Рабаш, „Шлавей Сулам“. Статия 7, 1988/89 г. „Който не се е трудил в събота вечер …“: Основните усилия се прилагат в работа против знанието, когато човек не знае за кого трябва да работи. Това е много тежко.

Въпрос: Защо е толкова тежко?

Отговор: Защото напълно противоречи на всичко, което съм. Всъщност, то не е просто много тежко, а невъзможно. Няма как да успея със свои сили. Защото нямам никакви средства, за да извърша в разума или чувствата каквото и да е действие над знанието.

Винаги действам, изхождайки от собствените си мисли и желания. А как иначе? Какво друго има в човек?

А за да извърша правилно действие, трябва да се въоръжа с разума на Твореца, а не на творението. Значи ми трябва Неговата глава вместо моята. Как да се сдобия с нея?

Ето защо кабалистите ни дават съвети. Когато човек иска да служи на някой велик, на групата, на приятелите си, той се старае да се отключи от разума и чувствата си, и да приеме вместо тях, разума и чувствата на ближния. С помощта на тези упражнения след това ще изграждаме такова отношение към Твореца.

Тъй като на малкия винаги не му достига „глава”, разум. Самият той не знае как да се уподоби на висшия. Не го разбира. А след това трябва да получи, да приеме част от разума на висшия. Работата с разума на висшия, вместо със собствения е самата вяра над знанието.

Защо именно „вяра”? Нима не е трябвало така и да се каже: „разума на висшия”. Работата е в това, че нисшият придобива главата на висшия, отричайки се от собствения си разум, в свойството хафец-хесед, в свойството отдаване. Иначе не ще може да го направи, не ще може да види действията на висшия и да му се уподоби.

Най-ефективното средство, позволяващо да се придобие мъдростта и величието на новата степен е да се постарае да неутрализира в себе си разума и чувството, за да приеме разума и чувството на ближния, като по-високо, отколкото съм аз. Иначе нараствам само в своето животно – количествено, но не и качествено.

От урока по статия на Рабаш, 03.01.2011

[31584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как се получава, че разумът, който ни е помагал по време на цялата човешка история да растем и да напредваме, днес, в най-решаващия момент, когато ни е необходимо да се развиваме духовно – само ни пречи и ни спира?

Отговор: Работата е там, че разумът през цялото време обслужва твоето его и затова ти е помагал във всичко, през всичките тези хиляди години. А днес, когато си завършил своето развитие на неживо, растително и животинско ниво, и трябва да се издигнеш на новите степени, на човешкото ниво – там е необходим съвсем друг подход.

Всичко се е изменило съвършено – погледа на живота, на света, цялата парадигма и сега на теб ти е необходимо да се отнасяш към всичко с отдаване, с други желания. А умът не иска да работи за отдаването – защото в теб няма желание за отдаване!

Когато при теб дойде желанието за отдаване, разумът ще започне да работи заедно с него. А дотогава в теб има само егоистично желание – разумът обслужва егото. Разумът – това е машина, компютър. Него не го вълнува какви данни обработва, какви цифри му въвеждат. Докато той получава данни от твоето его, от желанието за наслаждение – съответно и работи с това.

Какво може да се направи тук? Опитай се да измениш своето желание, а не разума. Притегли към желанието си светлината, връщаща към източника. Светлината е създала това желание, само тя може да го измени – и тогава твоят ум ще започне да работи за това ново желание за отдаване и ще те съветва как по-добре да отдаваш!

Затова умът не е важен в учението, както е казано: „Не с ум се учи” – всичко определя желанието. Разумът – това е придобивка, растяща редом с желанието.

А на желанието може да подейства само висшата светлина, нищо друго – или обкръжението, което те пробужда и те вдъхновява да измениш своето желание, въздействайки чрез „завист, телесни инстинкти, честолюбие”. Използвайки такива материални средства, твоите земни желания, това те довежда към духовния стремеж.

От урока по статията „Кабала и философията“, 03.01.2011

[31616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Единственото, което ще ни помогне – това е самоотмяната в групата, пред учителя и Твореца. Което означава да се съединим с обкръжението и да възприемем от него всичко, което е възможно.

В историята са ни дадени множество такива примери. Например Иешуа Бин Нун, който се е удостоил да стане приемник на Моше. Това е вътрешната сила в нас, която довежда човека до последния етап на поправянето – любовта, приближава го до Края на поправянето (Гмар тикун), след силите на Моше.

Това е най-високата степен на получаването заради отдаване! А как се е удостоил той с нея? Докато е помагал на Моше, докато той е обучавал народа: почиствал е стаята, “подреждал скамейките“.

Тоест той се е прилепил към учителя, желаейки да стане неразривна част от него – а после получил от Моше цялата мъдрост. Именно той, а не учениците, които се учели! Той дори и не се учел, получил е духовното „пе-ел-пе“ (“от уста в уста“, чрез общия екран), прилепвайки се за учителя.

А тези, които се учели, са получили това всеки на своята степен (те също са били големи кабалисти), – но не на такава висота, както Иешуа Бин Нун.

Нима те не са знаели за този принцип?! Знаели са – но не са успели да го направят!

Всичко зависи от това доколко човек се стреми да отмени себе си пред учителя и групата. А аз бих добавил още и, че тук влияе и “щастливата съдба“ – т.е. допълнителните условия в помощ, за които ние не знаем, спускащи се, “капещи” свише (късмет/мазал от думата сълзя/нозел). Това много зависи от корена на душата – от нейното предназначение.

Но какъв смисъл има да говорим за това, което не зависи от нас? Просто трябва да изпълним това, което зависи от нас – а то е самоотмяната.

За това е писано навсякъде, за никого то не е новост. Но какво да правим ако то не се получава – по себе си знам, колко трудно е да направиш това. И обикновено човек се спира пред най-простите препятствия – които сякаш е невъзможно да не изпълниш, а той точно това не може да направи… И той дори разбира, че това е полезно във всеки смисъл, дори и в материален, – но нещо отвътре го спира.

От урока по статията „Кабала и философия“, 03.01.2011

[31619]

Filed under: Духовна работа, Учител и ученик - Няма коментари→

Човек трябва да се погрижи да осигури насъщните си нужди, съгласно приетото днес нормално ниво на живот.

Редно е, да има някаква застраховка (медицинска, пенсионна), но не е възможно да се застрахова за всички случаи в живота.

Подсигури се с малка застраховка във „висшата канцелария” на Твореца и ще почувстваш, как би трябвало реално да се отнасяш към този живот. Не е лесно да се разбере, какво означава „насъщно-необходимо”, но човечеството ще бъде принудено малко по малко да разбере и да започне да го постига.

По друг начин, няма да постигнем равновесие с природата, с Твореца. Творецът ни е дал живот, част от който се нарича „материален” и преминава във „въобръжаем” свят. Но ние трябва да играем – сякаш в този въображаем свят, живеем реален живот.

Не можеш да кажеш, че Творецът се е погрижил за всичко и не ти е нужна никаква застраховка и здравна каса. Творецът ни е устроил цялата тази игра и аз съм дължен да я приема напълно сериозно, и да изпълня всички нейни условия.

Макар че, Творецът е отговорен за всичко – за моето изхранване и безопасност, и трябва да ми осигури пълно покриване. Но независимо от това, трябва да играя според установените от Него правила и да се погрижа за насъщно-необходимото.

Творецът, сякаш се е отдръпнал от този материален живот и казва: „За това се погрижи сам, а Аз ще се погрижа за всичко останало”. И разбира се, това не е вярно, но Той иска да участвам в тази игра и да се осигурявам в материалния живот. Така се поправям.

Преди всичко, трябва да се погрижиш за насъщно-необходимото – да получиш професия, доход, да създадеш семейство, и после можеш да изучаваш науката кабала, да поправяш душата си. А дотогава – нямаш необходимата основа.

Но ако започнеш да се безпокоиш за материалното повече от необходимото, тогава получаваш такива проблеми и сърдечно обременяване, че те напълно закриват от теб небето и Твореца. И вече не можеш да мислиш за духовна работа. Но, ако се осигуряваш на нормално, рационално ниво, то тази работа помага за твоя напредък.

От урока по статията „Кабала и философия”, 04.01.2011

[31754]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако не мога да открия мястото на разбиването, тогава няма какво да поправя?

Отговор: Човекът няма какво да поправи, освен разбиването между него и другите хора, със същия стремеж към Твореца. Но, защо точно с хората, които се стремят към Твореца?

Нима не мога да поправя отношенията си с другите хора – в работата, в семейството, на пазара? Наоколо е пълно с хора и всички трябва да постигнат пълното поправяне.

Защо не мога да работя с тях? Защото техните желания, не са за свързване между душите. Всеки от тях, желае единствено да напълни с нещо своето его, а това е животинското ниво на развитието на егоизма – не стъпалото на човека.

Аз не откривам там разбиване. Разбиването е на нивото на човека. А на животинското ниво, няма какво да поправям – там са вежливи, приятни и добри.

Затова, поправянето се отнася само за онези, които се стремят към Твореца. Може да възникне вопросът: „Тогава защо целият свят страда? Защо сега влизаме в глобален, интегрален и разбит свят?”

Защото всички останали хора също трябва да се поправят – в степента, в която могат да се присъединят, да се прилепят към стремящите се към Твореца. Те няма да поправят връзките помежду си на животинско ниво, тъй като тогава ще бъдат подобни на комунистите в Русия. Но накрая, ще бъдат длъжни да се свържат – посредством прилепянето си към нас, а чрез нас – към Твореца.

Ние поправяме само връзките между душите на нивото на човека, подобен на Твореца. Затова, поправянето се отнася само за групите от кабалисти и за тези, които се присъединяват към тях под различни форми – според своите способности.

Затова, Баал а-Сулам пише в края на «Предисловие към книгата «Зоар»», че всичко зависи от Исраел. Исраел са онези, които се стремят към Твореца, усещат ненавист помежду си и трябва да я поправят. От тях зависи цялото поправяне.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 02.01.2011

[31504]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар” специално е написана на такъв, като че земен език, а не с езика на парцуфи и сфирот като ”Учението за Десетте Сфирот”, ”Дървото на Живота” или ”Въведение в науката кабала”.

За начинаещите това е много тежко. Но само като започне човек да влиза в ”работата на Твореца”, тоест желае да види всичко, което е описано в Зоар като поправяне вътре в душата, той на практика вижда, че този език му помага, задължава го през цялото време да си представя духовни действия и свойства.

Той може да провери себе си: ”Намирам ли се в духовното или не? Виждам ли вместо  всички тези лица и събития само духовни свойства? Или аз, все пак ”падам” в някаква земна картина – и тогава, разбира се, още не пребивавам в духовното”.

Ако дори и няколко думи от нашия материален свят пробуждат в нас земни картини – това е признак за това, че пребиваваме в това материално желание. Ако те пробуждат в нас духовни свойства и усещания – това означава, че ние се намираме в духовно желание. Много е лесно – всеки съди според мярката на своето изкривяване или поправяне.

И поради това много е добра проверката, къде се намираме. Освен това, когато ти ще си в духовното, ще ти е трудно да говориш в земни понятия, защото те всички произхождат от духовното. Ще ти бъде сложно да разбереш за какво говори другия човек, защото пред теб ще се явява само духовната картина.

Може да се приведат много аргументи, защо кабалистите са избрали за книгата „Зоар” именно езика на клоните – и всички те ще бъдат  верни.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 03.12.201

[31599]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо не се отдава на човека да се прилепи към висшия и да види в него причината за всичко случващо се, за да напредне?

Отговор: Това се нарича „от ума си тегли” – има в главата ни „блокаж”, който много ни пречи. Заради него, нищо не можем да направим. Всеки е убеден, че всичко разбира и може да направи с ума си. Човекът не може да анулира своя земен разум, своето „Аз”.

Законът за израстване и издигане от стъпало на стъпало изисква да се отмени предишното ниво, за да се придобие следващото. Дори растенията се развиват по същия начин от семената. Всяка клетка, преминаваща от едно състояние в друго, преминава през такива изменения. Само че, ние трябва да ги направим съзнателно, с разбиране, по собствено желание!

В природата, това става автоматично, инстиктивно – така расте зародишът в майката и всяко дете. А, ако искам да получа специалност и да се науча на нещо знам, че за тази цел, трябва да отменя своя разум пред преподавателя. Искам, той да ми разказва и да ми показва какво да правя – и повтарям след него.

Повторил съм след него веднъж, два пъти и съм схванал принципа, вътрешната основа. От това, че съм го направил няколко пъти разбирам, защо това е устроено така, а не иначе. Ако нашето егоистично желание поддържа това, то няма никакъв проблем да отменя разума си – и аз се уча.

А тук, егоистичното желание е против такава отмяна, и затова на нищо не можеш да се научиш! Ти настояваш на своето, като упорито магаре (магаре/хамор е съзвучно с думата материал/хомер) и не помръдваш от място, дори да те убият!

И нас, в крайна сметка, ни убиват! Завършваме живота си, без да сме постигнали. И наистина, колкото човек е по-умен, толкова за него е по-проблематично.

От урока по статията „Кабала и философия”, 03.01.2011

[31626]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Мъдреците са казали: „Който не се е трудил преди съботата – какво ще яде в събота?”

В нашия свят, времето тече самó. Ние растем, възмъжаваме, остаряваме и умираме – всичко е подвластно на времето. Същото се отнася и за другите закони, които ни водят през живота.

Спрямо нас, управлението се извършва самó по себе си, което означава, че ние се отнасяме към неживото, растителното и животинското ниво на развитие. На чертежа, те са обозначени с цифрата 1 и с черен цвят: човекът изгражда своя живот срещу „ближния” – всичко онова, което е отвън.

По-нататък, започваме да привличаме светлината, връщаща към Източника, работейки в група, и получаваме от нея съсъда на душата. Тогава се обръщаме към Твореца (издигаме МАН) и получаваме от Него помощ (МАД).

И ето, че след всички събития, произшествия, мисли и желания в нас, и в целия свят, започваме да разбираме, че те идват от Твореца, от една Причина. Тази Причина, ни ги изпраща чрез „ближния”, за да можем,  издигайки се над тях, да установим връзка и да направим разчет с Твореца.

Така, преминаваме към втория тип управление и се издигаме над знанието, в което сме се намирали преди това. Работим срещу своя разум и желание – оправдаваме висшето управление, осъзнавайки, че всички негови действия са насочени само към това, да ни издигнат към сливане с Твореца.

Тогава, всички неприятни за нашия егоизъм неща, ни помагат да се извисим, за да изградим над знанието отношение с Твореца.

Извършваме тази работа в течение на „седмицата”, във всички свойства на душата. На шестия ден, стигаме до Есод, който включва всички предходни етапи, и тогава чувстваме, как ближният и Творецът се спояват в едно цяло.  Така се разкрива третия тип управление.

А след това, в навечерието на съботата, навлизаме в четвъртия етап – с очите си виждаме, че управлението обхваща и нас самите. В резултат, когато настъпи съботата, ние сме слети с Твореца над всичко, което е преминато през седмицата.

Така, с малки седемдневни порции, придобиваме общото поправяне на своята душа. Всяка седмица става основа за следващата, докато не стигнем до заключителната събота (шабат шабатон).

От урока по статия на Рабаш, 03.01.2011

[31592]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

През целия ден аз трябва да се усещам под властта на вечното, съвършено управление, все едно то вече ми се е разкрило.

Ако правя точно така, кабалистите ме задължават по половин час на ден да посвещавам на анализ и да проверявам себе си, както в началото на новата седмица.

В идеалния случай, ако ми се отдаде, постоянно да се удържам над знанието, то съм длъжен да проверявам своя отправен пункт в него. По този начин аз обновявам своята работа и привнасям в нея все по-голяма дълбочина.

Например, аз съм успял, работейки с някакво решимо (х). Сега за мен се появява възможност да се спусна и да проверя какво решимо е било това, а след това да продължа работата си. И така отново и отново седем пъти, докато от Хесед не дойда до Малхут, до събота.

Работейки в ХАГАТ, аз създавам три линии. В НЕХИ аз ги построявам в желание за наслаждение, а Есод се превръща в сбор (Σ) на всички дни.

Всеки от тези дни аз строя по-високо желание, авиют с ново качество. А като цяло те съставляват десет сфирот. Тяхната „глава” (ХАБАД) ние постигаме по-късно.

В мащаба на творението става дума за шестте „хилядолетни” поправяния, след които настъпва седмото хилядолетие на покой. Този процес се подразделя на съответни части, всяка от които е аналогична на цялото.

От урока по статията на Рабаш, 03.01.2011

[31588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако накрая целият изминат път се отменя, какъв е смисълът на всичките ни днешни действия?

Отговор: А по какъв друг начин може да се постигне абсолютната любов? Как да се изгради тя, след като всяко следващо стъпало се строи на основата на предишното?

Целият изминат път се отменя – по начинът, по който се разкрива, че целият този свят е въображаем. Когато достигаш до края на поправянето и се включваш в изходната точка на сътворяването, в нея наравно се сливат състояние „1” ( начало на сътворяването) и състояние „3” ( край на поправянето). А състоянието „2” ( процеса на поправяне) все едно престава да съществува. То се включва в състояние „3” заедно със състояние „1”, като че ли нищо не е било и всичко това сме си го въобразявали!

Всички изменения са се случвали само в усещането ни, трябвало е да изживеем всички тези състояния, за да можем да разберем Твореца и да го почувстваме, да се прилепим за Него и да се слеем с Него.

А всичките светове (оламот) – означават „скривания” (аламот) и тези светове, скривания – изчезват! Те са необходими, само за да създадат постепенно нарастващо скриване, проблеми и страдания, които ни пробуждат, за да започнем по малко да постигаме отдолу нагоре онова едно, единствено реално съществуващо състояние. А освен него, нищо не съществува.

Всички състояния, които преминаваме са необходими за да си изясним – това са 125 стъпъла на изясняване на онова съвършенно състояние, в което винаги се намираш. Ти просто не си способен да го постигнеш напълно отведнъж и затова го правиш постепенно, на части: разбираш още малко, чувстваш още нещо.

Все едно „ядеш тази порция” на части, това значи да се издигаш по стъпалата на световете. Но, в действителност, тези светове не съществуват, освен в твоето възприятие. След като постигнеш всичко, вече няма нужда от тях.

Обаче, те като че ли съществуват в мен, тъй като по тях съм се изкачил до края на поправянето, до окончателното сливане? Вярно, но това е само твоето усещане, пътя на твоето постижение. А в реалността има само едно съвършенно състояние, съществуващо и до и след теб – Малхут, напълнена от светлината на Безкрайността, както в самото начало, така и в самия край.

От урока по статията „Кабала и философия“, 03.01.2011

[31637]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→