От урок №2 в Москва

Въпрос: Как да действам, за да преобразувам негатива между другарите в разбиране на това, че всичко идва от Твореца?

Отговор: Това е много просто. Щом като почувствам между нас и именно между нас някакви проблеми, аз веднага мога да привлека, да повикам Висшата сила, която ще създаде мир между нас, равновесие. Казано е: „Правещият мир в небесата, ще направи мир между нас”. Аз сякаш мога да Го заставя, да Го принудя, мога да разбера защо става това между нас, с каква цел Той прави това.

Въобще да се предявяват изисквания към Него може само за това, да поправим себе си. А което касае ставащото между нас, аз трябва да кажа: „Всичко това става заради мен и в никакъв случай не поради някого другиго”.

Да допуснем, чувствам, че между теб и мен е възникнало напрежение, конфликт. Това не е, защото ти си погрешен. Казано е, че всеки осъждащ, осъжда с количеството на своя егоизъм, с количеството на своята непоправеност. Виждайки те, аз винаги те виждам лош, но в действителност това е моето отражение в теб.

Това означава, че винаги трябва да изисквам поправяне. Докато не те видя идеален, аз все още не съм поправен. И всичко това се отнася само до връзката между нас, целта на която е да достигнем Твореца.

Това е възможно да се почувства само ако човек се включва в група, която увлечено работи с това, която разбира, че в това се крие смисълът на нейното съществуване, която за това и съществува, за да отработи в себе си всички взаимодействия, която осъзнава, че така тя поправя цялото мироздание, подготвя почвата за другите.

Зашото ние се явяваме част от общата система, от нейния корен, от „шапката”. Днес ние сме  първопроходци в новото поколение, което първо започва да разкрива Висшия свят в масов порядък. С други думи, ние полагаме основата за цялото останало човечество.

Към това, което става между нас, e необходимо да се отнасяте творчески, както в лаборатория. Ние трябва да видим себе си като естествоизпитатели и именно така да се отнасяме към себе си, към егоизма, който възниква в нас, като към нещо трето, чуждо, над което трябва да извършим експеримент. Както Творецът се отнася към него, така и аз трябва да се отнасям към него – отстрани.

Щом като в моята работа започна да се отнасям към егоизма отстрани, като напълно се издигам над всички проблеми, които възникват в мен – аз ще изляза от Египет.

А вече после ще започна да разкривам Твореца. Не веднага, не е така лесно – отначало ще се намирам в процес на поправяне на своите желания. Това се нарича „четиридесетгодишното пътешествие в пустинята”, но това вече е нещо друго. Защото аз воювам с егоизма в пустинята, заради това да завоювам, да образувам между нас свойството отдаване, свойството Бина.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33822]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Ако животът тече и в него има добри и лоши състояния, тогава цялата мъдрост е в способността да се наслаждавам и на неприятните състояния. Това наричаме мъдростта на живота: как да се отнасям към нещо лошо, така че да виждам в него или отношението ми или подготовката, или част от добро състояние.

Всъщност, това наистина е така, подобно на усещането за глад преди да се наситя или за умора преди да получа така желаната почивка. Не може да бъде иначе. Трябва да има „тъмнина” преди „утрото”, както е написано: „Имаше вечер и имаше сутрин”.

Например, аз се наслаждавам от мисълта, че скоро отивам на почивка. Тогава вече усещам част от тази почивка, точно сега, въпреки че реално тя още не е започнала за мен.

Тогава започвам да мисля: „Наистина ли ми е нужно да бъда на почивка? Или мога да започна да ѝ се наслаждавам точно тук и сега дори повече, отколкото когато тя започне?”. И наистина, когато в действителност отидем на почивка, не ѝ се наслаждаваме толкова много, защото се наслаждаваме от очакването и от подготовката за нея.

Това е мъдростта на живота. Когато я използваме, винаги живеем в красиви илюзии и се наслаждаваме на всеки момент. Това е истински подход, тъй като никога не получаваме напълване в желанието. Всичко е само над него.

От беседа с Рахел Лайтман преди заснемането на ТВ шоу, 19.01.2011

[33503]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

От урок №3 (лекция), в Москва

Въпрос: Каква е ролята на религията и на всякакви други практики в съвременния свят от гледната точка на кабала?

Отговор: Религиите са възникнали от това, че Висшият свят е скрит от нас. От нас са скрити днешното, утрешното, бъдещото, това, което се случва в живота и което става след него. Религиите са основани на незнание, на вярата в нещо си.

Кабала няма никакво отношение с тях. Кабала е наука. Тя въобще не оперира с понятието вяра. Тя е методика за развитие на допълнителната възможност да се почувства обкръжаващият ни свят. Но в същото време, кабала изразява и своето мнение за това, което се случва в света, защо са се развили вярата, вярванията, религиите. В нашия свят общо се наброяват три хиляди и осемстотин всевъзможни методики, вярвания, убеждения, религиозни практики и т.н.

Те се появяват, защото ние не знаем какво се случва, ние се намираме в непредсказуем свят. Не виждаме връзката помежду ни. Ние изобщо не виждаме причината за всички явления, за това, което ще се случи с нас зад ъгъла. Не знаем нищо. И затова в човека възниква нуждата някак си да узнае или ако не може да разбере, то поне някак си да се предпази, да се застрахова по някакъв начин, да има някаква гаранция, ако е възможно. И ето тук се появява възможността за такива религиозни методики. А в своята същност те са психологични практики, които ни дават успокоение.

Разбира се, ако ние разкрием Висшия свят, то за религиите няма да остане място. И затова, като правило, религиите не приветстват особено много кабала – имам предвид истинската кабала, която действа като наука, защото тя предварително разкрива на човек онова, което му е неизвестно.

А от друга страна, религиите са необходими. Те съществуват в човешкото общество, затова човек все пак да се развива, за това, той да мисли, че съществува нещо по-голямо, нещо висше. Религиите се явяват вече някакво предварително действие, подготвителен стадий за това, да започнем да проникваме във Висшия свят. И затова, след като са изминали няколко хиляди години във всевъзможни религиозни практики, идва времето, когато човек започва да се нуждае от реално разбиране на света, защото природата просто не му оставя никаква друга възможност.

Сега ние навлизаме в такова противостояние с природата, когато тя ще ни принуди да я опознаем, зашото ще се окажем в толкова непредсказуемо състояние, че няма да знаеш какво ще се случва в следващия момент. Така е невъзможно да се съществува. Ние виждаме, че и така се разделят семейства, вече не желаем деца. Човечеството вече изобщо е във времето, когато му остават само наркотиците, за да се забрави.

Тоест ние стигаме до това, че сме длъжни да видим цялата картина. Само тогава ще имаме сила, защото ще знаем за какво живеем, творим, съществуваме. Днес в нас това сияйно утре го няма! Излезли сме на такова ниво, когато вече, след него, има единствно разкриване на следващото стъпало, следващото измерение.

От лекцията в Москва, 16.01.2011

[33810]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Единствената работа на човек, когато четем книгата „Зоар” е да привлича поправящата светлина. Защо тогава „Зоар” описва структурата и механиката на духовните светове с такива подробни детайли?

Отговор: Не можем да се свържем с нещо, което изобщо не познаваме. Трябва да има някаква връзка. Това първо. Второ, когато четем, дори и без голямо разбиране, и ни изглежда, че някои части са описани повече или по-малко ясно, ние все пак се просмукваме от намерения и разграничавания.

Въпреки всичко, има разлика дали четем текст, който от части разбираме или учим напълно непознат текст, може би и на чужд език (въпреки че това също е полезно, тъй като ти пак поемаш духовната сила, скрита в текста). Във всеки случай, желателно е да четеш и да се опитваш да разбираш доколкото можеш, не умствено, а да бъдеш по-близо до него емоционално. Стремя се да го усетя, както аз усещам и да си представя как може би се усеща духовно стъпало в действителност.

Разликата между тези две понятия ми помага да се стремя да напредна. Това напредване може да бъде въображаемо, объркващо и сложно, но няма значение. Ключът е моето усилие.

Така се развива бебето. То полага усиля, а природата не очаква от него да прави нещо повече от това. В резултат, детето придобива разум. С други думи, по време на подготовката, по време на тъмнината нашите Келим (съсъди) не изискват от нас да съответстваме напълно на порцията светлина, на формата, която трябва да се разкрие.

Разкриващите се в нас решимот не ни дават ясно, точно разбиране за духовното състояние и следователно, не е нужно да го формираме правилно. Още повече, ние никога няма да можем да го направим, тъй като винаги се намираме в тъмнина, спрямо висшето стъпало. АХАП на висшия е винаги тъмен, винаги е по-възвишен и винаги отдава повече от нас.

Затова всичко, което трябва да направим, е да положим усилия и в отговор, получаваме сила свише, която ни поправя: променящата светлина. Това се случва точно по същите стъпала и по същия ред, както и в нашия свят. Тук няма никаква разлика. Както малките деца растат в нашия свят, така и ние растем в духовния. Светът, в който нашите деца се развиват, също е объркващ за тях, но те действат инстинктивно в него. А що се отнася до нас, ние израстваме, като полагаме усилия.

От урока по книгата „Зоар”, 26.01.2011

[33764]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Който прилага усилия да достигне Твореца: всички вчерашни усилия по подобряване на своето духовно състояние, сближаване с Твореца,  пречистване на себе си, всичко, което си положил вчера – сякаш днес е пропаднало! И отново, всеки ден и всеки миг е необходимо да започваш отново (независимо от отчаянието от похабеното време и усилия), все едно че не си работил това и вчера.

Затова е казано: “и възроптали синовете на Исраел  към Твореца от тежката работа“. Защото ясно разбрали, че са съвършено неспособни да направят така, че от тяхната работа да израсне нещо духовно. Затова тяхната молба към Твореца е била пълна, от дълбините на сърцето. И незабавно получили отговор, защото само на такава молитва отговаря Творецът. (Затова нашата единствена задача е – да ускорим постигането на състоянието “и възроптали синовете на Исраел  към Твореца от тежката работа“).

Баал а-Сулам. Писмо 57.

Усилието и трудът, откриващи се в сърцето на човека по време на молитвата (изясняване на молитвата), по-достоверно и ефективно го водят към целта, отколкото всички останали действия в този свят (които са второстепенни и външни, и съществуват само, за да доведат до самата молитва).

Баал а-Сулам. Писмо 56.

[33760]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение - No Comments→

От урок № 3 (лекция), Москва

Въпрос: Преди десет – петнадесет годни беше повдигнат широко въпроса за националната идея на Русия, програмата за възраждане. Но той тихо изчезна от дневния ред и сега настъпи духовен вакуум. Как си представяте националната идея на Русия, програмата за нейното развитите?

Отговор: През висчките тези години се срещах с много хора, с членове на правителството, със средствата за масова информация, изявявах се много. Надявах се да намеря отклик именно в Русия. Първо, защото съм пропътувал целия свят и чувствам чрез своите ученици от цял свят душата на всеки народ. И никъде не съм виждал такова отдаване, такъв стремеж към истината, какъвто има в Русия.

Имаше национална идея. Надявах се, че тази национална идея ще послужи за основа на това да се покаже как трябва да се реализира. Тоест някога желанието на руския народ беше (подчертавам – някога) да покаже на целия свят, че има душа, някаква цел, че тя се намира по-високо от прагматизма, по-високо от джоба и други меркантилни интереси, че има за какво да върви напред и да увлече цялото човечество. Така че, това наистина го имаше някога – чак до деведесет и пета година, а може би и до двехилядната.

През последните години, за съжаление, когато започвам да говоря за това с някого и по принцип продължавам със същите идеи, не че ми се присмиват, но разговарят с мен като с дете. Сякаш всичко вече е минало – за какво изобщо говориш? Виждам, че за съжаление, тази идея е умряла.

Но не мисля, че това е възможно. Мисля, че народът просто е скован и в крайна сметка това може да се възроди, защото вътрешната необходимост трябва да съществува в народа. Надявам се, че тя ще се прояви. Но към днешна дата няма с кого да говоря.

И тогава се срещах и говорих за това с много влиятелни хора – какво може да се направи по този въпрос. Аз предупреждавах: вижте за какво говори кабала, като наука за общата природа, за нейното развитие, вижте към какво отиваме. По принцип, всичко стана така, както казах – с финансовата криза и т.н.

Не искам да бъда предсказател, но това е естествено, очевидно произлиза от кривата на егоизма, която се развива. Но чух много прост отговор: „Ние имаме армия и пари. Ако може нещо да се промени с помощта на тези две средства – готови сме да слушаме. Не разполагаме с нищо друго”. От страната на правителството, това е вярно – във всички страни говорят по същия начин.

Но все едно, мисля, че предстои светът да се разтресе хубаво – никъде не можем да се скрием от това. А после всичко, което сега е в застой, ще се разбърка и ще може да се говори за възраждането на тази идея. Но тя трябва да се гради по подобие с природата, а не да бъде някаква измислена идея, която се опитват да нагодят към народа, както са правили болшевиките.

Когато вървиш заедно с природата, тогава не грешиш. Можеш да я изпревариш в нещо или да я догониш. А ако вървиш в унисон, тогава това е най-оптималното, наи-комфортното развитите на обществото. Но ако вървиш заедно с нея, знаейки формулата на развитите, какво изисква тя от теб – тогава напълно се предпазваш от всякакви катаклизми и дори от всевъзможните малки отрицателни въздействия. Тоест няма да има нито болести, нито големи епидемии, нито земетресения или пожари – нищо. Ти просто съществуваш комфортно.

И изведнъж започваш да чувстваш, как цялата твоя дейност в света ти носи пестотин, хиляди пъти по-голяма печалба, отколкото днес. Просто, защото природата е благосклонна към теб, ти вървиш правилно с нея. Кабала разкрива само това – формулата, по която се развива човечеството и която трябва заедно да следваме. Тоест можем да се развиваме и под валяка на природата, който ни гази и ни развива въпреки нашия егоизъм, или ако вървим доброволно заедно с нея, за нас това ще бъде леко, приятно развитите.

Не виждам в света друга такава сила, като тази в руския народ – с неговия характер и стремеж към идеята, към това да живее в идеята, дори ако се наложи да страда заради нея, но това трябва да е истинска идея. И затова, все пак си мисля, че това движение отвътре, тази нужда предстои да възникне и тя ще може правилно да се реализира. И тогава, вие наистина ще станете учители на масите, които просто ще поискат да научат, в какъв свят съществуват. Това ще може да им се разкаже, покаже, разкрие и така да се стигне до състояние, когато целия свят ще бъде добър – което и изисква от нас природата.

Аз мисля, че това ще стане. Струва ми се, че няма да мине много време и ние просто ще бъдем принудени да поумнеем – съдейки от темповете на развитие и по това, което се случва в света.

От лекцията в Москва, 16.01.2011

[33801]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

От урок №3 (лекция), Москва

Въпрос: Ако осъзнаването на злото става при отхвърляне на обединението, тогава как жената трябва да чувства осъзнаването на злото, ако не извършва пратктическа работа по обединяването? И как конкретно трябва да чувства това обединение?

Отговор: Същото е, както в семейството. Как може да бъде преразказан конкретно семейния живот – какво означават отношенията между мъжа и жената?

Мъжът и жената са два събирателни образа, от които се състои цялото човечество и заедно, помежду си, те трябва да създават този образ на единната душа. Затова, групите задължително трябва да се състоят от две части, които да се съединят помежду си в своята работа – като една част, взаимно помагайки си.

Ако мъжът или жената не желае да се занимава с това, в никакъв случай не бива да се настоява да го прави. В духовното напредване няма никакво насилие. И както няма никакви задължения, така не трябва да има и никакъв натиск. Но взаимната помощ в групата от страна на жените и мъжете, трябва да бъде обикновена – както е в семейството.

Напредването е невъзможно без жените, защото те се явяват носители на истинското природно желание – по-близо са до природата. Без мъжете също е невъзможно, защото те се явяват проводници на тази висша енергия към женската част. Излиза, че дори в нашето духовно напредване, ние зависим един от друг – както е и в материалното. И примерно, същото съединение помежду ни, каквото е в правилно изграденото семейство, трябва да бъде и в групата, за да се допълваме един друг.

При нас, във всички страни, вече се появяват такива семейства, в които и децата, и жената, и мъжа – всички се занимават с това. Вече организираме наши задочни, виртуални училища.

Бих желал жените да бъдат много по-активни. Не разбирам, защо се получава така, че в кабалистичните групи женската част изведнъж някак си замлъква, става по-тиха, по-малко активна, съществува донякъде редом с мъжете, но малко под тях.

Не разбирам това. При мен има много жени, които ми помагат – с тяхна помощ правя преводите, обработването на материалите. На тях се надявам повече, отколкото на мъжете. Жените са по-предани в работата, няма да те подведат, по изпълнителни са. И затова, женската група, женската част трябва да бъде „по-гръмогласна”.

От лекция в Москва, 16.01.2011

[33805]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

За сега ние се намираме в преходен период, но в крайна сметка, на човека може да се даде всичко, каквото той може да си представи, като в сън – но той няма да поиска този приказен живот.

Той го възприема толкова откъснат от действителността, подобно на наркотик. Това ще го отблъсква – неговото вътрешно желание ще бъде такова, че той вече няма да може да живее така.

Тогава животът ще му се стори по-страшен от смъртта, той няма да знае къде да се дене. И това не зависи от човека – в него се разкрива такъв вид желание, че няма да бъде възможно да го заглуши нито с наркотици, нито с алкохол, с никакви наслаждения от този свят: храна, секс, семейство, пътешествия, които в последните години станаха така популярни. Всичко това постепенно ще угасне, хората ще се преситят от всички тези материални неща и няма да могат да продължат.

И днес вече не знаят, какво още да измислят: има екскурзии на северния полюс – дошъл си, видял си и веднага обратно, няма какво повече да се прави там. Хората няма да искат повече това. И тогава ще дойде науката кабала и ще каже: „Забележително, най-накрая ние изчерпахме този свят и дойдохме до края на материалното!”

Защото светът се определя от въпросите на човека. И ако той попита за това, какви са границите на този свят – значи ние вече сме достигнали неговия предел, опрели сме глава в тавана. Сега ни трябва да се издигнем на следващия етаж и да отидем по-нататък.

Тук и се разкрива науката кабала, защото само тя може да ни издигне над този таван.

Тук действа природен закон, който не зависи нито от мен, нито от теб, нито от някой друг. Има два пътя: пътят на светлината и пътят на страданията. И двата сега са пред теб, ти стоиш на кръстопът и трябва да избереш – единия или другия. Решавай сам!

Тук остава само кабала, защото ние вече не можем да усмирим своето егоистично желание с никакви други методики. То е расло и расло и е достигнало до покрива на този свят, точно както повдигащото се тесто е стигнало догоре – и сега прелива от тенджерата навън.

Няма да можеш да пъхнеш тестото обратно, и всичко вече е ясно. Никой не знае какво да прави. Затова всички правителства сега се събират на срещи и се обединяват в своите опити да скрият този проблем – просто, защото не знаят какво да правят с него. Ето тук идва времето за разпространението на кабала!

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 24.01.2011

[33597]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

От урок №2 в Москва

Въпрос: Как да повишим важността на целта в групата, важността на сутрешните уроци, важността на поръчителството, важността на взаимодействието между всички членове на групата?

Отговор: Няма друг въпрос, няма други проблеми, освен един единствен проблем, за който Рабаш пише във всички статии. Баал а-Сулам е писал за него накратко, той не е имал все още такъв жизнено важен проблем с групите. Пет-шест човека и това е цялата му група.

Рабаш, когато аз отидох при него, също имаше шест-седем човека, които се занимаваха и бяха приблизително на неговата възраст. Аз тогава бях на 33, а те – над 70-те. „Как да продължим напред?” – го попитах аз. Той отвърна: „Нищо друго няма да ти помогне, трябва ти група”.

Тогава аз започнах да давам лекции и беседи и му доведох около четиридесет млади момчета. Цялата работа се състои единствено в обединяването на нашите стремежи към Твореца, към разкриването на единната сила на Природата. Работата се осъществява единствено въз основа на обединението.

Самичък ти не можеш да разкриеш нищо. Ти имаш само точка в сърцето – желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти трябва да поставиш групата между себе си и Него. И тогава тя ще стане онази „подложка”, където усещаш Твореца. Ти не можеш да Го усетиш по друг начин! В противен случай, това пространство остава пусто за теб, ти не можеш да го запълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата ни работа е само в това.

„Разбори” в групата? Много е хубаво, че ги има. Но те не трябва да бъдат заради уравновесяването и успокояването. Те трябва да се правят, за да се извика Твореца! Заради това Той и предизвиква всички проблеми между вас! Само заради това!

Съществуват „разбори” от друг тип, свързани не с взаимоотношенията между другарите, а със семейството, с децата, с подреждането на занятията, с развитието на групата и разпространението. Това е друга работа, това е ежедневието.

Но нашите вътрешни отношения, общата работа по изграждане на взаимовръзките, призвана да разкрие онази Сила, която напълва пространството между нас – това може да се осъществи само с помощта на Него самия. Тази Сила проявява себе си двояко: или поправя нашите желания, обединява ги, прави ги общи, или пълни нашето общо, вече поправено желание. Но именно общо!

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

От урок №3 (лекция), в Москва

Въпрос: Какъв е коренът на психическите и физическите човешки болести? И как може човек да повлияе на тези процеси, който не изучава кабала? Може ли да подскажете някакви действия, които човек да направи, за да реши тези проблеми?

Отговор: Коренът на всички болести е в резултат на промяна на егоизма – поради неправилна или непълна комбинация от егоистични свойства вътре в нас. Всеки един от нас съдържа 613 основни егоистични желания. Тяхното неправилно взаимно съчетание предизвиква недостатъци, които са източници на всички психични и други болести на неживо, растително и животинско ниво в човешката природа. Тоест нашите болести също се делят на тези четири нива.

Кабала не е средство за подобряване на нещо конкретно в този сват. Но ако я изучавате и напредвате по пътя съобразно корена на вашата душа – започвайки имено от точката в нашия свят, където сте в момента, до точката във висшия свят, която трябва да достигнете – постепенно навлизате в състояния, които ще променят вашата съдба. Но само вие лично може да ѝ повлияете и никой друг.

Това не е някакъв вид магия, хипноза или някакво друго влияние един на друг. Нищо от това не е абсолютно! Човек се променя само, когато променя себе си. Изучавайки кабала, вие се променяте – няма друг начин. Например, аз имам деца и внуци, но не мога да им въздействам по никакъв начин. Всичко, което съм постигнал, съм го постигнал. Това, което се случва вътре в мен, се случва само в мен. И така с всеки.

От лекцията в Москва, 16.01.2011

[33813]

Filed under: Ежедневен урок, Здраве, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - No Comments→