Четейки «Зоар», човек трябва да достигне до такова състояние, че да се наслаждава от самия текст, дори да не разбира нито дума от него. Харесва му да слуша думите, самото им звучене го напълва, като кислород. В «Зоар» това е много осезаемо.

А ако човек не чувства това, той трябва да се разтревожи: защо не отделя на това достатъчно внимание.

Много лесно може да се попадне в зависимост от «Зоар»– така, че впоследствие ти ще почувстваш, доколко се нуждаеш от тази Книга. Във всякакви неприятни състояния ще се стремиш към нея, както бебето към биберон. Биберонът за бебето е като спасителен пояс, с него то се чувства в безопасност. Тъй като сукателният инстинкт е най – естественият на животинско ниво. Без него децата не могат да растат.

Така е и с нас – ние трябва да се свържем с книгата «Зоар», както бебето – с биберона. И това е възможно. Необходимо е само постоянство и упоритост –да четем и да четем, пак и пак.

«Зоар» притежава изключително привличаща сила, която действа на човека, като го привързва към Книгата. Тя започва да те подхранва. Без нея започваш да чувстваш празнота в себе си, а като я четеш – се напълваш. Аз съм го изпитал на себе си, и няма никакво съмнение, че това ще се случи с всеки.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 06.03.2011

[37144]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да си щастлив? По какво женското щастие се различава от мъжкото?

Отговор: В крайна сметка, щастието и на двамата се крие в постигането на корена на техните души. Там, те ще намерят съвършенство, удовлетворение, напълване.

Но независимо, че вървят по този път заедно, усещанията им са съвсем различни. Така в света Ацилут, Зеир Анпин получава светлина от родителския парцуф Аба ве-Има, а Малхут получава само от него, подобно на по-малка сестра – въпреки че благодарение на нея, той се е издигнал.

Тяхното истинско единение се осъществява в Бина – тогава те постигат поправянето, което се нарича: „двете големи светила”. Зеир Анпин и Малхут, заедно излизат на това стъпало и между тях се възцарява истинско равенство, общо съвършенство. Това е възможно само по съвместния път към целта, към сливането с Твореца.

За нас това все още предстои, но сега вече трябва да се стремим да разбираме този процес и подстъпите към него. Така ще се реши проблемът на съвременната криза.

От беседа за жената, 08.03.2010

[37459]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: По-рано жената е преминавала от владението на бащата във владение на мъжа. Тя е получавала чрез мъжа всичко, което съответства на духовните корени. Но днес ситуацията се е променила: жените изискват и получават повече независимост. Правилна ли е тази тенденция по отношение на целта на творението?

Отговор: Не мисля, че става дума за независимост. Защото на жената, от това не й става добре и комфортно. По природа е склонна да е по-близо до мъжа, за нея е много естествено усещането за причастност: „той е мой, а аз негова”.

Природата не се променя. Колкото и да маскираме истината, за да избягаме от нея, не можем да го направим. Тази вътрешна неуреденост се усеща от всички жени, колкото и съвременният свят да се опитва да я прикрива. И затова, жените много страдат в наше време.

Въпрос: Тогава струва ли си да се върнем към старите принципи, независимо от това, което е прието в обществото?

Отговор: Ако се действа по частен начин, това едва ли ще помогне. Защото нашият живот, вече е погълнат от водовъртежа на новите тенденции. Но няма съмнение, че всяка жена я привлича домашното огнище, мъжа и децата. Преди всичко, за нея е необходимо да се създадат такива условия – и тогава може да действа, чувствайки себе си добре и уверено.

Не трябва да се върви срещу природата. Въпреки всички наши „играчки”: мобилни телефони, приспособления, социални мрежи и др., независимо от това, че жената може да работи и да обезпечава себе си с всичко необходимо, тези неща все пак не й дават душевно спокойствие. Такава е нейната природа.

От беседа за жената, 08.03.2010

[37497]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабала се отнасят различно към мъжете и към жените, като не ги поставя наравно един с друг?

Отговор: Можем ли да говорим за равенство между половете, ако жената ражда, а мъжът не? Ако жената е по-свързана с домакинството, а мъжът по-малко? Или ако мъжът акцентира върху обезпечаването на семейството, а жената – на устройването на семейното огнище?

Тук няма място за американското стерилно псевдо-равенство. Природата ни е създала по друг начин. Ако ние поставим мъжа и жената под един знаменател, то ще разрушим всичко.

Съгласно основния закон на науката кабала, ние трябва да се намираме в равновесие с природата. Нашият критерий трябва да бъде природата, а не законотворците с много ум. Демокрацията е нещо хубаво, когато е разумна, когато я съпътства знанието, получено от природата. Ако тя противоречи на природата, то няма да издържи изпитите на времето и само ще развали всичко.

Ако ние вървим заедно с природата и правим всичко оптимално за мъжката и женската част – няма съмнение, ще постигнем успех, и за всички от това ще бъде добре. И обратното, нивелирайки естествените различия, ние ще разрушим природата.

Защото в цялата природа няма по-голямо различие от разликата между двата полюса: мъжкия и женския. Само като ги съединяваш правилно един с друг, създаваш живота. И обратното, отричайки различията, ти анулираш основата за продължаването на живота.

От беседата за жената, 06.03.2011

[37186]

Filed under: Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Струва ни се, че трябва да молим за напълване: „Напълни ме, напълни!” Но духовният свят – това е обратен, антисвят, защото в него напълване се явява самата работа, усилието, стремежът към целта, желанието да обичаш!

Само това желание напълва човека. Той се напълва вече от желанието за отдаване, а даже не от самото действие.

Човекът се напълва от Твореца, а Творецът – това е силата на отдаване. Ако ние достигаме силите на отдаване и се напълваме от това, че искаме да отдаваме, все още не осъществили самото действие – това се нарича степента Бина. А когато ние реализираме действието отдаване – това е вече степента Кетер, степента на любовта. Това е и напълването.

В нашия свят това е устроено по друг начин: аз изпълнявам някакво действие и чакам, какво сега ще ми платят – заплатата и ще бъде моето напълване. Но в духовния свят не е така. Там самото действие служи за напълване. Както е казано: „Наградата за заповедта е самата заповед”.

Но има и допълнение: „Наградата за заповедта е да познаеш Заповядващия”. Тоест, там вътре се разкрива някой, сливащ се с теб…

Няма такова нещо да се иска някаква отплата за действието отдаване – иначе, това няма да бъде отдаване! Затова нашето напълване се намира в нашите усилия, в работата, в самия стремеж към духовното. Подобно на майката, която обича детето и не иска в замяна неговата любов – тя се напълва вече сама със своята любов и отдаване към него.

Затова, ние молим само за желание за отдаване, и повече нищо не ни е необходимо. Ако имам такова желание към Твореца, към любовта, към отдаването – повече няма за какво да се моли! Това е достатъчно за да се усещаш съвършено напълнен.

Той ще бъда напълнен в своите желания за отдаване – а егоистичните желания за наслаждение, никога няма да бъдат напълнени. Те могат да се напълнят само със слаба искра, която се нарича „тънко светене” – много ограничения живот в този свят.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37152]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Разкриването на отблъскването и ненавистта в групата ще послужи за духовно издигане, ако разберем, че по този начин става разкриването на злото, за което е казано: „Аз съм създал злото начало и средството за неговото поправяне – светлината, връщаща към Източника”.

Именно сега, трябва да работим още повече, за да привлечем към себе си тази светлина и разкриващото се зло ще се превърне в добро – за да може обратната страна на стъпалото да премине в лицевата, а злото начало да се превърне в добро.

За да се обърне злото в добро, трябва само да се смени намерението: от егоистично, за самия себе си към грижа за ближния. Но разбира се, ние не сме способни да променим отношението си и изведнъж да започнем да обичаме другарите. Може би, не трябва и да се опитваме. Но с всички сили трябва да се стараем да привлечем обкръжаващата светлина, да чакаме висшата сила да ни поправи.

Така, аз печеля двойно. Първо, моето зло начало се обръща в добро. А освен това, в доброто свойство ще се разкрие Творецът, защото именно Той извършва изменението и участва в него.

Ако не тръгнем в тази посока, по пътя на светлината и не я привлечем, тогава ще се ядем един друг, ще спорим и ще се изясняваме до безкрайност. И тогава е по-добре да се разделим, както е казано: „Разединяването на грешниците е полезно и за самите тях, и за света”. Такава група си струва да бъде разпусната – явно още не е дошло времето, когато ще са способни да чуят, че трябва да се съединят с помощта на обкръжаващата светлина.

А възможно е и да не чуват, че съединението може да се осъществи само чрез светлината и вместо това, да се опитват просто да се съберат в добра компания. Но това няма да се получи, защото Творецът ще попречи и няма да им позволи да го направят, разкривайки ненавистта между тях.

Понякога, отделянето един от друг и разотиването по къщите помага, защото на разстояние ненавистта малко ще утихне и ще им даде възможност да чуят онова, за което се говори и какво трябва да направят. Защото сега, в тях бушува огън, който не им позволява да видят истината – че към тази ненавист трябва се отнасят като към добър посланик на Твореца.

Не на злото, а именно на доброто. Ако разкрием, че тази ненавист е средство за нашия подем, тогава й се радваме!

А ние не виждаме в нея нито посланик на Твореца, нито добър знак – и я приемаме буквално, като някакво материално явление и ненавист между животинските тела. Не виждаме, че така ни се разкрива обратната страна на висшето стъпало.

От урока по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37291]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В съответствие с духовния си корен, жената трябва да знае, че е съединена с определен мъж. И наистина, тя има подобна вътрешна необходимост.

Казано е, че жената предпочита „една степен на зависимост пред девет степени на базбрачие”. С други думи, жената предпочита да бъде свързана с мъж, независимо какъв е той – главното е, че е неин. За нея е много важно да знае, че „това е мое”. А от друга страна, мъжът не се удовлетворява с онова, което има.

Това произлиза от духовния корен. В нашия свят няма случайни явления – всичко е следствие на духовния свят. И въпреки, че тези следствия са заради нашия егоизъм, проявяват се в неизправен, разбит вид – те, все едно идват свише. И затова, трябва да се види в правилна светлина онова, което е и това, което трябва да бъде.

Обществото, безусловно нама да постигне благополучие, докато целенасочено не осигурим всяка жена с нейния мъж. Неслучайно, ортодоксалните кръгове се грижат за това. Преди, то е бил непоклатим закон сред еврейския народ: в нито едно село или място не са оставяли и едно момиче неомъжено. Нищо,че е нямала родители, или е била бедна, дори да е имала някакъв дефект – въпреки всичко, избирали момче за нея. Това е подходът на поправеното общество, което се с съхранил хиляди години.

А днес, разбира се, всичко се случва по обратния начин.

Струва си да се поучим от примерите на миналото – от това, как е живял някога еврейският народ. При всички народи е имало робство, а при евреите – не. При всички народи жените не са имали право на собствено мнение, а при еврейския народ действали закони, които произхождат от духовния свят и те предоставяли на жената невиждани права. Да вземем за пример брачният договор (ктуба), в който се изреждали всички задължения на бъдещия мъж.

В Европа и в Русия, едва преди 150 – 200 г. са започнали да се избавят от робството. Съвсем доскоро, хората били вързани към земята и към господаря. Това рязко се различава от законите на Тора, от законите на кабала, действащи вече хиляди години.

Дори днес, една пета от населението на света е неграмотно. При евреите, грамотността винаги е била всеобща. Не е имало нито едно дете, по-голямо от три години, което да не са научили на азбуката.

С други думи, става въпрос за сравнително поправено общество, което е живяло според духовните закони и се е грижело за правилните взаимоотношения – включително между мъжете и жените.

От беседа за жената, 07.03.2010

[37329]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: В продължение на цялата история, парите са водели до войни между държавите и в семействата. Как могат да се използват за съединяването на хората?

Отговор: Всичко зависи от използването. Ако искам да напълня своя егоизъм, ми трябват пари. А ако искам да използвам своя егоизъм, за да напълния другите, ми е необходим анти егоистичен екран, същото „покритие” за егоизма като парите.

Парите са показател за моята сила, за силата на екрана. А войните се водят не заради парите, а заради егоизма.

И освен това, не всичко може да се купи с пари – макар и почти всичко. Дори в нашия свят има такива качества, отнасящи се към корена на душата, които е невъзможно да се купят – това е особената връзка между хората и особената дарба, изхождаща от корена на душата (към музика, живопис, литература).

Качествата, получавани от природата не е възможно да се купят с пари. И това, че трябва да вложим себе си, своите усилия – отношенията между хората, любовта – също е много трудно да се купи.

Понякога бъркаме парите с усилията. Но не е възможно просто да се плати нетото и да се купи отношение. Онова, което се отнася до природата, която получаваме от Твореца и това, което трябва да му върнем, не е възможно да завоюваме егоистично – и нашите хартиени пари, тук също няма да помогнат.

От урока по темата за парите, 01.03.2011

[36752]

Filed under: Ежедневен урок, Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо енергичните жени копират мъжкия силов подход? Откъде произлиза това?

Отговор: Без да имат друг изход, жените са принудени да решават жизнените проблеми, за да обезпечат себе си с това, което мъжете не им осигуряват. Затова те са принудени да се обучават и усилено да работят, докато се грижат за дома и отглеждането на децата без мъжа. В резултат днес те се издигат все повече и повече в службата, заемат нови и нови позиции.

Всичко това се случва, защото мъжете бягат от отговорност, от частта, която трябва да поемат върху себе си. Жените приемат съвременните отговорности, а мъжете не.

И въобще съвременното обкръжение ни приучава към свобода: „Живей както си искаш, никой нищо не може да ти каже.” Хората не чувстват отговорност към обществото, тяхната държава, техните хора или техния свят. Прави всичко, което ти дойде на ум, стига да не убиеш някого, да не откраднеш и т.н.

Това е противоположно на обяснението на Баал а-Сулам: В зависимост от духовния корен, всеки един е задължен на обществото. Разчетът не е само какво човек взима, но и колко не дава. Всеки човек трябва да работи и да внася своя дял в обществото. Всеки човек трябва да поеме върху себе си бремето на семейството, отглеждането на децата и т.н.

Но в нашето общество не се счита за престъпление, ако човек не допринася със своята част. Престъпление е, ако той вземе повече отколкото е прието. В тази ситуация ние ще продължаваме да страдаме докато човечеството не намери себе си, така да се каже, „пред прага на смъртта”. И може би това ще помогне.

От беседата за жените, 07.03.2010

[37343]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Всички наши молитви могат да бъдат единствено за желание за отдаване. Но когато желанието дълго не се осъществи, то човек достига до отчаяние, защото той все още съществува в желание за наслаждение.

Ако имах отдаващи желания, аз не бих се отчаял. Аз бих се напълнил от своите очаквания. Но след като моите желания са егоистични, то и моите очаквания за отдаване не ме напълват.

Тогава и човек пада. Казано е: злощастие на този, който изоставя своите усилия преди да ги е приключил. Тогава групата трябва да помогне на човека, за да може той да добави още една капка над границата на отчаяние, която е достигнал, без значение доколко повече той не може. Имено това е мястото, в което той трябва да добави още малко усилие – в същото място, в което му изглежда, че е достигнал пълно отчаяние – и да използва допълнителната сила, получена от обкръжението.

Тези добавки изграждат прехода в духовния свят. В крайна сметка, те ни пробуждат към допълнителна молитва, на която отговаря светлината, която идва и превръща желанието в отдаващо.

Тогава започваме да се наслаждаваме от отдаването, в което никога не може да има разочарование! Няма никакво ограничение в света на отдаването. Целият свят е пред теб – давай, напълни себе си без никакви ограничения, безкрайно! Направи всичко, което поискаш!

В крайна сметка, ако твоето намерение е да отдаваш на ближния, тогава няма никакви ограничения за теб.

От урока по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37149]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→