се оказва в особена група. Той поверява себе си не на „хората от улицата”, а на особено общество, което се стреми към Твореца и вече започва да разкрива духовните ценности. С тях той съизмерва завистта, страстта, честолюбието, степента на егоизма. Така човек започва да изучава себе си: кой е той и какво е той.

Творецът е скрит и не може да се покаже на човека – защото тогава човекът ще поиска да бъде „добричък” в Неговите очи, за да усети съпричастност към Великия. От Него зависи целият ми живот – нима мога да Го пренебрегвам, все едно Той е разкрит?

Ето защо Творецът предоставя вместо себе си групата. Ние се намираме в противостояние с другарите, противоположни сме един на друг – и тогава аз наистина мога да се отнасям към тях в съответствие с духовните ценности. Защото тези духовни ценности са ми противоположни, тъй като изхождат от другарите, които аз ненавиждам, отблъсквам.

Това ми дава възможност да дойда до осъзнаване на злото и да започна да се опознавам, стоейки пред духовната реалност. Групата, обкръжението ми разкриват духовните детайли на възприятието, свойства и ценности. Отблъсквайки групата, аз отблъсквам тях – и по този начин намирам истината.

Ако продължа по пътя, ако се уча с другарите и заедно с тях произвеждам действия, насочени против моето егоистично желание, за да се обединим вътрешно, тогава аз постепенно започвам да ценя състоянията, които преминаваме, и ценностите, за които говорим.

В степента на искането аз получавам чрез групата обкръжаващата светлина (ор макиф) и започвам все повече да се обединявам с другарите. В течение на това обединение се разкрива, че именно сред тях аз разкривам светлината, Твореца.

И всичко се споява в едно цяло, всичко е единно: и кли, и светлината, всички обединяващи се келим. В крайна сметка всичко се свежда до едно понятие, до единно постижение.

От урока по статия на Рабаш, 27.12.2010

[30932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако по време на четене на книгата Зоар постоянно мисля за това как да се съединя с другарите, то това на определен етап се превръща в „мантра”, която се повтаря сама за себе си и аз не чувствам в себе си истинското намерение. Трябва ли в такъв случай да продължавам по този начин?

Отговор: Това, че намерението не е истинско, е естествено. Защото ние пребиваваме в желанието да се насладим, това е нашата природа. Няма нужда да лъжем сами себе си, че сме ангели, пърхащи из небесата.

Но от нашето състояние аз се старая да направя всичко, което ми е по силите, както е написано: „Ще направим и ще чуем”, за да достигна някакво свойство на отдаване. Представяй си това свойство, доколкото си способен.

Полагайки усилия, ти растеш като дете, което иска да се научи от възрастните и се старае с всички сили. Ние винаги така се учим и растем.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 29.12.2010

[31153]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Довечера ще присъствам на празненство и вече знам, че щом празникът свърши, цялото наслаждение ще изчезне. Съществува ли някакъв патент как да съхраним наслаждението?

Отговор: Невъзможно е да се съхрани наслаждението в егоистичните желания. Това дори не е наслаждение, а миниатюрна искра, която едва ни докосва и изгасва.

Наслаждението – това вече е светлина! И ако искаш да я съхраниш, трябва да си подготвиш съсъди /желания, които да й съответстват. Ако желанието е отдаващо, ще почувстваш в него огромно и безкрайно наслаждение, продължаващо и разрастващо се все повече и повече.

Иначе няма никакъв шанс да задържиш наслаждението повече от няколко минути или секунди. Това също зависи от самото наслаждение – колкото то е по-висше, толкова е по-остро и по-бързо свършва.

Простото наслаждение може да се продължи още известно време. Ти можеш няколко часа да се търкаляш в леглото и да се наслаждаваш на покоя или да вземеш бонбон и да го смучеш десет минути. Но ако наслаждението е високо, силно, то има пикова форма и много бързо изчезва.

И всъщност това не е наслаждение – това е среща с искра от светлина, която се нарича „тънка свещ” /нер дакик /. Ако обаче искаш наслаждението да не изгасва, трябва да му предоставиш желание, достойно за наслаждението – т.е. желанието да отдаваш.

Наслаждението идва от Отдаващия – и твоето желание също трябва да дойде от отдаващия. И тогава те ще се срещнат и ще прилепнат едно към друго, ще се слеят – за да не се разделят никога!

От урока по статията „Кабала и философия“, 30.12.2010

[31279]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: И все пак хората през цялото време се връщат към един и същ въпрос: какво на практика трябва да се прави?

Отговор: Ако се има в предвид просто безсмислено действие, то колкото по-малко правиш, толкова по-добре – по-малко ще навредиш. Ако можеш да работиш единствено с ръцете си, без да мислиш, по-добре въобще нищо да не правиш – така е и написано: ”По–добре седни и нищо не прави”.

Преди всичко трябва мислено да си изясним нещата. Това се отнася най–вече за тези, които се занимават  сериозно с кабала и са длъжни да се превърнат в нейни преподаватели за цялото останало човечество – като образователно общество, издаващо всички видове медии и разпространяващо знанието за кабала, методиката. Тук вече са нужни по-малко действия и повече пояснения.

Но това се отнася и за цялото човечество. Всеки трябва да повлияе на себе си, на своето желание. Затова преди всичко трябва да помисля какви вътрешни и външни действия могат да променят моето желание, така че да поискам да отправя  нагоре МА”Н, молбата за поправяне.

С това, всъщност, и приключват моите действия – нужно ми е единствено да се помоля да усетя потребността да се променя, да стана отдаващ, като Твореца, да изляза от себе си навън – и всичко това, за да Му доставя удоволствие.

Как обаче да постигна това? Ако са необходими някакви външни действия – ще ги изпълня. Но основно се изискват вътрешни действия.

Всеки, дори най-обикновеният човек, може, използвайки различните видове медии: филми, музика, театър – да си повлияе така, че да поиска такива промени в себе си. Защото всеки човек живее вътре в своите желания. Трябва да помислим как да предизвикаме в себе си желание да се променим към отдаване!

От урока по статията „Кабала и философия“, 29.12.2010

[31163]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Хохма и Бина могат да бъдат в четири състояния (както и парцуфите Аба и Има в света Некудим)/:

1. гръб в гръб (ахор бe-ахор): няма светлина Хохма и няма потребност нито долу, нито горе Хохма и Бина да се намират във връзка;

2. лице в гръб (паним бe-ахор): има Хохма в Аба, но у Има няма никаква потребност да я получи.

3. гръб в лице (ахор бe-паним): у Има има потребност от светлината Хохма, но тази светлина я няма в Аба;

4. лице в лице (паним бe-паним): у Аба има желание да отдава, у Има – желание да получава светлината Хохма, за да я предаде на по-низшите.

„Лице“ – означава предаване на  светлината Хохма. „Гръб“  означава само връзка в Хасадим или отсъствие на връзката.

Състоянието „лице с гръб“ –  е постоянното състояние в света Некудим, когато има Хохма в Аба, но Има не желае да я получи. Това състояние може да бъде постоянно, доколкото не води до разбиване..

Същото състояние може да бъде след това и в света Ацилут като състояние на подготовка, очакване (standby). Системата e готова и в момента, в който отдолу се издигне желанието да се поправиш от разбиването на душите, възниква връзка между Аба и Има и отгоре идва светлина.

Но задължително трябва да има МА“Н, молба, молитва на низшите. Тя все едно отваря кран, прекъсващ пътя на потока от светлина, която се устремява надолу

Това можем да сравним също и с транзистор, на входа на който се подава напрежение (МА“Н), и тогава той започва да пропуска електрически ток. Не е важно за какви системи говорим – механични, електронни, мисли или желания – принципът е един.

Състоянието, в което системата е готова отгоре, се нарича ”лице в гръб”. Аба се обръща с лице, Има – с гръб. Но в момента на издигане на МА“Н, желанието от низшите, то въздейства на Има, тя се обръща към Аба, и тогава в състояние „лице в лице“ се извършва  сливане (зивуг) – и светлината Хохма се спуска надолу към душите.

От урока за „Учението за Десетте Сфирот““, 20.12.2010

[30366]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че ние трябва да развием нашата чувствителност. Може ли да обясните защо това е необходимо и как да го направим?

Отговор: Пътят на духовното постижение се състои в увеличаване на чувствителността. Навикът става втора природата. Ние развиваме такива свойства и способности, които не сме използвали преди и дори не сме разбирали, че тези възможности съществуват в нас – да чувстваме явление, което не сме долавяли до сега. Те съществуват в обкръжаващата ни природа, защото висшият свят е тук. Но къде е той? Той съществува на различна честота, в различно свойство, което не съществува вътре в мен и затова не го разпознавам.

Затова всичко зависи от това, до колко ще увеличим нашата чувствителност към свойството отдаване. Съгласно това, аз започвам да усещам не мрежата, която поглъщам в себе си, която действа между творенията на неживо, растително и животинско ниво, а мрежата на отдаване, действаща между душите на човешкото или „говорящото” ниво. Това трябва да постигнем. Затова всичко зависи от нашата чувствителност.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 29.12.2010

[31156]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние искаме да достигнем до свободен избор, за да постигнем Твореца. Сега ние с нежелание изпълняваме заповедите на природата. Решимот се пробуждат в нас и ние ги реализираме сякаш те са наши собствени желания, защото не чувстваме Този, който ни задължава да направим това. Но целта на творението се състои в това ние да постигнем Силата, която ни задължава, а така също и нейната цел и програма по отношение на нас. Ние трябва да получим от нея всички сили и параметри за нашето развитие, за да можем независимо да желаем, разбираме и реализираме етапите на развитие.

Затова тяхната реализация е осъществена над текущите параметри. Параметрите идват от Твореца, проявяват се в желанието за наслаждение или в не поправените решимот. За това е написано: „Аз създадох злото начало”. От наша страна, ние трябва да се въоръжим със силата на поправяне и с всички необходими средства, така че на всеки етап, когато разкриваме още един параметър, да намираме начина да го поправим и да го направим подобен на Твореца.

Благодарение на тази работа, ние ще постигнем Твореца и ще придобием независимост.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31130]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 4, „Потоп в духовната работа”: Ние сме длъжни да приемем върху себе си вярата в мъдреците…

Да допуснем, че аз съм готов да повярвам в думите на мъдростта, но какво означава това? Аз разбирам ли думите на мъдреците? Какво е тяхното послание?

Преди всичко, в науката кабала ние не се занимаваме с телата. Няма тела, а само души. Представящите се пред мен тела са образи на един илюзорен свят.

Аз съм в желание, което се проявява в различни форми: неживо, растително, животинско и човешко. „Мъдреците” са поправените души, които се намират в разбитата система Адам Ришон. Те могат да ми помогнат и да ми дадат подкрепа; те могат да бъдат наставници и възпитатели на моята разбита душа.

Съответно ние трябва по такъв начин да приемаме техните съвети. Например книгата „Зоар” ни разказва за десетте мъдреци от групата на раби Шимон, а така също и за пророците Елия, Мойсей, Аарон, цар Давид, цар Самуил и прочее. Ние не трябва да ги възприемаме като хора, живеещи в нашия свят, а като поправени желания или души. Те се намират в разбита система, която постепенно започва да се възвръща към живот. Тези души са вече поправени, от части или напълно, и те участват в поправянето на цялата система.

Аз чета в книгата „Зоар” неща като: „Казал раби Шимон… казал раби Аба…”. За мен те не са хора, които постигат висшия свят и ми казват за него, а са имена на степени на постижение. Чрез тези думи аз изучвам стълбата на духовните степени: на една степен действителността се проявява по този начин, а на друга степен – по този начин. Изглежда сякаш кабалистите ми разказват за това, но за мен те са сили или съсъди за възприемане.

За мен всеки мъдрец олицетворява духовно понятие, мощ, сила или свойство. Аз не гледам в имената на исторически личности, а в имената на духовни явления и степени. Това е „вяра в мъдреците”. Аз искам да постигна същото отдаване, както на степента, за която чета. „Вяра” – това е отдаване.

По време на урок човек трябва да се настрои на това и да се стреми да разбере как ще въздейства това. Няма значение какво описва книгата, аз искам да проникна вътре в духовната същност на всяка дума. Това означава, че аз вярвам в думите на мъдреците.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31115]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Кои са тези приятели, за които през цялото време пише в Зоар? Как мога да ги разпозная в себе си?

Отговор: Ако разпознаваш приятелите си като действително принадлежащи на теб и намиращи се вътре в теб, тогава ще видиш, че те са част от твоята душа. С тяхна помощ ти сега изграждаш своя духовен свят, а в него разкриваш Месията.

Всичко е много просто: настоящата картина изчезва и ти усещаш само вътрешната структура на душата. „Приятел” (хавер) идва от думата „съединение” (хибур). Ако съумееш да присъединиш към себе си някой, който ти изглежда непознат, така че да го почувстваш вътре в себе си, то той се нарича твой приятел.

Приятелите са същите свойства, които си усещал извън себе си като чужди. Ти си работил върху тях да се присъединят към теб и, разбира се, не си успял да го направиш сам. Тогава си помолил светлината да го направи за теб. Тя ти е въздействала и ги е присъединила към теб.

Тя създава в теб такова отношение към приятелите, които се намират на същия път, сякаш те са били част от теб. Тогава ти ги усещаш като „събрание”. Събрание означава общо желание, обединение на отделните желания, всяко от които преди това е съществувало само по себе си или така ми е изглеждало в моята гордост, в моя егоизъм.

Аз съм принизил себе си от състоянието „стоящ”, достигайки до състоянието „седящ” (йешива). Тогава, седейки заедно, всеки един може да се свърже с останалите, както се пее в песента: „колко хубаво и приятно е да седят братята заедно” („ине матов ума наим шевет ахим гам яхад”). Затова се нарича „събрание” (йешива), малко състояние (катнут).

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 26.12.2010

[30793]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Четенето на Зоар само по себе си носи много резултати, извиква различни явления и изменения в човка.

Той не разбира това, което чете и се старае да разбере, движен от природата си, независимо, че от гледна точка на Кабала това не е задължително. Той може да чете с правилни или не толкова правилни намерения.

Но във всички случаи книгата работи върху него, въздействайки му така, че той се издига. Той не може да не почувства промяната в себе си. Нужно е само колкото се може по често да се връща към книгата, да я чете при всяка възможност, да бъде с нещо свързан с нея.

Тогава той ще види, че книгата е построена така, че му създава картините на реалността паралелни на сегашната действителност и той започва по малко да преминава между тях, да си представя зад повърхностния разказ нещо извън пределите на тази реалност.

Така Зоар работи вътре в човека, създавайки в него нови свойства на възприятие.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 29.12.2010

[31147]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→