В действителността няма нищо друго освен сили. Но те могат да контактуват с нас по определен начин с нашите органи на възприятие, и затова ние успяваме да си ги представим и почувстваме, да ги разберем и да започнем да ги използваме, установявайки връзка с тях.

Но тази сила е съществувала и преди. Всички тези форми, на нейната проява действат само относително нас, с цел да ни разкрият най-първата, единствената Сила, която не притежава никакво одеяние.

Душата – това е също сила, която е непостижима за нас, ако не е облечена в някакво одеяние, във форма, която ние ще сме способни да усетим.

И в тази мярка, в която ние сме поправени, виждаме, как всички преходни форми, в които сме усетили тези сили: твърдо или втечнено тяло, въздух или въобще пустота – всичко това са били преминати от нас въображаеми етапи по пътя на постижението. Но те съществуват само в нашето въображение!

Поради това, че сме се намирали в нашето егоистично желание, то сме били принудени да усещаме тази единствена висша сила в такава форма, в такова “одеяние“, адаптирано за възприятието на нашия егоизъм.

А когато нашето желание да се насладим се поправи и достигне  до своята истинска форма “заради отдаване“, тогава ние ще видим, че всички предишни форми са били само илюзии, призвани да ни помогнат в постигането на поправеното състояние.

На нас ни е нужен целият този път, всички преминати от нас форми, защото те ни учат на познание на Твореца. За сметка на всички изпълнени от нас действия, ние започваме да разбираме, Неговият замисъл спрямо нас, Неговото желание, Неговата любов.

“По действията Му ще Го познаем“, чрез всички тези въображаеми форми, които ние преминаваме, изкачвайки се по 125-те степени, чрез всички светове/скрития. Всичко това е илюзия, скриваща Твореца, но точно благодарение на нея, ние накрая ще Го познаем.

Без да вземем предвид всички преминати крачки и да ги съединим всички в една обща картина, не е възможно да получим никакъв образ на Твореца. Защото ние – творенията, сме обратни на Твореца, и неспособни да постигнем самия Него.

От урока по статията “Кабала и философия”, 04.01.2011

[31748]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Въпрос: Как да измеря своето придвижване: по нарастването на егоизма или по степента на отдаване?

Отговор: Отдаването не трябва да се измерва никога. То няма предел, няма форма и очертания, докато не се облече в желанието за получаване.

Ние сме потопени през цялото време в егоистичните си мисли и пориви. Но ако ги преодоляваме и над тях се устремим към Твореца, то придаваме висота и форма на своето даващо желание.

По висота то се сравнява с величината на желанието за получаване, над което искаме да живеем в отдаване. В точно съответствие със своите егоистични импулси, над тях се обръщаме към Твореца.

Защото Той е сформирал в мен това егоистично желание, тази чужда мисъл. И затова, приповдигайки се и като се обръщам обратно към Него, аз сякаш слагам маска на лицето си, копирам и придобивам Неговата форма.

Творецът е откопирал Своята форма върху моето желание за наслаждение, а аз правя обратно копие от това желание и се връщам към първоначалната форма на Твореца – към желанието за отдаване.

Така постигам познание, разбиране и усещане за Твореца: от печата към отпечатъка, и обратно към печата.

От урока по статия на Рабаш, 04.12.2011

[31711]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Аз разбирам, че Зоар говори само за духовния свят. Заедно с това съществува законът за клоните и корените. И освен това, материалният свят – това е отпечатъка на духовния. Така че, в какво все пак е връзката между тях?

Отговор: В природата има само две сили или две свойства – получаване и отдаване. Всички възможни съединения и връзки между тях ни създават тяхната съвместна, обща форма.

Ако в тази обща форма има желание да получаваш за себе си – това е обратния отпечатък на Твореца, а ако в нея има желание за отдаване – това е пряко копие на Твореца. Повече нищо не съществува. Затова ние говорим, че няма никого освен Него, и въобще, че съществува само Той.

А кои сме ние? Ние сме тези, които желаят да разпознаят тези противоположни или подобни на Твореца форми. Тези форми строят в нас, показват ни на нашия вътрешен екран образа на Твореца.

Защото ние не можем да видим силата сама по себе си, доколкото силата – това е форма извън материята, подобна на електричеството. Аз мога да кажа за наличие на електричеството, само ако то привежда в действие някакъв уред, – само по резултата.

Аз не зная, какво е Твореца. Но Неговата форма аз мога да постигна и съгласно това да видя, да осъществя. И самия аз също съществувам в този свят, в който постигам формата на Твореца.

Зоар говори за това, какви форми на Твореца аз постигам – лоши или хубави, по-добри или по-лоши. Нима от Твореца аз постигам лоши форми?! Да, защото аз съм постигащият, а „всеки съди в степента на своята неизправност”.

Аз постигам на своя вътрешен екран общите форми между това, доколко аз мога да бъда в противоположните свойства. – и това, доколко аз съм способен да се уподобя на Твореца. Именно този контраст постигам, и той ми създава образа на Твореца.

В този образ винаги има две различия – за и против, добро и зло, светлина и тъмнина. Аз постигам разликата между тях, а без нея в мен няма усещане, защото съм творение.

Във всевъзможни такива форми, напомнящи ни земни картини, Зоар ни представя съчетаването на силите – Хасадим и Хохма, получаване и отдаване, които ми създават образа на Твореца. Но този образ те ми създават, защото в моето желание, в моите усещания за Твореца ми се представят за сега в такива неизправени форми.

Може да възникне въпроса: но защо Зоар ми рисува това в такъв земен вид? – Доколкото Творецът изначално ни е привел в тази въображаема реалност, където ние също си го представяме като наш свят с неживата природа, растенията, животните и хората, в който ние съществуваме, свързани помежду си.

И целият този сън, който сега виждаме, е предназначен само за това, – от него и по-нататък ние да се издигнем към истинската картина на реалността.

Иначе ние нямаше да имаме такава възможност. Защото на нас ни е необходима мярка за измерване, някаква основа, с която ние можем да започнем. Някакво изходно състояние трябва да има. Такова изходно състояние е този свят.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 04.12.2010

[31731]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - No Comments→

Въпрос: В своята статия „Науката кабала и философията”, Баал аСулам пише, че „докато науката не се развие до своята съвършена форма, ние трябва да се съобразяваме само с конкретната действителност”. Каква е „съвършената форма”, до която е отредено да се развие науката?

Отговор: Отредено е науката да се развива до такова състояние, когато ще се съедини с науката кабала и ще се влее в същото течение.

Защото, на нашия свят е съдено да се издигне и облече във висшия свят, ставайки негова неразделна част и включвайки се в него с всичките си действия, с всички наши усилия, положени дори в материята на този свят.

Нищо не изчезва безследно – всичко принадлежи към едно мироздание, към една реалност. Затова, естествените науки също ще се съединят и влеят в науката кабала, като нейна органична част.

Науката кабала обхваща цялото мироздание и там ще влязат всички науки на нашия свят. Те и сега влизат в нея – на нас само ни се струва, че съществуват отделно. Защото, всички закони на този свят са същите закони, съществуващи в духовния свят, само че отпечатани в нашия егоистичен материал. Ако материалът работи с намерение да получава „заради себе си” на стъпалото Малхут де-Малхут на Света Асия, то законите се получават такива.

В духовния свят, намерението „заради себе си” се отнася към клипот, нечистите сили – и там това са духовни закони. А тук, те се получават като материални – не могат да бъдат осъзнати, като намиращи се в намерението „заради себе си”.

Ако постигнем окончателното поправено състояние (Гмар тикун), тогава целият този свят, постепенно, все повече се отменя и изчезва. Ние все по-малко го усещаме и все повече негови части изчезват от нашето възприятие.

Започваме да усещаме, колко всичко е преходно и временно. Както при преобразуването на материала от едно състояние в друго, когато формите се връщат в изходно състояние и от „явни състояния” на твърдото вещество се преобразуват в течност, но след това – в не съвсем явно, в газ, а после в съвсем невидимо, в нула/пустота…

Всичко това става в нашите усещания, в нашето възприятие. И ако нашето възприятие се промени, тогава не остава място за общоприетата физика, която, по същество се занимава само с неживата материя. Биологията, зоологията, медицината се занимават с растителното и животинското ниво.

Цялата наша наука, не се издига по-високо от това ниво – неживото, растителното животинското. На човешкото ниво, вече няма „наука” в строгото разбиране на това понятие – само регистрация на натрупани наблюдения от живота, на факти (психология, психиатрия).

В степента, в която този свят ще изчезва от нашето усещане на нивата неживо – растително – животинско, и тези нива започнат после да се „свиват”, издигайки се и включвайки се в човешкото ниво, ние ще престанем да се занимаваме с тези науки, защото ще престанем да усещаме тези явления и да приемаме тяхното съществуване в този вид, в който ни се представят сега.

Цялата тази реалност съществува само по отношение на нас. Ако всички наши свойства и органи на възприятие се променят, т.е. действителността, възприемана от нашите сетивни органи се промени, то каква наука може да има за несъщестуваща реалност?

Всичко е относително…

От урока по статията „Кабала и философия”, 05.01.2011

[31887]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Ние още не сме разбрали, че всички проблеми са във връзките между нас. Докато все още всеки иска сам да „откъсне плода от дървото”.

Ние трябва да достигнем състоянието „под планината Синай”, за да разберем тази ненавист, за която разказват авторите на Зоар. Тогава ти ще разкриеш тази планина от ненавист и ще започнеш да я поправяш.

А засега това все още е личното его на всеки, без отношението му към другите. Това още не е обратния отпечатък на Твореца. Всеки още не е насочен към връзката с другите.

Така растат децата. До 2-3 годишна възраст в детето все още няма потребност от общуване с другите деца, то играе само със своите играчки. Едва след това то започва да разбира, че може да се играе и с другите, че съществува още някой.

Така и ние в нашето развитие – за сега още не търсим връзка с другите, още не искаме да си „играем” с тях. Колкото и да говорим за това, всичко това е само на думи, но не и в нашите желания.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 04.12.2010

[31734]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Струва ми се, че в своите статии Рабаш се опитва да ни опише духовната работа в чувствена форма…

Отговор: Всичко става вътре в желанието, тоест вътре в нашите усещания. Кабалистите не говорят за нищо друго.

Математиката и всички явления, които ни се струват рационални – също са чувствени, но ние не съзнаваме, че в ума си оценяваме съотношенията между усещанията.

Измерваме ги, претегляме ги, определяме някакво числово значение – но това винаги е работа с усещанията. Дори, ако сравнявам цветови нюанси: „Този е по-жълт, а този – по-бял”, аз оценявам усещанията, които те предизвикват в мен. И така е със всяко нещо – дори с най-рационалните, като че ли лишени от всякакви чувства понятия – във всички случаи работим само в усещанията.

Когато започнах да се занимавам с науката кабала, това просто ме порази: „Какви чувства?! Това да не любовен роман?.. Каква наука е това?” – докато наистина не започнах да разбирам, че човек се състои изцяло от желания, и всичко, което ни заобикаля – също са желания. Неживите обекти, растенията, животните – всичко това са желания, които по този начин се представят в нашето общо желание за наслаждение.

Аз виждам животни, неживи обекти, хора, небе – в такъв вид усещам явленията в своето желание за наслаждение. Изследвам някакъв нежив материал: с каква сила да му въздействам, за да се нагрее, да се разпадне, да се съедини.

Изследвам животни, растения, самия себе си, отношенията между нас в човешкото общество. Във всички случаи анализирам, преценявам, оценявам, изучавам само съотношения между желанията.

Затова, във всички кабалистични книги е писано само за поправянето на желанието – за да можеш да издигнеш своето желание на такава висота, където ще можеш да бъдеш универсален – Творец, обща сила на природата, най-външният, най-широкият кръг, включващ в себе си всичко. Това трябва да постигнеш в своите желания.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 03.12.2010

[31602]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Злото, което разкриваме в себе си, благодарение на изучаването на кабала, ни помога да изградим над него доброто. Ние нямаме намерение да поправяме самото зло.

Аз разкривам неговите „върхове” и „провали” в себе си – ту по-горе, ту по-долу,  очертавайки границите на злото в мен. Какво да правя сега с него?

С него, нищо не трябва да правиш! Само го допълни с добро – точно по същата, но обратна крива, както е казано: „Всички престъпления ще покрие любовта”!

Аз не отменям злото – иначе няма да има над какво да изградя доброто. Тъй че, не изтривам злото, а изграждам над него добро – точно със същата форма.

Затова, трябва да постигна своето зло в цялата му дълбочина и във всички проявления. Идващата светлина осветява най-дълбоките пластове на егоизма и ми показва кой съм, потапяйки ме до самото ми дъно.

Но от мястото, на което съм се оказал, винаги трябва да се стремя да израстна нагоре – да благодаря за разкриването на злото в мен и да използвам всички негови форми за изграждане на доброто.

От урока по статията „Кабала и философия”, 02.01.2011

[31725]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Ако Творецът иска да ни доведе към своето подобие, то как Той може да пробуди в нас усещането за Неговото величие, ценността на свойството отдаване, за да ни се прииска да променим своето състояние за Неговото?

Не ни остава избор, на нас ще ни се наложи да се издигаме по стъпалата и винаги да се стараем да предпочетем по-високата степен пред своето текущо състояние.

И затова Творецът не може да ни открие своята любов! Защото, ако любовта се разкрие, това на мига ще унищожи цялата стълба – цялата разлика между степените. Детето – е главата на семейството и си мисли, че всичко е за него, изисквайки от родителите си. То се ползва от тяхната любов!

Ако то се намира някъде на чуждо място, ще се държи по съвсем друг начин, няма да изисква така, както вкъщи. То ще се стеснява, ще се бои. А в къщи – няма нито срам, нито страх!

И затова, ако Творецът ни разкрие своята любов, ние ще сме като децата, никога няма да можем да оценим Неговото величие и да се издигнем до Него. В нашия свят на нас ни действа природният инстинкт, заставящ ни да растем и да се развиваме. Но в духовния свят не съществува такъв животински инстинкт! Ние трябва сами да получим това желание.

А ако Творецът ни се открие като любящ – ние ще Го пренебрегваме във всичко… И затова Той трябва да се скрие, за да ни даде възможност да се развием и да оценим Неговото величие – в тъмнина. При светлината ние не бихме могли да направим това.

Именно затова се оплакват нечистите сили (клипот), които биха искали да разкрият Твореца още преди получаването на екран. Но тогава в нас въобще не би останала никаква възможност да постигнем отдаването.

От урока по статията “Кабала и философия”, 03.01.2011

[31629]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Въпрос: Какво представляват парите? Защо хората толкова се интересуват от тях?

Отговор: “Парите” (кесеф) – означават екран, от думата „покритие” /кисуфа/. Това е светлината Хасадим, която покрива, скрива егоистичните желания и така дава възможност да бъде получена цялата светлина Хохма.

Затова в материалния свят парите имат такава голяма ценност и с тях може да се купи всичко, каквото си поискаш. Всяка вещ има паричен еквивалент, и всичко се измерва в пари.

А в духовното всичко се измерва с анти-егоистичния екран, с това какво покритие имаш от светлината Хасадим. Чрез тях се определя степента, височина, силата на човека, тъй като съгласно това одеяние той може да приеме светлината Хохма.

И така, има егоистично използване на такова понятие като „пари” и използване „заради отдаване”. И съответно ритуалните съсъди в Храма се разделят на „сребърни”/сребро/кесеф от думата покритие/кисуфа/ и „златни” /злато/захав от думата „дай това”/зе-ав/ .

Има такова понятие: „джобни пари” /които понякога се дават на детето/  – това са пари, които са необходими на човека, за да се чувства защитен от „нищета”, т.е.има необходимото покритие за желанието си да се наслади.

„Джоб” – това е получаващ съсъд, а джобни пари – това е покритие, точно съответстващо на получаващите ми желания/съсъди, позволяващо ми да се задържам на минималното стъпало на отдаване, Нефеш, както „хафец – хесед”, не нуждаещ се от по-голямо напълване.

Всеки определя степента на необходимото покритие съобразно своето стъпало. Но ако у детето изникне въпрос за какво да похарчи получените пари, те вече не се наричат „джобни пари”, защото излизат от рамката за осигуряване на необходимите потребности /да си купи закуска в училище или даже бонбони, или сладолед, което за детето в някаква степен също се счита за необходимо/.

От урока по статията “Кабала и философия”, 04.01.2011

[31757]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Не е възможно да напредваш без обкръжение. Как може да бъде изградено обкръжение, по време на четенето на книгата „Зоар”.

Отговор: Ние изграждаме обкръжение, когато всички заедно искаме да постигнем всичко, за което четем в „Зоар”, във връзката между нас. „Зоар” ни рисува различни форми. Какво представляват те?

Ако се свържем един с друг, тогава ще постигнем някаква форма на връзка помежду си. Тази форма на връзка ще се нарича, например, „заек”. Следващата форма на връзка ще се нарича „крава”, а другата – „магаре”. 

И може би, ще стигнем до такава връзка, която вече ще се нарича „човек на различните стадии на развитие” – зародиш, отглеждане, израстване, – докато не постигнем нивото на човека. Тогава, формата на връзката между нас, ще приеме вид на човек. Тоест това не съм аз, не си ти или той, а формата на връзка между нас – някаква формула на връзката, ще ни придаде образа на човек.

Човекът в духовното – това е отдаване. Но какво е отдаване? Каква е неговата форма? Това е някакво поле между нас, което наричаме човек. Това поле, преминава през всевъзможни състояния, за които „Зоар” разказва, като за хора с различен цвят на косата, очите и т.н.

Тук се има предвид, само формата на връзката между нас. Освен за това, в науката кабала не става дума за нищо друго. Защото няма за какво повече да се говори.

Няма какво да се каже за желанието за наслаждение – то просто се стреми да получи наслаждение. Но, в зависимост от степента, в която отделните желания могат да се издигнат над себе си и да се свържат едно с друго в отдаването, във връзката между тях, те създават общата форма, за която разказва „Зоар”. Именно това е формата на Твореца, която ти разкриваш.

Затова, „Зоар” обяснява, каква именно форма на Твореца разкриваш. Това се нарича „човекът в теб” – твоето вътрешно подобие на Твореца. Разкриваш го, в не толкова приятен, поправен вид? Вярно е – засега си такъв. И затова, „Зоар” разказва какви са стъпките, по които напредваш.

Винаги става дума за връзката между нас, – доколко тя съответства на силата на отдаване, на пробуждаща се между душите ненавист, грижа и други чувства. Но всичко това е във връзката помежду ни.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 04.12.2010

[31737]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Злото, което трябва да осъзнаем в себе си, не е егоизмът, придружаващ човека в обикновения му живот.

Истинското зло се разкрива само във връзката с другарите в групата. Когато се опитваш да се съединиш с тях, разкриваш колко ти е ненавистно това и как те отблъсква.

Злото – това е дори фактът, че непрекъснато забравяш за съединението. Считай това за зло! Ако ти е безразлично съединението – това точно е зло. Tи оценяваш своето зло егоистично и съдиш според препълнения си стомах или джоб, въпреки че това не е зло, а просто животинско тяло. Злото се проявява само против съединението – там, където се е случило разбиването.

Осъзнаването на злото и „периодът на подготовка” започват в оня миг, в който ти започнеш да се отнасяш към групата като към място, където минава границата/хребетът пред духовния свят. Първата връзка с останалите – това е и минаването на махсом – онзи мост, който се открива от теб към другите.

Ако ти се съединиш с тях в едно цяло, в най-първото свойство, най-малкото решимо – това се разкрива като преход/мост към духовния свят.

Само тук, във връзката с ближния, има зло, а всичко останало не е зло, а просто „слабости” на животинското тяло. Трябва напълно да преместиш вниманието си от вежливото обръщение и „интелигентното отношение” към истинското зло, където се е случило разбиването. Иначе ще считаш, че вълкът и лъвът са зли, а птичките са добри. Ние сме свикнали да гледаме на творението по такъв извратен начин, че заради това не виждаме истината.

В момента, в който пренесеш цялото си внимание върху връзката с ближния – ще локализираш духовната област, която лежи единствено там, и тогава между вас ще се разкрие Творецът.

От урока по статията “Кабала и философия”, 02.01.2011

[31721]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как човек да избере отдаване вместо получаване?.

Отговор: На първо място, това изисква подготовка на сърцето. Човек трябва да поиска това да се случи. Дори, ако той в последствие излезе от пътя, защото Творецът ще повиши неговото егоистично желание и чужди мисли, подготовката, която е направил, все пак ще си свърши работата.

Второ, трябва да отдели време за учене и за правене на неща, свързани с отдаване. Това също ще му даде сили да се върне на пътя.

Трето, трябва да мотивира обкръжението да отдава и да достигне взаимно поръчителство, така че нито един от приятелите да не спира да мисли за това, а винаги да се стреми да се издигне над разума и егоизма. Постоянната, обща мисъл на групата е възможно най-сигурната гаранция.

Написано е: „Всичко, което е в силите ти – направи го.” В крайна сметка, нашите общи усилия пробуждат поправящата светлина. Човек трябва да разбере, че е необходимо да задължи Твореца да му даде светлина. Творецът непрекъснато увеличава неговите егоистични желания, а само понякога го пробужда с желание за отдаване, светлината, за да запали неговата вътрешна искра, която той трябва да донесе в групата. Но това може да стане само няколко пъти и ние не трябва да го чакаме, защото този вид пробуждане е свързано с много неприятен разчет.

Това е така, защото Творецът не може да ти даде желание за отдаване „безплатно”. Затова, ако чакаш за него, ще трябва да усетиш страдание и да платиш напълно за подкрепата. От друга страна, можеш да помолиш за нея предварително, в съответствие с правилото „Обърни се към Мен и Аз ще ти го дам”. Може да помолиш Твореца за силите на отдаване, и тогава да платиш за тях.

От урока по статия на Рабаш, 04.12.2010

[31704]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Вопрос: Доколко е важно да се участва в предстоящия Европейски конгрес в Берлин?

Отговор: Аз много се надявам, че всички които се учат в нашата система, разбират, доколко е важно за нас и цялото човечество, особенно в днешното ни състояние, обединението на Европа в духовен смисъл. Защото стоим на прага на много тежки събития в Европа. Мисля, че всички вече започват да усещат това.

Всичките розови надежди, възлагани на общия пазар, започват да се топят. И хората виждат, че зад всичко това се разкрива огромната ненавист и отдалечаването един от друг, расте протекционизма.

Затова именно сега е времето с всичките си сили да ускорим разпространението на науката кабала в Европа. Всичките наши приятели живеещи в Европа са длъжни само така да разглеждат своето бъдеще и бъдещето на цялото човечество. Иначе от Европа отново ще пламне пожар. Там вече са започвали две световни войни, оттам може да започне и трета световна война.

И аз мисля, че в Германия по-добре от другите страни чувстват, доколко реална и близка може да бъде тази заплаха.

Но както ни учи кабала, всичко зависи от съединението между хората и достигането на равновесие с природата. А всичко това може да се реализира само с помощта на висшата сила ако човек желае това и се стреми да привлече тази сила, което ни помага да направим науката кабала.

Главното е кабала да бъде разпространявана във всички форми, за да може да достигне до всеки човек в Европа. Ние ще адаптираме статиите и ще ги публикуваме в интернет на всички европейски езици в най-интензивна форма. Забавянето е недопустимо, защото в близките година-две ще са решаващи за мира в света.

Светът го чакат още големи сътресения. И за да се премине през тях по правилния начин – за да не ни изхвърлят в пропастта, а обратно, да ни истрелят нагоре към целта е необходимо да се въоръжим с науката кабала. Всичко зависи от вас!

Да се надяваме, че всичките ни ученици от цяла Европа ще вземат участие в конгреса – дори от най-отдалечените места. Очакваме всички там! Искрено се надявам, че накрая нашия глас ще бъде чут.

От урока по статията “Кабала и философия”, 04.01.2011

[31745]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как мога да направя обрат в желанието за отдаване, което се пробужда в мен?

Отговор: Да предположим, че от сутринта съм неумолимо обезпокоен за нещо. Това незадоволено желание предизвиква мисъл, която трябва да успокоя. Аз съм преследван от този проблем, потопен съм в него и търся начин да го разреша.

Аз съм получил всичко това от висшето. Ако моят проблем се отнасят към нещо, което е жизнено необходимо, тогава аз трябва да го реша без да обръщам много внимание на работата с намерението. Най-напред трябва да обезпеча себе си с насъщната необходимост. За това е написано: „Без хляб няма Тора”.

Но ако това не е нещо жизнено необходимо, ако не е нещо, от което се нуждая на животинското, телесно ниво, тогава аз трябва да се опитам да пренеса тази мисъл към правилната форма. Аз съм я получил от Твореца, за да създам правилна реакция към нея. Тя е „помощ срещу Твореца”. Тя е против целта, но в същото време ми помага да реагирам правилно и отблъсквайки се от нея, да се насоча към целта.

Моята цел е сливане с Твореца. Творецът е Добър и Творящ добро и няма никой освен Него. Той ми изпраща всички проблеми и притеснения, за да ми помогне. Затова над моето притеснение, сякаш правя огледално изображение на него, аз се обръщам към Него, който е Добър и Правещ добро.

Аз трябва да достигна до усещането, че моят проблем е помощ, която ще ми позволи да разбера отношението на Твореца към мен, което е противоположно на усещанията, които се пробуждат в мен. Така аз създавам образа на Твореца в себе си. Притежавайки внимателно и правилно отношение, аз ще мога да разбера защо определени притеснения или проблеми са ми били изпратени имено под тази форма. Аз ще видя обратната на нея форма, формата на Добрия и Творящ добро, който я е отпечатал в мен.

Благодарение на тази „инверсия” аз ще се издигна на степен праведник и в някакво отношение ще оправдая Твореца. Правейки това, аз ще попадна на правилния път. Най-важното е да продължавам, без да заспивам в нито едно от състоянията, на фона на отрицателните форми, които Творецът ми изпраща.

Аз мога правилно да реагирам на тях във всяка секунда само ако се въоръжа с подкрепата на обкръжението. Без него моите усилия са епизодични, но с тях аз съм постоянно „в примката”. Групата изцяло определя скоростта на предвижване.

От урока по статията на Рабаш, 04.12.2011

[31707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Необходимо ни е да опознаем своята природа – всички престъпления и необмислени грешки, иначе няма да можем да се издигнем над тях и да достигнем до Фараона в себе си, за да разберем колко ни пречи. Именно чрез него ние искаме да достигнем служене на Твореца.

Какво значи:”Пусни народа ми”? Кой да ме пусне? Казват, че Фараонът дори изпраща народа на Израел при изхода му от Египет. Тоест необходимо е да преминем през всевъзможни изяснявания, за да се подготвим за изхода – и след това излизаме! Фараонът ни задържа само докато не съберем сила и не станем готови.

Когато разкъсваме границата на духовния свят и преминаваме махсом – това значи, че имаме желание за това, имаме сила, а ако нямаме – преминаването ни е забранено. Затова Фараонът със съпротивата си само ни помага!

Така ние се издигаме над всички препятствия и благодарение на това придобиваме силата на отдаване, на съпротивление спрямо егоизма, твърдостта на екрана, на желанието. Ние увеличаваме желанието си и стремежа към духовното. Всичките „анти-сили” – всичките пречки и страдания се разкриват, само за да ни укрепят и научат.

По този начин трябва да разглеждаме всяко свое състояние – всяка естествено възникваща мисъл или усещане, и да знаем, че именно в него е мястото, където трябва да работим. В нас няма абсолютно нищо, което да можем да оставим такова, каквото е – непоправено.

Отначало ние разкриваме стъпалото „хафец-хесед” ( желаещ само отдаване), издигайки се над всичките си егоистични мисли и желания и признавайки ги за престъпления и грешки. Ние откриваме, че всичко произлиза от една висша отдаваща сила. А след това придобиваме връзките на любовта, извършвайки действия на получаване заради отдаване, които ни позволяват да разберем какво е любовта.

В крайна сметка се издигаме до такова състояние, което се нарича – Кетер. Кетер не се отнася към материала и към нищо, което се случва на долните нива – в него е само първопричината на ставащото долу. А всичко, което се намира под Кетер и чак до Малхут, е необходимо, само за да се даде възможност на Малхут да се изкачи обратно и да се уподоби на Кетер.

Затова накрая ние изграждаме същото отношение към Твореца, каквото и Той има към нас, над своя материал и всичко, което се случва в нас. И тогава не остава никаква връзка с всичко, през което сме преминали, което сме преживяли, решили, направили, разкрили – нито от наша страна, нито от Негова.

Всичко това изцяло се отменя и се разкрива само първото и основно отношение – Неговото към нас и нашето към Него. Това означава, че ние разкриваме всичко само в Кетер, в светлината на Любовта, когато въобще не са важни никакви действия или подаръци, да получаваш, за да отдаваш или да отдаваш, за да отдаваш – всички различия изчезват и всичко се слива в постигането на единството.

Материалът и формата на получаването все едно престават да съществуват, защото те изначално са били създадени от Твореца само с цел да можем с тяхна помощ да достигнем онази изходна, първородна точка, от която Творецът е започнал творението.

От урока по статията “Кабала и философия”, 03.01.2011

[31640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→