Въпрос: Защо е много по-лесно да се издигнем над отблъскването един от друг именно на големи конгреси?

Отговор: 1. На конгресите човек не е в своята групата. Той се разтваря в океан от хора, с които не е бил в близък контакт, и затова не е разкрил своето зло към тях.

2. На конгресите не работим върху разкриване на злото в себе си, а пробуждаме доброто. Но това добро идва въпреки разкритото зло и за да придобием сили за бъдеще.

Затова хората, които не работят върху себе си в групата, не чувстват пробуждане да дойдат на конгреса. Те не виждат това, като възможност за напредък: „Какво ще правя там? Ще скачам? Ще пея? Аз просто мога да го гледам на телевизора или чрез интернет във време, в което е удобно за мен!”

В действителност съществува голяма разлика между виртуалното и физическото участие на конгреса, когато човек влага сили, пари и големи усилия, за да участва в него. Преди да влезем в усещанията на висшия свят, ние не можем да отменим важността на материалния контакт. Затова конгресът е предназначен за хората, които желаят да дойдат там в осъзнаване на злото, което отпреди са натрупали, а също и за тези, които желаят да получат от него силите да преодолеят осъзнаване на злото в бъдеще.

Тора говори много за това, как в древността хората са се събрали около един кладенец, общували са и са установявали връзка. Така трябва да се чувстваме на конгреса: като хора, които са се събрали около живителен кладенец в пустинята, и от него могат да получат живителната силна на Бина (водата е свойството отдаване, свойството Бина).

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 07.03.2011

[37307]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Всички групи трябва да помислят как да изградят себе си, за да направят от всеки другар Човек. Как групата въздейства на всеки? Как се подлагам на нейното влияние? Постоянно трябва да се грижа само за това.

Ако осъзнавам, че светлината, Творецът действа върху мен чрез обкръжението, ако поставя обкръжението и себе си в такава позиция, която ще прокара за светлината път към мен, за да може със своето въздействие да направи от мен друг „образ”, за да промени моите свойства и да ги изгради по определен начин, за да ме „извае” – в такъв случай от мен ще излезе онова, което трябва да излезе.

Тогава началната точка на корена на моята душа действително ще нарасне и от мен ще израсне онова, което е заложено, записано в корена ми – в общия „конструктор” ще заема точно онова място, което трябва, за да се допълва все повече безкрайното кли.

Такава е нашата работа в групата. Сама по себе си, тя се разделя на различни компоненти – мъжка и женска част, деца и възрастни, стари и нови, нашата група по отношение на Исраел като цяло и Исраел по отношение на народите на света… Всъщност, тяхното искане по наш адрес е предизвикано от това, че не претворяваме в живота своето предназначение – да бъдем „царство на свещенослужители”. Както пише Баал а-Сулам в статията „Поръчителство”, именно тази функция трябва да изпълним по отношение на тях.

И доколкото не изпълняваме своето предназначение, своя дълг пред народите, дотолкова в отговор от тях получаваме съответното отношение. И затова все пак сме длъжни колкото може по-бързо да изградим система на възпитание за целия свят и да бъдем готови да приемем всички.

В крайна сметка за тази цел не е необходимо да отместваме планини. Виждаме че и малко количество хора, свързани с Твореца, са достатъчни, за да бъде предадена светлината от Него на целия свят. А ние имаме необходимата база и средства – става дума само за реализиране.

Много се надявам, че тази година ще организираме всяка наша група по отношение на другарите и децата, които я съставят, а също така ще сплотим всички групи в една голяма и така ще излезем за среща с народа на Израел, а със силите на нашите чуждестранни групи – срещу света.

Когато започнем да говорим за разпространението на методиката за възпитание,  хората веднага се заслушват. Знаете, че Израел не е от „любимците” на ООН, но когато им съобщихме за темата, която искаме да обсъдим, само след няколко дни ни поканиха на голям симпозиум на ЮНЕСКО, посветен на този въпрос.

Затова, цялото ни обучение и разпространение трябва да се разглежда като изграждане на Човека – на големия единен образ, на единната душа Адам Ришон, която е подобна на Твореца. Ето какво прави всеки от нас и всички заедно.

От 3-тия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37266]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Както показва опитът, във физическата група разкриването на злото става много по-бързо и е много по-осезаемо, отколкото във виртуалната група, чрез интернет. Но Вие казахте, че интернет ускорява разкриването на злото…

Отговор: Ние не можем да знаем какво се случва с душите, защо сме така разселени по повърхността на Земята, защо сме отделени физически един от друг и в същото време ни е дадена и виртуална връзка.

Вероятно, именно физическата отдалеченост работи по най-чудесния начин. Да предположим, че се намирам на хиляди километри от някого. Един път на ден или на няколко дни ние си кореспондираме чрез интернет или заедно работим над нещо. Но всеки се пази от по-близък контакт.

Ако се постараем да създадем между нас по-топли отношения, пожелаем да се съединим, да бъдем заедно, несъмнено чрез виртуалната връзка ще разкрием в отношенията помежду ни и любов, и ненавист, и пренебрежение, и отхвърляне един на друг – също като във физическата група.

Засега се разкрива равнодушие и даже някакво пренебрежение. Необходимо е да се работи над това и да се разбира, че всичките тези дребни прояви трябва да се умножат на разстоянието и тогава ще получим истинската им стойност. Защото ако аз малко те пренебрегвам, забравям за теб на разстояние от хиляда километри, то намирайки се до теб, аз бих те пренебрегвал и ненавиждал хиляди пъти по-силно.

Интернет позволява на нас, хората с различна менталност, чужди, неприличащи си един на друг, преодолявайки всичките трудности на съединението, все пак да започнем да се съединяваме, развивайки в себе си внимание и чувствителност. Защото разстоянието ни е дадено именно, за да можем да достигнем единение, а не да си оставаме „солидни и важни”, държейки се на възможно по-голямо разстояние един от друг, за да не пресичаме периметрите си.

Затова се стараем да създадем такава всемирна връзка между нас, за да може всичките ни приятели по целия свят да се усещат постоянно заедно. Макар всички тези електронни средства за връзка да са външни, но ние засега се нуждаем от тях – както ни е необходим и нашия свят за да се почувстваме близко един до друг. И макар това да е връзка между душите, нейната външна проява засега е в тази форма.

И затова сме длъжни да се стараем и във виртуалната връзка да работим над себе си, а не да се крием всеки зад екрана си, все едно има възможност да избяга. А ако все пак, човек бяга, той трябва да знае, че това бягство го изключва от духовния път.

Най-важното е, въпреки разстоянието, да желаем да разкрием близостта между нас. Защото физическото разстояние не влияе на духовното. Само недостига на чувствителност ни пречи да се усетим като във физическа група. Повече няма недостатък в нищо. Не е необходимо да се приближаваме физически.

Но засега, в дадения момент, ние провеждаме за тези хора конгреси и затова е изключително важно да се участва в тях и да се съединяваме. На идващия американски конгрес ние ще поработим над това, хората, получили там голямо въодушевление, да се постараят и за в бъдеще да съхранят същата връзка. Без това е невъзможно. Човек трябва да почувства какво значи да се съедини с другите и трябва да запази същото усещане на любов и топлина. Това усещане ще продължи да работи над него, докато не се превърне в обратната страна на неговото следващо стъпало.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 07.03.2011

[37304]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Най-силният и ефективен контакт с Твореца възниква по време на обучението. Затова времето за обучение винаги е време за молитва.

Кабалистите са написали книгите си, за да можем отначало, с тяхна помощ, просто да привличаме светлината, възвръщаща към източника. А когато с негова помощ вече достигаме духовния свят, тогава постигаме написаното в книгите чувствено, в духовни усещания.

Книгата никога не разказва нищо „теоретично”, което може да се усвои от разума. Тя говори само за чувствата. Желанието е духовния съсъд, материала. А мозъка, разума трябва да ни помогне да работим със своите желания.

Ние се стремим да достигнем усещания и разума ни е даден за да организираме всички средства за това. Затова обучението се провежда не за знания, а за да се привлече светлината, възвръщаща към източника. Това се нарича да изучаваш „Тора”.

Но ако учиш, за да получиш знание, в този момент Тора се превръща в суха теория. И тогава тя е абсолютно безжизнена, защото не се отнася към този свят и ти не знаеш какво стои зад думите и нямаш никакъв контакт с написаното.

Ти просто попадаш в празнота, във вакуум, ако изоставиш намерението да превлечеш обкръжаващата светлина.

Затова, най главната молитва се извършва по време на уроците и всичко е организирано около обучението: групата, книгите, цялото време на урока и подготовката към него, намерението, с което си дошъл. Всичко е за да се разкрият в нас чувствените канали.

По начина, по който ние отначало се раждаме и започваме да усещаме този свят и чак след това се учим да разбираме какво чувстваме – също така влизаме и в духовния свят, отначало го усещаме, а после се учим да разбираме своите усещания. Духовния съсъд е желанието. Затова трябва да се работи над важността на целта, която се достига чрез съединение между нас.

Трябва да създадем наше общо кли, всички заедно да привлечем към него обкръжаващата ни светлина, насочена към общите ни намерения, обединени и включени едно в друго, към тази „обществена молитва”, към общата молба за обединение, като един човек с едно сърце, за да се придобие общата сила на отдаването, която ще ни свърже и ще се възцари между нас като взаимно поръчителство, от което ние желаем да отдаваме на Твореца, с общата сила на отдаването, разкриваща се между нас.

Ние искаме да материализираме всичко това, да го разкрием в нас и такова е  желанието ни по време на урока – това е неговата единствена цел.

От урока по статията на Рабаш, 06.03.2011

[37146]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Като чета Зоар се старая да мисля, че искам да се поправя и ученето ще ме поправи. Достатъчно ли е това?

Отговор: И да и не. Молитвата по време на ученето трябва да включва връзка между всички, за да напълним себе си със свойството отдаване. За това трябва да моли човек. Невъзможно е да се заставим, но може постепенно да се приближим  към такова желание.

Това означава, че по време на занятията трябва да се приближа към такова желание, че да се съедини всичко в едно желание, изискващо поправяне – разкриване на разбитата душа.

След това, когато с това разбито желание влезем в духовно състояние, т.е. в него започне да властва свойството отдаване, тогава именно в това разбито кли ще започнем да усещаме всевъзможни прояви на връзката между нас, отдаване и любов – сфирот, парцуфим, светове. Ще можем да разпознаем ЗО”Н, Аба ве-Има, АХАП, Галгалт Ейнаим, техните подеми и спускания. Тогава нашето учене ще придобие форма, за която е казано: „Душата на човека го учи”.

Но във всички случаи съм длъжен да съединя всичко в едно. Тъй като целият свят е моето текущо възприятие. Значи съм длъжен не само да се концентрирам на някаква дребна мисъл, а да мисля за това, че целият аз, целият мой свят, всичко което си представям – подлежи сега на поправяне. Искам да видя цялата тази реалност в светлината на отдаването.

От урока по книгата Зоар. Предговор, 06.03.2011

[37177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Обществото е единственото място, където аз мога да реализирам акта на отдаване. Моето отношение към духовното, към Твореца, се проверява чрез моето отношение към обществото. Само по този начин аз мога да оценя своето състояние спрямо духовността: искам ли да служа на другите или искам да ги използвам за лична изгода?

Творецът се грижи за обществото, тъй като това е точно мястото, на което Той се разкрива. Това е Малхут на света на Безкрайността, Шхина, Неговото любимо дете и там Той живее и се крие. Всичко зависи само от благополучието на обкръжението! Обкръжението, връзката между всички, където всеки един се стреми да разкрие Твореца, е крайната цел, мястото, където Творецът може да се разкрие на творенията.

Вие давате възможност на Твореца да се разкрие! Това място и светлината, която се разкрива в него, тоест Творецът, имат еднаква ценност и са неразделими едно от друго. Следователно, докато човек напредва, той осъзнава, че обществото в своята вътрешна същност е в действителност Творецът, който живее там (Боре означава „ела и виж”). Ние разкриваме само поправеното общество, което всъщност се нарича Творецът.

Сега ние разделяме двете неща, но в последното, съвършено състояние не е възможно да разделиш нещо. Светлината и желанието се сливат в едно и е невъзможно да кажеш кое е първо и кое последно. За нас цялото поправяне започва от факта, че има Един – точка, потопена в светлина. Относно нас, нищо не съществува преди това състояние.

Кабалистите заявяват, че това сливане, светлината, силата на отдаване, е въпреки всичко, първична относно творението, силата на получаване. Но ние не можем да го възприемем, тъй като действаме в рамките на „времето”, тоест причина и резултат.

Но докато не разкрием постоянното и безкрайно състояние, и причината, и следствието съществуват само спрямо промените в нас. Но в съвършеното състояние няма нито причина, нито следствие; няма никакви промени.

Наистина, ако има причина и резултат, това означава, че вътрешните поправяния в творението все още се извършват, че то все още не е разкрило истинското състояние. В това истинско състояние вече няма никакви промени и това означава, че няма разлика между Творецът и творението.

От урока по статия на Рабаш, 03.03.2011

[36930]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Човек преминава през различни етапи в своето възприятие на взаимоотношенията с обществото: от желание да го използва по груб, материален начин до попадане в отчаяние и въобще до нежелание за нищо. С други думи, някъде по пътя към „глобалния свят” има „спирка” на пълно разочарование от предишното използване на обкръжението.

Затова разводът е толкова разпространен днес и човек се стреми да разбие всички връзки с обществото и да остане сам. Но докато преминаваме през тази криза, ние достигаме до ново използване на обществото и сме готови да го признаем за инструмент за достигане на духовната цел.

Въпреки че нашето намерение е все още егоистично, обществото става действително важно за нас. Ние започваме да възприемаме обкръжението и глобалното, обединено човечество като по-висше състояние на съществуване, средство за постигане на по-добър живот: вечен и съвършен. Това е следващият етап в развитието на нашето възприятие на реалността.

След това идва по-напреднал етап, когато, поради своето включване в обкръжението, аз разкривам дори по-дълбоко, по-висше състояние. За мен обкръжението се превръща в място, в което се разкрива Творецът.

Сега разбирам, че всички са ми изглеждали нищожни и презрени, разделени и обособени само в не поправените ми свойства, моят не изправен кръгозор. Аз разбирам, че това въобще не е истина! Те винаги са били обединени и са живели в любов и съвършенство заедно с Твореца и светлината, която ги напълва.

А аз, в степента, в която се съединя с тях, в която им въздействам и започна да взаимодействам с тях, също започвам да принадлежа към тях. Аз започвам да ги ценя толкова, колкото и ценя Твореца. В крайна сметка, Той се разкрива вътре в тях („ела и виж”), в правилното състояние на обществото. И аз разкривам, че нищо друго не съществува освен това единствено състояние на взаимно обединение!

Изглежда, че отношението ни към обществото е единственото средство, единствената проверка, единственото място на нашата работа, единственото нещо, което човек притежава. А Творецът е там, вътре в него! Измененото общество е самият Творец.

Поправеното човешко общество съдържа цялата природа в себе си: неживото, растителното и животинско – всичко това заедно се счита за Малхут на света на Безкрайността. Затова е необходимо да обръщаме внимание на това дали се изменяме, напредваме, започваме да ценим своето обкръжение и да виждаме в него огромен потенциал относно нас. Нашето изменение се определя от промяната на отношението ни към обществото и това е единственият начин да оценим своя напредък.

Може да изглежда много странно, но имено това човечество, което си искал да спасиш и да му направиш добро, считайки го за малки хора с животински интереси, постепенно ти се разкрива като Шхина, Малхут на Безкрайността, която винаги е била пред теб, но ти не си могъл да я видиш със своите не поправени очи.

От урока по статията на Рабаш, 03.03.2011

[36927] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 3

Целият свят – от малкия до големия се нуждае днес от метод за възпитание. При това по-сложно е да достигнеш до възрастните, отколкото до децата. Надявам се, че средствата за масова информация (СМИ) ще се променят и ние ще намерим допълнителни пътища, освен телевизионният канал и интернет-сайтовете, за да бъде приет нашият метод в света.

От друга страна, за децата ние изграждаме необходимите механизми и можем много бързо да получим тук ясен и показателен успех. Защото това е много болна тема за родителите, за всяко Министерство на образованието в света, и въобще – за всяко общество. Младото поколение буквално ни „изтича през пръстите“, и никой не знае, какво трябва да се направи.

Тук ние можем да показваме ясни примери за това, какво става с нашите деца. Те са готови и искат да бъдат с родителите си, което е много странно. На възраст 15-18 години младя човек се намира заедно с родителите си – не защото изостава в развитието си. Просто той е готов да приема ценностите на по-възрастните и да участва в тяхната дейност. Къде в света може да се види такова нещо?

Като правило, детето си идва вкъщи, иска да хапне нещо и се затваря в стаята си с китарата или компютъра. А след това излиза с приятели и се връща призори. В края на краищата, той оставя дома си и прави само епизодични посещения. И това се смята за нормално. А при нас това не е нормално.

Така че, имаме какво да покажем на света. Това точно е разпространение. Ако продемонстрираме на всички нашата взаимовръзка, взаимната поддръжка във всички групи, ако покажем на народа на Израел, че целият Исраел са другари, че в страната има хиляди хора, които искат да бъдат заедно и чувстват, че именно заедно ще разкрият висшия свят, – това ще бъде истинското разпространение. При това възпитателно разпространение: ние променяме света, обръщайки хората с лице един към друг.

И затова се подготвяме да организираме това лято международен детски лагер, а също планираме и други мероприятия, за да покажем на света резултатите от нашето възпитание. Даже не ни е необходимо да говорим – по скоро нека да научат и да видят. Вече и сега много хора и външни организации са впечатлени от това, което става с нашите деца.

Така че, хайде да гледаме на науката кабала като метод за възпитание, който възпитава всички: и деца, и възрастни, посредством обкръжението, така че всеки от нас да стане Човек, подобен на Твореца, – не повече и не по – малко от това.

От 3-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37263]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Казано е: “Аз създадох злото начало и средството за неговото поправяне, в което е скрита светлината, възвръщаща към източника“. Оттук става ясно, че не можем да се сдобием с нищо сами – а само чрез молба, молитва.

Такъв стремеж да преминем към намерение за отдаване, за благото на другите, дори и да не е искрено, но съвършено противоречащо на властващите над нас все още желания се нарича – молитва или подем на МА“Н.

Ние сме получили малка искра от духовното и, за да пробием границата на духовния свят и да преминем в тази втора част на реалността – на нас не ни достига само желание! Затова всичките наши молитви са само за това – да придобием желание.

Но има и такива състояния, когато на човек нищо не му се иска. И трябва да разберем, че и това е също състояние, дадено ни свише, а не e просто наша леност или равнодушие. Човек е някаква “черна кутия“, пробуждана със сигнали отгоре. Светлината действаща на нашия материал, на желанието да се насладиш, го пробужда повече или по-малко, или въобще го оставя равнодушно.

И в зависимост от това ние се пробуждаме и привличаме, точно, както цветето от слънчевата светлина или дъжда, или увяхваме и падаме, ако не получаваме жизнени сили. И затова ако нямаме сили и желание за духовна работа, трябва да разберем, че точно така, както някога ти си получил вдъхновение свише, и си се стремил, горял и работел – така сега по същия начин отгоре ти вземат желанието.

И това състояние е дадено преднамерено и премерено точно, относително личните свойства на всеки и неговата подготовка – така че да създаде в теб място за молитва. А ти трябва да се постараеш с помощта на групата, книгите, учителя, обкръжението да се мобилизираш с всички сили за молитвата.

Молитвата се ражда от безсилието, нежеланието или обратното – от страстната жажда –  няма значение как точно, но всичко това са условия, дадени свише. И точно така отгоре ни организират обкръжение: групата, учителя, книгите. А ние с помощта на съвместното учение, групата трябва да намерим светлината, която ще ни върне към източника.

Когато се учим заедно – това е най-точното време за молитва. Тъй като се намираме във връзка с висшата система, с Малхут и Зеир Анпин на света Ацилут, тоест с Твореца и Неговата Шхина, включваме се в тях – и то не всеки поотделно, а всички заедно, тоест раждаме обществената молитва. И с това ние изискваме и притегляме към себе си силата за промяна.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Защо в съвременния свят от жените се изисква да бъдат като мъжете? Откъде е тръгнало това изкривяване?

Отговор: От нашия егоизъм. Ние не желаем да се съобразяваме с човека, с неговата природа и потребности. Ние гледаме на всеки, пресмятайки, колко може да се вземе от него.

Жените „хвърляме“ на „женските“ работи, мъжете – на „мъжките“. Ние не се държим с обществото отговорно и творчески, не залагаме правилни сметки в неговото построяване.

Та нали на нас ни трябва, заради общото благосъстояние мъжете да се свързват с жените и да се раждат определено количество деца – средно, най-малко по две и повече. Създаваме ли условия за това? Не. Вместо това, изискваме от тях успехи на някакви длъжности. Резултатът е закономерен.

В обществото се пропагандира свобода от семейното бреме, обкръжението цени ергенския живот, и хората по естествен начин попадат в този „поток“. А резултатите са налице: например, намаляване раждаемостта сред коренното население на Европа и Русия. В САЩ засега не е така.

Хората не искат да се обременяват. Максимум, те се съгласяват да имат едно дете, а и то, в повечето случаи расте не в семейство, а с майка, която се е развела с мъжа си или е била напусната от него.

Как може при такива условия да се мечтае за поправено общество? Ние като че ли систематично създаваме ситуация, в която на хората не им е нужно семейство и деца. „Защо ми трябва това, ако аз цял живот мога спокойно да се грижа само за себе си – любимия?“ За какво му са на егоиста жена и деца, да не говорим за обществото, народа и човечеството?

Така ние разрушаваме самите себе си. Има няколко държави, чиито закони в нещо съответстват на вярната посока, но като правило, държавата не проявява систематична грижа за младото поколение, не го води към създаване на семейство и възпитаване на деца. Напротив – младите двойки ги очаква труден живот.

Човешкото общество не мисли за това, то все още не разбира какво трябва да бъде неговото устройство.

От беседа за жената, 06.03.2011

[37198]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената, Развитие на егоизма - Няма коментари→