Въпрос: Какви изяснения трябва да направя, за да напредна в духовното?

Отговор: Изясненията, които ние правим по духовния си път, се свеждат до въпроса: какво именно искам да разкрия? Всички тези изяснения стават, когато ние слушаме или изучаваме материалите, разказващи ни за духовната реалност.

Отваряйки книгата, аз искам да разкрия тази форма, тази картина на духовния свят, да видя себе си там – това изясняване ще е проверка: кой съм аз по отношение на това, което ми се разкрива.

От лекцията в Натания, 12.12.2010

[32935]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

От урок №2, в Москва

Нашето земно съществуване почти се  е изчерпало . Това, което преди е било стойностно за нас, губи предишно си очарование. Всевъзможните наслаждения, свързани с храна, секс, семейство, богатство, слава, сила и знание повече не ни задоволяват и не могат да ни бъдат цел. Дори когато сме напълнени от тях, ние чувстваме вътрешна празнота.

Затова днес се сблъскваме с много сериозно предизвикателство на природата, която ни показва, че ние изобщо не разбираме къде сме. Целият обем на мирозданието е  пред нас, но ние възприемаме само една микроскопична част от него.

В действителност цялата материя е празно пространство. Материята се състои от атоми, а всеки атом се състои от ядро и електрони. Но ако увеличим атома, така че ядрото да бъде с размера на малка монета, то разстоянието между него и електроните би било равно на цял един километър! Атомът е като слънчевата система, в която планетите (електроните) се въртят около слънцето (ядрото), а всичко останало е празно пространство. И не  космическо празно пространство, което съдържа частици от материята, а е абсолютно празно пространство.

И така, общо казано по отношение на нас, материята се състои от празно пространство. Но може да го погледнем различно: това не е празно пространство, а изпълнено пространство, но ние не чувстваме това напълване. А напълването е най-важната част. То е невидимото напълване между ядрото и електроните, или между всички нас. Не материалните части са важни, а това, което е между тях.

Ние ще можем да усетим това само ако възприемаме заобикалящата ни природа не като предмет на егоистично получаване, а в обратното свойство – отдаване.

Природата се състои от две свойства: получаване и отдаване. Всичко се крепи на равновесието между тях. Но ние – всички заедно и всеки един поотделно – сме получаващи елементи, които се стремят да напълнят себе си. Ние използваме само петте си сетива и своя малък „резервоар” – получаващото желание, и затова възприемаме само малък обем, много ограничено по своето качество късче от съществуващия свят.

Именно тук на помощ идва науката кабала, науката за получаване, за възприемане на истинското състояние. Нейната същност е да развие в човека противоположно чувство, освен получаване – чувството отдаване. Тогава ти излизаш извън себе си, извън своя вътрешен, затворен обем и започваш да усещаш света извън себе си и независимо от себе си.

В предишното празно пространство, в неговите безкрайни простори, където частта от материя е минимална, ти изведнъж ще откриеш обем, запълнен от силата на отдаване – различен, външен свят. Той е изцяло свързан с нашия свят, допълва го, и е негов корен и източник.

Тогава ще започнем да разбираме защо съществуваме, от къде  произхожда всичко и как функционира. Вместо жалки трохи, които нямат начало или край, ние ще видим общата, затворената картина на цялото мироздание. Тя ще ни разкаже за причините и целите, и за това, което се случва с нас.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32968]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

От урок №2 в Москва

В кабала има много голям проблем: тази наука е написана, използвайки алегоричен език. Написана е по много труден начин. Използвайки странни примери, изрази, кабалистите се обръщат към нас, хората в този свят, като се опитват да ни кажат как да положим усилие, за да влезем във висшия свят. Опитват се да ни кажат нещо за висшия свят, за свойствата, към които трябва да се стремим.

Този език изобщо не е лесен. Ние винаги трябва да се опитваме да го преведем на езика на усещанията, докато всяка дума не започне да отеква с правилното усещане в човека. Всяка дума трябва да „дърпа” някоя струна в мен, извиквайки вътрешен отговор.

Докато стане това, текстът не е ясен за нас. Той е абсолютно външен, не ни докосва и не го възприемаме или преработваме в себе си, и не действаме в съответствие с него. Трябва да открием какво авторът иска да ни предаде. Това е най-важното нещо. Четенето на кабалистичен текст е като настройване на музикален инструмент. Ако се настроим правилно, тогава инструментът ще започне да свири сам.

Написано е, че цар Давид имал арфа, закачена на стената, и в полунощ, когато северният вятър преминавал през стаята, арфата свирела. Ние сме по същия начин. Ако правилно се настроим към външната сила, ще започнем да усещаме нейното влияние и желание й ще съответства на нейните свойства, постигайки резонанс с нея и „вибрирайки” като нея. Това трябва да постигнем.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33012]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Конгреси и събития - No Comments→

В битката на Моше (Моисей) с Фараона се разкрива особеността на нашата духовна работа. Ние работим с егоизма си, с желанието за получаване, но не го отменяме, а го отглеждаме и развиваме.

Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора – подправката за неговото поправяне”. Тора е само подправка за егоистичното желание – малко пипер, щипка сол за цялото това голямо ястие, което се нарича наш егоизъм, желание за наслаждение.

В крайна сметка, какво не ни достига? Трябва да добавим малко от Тора, за да можем да превърнем целият този егоизъм в свят на Безкрайността.

Формата на истинската духовна работа е превръщането на тоягата в змия, а на змията – в тояга. Всички зависи от това, как човекът използва всички съществуващи в него свойства и предпоставки.

Той не унищожава нито лошото, нито доброто, не се отказва от никое от своите свойства! Трябва само да промени начина на тяхното използване.

Ако човекът хвърли тоягата на земята, тя се превръща в змия, а ако хване змията за опашката – тя пък се превръща в тояга, с помощта на която напредва.

Тояга (мате), идва от думата „долу” (мата), тоест човекът се смалява и благодарение на силата, която се нарича „вяра над знанието” се издига над своя егоизъм до свойствата на Бина, свойствата на Малхут.

Всеки път, в десетте нечисти сфирот, в десетте проявления на Фараона, се разкрива все по-голям егоизъм, който може да се поправи с помощта на десетте египетски наказания.

Човекът, който се намира в състояние на излизане от Египет, е готов да премине през всички тези 10 наказания. С помощта на тоягата, той сам предизвиква ударите върху себе си и те му помагат да се издигне над егоизма.

Човекът възприема тези удари като лекарство. Така, както сме готови да приемем всяко болезнено и неприятно лечение, за да оздравеем.

От програмата „Седмична глава”, 23.12.2010

[32996]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - No Comments→

Въпрос: Как е правилно да се работи с детето по време на избухване на раздразнителност и злост в него?

Отговор: Най-добрият метод е да фотографирате ситуацията и да я поставите на обсъждане. Полезно е човек да види себе си отстрани – и възрастния, и детето.

Когато гледа на поведението си като постоянен зрител, то бързо се учи и прави изводи. То трябва да разбере, че светът не е еднозначен и повърхността не изглежда така, както отвътре.

Вземайки участие в обсъжданията, които се провеждат в спокойна обстановка, детето постепенно се учи да владее себе си, уравновесявайки крайните си състояния. Полученото впечатление остава в него и следващия път то ще се ядоса именно на него. Постепенно впечатленията от такива примери се натрупват и го заставят да възненавиди в себе си избухването на гнева.

Въпрос: В каква сфера на дейност да ориентираме нашите деца в избора на професия?

Отговор: Доколкото нашата организация е възпитателна, то възпитанието е наша главна цел. И затова в армията и в колежа, и в университета нашите деца предпочитат да избират професии свързани с възпитанието.

Преминавайки през различни състояния, нашите деца се възпитават сами и се усъвършенстват във взаимното възпитание. В тях е заложена основата и те могат да постигнат големи успехи в различни области на възпитанието. Те могат да бъдат учители, инструктори, лектори – хората се нуждаят от тях и то в много на брой.

Тези професии са за предпочитане затова, защото които и да е други сфери от дейността са изкуствени и изискват постоянно обучение: човек му се налага да се занимава с подобряване на външните умения. А във възпитанието на неговото кли / инструмента  винаги е с него – той постоянно се придвижва във вътрешното си развитие. Затова възпитанието е най-близката до нас професия.

От беседата по възпитанието, 07.01.2011

[32876]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - No Comments→

От урок №2, в Москва

В миналите времена кабалистите са вървели по личен път и на тях им е било много тежко. Дори е казано, че хиляди хора идват на занятия и само един от тях отива към светлината.

Но в наше време, с помощта на правилно организирано обкръжение, ние можем да се движим практически без загуби – като не губим нашите другари по пътя.

Зависи само от това, ще ни се удаде ли да изградим помежду си наше, общо, външно желание. И поради това, най-важното е  „молитвата на обществото”, когато ние всички заедно се опитваме да съберем наедно всички свои желания, за да повикаме с тяхна помощ, върху себе си въздействието на единната, запълваща пространството сила, която би се проявила като свързваща и като съществуваща между нас.

Да разкрием тази основна, базова сила на природата означава да разкрием Твореца, тъй като тя е първичната, а ние сме нейната рожба.

Как да пробудим въздействието на тази сила да ни роди, да ни издърпа от самата себе си навън, за да започнем, подобно на бебе, излизащо от майчината утроба, да усещаме освен себе си и това, което става извън нас? Ние трябва да повикаме тази сила, за да се родим. Тя ни заставя да се напрегнем и ние, и всичко,което ни обкръжава, за да ни „изстиска” на светлина.

За това е необходима „молитвата на обществото” – заедно трябва да достигнем до осъзнаване на тази необходимост. И естествено, тогава ще видим, ще почувстваме всичко, което на практика става в света. Всички причини и всички действия – веднага всичко ще ни стане ясно.  Ще открием и себе си като раждащи се, с усещането на новия свят, неотъждествяващи себе си с тялото, а съществуващи във връзката с една единствена, запълваща цялото пространство, сила.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33015]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Егоизъм, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Скоростта на нашето развитие зависи не само от нас, но и от целия свят. Хората, в които се пробужда  точката в сърцето са готови да се обединят – със всички сили се опитват да го направят, но не могат, защото светът още няма нужда от това.

Работата е там, че разчетът не се прави с нас – от самото начало, ние сме чуждо тяло в света. Духовните искри, вкарани в егоизма, существуват само, за да го поправят.

Те са водачите на Тора – тази подправка, с помощта на която цялото човечество (основното ястие), трябва да стигне до Края на поправянето. И ако гозбата още не се е сварила на огъня, не трябва да й се добавят подправки, за да се получи готово ястие.

От програмата „Седмична глава”, 23.12.2010

[32945]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - No Comments→

Въпрос: Как да свържем противоположностите?

Отговор: Противоположните неща могат да бъдат свързани само чрез съпротива,  която се противопоставя и на двете. Не е важно в какво точно се състои съпротивата – просто трябва да съществува, защото само тя може да свърже двете противоположни явления.

Например, двама души – мъж и жена – не се разбират помежду си. Те се обръщат към специалист психолог и той ги свързва. Как? Като не се съгласява нито с единия, нито с другия – намира се по средата.

Такъв съдия трябва да има и вътре в нас: аз не свързвам две противоречащи си едно на друго неща без трето, защото връзката между тях е невъзможна. А ако се опитвам да направя това, тогава получавам късо съединение и разрушавам своя мозък.

Това се отнася и за връзката между мъжа и жената. Поради нарастване на егоистичното желание, те се чувстват  противоположни един на друг, а между две противоположности трябва да има един по-висш свързващ елемент.

Така Зеир Анпин и Малхут (ЗОН) на света Ацилут, могат да се свържат само при условие, че се издигнат в парцуфа Аба ве-Има. Дотогава между тях няма връзка – тя се образува само заради издигането – постигането на Твореца.

И в бъдеще, семейството ще съществува само благодарение на по–висшата цел в живота, заради постигането на която съпрузите взаимно ще се поддържат.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот””, 10.12.2010

[33003]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - No Comments→

Всеки от нас трябва да се грижи за това, неговото време да бъде рационално използвано.

Аз не си представям как може да се успее в каквато и да е работа без лична работна програма. Необходимо е да се състави текуща програма за седмица напред, за да е ясно разбираемо какво да се прави.

Аз трябва да я установя за себе си и да не отстъпвам от набелязания план. Освен това, тя трябва да се обвърже с всички други работни програми, за да бъда аз свързан с тях, като зъбно колелце, с цялата система.

Затова трябва да са строго разчетени всеки час и всяка минута. И в тази степен, в която човек се грижи за външните, за да може от неговата работа да се получи нещо за другите, в тази степен той преуспява във вътрешната работа.

От беседата за духовната работа, 17.12.2010

[33006]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

От урок №2, в Москва

Излизайки във външния свят ние откриваме общата Сила, която включва в себе си и отдаването и получаването. Тя е източник на всичко случващо се и на цялото напълване. Това е Силата на разума, мислите, замисъла, общата сила на Природата.

Наричаме я Творец, защото откриваме, че по отношение на нас тя се явява създател. Но всъщност става дума за всеобемната Сила, включваща в себе си всички останали.

Изучавайки я, ние изучаваме нейните съставни части – законите на Природата, духовния закон на природата – отдаване, който е над обичайното ни, земно състояние. И едновременно с това, започваме да разбираме как е устроена нашата земна същност, видимите източници на законите, действащи в нашия свят.

В резултат, човек разбира защо той съществува и как да излезе от положението, в което се е „прогонил” в едностранно виждане на света. Той започва да преустройва себе си и обкръжаващото общество – не силово, а стихийно. Изхождайки от същия този егоизъм, той разбира, че не трябва да постъпва по друг начин.

Днес ние действаме автоматично, с оптимална изгода за себе си. Така автоматично ще действаме и по-късно, но вече с отчет на общата част: ние зависим един от друг и представляваме едно общо цяло. Виждаме цялата картина, цялата глобална затворена система и затова постъпваме абсолютно по различен начин.

Най-главното за нас е да открием тази обща картина и тогава естествено, че няма да грешим. Към това ни води кабала.

Според степента на развитие ни се разкрива и егоистичната ни природа. Но днес ние най-общо я усвоихме, изчерпвайки всички егоистични инструменти за постижение на света в науката и техниката, в човешкото съжителство и семейните взаимоотношения. Ние виждаме, че сме дошли до задънена улица.

Тук и възниква необходимата потребност от допълнителни знания. Намираме се на границата, на прехода към осъществяване на следващите части на мирозданието. Тя вече е тук, между нас. Понякога я наричаме друго измерение, тъй като въпросът е в това, как измерваш: изменяйки гледната точка, ти виждаш в същия този обем съвършено други явления.

Така ние с вас откриваме новия свят.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[32965]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Казано е, че трябва всеки ден да чакаме спасение от Твореца. Но как да съхраним остротата на усещанията в себе си, за да се чувстваме винаги на прага на разкриването и да не изоставаме от него?

Отговор: Трябва да направим усещането за очакване приятно! За приятните неща човек е готов да мисли през цялото време. А ако се уморяваш да мислиш за това, значи не ти е приятно.

Всички сме направени от желание за получаване и ако чувстваме в нещо удоволствие, то се стремим към това, а ако не – стараем се да се избавим. Затова трябва да се постарем да направим така, че мислите за разкриване на Твореца, за разкриване на духовния свят, да са ни сладки и приятни. И тогава няма как да ги забравя!

Трябва да убеждавам себе си през цялото време, че това дава напълване, което ще изпълни всичко, което не ми достига: ще утоли всичките ми желания – глад, жажда, умора! Духовното разкриване е отговор на всичко! И тогава няма да забравя за него и винаги ще го искам! Тази мисъл постоянно ще ме преследва на фона на всичко останало.

А ако мисълта за духовното за мен е тежко задължение, то разбира се, ще са нужни много усилия за него. Но това не е работа, то трябва да бъде удовоствие, като „балсам за измъчената душа“.

Защото ти още никога не си усещал любовта към другарите като сладко духовно напълване. Било ти е просто приятно да прекараш времето с тях. Но представи си, че това ще те приведе към нещо много висше, необикновенно приятно и напълнено усещане, към нещо, което по-рано не си изпитвал, неизразимо чувство на покой, като в тихи, ласкави води, и тогава започваш да се стремиш към това.

Разбира се, за сега това е все още един егоистичен стремеж, „ло лишма“ и ти просто търсиш приятни усещания, но това ще ти позволи да останеш в тези мисли и едновременно с това ще започнеш да изясняваш какво е истина и лъжа и така да се придвижваш.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[32800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Известно време вече се занимавам в рамките на кампуса ”Кабала за народа” и сега съм в такова състояние, че нищо не разбирам и не усещам…

Отговор: Колкото повече се учи човек, толкова повече влиза в състоянието, когато нищо не чувства и не разбира. А по-късно той преминава тази бариера.

Това е много интересно усещане. Написано е, че Раби Шимон в такъв момент е почувствал себе си като обикновения търговец – Шимон от пазара. Тоест у него, като че ли изчезнали всички знания, всички усещания, всички впечатления, свързани с науката кабала.

Но съответно, с усещаната тъмнина – той е почувствал и степента, която е бил длъжен да постигне. Защото когато човек се развива духовно, несъответствието между това, което достига по времето на подема, и това, когато той ”пада”, губи всичко, е огромно.

Ето така, когато те заобикаля тъмнината, ти помага само това, ако ти подробно я изучиш, ако разбереш в какво именно тя се проявява.

Какво става, какви чувства предизвиква тя в теб, къде си объркан повече, а къде – по-малко, в какво за теб е абсолютно затъмнение, в какво си се отчаял, къде ти съвсем нямаш никакви душевни сили и къде, все пак, малко още са останали – такива изяснявания трябва да направим по времето на тъмнината. Това е така наричаната „работа през нощите” – много почитан период от мъдреците на кабала: „да възвестявам сутрин милосърдието Твое, истината Твоя – нощем” (Псалм 92).

С други думи, вътре в тъмнината, човек започва да различава това, което трябва да му се разкрие, защото тъмнината – това е обратната форма на светлината. И когато ти не просто седиш, постоянно „изяждайки себе си”, а правилно я изучаваш – настъпва „утрото” и светлината осветява всичко.

Ето така, от вътрешността на тъмнината човек трябва да види светлината, да провери какво именно трябва да постигне – вече от тъмнината да усети, че се приближава към това.

Това е много приятна работа – да се намираш в тъмнина! Това е особено състояние. Така ни показват доколко ние сами не сме способни нищо да направим. Човек, в края на краищата, опознава своята истинска природа, разбира, че без помощ свише – той е нищо.

Ако ти свети Висшата светлина – ти се издигаш като цветето, притегляно към слънцето. А ако няма светлина – веднага падаш.

От лекцията в Северен Тел-Авив, 19.12.2010

[32942]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Готвейки се за конгреса в Берлин, ние изпитваме трудности при получаването на сили от обкръжението. Как, занимавайки се с физически действия, да не загубим връзката с вътрешната цел?

Отговор: Преди всичко хубаво е, че хората чувстват недостиг на намерение, защото без вътрешната съставка, т.е. намерението за отдаване, външното усилие не може да бъде успешно за достигане на разкриването на Твореца. Откъде да вземем правилното намерение за обединение, в което да действаме?

Трябва да се стараем, както се старае малкото дете да бъде голямо, с всички сили да удържаме намерението и да не забравяме, че изпълняваме всички външни действия, изхождайки от вътрешното усилие. А доколко ще се получи, това вече не се отнася към нашия успех.

Възможно е да искат да ни покажат, че ние наистина сме малки и неуспешни, за да спрем да се гордеем със себе си и да почувстваме, че без помощ свише намерение в нас няма да се установи, че със собствените си сили няма да можем да се обединим.

Ако можехме да се справим сами, нямаше да имаме нужда от Твореца и нямаше да стигнем до състоянието „да вървим при фараона”.

Всъщност човек никога не трябва да се оплаква за получаваните от него състояния. Те се разкриват като следствие от напредването и затова във всеки един миг се явяват правилни. Въпросът е в това как да съумеем с помощта на групата да построим правилното отношение към тях.

В болшинството случаи се укоряваме за миналото: направили сме нещо неправилно, недобро, изпуснали сме, не сме съумели и т.н. Такова е въздействието на нечистата сила/клипа, която ни връща в миналото. Същото се отнася и за разочарованието в собствените свойства: какъв е смисълът да обвиняваш себе си, ако е ясно, че сме егоисти и всеки път само разкриваме това? Върху това състояние трябва да формираме своето правилно отношение.

Затова всичко зависи от усилията. Възможно е човек да е недоволен и да иска нещо друго – това няма значение, тъй като усещането снизхожда отгоре. На начинаещите им показват колко са успешни, ободрявайки ги и поощрявайки ги, като малки деца. А на онези, които напредват, им показват техните недостатъци и неуспехи, за да… не се поправят сами, а да поискат поправяне. При това всички реакции са в наша полза.

Следва да се отдели вътрешната работа на човек относно групата от действията по организацията на обучението, конгресите, разпространението. Едното не се отнася към другото: вътрешните полети и падения не трябва да оказват влияние на външната работа. Има програма за деня и ние действаме съгласно нея, независимо от желанията.

Във вътрешната работа ние полагаме усилия, доколкото сме способни, а какво усещане получаваме – хубаво или лошо – зависи от това какво именно ни се полага да почувстваме. Ако не усещаме въодушевление, възторг и обща поддръжка, значи чрез тези усещания ни помагат да се откопчим от егоизма.

Разочарованието в преминаваните състояния показва на човек, че егоистичното желание не го поддържа и той по естествен начин се отвръща от него. Самият егоизъм способства за това да се откажем от него и това се нарича „помощ против себе си”. Неприятното усещане в работата, съществуващо в нас, се явява помощ от противоположната страна, докато ние не успеем да се издигнем над своята природа и да погледнем на нея отгоре заедно с Твореца. Това е с други думи, когато аз с Твореца стоим срещу фараона. По този начин аз се издигам над него и преминавам махсом.

От урока по статията на Рабаш, 24.12.2010

[33000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Целта на сътворението в основни линии ми е ясна. Не разбирам защо това е било необходимо на Твореца? Защо съм Му нужен аз? Защо е направил това?

Отговор: Той е направил това по две основни причини. Първо: защото неговата природа е – Добър и Творящ добро, тоест да даде безкрайно напълване над времето, движението, пространството и всичките ограничения.

А втората причина е в това напълването да бъде на същото ниво, както при Твореца, и в това да се наслаждаваме на същия статут, който има Той, и да бъдем същите като Него. Но до това положение сме длъжни да достигнем сами, като получим независимост и уголемим своето „аз” до Неговото ниво.

Ние все още не разбираме как може да се израсне до този статус, но ще стигнем до такова положение да бъдем равни на Твореца във всичко.

Силата на доброто, силата на любовта, която е Творецът, Го задължава да сътвори творението и да го доведе до съвършенство. Но, всъщност, ние вече се намираме в това съвършено състояние, Той изначално ни е създал такива.

Той не ни е създал в този презрян вид, в който се намираме в момента, и сега все едно трябва да се съградим отново. Не, нужно е само да разкрием истинското си положение. А относно Твореца ние, както и преди, се намираме в съвършено състояние.

Но ако не успеем да постигнем този статут самостоятелно, няма да можем да усетим света на безкрайността и състоянието на безкрайност. Ние и сега можем да го почувстваме, но тъй като нашите келим не са развити, вместо това усещаме нашия свят.

От лекцията в аудиторията “Кабала за народа”, 14.12.2010

[32938]

Filed under: Духовна работа, Творец - No Comments→

Кабалистът има две функции: относно Твореца и относно творенията. В много случаи те се съединяват и оказват въздействие една на друга, но все пак това са разни мисии.

Относно Твореца кабалиста изпълнява особен вид работа в системата, към която се отнася. Там той е свързан с кабалистите от всички поколения, които се намират в тази система поправени.

Той реализира своето предназначение в корена на своята душа – в мястото си в системата. Разкривайки Твореца, той Му доставя наслаждение.

А относно творенията, които още не са достигнали лично постижение, той, доколкото е възможно, разпространява знанията за науката кабала, помага им да се приближат към висшата система, осъзнато да влязат в нея и да вземат участие в поправянето.

Затова кабалистите пишат книги. Книгата е разкриване. На всяко поколение са му необходими нови книги, защото с всеки кръговрат душите се обновяват: имат все по-голям егоизъм и нов начин на възприемане. А и в нашият свят условията за разкриване на Твореца се променят.

Затова е необходимо кабалистите да усъвършенстват методиката. Това е същата методика, която е разкрил Адам, но във всяко поколение тя трябва да съответства на общото желание. С развитието на желанието се променят условията между нас и Твореца и за това пишат кабалистите.

Когато се стараем да проникнем вътре в кабалистичния текст, виждаме, че това са не просто букви и думи, а механизъм, който ни въздейства. Текстът е програма, която се стартира в човека и работи с неговото желание така, че той започва да съответства на висшата система. И тогава човек става част от нея.

Чрез книгата кабалиста предава на учениците това, как да построят намерението, как да се държат, как да се свържат помежду си. Освен това, той предава вътрешна сила от духовната система. Тя прониква в човека чрез четенето, но му въздейства само при условие, че той иска да се промени също като кабалиста, чиито думи чете, иска да проникне в текста и да разкрие това, за което се говори там.

От програмата “Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[32932]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Какво да правим, когато човек напуска групата? Трябва ли да се опитваме да го върнем обратно?

Отговор: Ако човек е решил, че престава да посещава групата, ние сме длъжни да уважаваме неговото решение, защото в духовното няма насилие. Тове е първо.

А второ, даже ако човек казва, че той не иска да се обучава, утре всичко може да се промени. Затова тук е необходим гъвкав подход. Ако групата се е опитала няколко пъти (обикновенно два пъти), но той все пак не иска да дойде, трябва да го оставим на мира. Забранено ни е повече да го притесняваме.

В Гмара има такъв закон: ако човек, вървейки по полето вижда, че чуждото магаре е паднало под тежестта на товара, той трябва да помогне да се вдигне магарето и да се натовари товара му.

Ако това се е случило втори път, трябва отново да се направи същото: да се изправи на крака магарето и да се натовари товара му. Ако това се е случило два пъти, а магарето пада трети път, не бива да се помога повече – значи не е по силите на животното да носи товара.

Магарето (на иврит „хамор”) олицетворява материала („хомер”), от който сме съставени. А товарът е тази тежест, която материалът може да издържи. Но ако другарят ти е „паднал”, слет като два пъти си се опитал да го върнеш обратно, остави го на мира, това е неговия избор!

От лекцията в Северен Тел Авив, 19.12.2010

[32870]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Въпрос: Защо такива понятия като объединение и поръчителство ни се виждат толкова плоски и лишени от обем?

Отговор: Това не е вярно. Поръчителството и обединението са поправяния вътре в системата, които ни свързват. Вътре в тях има парцуфим и сфирот, светове и светлини, но ние не ги виждаме.

Например, какво е обединението? Ние – противоположните, отблъскващите се, ненавиждащите се един друг, трябва да се издигнем над своето желание и да се обединим в подобието, отхвърляйки различията. Във всеки от нас има точка, способна да се обедини с другите. Ние съединяваме тези точки, стараейки се да ги увеличим количествено и качествено.

В този процес ние отменяме себе си, а над отмяната разкриваме връзката и поръчителството. Ние искаме, между тези точки да се образува пространство. Как да стане? Като присъединим към тях авиют, там трябва да има нещо от фараона.

Желанията на неживо, растително и животиско ниво ние отнасяме към разряда на необходимото, а с останалите желания работим, съединявайки ги с точките. Тези желания съединени с точките им придават авиют, образувайки място, в което става разкритието.

След това желанията, противопоставящи се на обединението се увеличават и между точките възникват търкания и спорове. Едните не искат да са заедно, другите се опитват да властват. С тези желания трябва да работим: отначало да ги съкратим, а след това да да ги присъединим към точките. Тогава започва работата в трите линии. Усилвайки постоянно обединението, ние заедно строим мястото, в което се разкрива системата от световете и Твореца.

Излиза, че понятията поръчителство и обединение са не само обемни, в тях е включена цялата реалност, включително и този свят.

От урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 10.12.2010

[32775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Нашата цел е да се върнем при Твореца. Всичко вече е “готово за трапезата”, но отначало ние сме длъжни да проверим пътя си, за да намерим всичките налични средства и да разберем как правилно да ги използваме.

Разбира се, няма нищо ново нито в нас самите, нито в средствата, които са ни приготвени по пътя, нито в процесите и явленията, през които ще преминаваме при изкачването, нито в техните резултати. Нашата работа е само анализ, намиране на средствата и правилно сглобяване.

Все едно са ни дали счупен механизъм, а ние трябва да разберем, какво представлява той в поправен вид и в какъв порядък трябва да сглобяваме частите му.

Разум за това получаваме също от Твореца. В самите нас не може да порастне нещо ново. Казано е: „няма нищо ново под слънцето”. Цялата информация се получава свише, а от нас зависи само едно – да поискаш да реализираш процеса на поправяне, тоест на сглобяване на всички елементи.

Нищо не е създадено случайно, нищо не е призвано да вреди, всяко нещо си има свое място. Задачата е само в това, да се съединят всички елементи в единна хармония, на това трябва да се научим.

И тогава ще придобием нещо ново – знание, постижение, съвършенство, отношение, присъщо на Добрия и Творящ добро, любов, разкриваща ни се от Твореца, Неговата грижовност.

Накрая, ние осъзнаваме своето постижение, разкриване. А всичките етапи по пътя към това се наричат етапи на разкриване на Висшето управление, на отношението на Твореца към нас.

От урока по статията на  Рабаш, 13.01.2011

[32698]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как можем да увеличим дори повече желанието за обединение?

Отговор: Човек никога нищо не прави освен ако то не идва от усещането за необходимост. Ти трябва да си зададеш въпроса и пред очите си да имаш ясно следната картина „Къде разкриваме висшия свят? Кога го разкриваме? В какво го разкриваме? Какво е Творецът?”

Ако отговориш на тези въпроси, то ти ще достигнеш до факта, че вътрешната връзка между нас е общата душа, в която се разкрива Творецът, и Той е общата сила на природата, която вече и сега ни събира заедно, тласкайки ни да се обединим, докато ние се противопоставяме.

Всички хора в света се чувстват така. Погледнете зависимостта, която съществува, нещата, случващи се в света, и непредсказуемите, внезапни събития в природата. Всичко това е за да ни принуди да мислим за това, да се приближим един към друг и да отговорим на въпроса „Какво трябва да направим?”

Повече и повече хора в света питат „Защо се случва това?” И в последствие това „Защо?” ще ни отведе до правилният отговор: че не сме подобни на природата, а всъщност сме ѝ противоположни.

Ако усещаме това, ако обрисуваме тази ясна картина за себе си и постоянно я виждаме, ако говорим за нея, различавайки повече и повече от нейните аспекти, детайли и зависимости, тогава постепенно ще станем част от нея и тя ще живее в нас. Ще искаме тя да се осъществи в нас.

Това е стремежът към това тя да бъде реализирана в теб, тази вътрешна връзка между всички нас да стане истинска. Това е разкриването на общата душа.

Когато човек започне да усеща тази необходимост, неговият стремеж е наречен „МАН” и той пробужда поправящата светлина (Ор Макиф).

Но ако не можем правилно да си представим системата на вселената като единна, единствена, затворена, интегрална схема, в която ние всички сме малки елементи, като напълно взаимосвързани малки колелца, ако този факт не ти е кристално ясен, тогава, разбира се, въпросът за обединение ти изглежда напълно теоретичен и ти звучи глупаво, като мото на скаути.

Трябва да се усеща като необходимост. Иначе не постигаме целта. Иначе всичко е напразно.

Ние просто трябва да видим тази картина в света днес, защото той не се променя. Когато мислим за висшия свят, ние си мислим, че той е отделен от този свят, но не е! Той е по-вътрешната негова част, мястото, където ние всички сме обединени. Това е като няколко екрана на компютър, където на първия екран ние не сме свързани и виждаме нашия свят. На по-вътрешен екран вече виждаме нашия съюз и т.н., разкривайки все по-вътрешни екрани.

Затова ние трябва сега вече да си представяме, че всичко зависи от това, как се отнасяме към света. Ако наистина си представим тази картина и искаме да преминем от първия екран на втория, тогава издигаме МАН. Това е стремежът и прогресът напред. Това вече е движението, което пробужда в отговор осветяване от втория екран, което ме привлича и ме поправя. Така работи това.

От беседа на трапезата, Москва, 14.01.2011

[32905]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→