Въпрос: Кабала казва, че целият свят се намира вътре в мен. А каква е тази външна сила на Твореца, идваща към мен?

Отговор: На мен не ми е известно, каква е тази външна сила. Аз само знам, че в мен изведнъж идва нещо и ми се разкрива някакво ново свойство.

С какво се отличава това от мислите и желанията, които са възниквали в мен до тогава? Те също са ми се стрували нови?

Но на мен ми е напълно ясно, че това свойство, раждащо се сега в мен, което се нарича сила на отдаването е нещо съвършено ново и различно от цялата моя природа. То е абсолютно противоположно, обратно на нея, и се разкрива в такава особена форма, че това поразително се отличава от целият ми предишен опит.

За да се свържа с него, на мен ми се налага да се издигна над своето его, полагайки огромни усилия. Аз трябва да се отделя от своя егоизъм, да се откъсна от него и през цялото време да воювам сам със себе си, за да не изпадна в егоистични разчети.

И когато, по такъв начин, аз се отделям от егоистичните разчети, само при това условие, започвам да разкривам, каква е тази сила, която сега ме тегли към себе си, действа вътре в мен и ме кани да се присъединя към нея, не оставайки в своя егоизъм  – е силата на отдаването.

Тази сила, разкриваща се в мен, много силно се отличава от всички мои предишни сили, мисли, стремежи, от цялата моя природа. Аз чувствам това, защото тя ме задължава да се отделя от всичко, което е било преди!

От урока по статията “Свобода на волята”, 21.01.2011

[33342]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Останаха няколко дни до берлинския конгрес. Искаме да го почувстваме още сега, да усетим, че цялото световно кли се намира в едно и също състояние. Как да се направи това?

Отговор: Преди всичко, трябва да осъзнаем колкото можем, всеки път все повече да усилваме нашата връзка помежду си и все по интензивно да организираме нашето разпространение по света. Именно от това зависи нашето духовно състояние.

Нашето следващо духовно стъпало зависи от това, доколкото ние ще се разширим по света – доколко ще ни поправи/издигне светлината. Защото ние не съществуваме за себе си, за собственото си издигане нагоре, а по-широко да разпространим кабала.

Баал а-Сулам пише в статията „Шофар на Машиях“ (Рог на Месията), че разпространението на кабала по света се нарича рог, т.е. призив на Месията. Машиях (Месия) – това е свойство, изтласкващо човека от егоизма (от думата „мошех“ – изтласква“). Така че, това е което трябва да направим.

Ако посъдействаме още малко на света, да се приближи той към поправяне на своя егоизъм, и нас ще ни издигнат толкова, колкото света го изисква. А ако той няма потребност, то и нас не ще ни издигнат.

Какво е казал АРИ, когато е умирал? Така се е случило, че през това време с него не е бил Хаим Витал, неговият първи ученик, на който Ари е предал пътя към тази мъдрост.

Баал а-Сулам пише за това в своето писмо: „Ицхак Коен, един от учениците на Ари… влязъл при него по време на неговата кончина и плакал, че си тръгва надеждата, която възлагали преживе на своя учител, да видят света пълен с добро, мъдрост и светлината на Твореца.

И му отговорил Ари: „Ако имаше сред вас макар и един съвършен праведник – не биха ме взели от този свят преждевременно“… И възкликнал ученика: „Значи нямаме никаква надежда?!“ И отговорил Ари: „Ако заслужите, то ще дойда при вас и ще ви уча“.

Възразил ученика: „Как ще дойдеш да ни учиш, ако напускаш вече този свят?“ И отговорил Ари: „Какво разбираш ти от скритите тайнства и пътя на моето връщане към вас!“ – казал и издъхнал за живот в бъдещия свят..“

Същото казвал и Баал а-Сулам. Тъй като неговите ученици не били достатъчно за да продължи той да се занимава с тях по нататък, той починал. Тук няма никакви други разчети. Ако човек е необходим, тогава го държат, възлагат му тази мисия, а ако не, тогава го вземат обратно, има друга работа.

Затова трябва да помним, че сме длъжни да се стремим с всички сили да разпространим науката кабала и тогава ще ни разберат. Едното зависи абсолютно от другото! Не само, че нито един от нас не ще може да се издигне (за това дори и не става дума!) но и цялата група не ще се издигне в своето обединение, ако не участва правилно в разпространението на кабала в света.

Ще се надяваме, че тази година ще претворим всичко, което зависи от нас и тогава наистина ще заслужим изход във Висшия свят.

От урока по статията “Предисловие към книгата “Зоар”, 14.01.2011

[33311]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

От урок №2, в Москва

Творението, това е желание. Творецът, /светлината/ е създал желание, кли – “угодно на Него”.

В тази степен, в която той желае да наслади, да напълни, да предизвика усещане за добро, за топлина, за всичкото благо, в същата степен Той е създал потребност, която е обърнал към себе си, към тези свои свойства, които желае да прояви в творението.

А за да не бъде това желание автоматично, за да се управлява, устремява, подобно на светлината и да се усеща съществуващо – заедно с него се развива и разума. Разумът е зараждащото се и затова той е главната характеристика на човека: „какво желаеш?” Става дума не за естествено желание, а за това, каква представа за добро състояние изграждам в разума си.

Разликата между желаемото и действителното съставя вектора на всички наши действия. По този критерий се оценява човека – по посоката на неговите действия, стремежи, очаквания.

Нашите действия се осъществяват не сами по себе си, а под влиянието на заобикалящото ни общество. Следващото по-добро състояние може да бъде произволно и ние го избираме под влиянието на обкръжението. По този начин, обществото, в което попадаме, сформира нас и нашето бъдеще.

И за това на човека му е даден разум и му е дадено усещането за недостиг. Сега, с помощта на заобикалящото го общество, той може да се насочи към следващото състояние, избрано от него самия.

Нас ни характеризира вектора на стремежите и неговата величина. Затова ние никога не съдим за човека по текущото състояние – то се предизвиква в него свише. Не, ние оценяваме човека по действието, което той извършва относно обкръжението, за да предизвика в себе си определена насоченост на мислите, желанията към някакво ново състояние.

И затова ние сме длъжни да създаваме около себе си такова обкръжение, което точно да ни определи бъдещото състояние – това, към което се стремим. Съобразно с тази бъдеща картина, която се рисува в нашето въображение, ние отдалеч, предварително оценяваме себе си и групата.

Човекът, както и групата, се оценява само по вектора: накъде се устремява и с каква сила. Ако групата иска по някакъв начин да се изконтролира, ако човек желае да разбере накъде върви, той трябва винаги да вижда пред себе си следващата очаквана картина.

Вниманието трябва да се съсредоточава само върху нея, само в нея трябва да се живее. Тогава нашето движение ще бъде бързо, а мислите и решимот, възникващи в нас, ще получават незабавно въплъщение.

И затова, най-главното е да работим в мисълта, правилно и по възможност по-ярко да си представяме следващите състояния. Мисълта съзидава, изгражда нашето бъдеще. Тя е основата на нашето действие и по този начин го превръща в реалност.

От урока по статията от книгата “Шамати”, 17.01.2011

[33133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Необходимо е да се разбере казаното от мъдреците: “Човек никога не смята себе си за виновен“ (Шабат 119). Но как той може да поправи своите действия, ако никога не ги възприема като неправилни, нуждаещи се от поправяне?

Както е известно, човешката природа е в самонаслаждението. Затова той търси във всичко възможността да се наслади.

Тъй като човек желае да се наслаждава, той, естествено, не възприема това, което не желае неговото сърце.

Затова желаещият да се приближи към Твореца, т.е. да се научи да дава наслаждение на Създателя, трябва да моли Твореца да му даде друго сърце, както е казано: “Сърце чисто ми е дал Създателя“.

А получавайки ново сърце, т.е. желание за отдаване, ще прозре в изучаваното начини да наслади Твореца. Но ако не замени сърцето си, никога няма да види. За това е казано: “Аз замених каменното ви сърце с живо“.

Рабаш. Даргот Сулам. Статия 268. “Човек се учи само от това, към което го тегли сърцето”.

[33338]

Filed under: Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш - No Comments→

От урока №2, в Москва

Всичко зависи от обкръжението. То трябва да ме направи по-чувствителен към тези предизвикателства, които постоянно ми изпраща намираща се между нас Висша сила, която подтиква всеки от нас към общо съединение.

Така трябва да се действа през цялото време. Творецът малко ме променя, така че по друг начин да усетя обкръжението и себе си – и аз съответно балансирам ситуацията. И отново Той – и отново аз, и отново Той – и отново аз. Получава се изкачване с два крака. По този начин, посредством вътрешната настройка на нашия „инструмент”, ние вървим напред към такъв своеобразен диалог с Твореца.

Възприемаме ли Го правилно, започваме да работим в унисон – това, всъщност е „работата на Твореца”. Ние наричаме това не „работата на човека”, а именно „работата на Твореца”, защото работи Той. Ние трябва само правилно да отреагираме, правилно да се настроим. Не трябва нищо да правиш – само правилно да нагодиш обкръжението към себе си: от една страна – Твореца, от друга страна – обкръжението, а по средата – автоматично реагирам на всичко.

Аз сам не мога да въздействам върху себе си, не мога да работя със себе си и затова е необходима обща молитва. Не трябва да обръщам внимание на себе си. Кой съм аз, че да обръщам внимание на себе си? Нима мога нещо да направя? Целият живот показва, че не можем да направим нищо със самите себе си.

Каквито сме, такива ще си останем, ако не започнем да се променяме под въздействието на две причини:

1. Творецът, общата Сила, запълваща цялото пространство между нас.

2. Групата, всички останали, освен мен. Те образуват запълнените от Твореца частички, във вътрешността на които се намирам.

Практически, аз трябва да намеря своята хармония с останалите частички. Те се намират в хармония помежду си и с Твореца и само аз, относно тях, не съм в хармония, в правилното състояние, в интеграция с тях. В това се състои цялата работа на човека, цялата му настройка.

Приближавайки се към това, аз започвам да усещам Висшия свят. Не някъде другаде, а между нас аз намирам проявата на Твореца. В пространството между нас, където се намират тези „елементарни частици” – нашите желания, аз започвам да усещам желанията на всеки, между тях се намира светлината.

Силата, която ни напълва, общото желание, състоящо се от отделни желания, съединени помежду си, се нарича кли, съсъд или Малхут. А светлината, която се разкрива помежду ни, в нашите взаимни стремежи напред – това е Висшата светлина или Твореца. Това е, което усещаме, това е Висшия свят.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33214]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Творец - No Comments→

От урок №4, в Москва

Въпрос: Защо дори когато човек знае какво е добро за него, той все пак отива и върши неща, които са му във вреда?

Отговор: Ние виждаме това да се случва дори и при малките деца. Колко пъти трябва да наказваш едно дете преди то да започне да разбира нещо? И дори тогава – това в резултат на наказанията ли е или детето просто пораства и става по-умно? Може би наказанията изобщо не са били от полза? Това наистина е въпрос: Какво ни кара да променяме действията си?

Всъщност, не се променяме от наказанието. Като цяло, няма такова нещо като награда и наказание по начина, по който ние го разбираме. Никога не се учим под влиянието на несполуките на съдбата. Ние просто растем, докато не надрастем нашето Решимо. Тогава нови Решимот се проявяват в нас и обкръжението се променя, и ние също се променяме под негово влияние. Ние се променяме единствено от сблъсъка между два параметъра: вътрешните ни информационни данни (Решимот) и обкръжаващото общество. Взаимодействайки си, тези два параметъра определят състоянието ни.

Ние трябва да уравновесим нашето Решимо с обкръжението. Само към това се стремим. Това е основният закон на вселената: подобие, баланс, равновесие. Всичко в природата автоматично се стреми към това. Затова веднага щом в нас се появи някакъв дисбаланс с обкръжението, съзнателно или не (зависи от развитието на човека), ние веднага влагаме цялата си енергия в това, да се опитваме да доведем себе си до баланс.

Например, когато влезеш в определено общество или в определена група хора, ти винаги се приспособяваш, защото желаеш да бъдеш подобен. Така са изградени нещата; това е законът на равновесието, първоначалният закон на Твореца, сложен начело на всичко. Създавайки природа, противоположна на Него – желанието за получаване, Той желае тя постепенно да достигне равновесие с Него – желанието за отдаване. Това е, защото растежът създава разум в желанието и тогава творението достига съзнание, усещане и разкрива Твореца, става подобно и идентично на Него.

Човекът се различава от всяко неодушевено творение по проявата на разум, който съзнателно го направлява към подобие с Твореца. Затова цялата ни свобода на волята е в това, непрекъснато да създаваме обкръжение за себе си, което да ни „издига” към Твореца. Това означава, че трябва да се грижим обкръжението да бъде на по-високо ниво от нас. В този случай, ще искаме да станем подобни на него и по този начин ще напредваме към Твореца. Представяйки си групата като висша, велика и идеална – напредваме.

Следователно, всичко зависи от създаването на правилно обкръжение, защото това ще ни позволи автоматично да вървим напред. В това се състои целият закон на растежа.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.01.2011

[33144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Как в желанието за наслаждение може да се разкрие напълно противоположното на него свойство, което сякаш го убива?

Отговор: Ако това бяха два типа материал – материя и антиматерия, тогава действително би било невъзможно да ги съединим заедно.

Но ако това е материалът и противоположното на него намерение, тогава е възможно. Но това ми се разкрива при условие, че мога да ги съединя в средната линия.

И затова, моето естествено желание за наслаждение и намерението за отдаване действат в две различни плоскости – едното в желанието, а другото в намерението. И всички мои разчети, цялата борба е насочена към това, как да ги съединя заедно.

Да допуснем, че имам желание за наслаждение, в което живея. А освен това, получавам намерение за отдаване, което може да бъде:

1) по-ниско от желанието за наслаждение;

2) на едно ниво с него;

3) по-високо от него.

Сега, трябва някак си да ги свържа. Намерение придобивам само за сметка на „светлината връщаща към източника”, Обкръжаващата светлина. Привличам я, ако вътре в мен има стремеж към отдаването, „точка в сърцето,” която развивам чрез групата.

Всичко това се намира вътре в моето желание и се съединяват заедно: аз, групата и моето желание за наслаждение. Ако желанието ми остане долу по степента на своята важност, а групата и точката в сърцето – горе, и от тях желая отдаването, тогава издигам молба (МАН). А в отговор получавам обкръжаващата светлина, която ми дава отдаващото намерение.

Сега, получавайки намерението, стоя пред избора:

1) да го поставя по-ниско от моето желание, тоест да го използвам заради своето желание за наслаждение, за собствена изгода – това се нарича нечистота, клипа.

2) да поставя намерението на нивото на желанието и да ги обединя заедно – това е неизясненото състояние.

3) или пък, да поставя намерението над желанието – това е „святост”, отдаване.

Именно в това се състои моята работа – в кое от трите състояния съм способен да се намирам.

Ако човек обърне внимание и почувства, какво в действителност се случва с него, тогава ще разбере, че през цялото време се намира пред избор – като на везна. От едната страна е получаването, от другата – отдаването, а по средата съм аз, задавайки си въпроса: „Какво да избера?!”

От урока по статията „Свобода на волята”, 21.01.2011

[33350]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Истинското зло начало е съотнесено с доброто начало, което ни се разкрива свише. Казано е, че целта на сътворението е да се донесе благо на създанията на Твореца. А за това ние сме длъжни да станем подобни на Твореца, даващи, като Него. Получили възможността да отдаваме, ние ще усетим, че, всъщност, това е неговото благодеяние.

Няма по-добър подарък от това да имаш възможността да отдаваш. Оттук ние ще получаваме удоволствието, което изпитва и Творецът, благодарение на Своите създания.

А значи, трябва да достигна такова състояние, в което именно това ще бъде благо за мен: да се наслаждавам като отдавам на ближния си. А „ближен” е именно онзи, когото изключително много ненавиждам. Ако му отдавам и усещам това най-висше наслаждение, значи съм реализирал принципа на любов към ближния както към себе си. В този случай, моето наслаждение е сходно с наслаждението на Твореца и между нас възниква сливане, съответствие, подобие.

Това трябва да е за мен критерий за доброто. А ако не съм способен да видя доброто на такова ниво, тогава го спускам. Да кажем, доброто е издигане над сегашния ми егоизъм. Каквото и да искам, аз проверявам това желание не по напълването на своите келим, а по близостта към целта на творението, към отдаването, към духовното. А ако и това не ми е известно, най-сигурно е да се провери доколко желанието ме приближава към книгите, учителя и другарите.

За нас проблемът винаги е в правилното измерване. Винаги се отклоняваме встрани. Подкупът на егоизма ни заслепява. „Какво да се прави”- си казваме, прощаваме си и продължаваме да измерваме неправилно. И затова не разкриваме злото. А ако не разкриваме злото, как ще можем да го поправим? Тази грешка се запазва в нас през цялото време.

Необходимо е да се съчетаят помежду си три неща: книгите, учителя и групата. Ако човек може да ги съедини едно с друго и започне да се проверява относно тях, тогава има шанс да разкрие злото. С помощта на тези три фактора той може да постигне формирането на точката на единството Израел, Тора и Твореца, за да могат книгите, учителят и групата да го насочват към свойството отдаване, към Твореца.

А напредвайки в правилната посока, човек ще види, че и средствата, и резултатите, и дървото, и плодът наистина са единни.

От урока по статията на Рабаш, 20.01.2011

[33225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

От урок №2, в Москва

Въпрос: Как да ускорим нашето напредване?

Отговор: Това е много тежко. Зная по себе си. Мисля, че единствената възможност е късметът. Никакъв ум не помага, тук нищо не помага. Необходима е, както се казва, „карта в живота”, късмет – на иврит е „мазал”.

Или по-просто: да потисна себе си, да стана малък винт, механизъм вътре в групата. Аз изпълнявам всичко, каквото казват другарите. Правя всичко, което те искат. И по-малко свои мисли. Хванал съм се с такава работа и като автомат, без да включвам  чувствата си, без да включвам мислите си, просто влагайки себе си, да се сгуша в другарите. Това помага.

Но като цяло, това е много тежко. Да се включа правилно в група е залог за успех. Нищо повече и не трябва. Щом като се включиш в група, ти откриваш, че тя е абсолютно поправена, че вътре в нея съществуват всички светове и там вътре се намира Творецът.

Те и самите другари не чувстват това, а ти, ако си се анулирал по отношение на тях, започваш да откриваш това сред тях.

И изведнъж виждаш: „Къде само се намирам!? Оказва се, че целият наш свят – това е свят на Безкрайността!? Къде се дяна целият негатив? Нищо няма! Всичко е прекрасно, самото съвършенство!”.

Ако си се поправил – виждаш света такъв. Затова „свят” на иврит се нарича „олам ” – от думата „неелам”, „изчезващ”. Той е относителен. Както в теорията за относителността, тук всичко зависи от „ползвателя”, от наблюдателя.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33199]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

В началото на нашия път, в продължение на хиляди години развитие, съгласно времето на нашия свят, ние напредваме под въздействието на пробуждащите се в нас гени, решимот, заставящи ни да ги реализираме.

Тъй като по отношение на природата ние се намираме в състояние, което се нарича „този свят”, трябва да преминем стъпалата на този свят. Всеки път в нас се събужда ново, по-голямо желание за наслаждение – по-високо решимо, което ние трябва да реализираме, като се стараем колкото може повече да го напълним.

Когато се завършват всички информационни гени, решимот, от тази част на пътя, която се нарича „този свят”, ние започваме да усещаме гени – решимо от нов тип. Първото ново решимо се нарича „точка в сърцето”.

И тогава трябва да започнем да въплъщаваме това решимо на основата на новите условия, по ново сходство – не съгласно желанието за наслаждение на този свят, а съгласно желанието за отдаване, което сега се пробужда в нас. Така ние напредваме – винаги не по своята воля, а под натиска на пробуждащите се в нас гени – решимот.

Човек не може да направи нищо освен това, което изисква неговата душа, защото в решимот вече е заложена информация за всичко. А ние сме само желание, което напълно се управлява с помощта на тези гени – решимот. Като компютър, в който е заложена програма и данни.

Но стъпаловидната природа в нас винаги остава неизменна – нашето желание за наслаждение се дели на 125 порции – стъпала, по които ние се издигаме. И докато не завършим поправянето на предишната порция желание за наслаждение, като напълно направим всички необходими поправяния на това стъпало, невъзможно е да напреднем на следващото стъпало.

Природата на стъпалата – това е непоклатим закон и никакви уловки не ни помагат да го избегнем и да се скрием или да допуснем в него някакви снизхождения. Всичко зависи само от това, как се стараем да изпълним неговите условия.

От урок по статията „Характер на науката кабала”, 20.01.2011

[33258]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Имало ли е в историята на кабалистите такива двойки, мъж и жена, които са разкрили Твореца именно във връзката помежду си? И оставили ли са те след себе си някакви източници?

Отговор: Такива двойки са съществували през цялата история: Адам и Хава (Ева), Авраам и Сара, Ицхак, Яаков и Ейсав със своите жени и така нататък.

Винаги е фигурирала женската част, защото без женската част няма контакт, няма сливане (зивуг де-акаа), няма връзка между Твореца и творението.

Мъжката част в нас – е само за това, за да поправи женската част вътре в нас. Затова от гледна точка на поправянето на творението именно женската част подлежи на поправяне.

Обектът на поправяне – това е жената. Силата на поправяне – това е мъжът. Чрез мъжа идва поправянето – за да поправи женската част. Когато женската част е поправена, тя ражда от мъжката част следващото състояние.

От урока по статията “Предисловие към Книгата Зоар”, 14.01.2011

[33315]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Какво е това „зивуг”?

Отговор: „Зивуг” – това е съединение съгласно съответствието на формата, подобие на свойствата. Това действие е основано не на това, какъв е бил всеки от нас, а доколко ние сме станали подобни един на друг след поправянето.

Отначало ние сме били съвършено разделени и противоположни. След това сме се поправили и според това поправяне идваме до „зивуг” – единство, сливане.

Въпрос: Какво е това „парса”?

Отговор: „Парса” – това е преграда, която със силата на Бина отделя получаващото от отдаващото желание. Човек сам трябва да пожелае в него да стане такова разделяне. И тогава той привлича силата на Бина, отдаването, силата на Твореца, за да го защити тя и да го предпази, разделяйки в него получаването от отдаването. Това се нарича „да отделиш деня от нощта, светлината от тъмнината”.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 20.01.2011

[33243]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

От урок №2, Москва

Кабала разказва за усещането на желанията и напълващата ги светлина. Тяхното постепенно проявяване, по отношение на нас, изгражда духовните светове. Първият от тях е светът Асия, който е все още мъничко усещане – не възприемаме нашето взаимно състояние като динамично. То е доста статично и затова се нарича „нежива природа”.

След това, постепенно започваме да усещаме, че състоянията са променливи. Оказва се, че те имат своя диалектика, свое развитие. Така преминаваме на растителното ниво, където има поглъщане, отделяне и растеж. Започваме да усещаме динамиката и своето участие в процеса. Намирайки се в пространството с останалите желания, т.е. с душите и със светлината, която ги напълва, вече можем да оказваме своето влияние.

След това чувстваме състоянието вътре в това пространство – на животинско ниво. Сега можем да действаме самостоятелно, като се местим от място на място. Растението, макар и да расте, стои на едно място, а животното, освен че расте се мести, ражда и живо потомство. С това, практически стигаме до състояние, което е  аналогично на нашия свят. Изведнъж започваме да усещаме, че живеем, че съществуваме в нашия свят само в свойството отдаване.

А после идва ред на следващото свойство, когато дотолкова усвояваме цялото това пространство, че започваме да усещаме неговия цялостен замисъл, плана на природата отначало докрай и се включваме в този план. Именно тогава се запознаваме с основната мисъл, наречена Творец.

Всичко това изучаваме в науката кабала. Световете Асия, Брия, Ецира,  Ацилут, Адам Кадмон, светът на Безкрайността – всички те представляват постигане на пространството, в което ние с вас съществуваме.

При това, нашият свят, със земните му дела, остава в нашето възприятие. Той существува, докато не постигнем пълното абсолютно знание, познанието, единството с всички желания и напълващата ги сила.

А след това, когато постигнем последното ниво – света на Безкрайността, всичко в него сякаш започва взаимно да се включва, да се съединява, да се подрежда – и пространството се свива.

И всичко това е изградено върху молитвата на обществото. Това означава, че никога не се спирам на личното отношении към това, което става с мен. Установявайки, че правя първичен, егоистичен анализ, трябва да се приведа в ред – да поставя себе си в правилното положение.

Затова правя предварителен анализ на всяко духовно действие: разбирам, че се намирам вътре в другите и Творецът специално възбужда в мен, в групата, ненавист към другите, за да мога да се издигна над нея и с Негова помощ да изградя всичко правилно и добре. Аз си правя сметка: за какво ми е всичко да бъде уредено добре?

Привличам Твореца и предизвиквам Неговото явяване, разкриване – състоянието,  при което между нас възниква пълен комфорт, когато сме като един човек в едно сърце.

Ние имаме нужда от Твореца не, за да установи мир между нас, като майката, която трябва да се появи, за да не се карат децата помежду си. Той пробужда разногласия в нас, за да Го повикаме и да Го накараме да се разкрие сред нас.

И когато постигнем мир помежду си, това е просто индикация, че Творецът наистина се разкрива между нас. И ако още съществуват някакви търкания помежду ни, това означава, че все още недостатъчно сме Го разкрили. Така се издигаме по 125-те съпала, докато напълно не постигнем това.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33211]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Цялото творение е желание за получаване на наслаждение и затова изисква поправяне и напълване. А това може да се случи само за сметка на такава част в него, която стига до разбиране и осъзнаване. Тази част не принадлежи на самото творение, а идва при него от Твореца, от желанието за отдаване.

В мирозданието няма нищо, освен тези две свойства – желание за получаване и желание за отдаване. От отношението между тях, творението започва да си изяснява и какво означава силата, която му въздейства.

Благодарение на това, в желанието за наслаждение започва да се формира механизъм, който се нарича негова „глава” („рош на парцуфа”) – разум, мисъл, изясняване. Със силата на тази мисъл, желанието вече започва само да постига себе си.

На неживото, растителното и животинското ниво, желанието за наслаждение действа инстинктивно. Тук е включено и такова създание на този свят, което се нарича „човек”, също действащ по силата на инстинктите. Колкото и да се проверяваме и оценяваме сами или с помощта на другите, ние разсъждаваме вътре в нашия егоизъм. Цялото наше „милосърдие” е само заради нас, а всички действия – само за собствена изгода.

Но, оставайки затворени вътре в себе си, е невъзможно да постигнем себе си. Можем само да претегляме и да предпочитаме големите желания пред малките. И умението да се прави такава сметка, в нашия свят се нарича „разум”, изясняване. А всъщност, това е само оценка: кое е повече, по-важно и изгодно за нашия егоизъм. Това е и целият наш ум.

Всички тези изяснявания стават на животинското ниво – на нивото на нашето животинско тяло. По този начин съществуваме и се развиваме хиляди години.

Но когато получим още едно свойство – свойството на Бина, отдаването, тогава започваме да си изясняваме – вече въз основа на двете свойства: получаване и отдаване. Тогава „главата”, вземаща решения, вече се нарича духовна, защото прави разчет по отношение на отдаването – свойството на Твореца. Тя оценява спрямо Него, какво си струва или не си струва да прави творението и как.

Работата в едно желание за наслаждение се нарича животинска, защото това е максимално възможното ниво. Всички ние съществуваме по този начин, както е казано: „Всички са подобни на смъртни животни”.

А онзи, който придобие желанието за отдаване се нарича „Човек” (Адам), защото е „подобен” (доме) на Твореца. Това са кабалистите, които са постигнали свойството отдаване, т.е. Твореца. И тогава, те правят разчет, изхождайки от двете свойства: получаване и отдаване, т.е. как може да се съединят в човека желанието за наслаждение с намерението за отдаване, доколко намерението за отдаване може да властва над неговото желание за наслаждение.

Такъв човек вече има друг разум, „глава”. И въпреки, че и тогава, всички негови действия остават в желанието за наслаждение, целта на тези действия и намерението, което ги движи и управлява е отдаването. И е ясно, че това е вече съвсем друг разчет и различно възприятие, неразбираемо за онези, които засега гледат с животински очи. Както е казано: „Мнението на Тора е противоположно на мнението на еснафите”

„Мнението на Тора” се нарича отдаване, а „мнението на еснафите” е егоистичното получаване. И въпреки, че материалът остава същия – желание за наслаждение, всичко зависи от неговото използване – от намерението, властващо над този материал – егоистично ли е то или отдаващо, в моя полза или за благото на другите. Именно това ще бъде проверката на нашето желание.

Във всички висши, духовни светове действа само законът за отдаването, а желанието за наслаждение се подчинява на тази мисъл, на намерението. И само в нашия свят, в това състояние, от което започваме нашето издигане, властва законът, подчиняващ всичко на интересите на егоизма.

От урока по статията „Свобода на волята”, 21.01.2011

[33348]

Filed under: Духовна работа - No Comments→