Въпрос: Съществува ли граница, след която търпението по духовния път започва да вреди?

Отговор: “Търпение“ – това не означа, че аз седя и чакам в морето да стане спокойно. Казано е: “Глупакът седи безучастно и се самоизяжда“. Не, “търпение“ означава, че аз непрекъснато, нон-стоп се старая да постигна единството.

Опит след опит аз разкривам, колко далеч съм от това и продължавам да опитвам. Падам отново, и отново се връщам на пътя, изкачвам се по планината, но ме свалят пак и пак. И колкото по-високо се намирам, толкова по-безпощадни са и “стражите“, но въпреки това аз не отстъпвам.

И съм загрижен единствено своето упорство: упорито прокарвам правилната проверка на действията, упорито се вкопчвам в целта всяка секунда, непреклонен в решението да я постигна. И в живота ми не съществува нищо друго освен това.

И вследствие на моята настойчивост, в мен, всеки път стават промени при осъзнаването на добро и лошо, при осъзнаването на това, какво е целта на творението. Всеки път малко по малко се въодушевявам, разкривайки в това нещо ново. Това, което вчера съм смятал за отдаване, за Творец и зло, днес придобива нови, съвсем други очертания.

По такъв начин, че упорството постоянно обновява вътрешните ми определения, моята връзка.

От урока по статията на Рабаш, 20.01.2011

[33222]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала - No Comments→

Въпрос: Има два принципа: “вяра над знанието“  и “съди само по това, което виждаш“. Не си ли противоречат те един на друг?

Отговор: Човек трябва да преценява единствено по това, което вижда. Което означава: аз съм длъжен да проверявам всичко, съгласно тези критерии, които се подават на проверка и анализ.

А вяра над знанията – това е мярка за отдаване, с която аз по най-точен начин отмервам своите получаващи желания. Да вярваш въпреки знанията не означава да витаеш в облаците. Ние дозираме и изграждаме свойството вяра съобразно разкриващото се свойство получаване. В усилието да се издигна над него, аз извършвам точно измерване и това е моята единствена и ясна проверка. И тогава, доколкото успявам да променя получаването на отдаване, дотолкова придобивам вяра над знанието.

Да допуснем, че съм проверил и пресметнал, че ми е възможно да превърна в отдаване 20% от своето получаващо кли. На всички 100% от моето кли аз правя съкращение, а 20% мога да задействам на получаване заради отдаване. Така, че проверявам точно това действие и пресмятам.

Вярата над знанието се изгражда с помощта на знанието. И затова в нея не може да има нищо не измерено, нищо такова, което да не виждам, за да си направя вярното заключение.

Ние просто не разбираме, че свойството отдаване може да възникне само от противоположностите. най-старателно, посредством стриктно проверени, точни усилия, свойството получаване и получаващите съсъди се преобразуват в отдаване. Измерванията при това са още по-точни, отколкото в самите тези съсъди. Тъй като аз ги измервам и проверявам чрез съпротивлението, което ми коства много големи усилия.

Усилията при това са 620 пъти по-точни, отколкото при получаването. Получавайки, аз просто си “отварям устата“, а при отдаването трябва да проверя моето желание и желанието на другия, да съпоставя всичките данни, да произведа огромно множество действия. Ето защо именно свойството отдаване е границата на точността, докато свойството получаване съществува в нас абсолютно безконтролно и предоставено на мен самия.

От урока по статията на Рабаш, 20.01.2011

[33219]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Книга „Зоар”. Предисловие, статия „Водачът  на магарета”, т. 105: …И казали „Това е Рав Амнона Саба”, защото сега те постигнали неговото стъпало и разбрали, че това бил самият Рав Амнона Саба, а не както си мислели дотогава, че  е само син на Рав Амнона Саба.

Въпрос: Обикновено учим, че „син” е следващото стъпало на „баща”. Защо този параграф твърди, че синът на Рав Амнона Саба е по-нисше стъпало от него?

Отговор: По време на спускането отгоре надолу, всяко стъпало е по-висше. Затова „дядо” (Саба на иврит) е по-висше стъпало, а „баща” (Аба) е по-долу от нея, а още по-долу е „син” (Бен).

Ние изкачваме стъпалата отдолу нагоре, преминавайки през тях в обратен ред: „дядо” –  „баща” – „син”. „Син” е най-високото стъпало, над всички останали. Но по време на спускането, „син” е най-долу от всички.

Стъпалата, от които идва „водачът на магарета” са стъпала на световете. Тези сили се спускат към мъдреците от нивото на всички 125 стъпала като „дядо”,  „баща” е по-високо от „син”.

Но когато  мъдреците се издигат, в тях стъпалата на постижение „дядо – баща – син” се проявяват отдолу на горе и „син” е най-високото стъпало.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 20.01.2011

[33238]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Рабаш, „Даргот Сулам”, статия 903, „Ту би-шват”: „Творецът желае за човека, който изпълнява заповедите, явяващи се плодове, дървото и плодовете да бъдат еднакви на вкус, тоест неговото намерение също да бъде „лишма” – заради отдаване.”

В нашата работа, трябва да преминем през няколко етапа. Преди всичко, трябва да се спуснем на стъпалото, за което е казано: „Аз създадох злото начало”. Тук, човекът започва да се запознава със своята природа и вижда колко е лош, т.е. противоположен на доброто.

Доброто – това е светлината, свойството отдаване. Къде да видя свойството отдаване, за да се измеря в сравнение с него и да определя, в какво зло се намирам? Къде е това зло и къде е Творецът, създал злото начало? Аз трябва да постигна Твореца, който е създал злото начало в мен, а срещу него трябва да бъде Тора като добавка.

Защото не може да има тъмнина без светлина и светлина без тъмнина. Ние не постигаме нищо само по себе си, а само сравнявайки го с противоположността. И затова, човек постига заложената в него лоша природа, само според своите добри дела. Само по този начин можем да постигнем злото.

Така, че грешниците, за които говори Тора, са особени и велики хора. Стъпалото грешник е много високо. Човекът работи по отношение на доброто, стараейки се да преодолее злото в себе си и да постигне благото. Тогава, познава злото, разкрива греховете на Адам и влиза в процеса на поправяне. Така, разкриването на злото начало се явява част от този процес.

И само след това, постигайки злото, човекът започва да проверява еднакви ли са „дървото” и „плодовете”, устремени ли са в една посока – към отдаването. Защото „плодовете” са отдаване, а не самонапълване. Човекът се старае да бъде над своя егоизъм, определяйки го като зло, над което трябва да се издигне. Той отново и отново открива какво иска и от какво може да се наслаждава, и определя за себе си, какво представлява египетското наказание. Готов е на всичко, освен на това да се самонаслаждава.

И тогава се издига над всички възможности за наслаждение и стига до истинските плодове – до отдаването. Наслаждение от отдаването – ето какво е плодът на Дървото на познанието. Това е вярата над знанието – вярата, израснала на Дървото на познанието.

Само по този начин, човекът израства – издигайки се над злото, над разкриващото се в него свойство получаване и под никаква форма не желае да го използва. И тогава в него израстват плодовете.

Именно това символизира Ту би-шват, „Новата година на дърветата”. Защо на дърветата, а не на плодовете? Защото засега, човекът придобива свойството отдаване, а след това е необходимо да се научи да получава заради отдаване.

По духовния път непрекъснато разкриваме неправилните форми в себе си. Както пише Баал а-Сулам в „Предисловие към ТЕС”, само онези, чието търпение е било голямо и е устояло се удостояват да влязат в царския дворец, в онази „градина”, в средата на която стои Дървото на познанието.

От урок по статия на Рабаш, 20.01.2011

[33231]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава да реализираш информационните гени/решимот вътре в групата?

Отговор: Няма друга реализация на частното решимо на всеки човек, освен изпълнението на своето включване в групата до абсолютно съвършено състояние. Така се реализира решимо.

Няма друго място и друга реализация – с всички разкриващи ми се желания, свойства и данни аз трябва да дойда в групата, и докато не я видя при тези условия като съвършена, до тогава, не се счита че аз съм реализирал това решимо.

В този миг, когато аз видя всички другари съвършени – съединени, свързани, обичащи (съгласно своето стъпало), това означава, че аз съм завършил обработката на даденото решимо, реализирал съм се напълно.

И на мен тутакси ми се разкрива следващото стъпало – отново ненавист, отблъскване, завист, сладострастие, честолюбие. И отново ми е необходимо да приведа към съвършенство това свое състояние. Само в такава форма аз мога да реализирам своите решимот и да постигна съвършеното състояние, докато не останат повече решимот, които трябва да поправя с любовта към ближния и постигането на съединение, вечно и съвършено.

А на всяко по-високо стъпало, разбира се, те чака по-силна ненавист и отблъскване, такива сметки, от които не можеш да се освободиш. Увлича те неспирния поток на ненавистта и егоистичните сметки по отношение на останалите, и ти мислиш само как да излъжеш другия, да го ограбиш и да се издигнеш над него.

Ти мислиш за това всеки миг, просто главата ти се тресе. А ако искаш и някак да го направиш, то разбиваш и сърцето си.

И тогава разбираш, че е възможно да работиш само в групата. Човек го въвличат в такива състояния, че всички проблеми да бъдат концентрирани само върху това. И така до самия Край на поправянето.

Тези сметки не те оставят на мира, това което правиш прилича на някаква глупост и мислиш, че вече си приключил с нея, но само след миг отново ти се открива сякаш съвсем същото! И отново, и отново – това няма край! Остава само да се запасиш с търпение и да се връщаш към това до безкрайност… Докато накрая не стане пробив.

Рабаш разказваше, че лекарят му е забранил да пие уиски, но той натопявал в уискито късче пирог и така хапвал по малко. Все едно яде пирог, а едновременно уискито в чашата свършвало…

Така и ние, неспособни сме да получим светлината Хохма – можем само, капка по капка, да пийваме от нея в своето желание. И с огромно количество действия да я изпием цялата. Как работи компютъра? Той нищо не разбира, освен „0” и „1”, а всичко останало идва за сметка на множеството действия.

И така е устроена цялата природа: квантовата физика, химията, всички останали науки. Няма нищо, освен „плюс”, „минус” и огромно количество действия. Цялата премъдрост е в това умножаване на действията.

Всяко действие, каквато и формула да ни описва, може да се представи като „минус” и „плюс”, съединяване и раздяла.

От урока по статията “Характер на науката кабала”, 20.01.2011

[33246]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво представлява разкриващото се решимо? Какво именно ни се разкрива?

Отговор: Невъзможно е да се обясни, защото „решимо” (информационен ген) е цялостната картина на бъдещето, която се пробужда в мен.

В края на цялата тази верига от решимо се намира най-последното решимо, което представлява света на Безкрайността.

А сега се разкрива едно от състоянията, които ме водят по пътя към този свят на Безкрайността. И в него вече са заложени всички данни, освен моето необходимо усилие и екрана.

А когато добавям свои усилия и екран, то това решимо се реализира и се превръща в истинска картина на действителността.

И доколкото в този информационен ген не достига моето усилие и моя анти-егоистичен екран, а от друга страна, то включва цялата пълна картина на реалността, с едно изключение, получава се така, сякаш в това решимо се крие Твореца, откриващ своето желание към моето участие. Той сякаш ми показва картината на реалността с празнини, с освободени за мен промеждутъци, в които аз трябва да Го напълня със своето участие.

И аз не мога да реализирам решимото отведнъж – за това се изисква цяла последователност от действия, понякога доста много. В крайна сметка, аз трябва напълно да разкрия степента на своето подобие и степента на несъответствие между нас. Затова решимо е построено и се разкрива така, че да не ме доведе до завършена картина – то трябва да ми даде това, което не ми достига!

С това, че аз напълвам картината, аз добавям към тази точка, която изначално се е разкрила в мен, целият Творец. Защото нашата цел е на всяко стъпало да се сравняваме с Твореца. Аз реализирам решимото така, сякаш работя и запълвам нещо извън самия мен и така аз издигам (допълвам) себе си до нивото на Твореца на даденото стъпало, където се намирам сега. Това е многостранен процес, който в крайна сметка ме води към съвършенство.

От урока по статията “Характер на науката кабала”, 20.01.2011

[33249]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

От урок №2, в Москва

Въпрос: Какво представлява групата?

Отговор: Групата – това е желанието на всеки от нас да се слее с Твореца. Казано е: „Израел, Тората и Твореца са единни!” Групата е устремяващите се заедно към съединение помежду си, за да разкрият в това съединение Силата, която ги напълва.

„Аз“ – това е моето духовно движение напред, само това движение, всичко останало не влиза в сметката. Моето „Аз” може да бъде егоистично, настроено против: „не искам да се съединя” или обратно: „искам да се съединя”. Само това се взема под внимание.

Групата е същото това движение на всички останали, които също искат да бъдат заедно, макар и вероятно да са настроени против. И ето, заедно се опитваме да направим това, за да разкрием в нашето желание Твореца, по закона на подобието.

Ние никога не ще можем да Го разкрием по друг начин, а само като свойство, което ще създадем помежду си. Този наш „инструмент” ще прояви това, което става извън нас. Ние създаваме уловител, детектор, който открива Твореца – в тази степен, в тази чувствителност, която сме достигнали помежду си.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Кой се отнася към човешкото ниво на развитие, а кой – към животинското? Зависи ли това от региона, в който живее човекът?

Отговор: Това няма отношение нито към един от земните параметри. Във всеки от съществуващите на Земята хора има нежива, растителна, животинска и човешка природа. И всеки, в резултат на своето развитие, е задължен да достигне съвършеното състояние.

Целият въпрос е в стремежа към това, което абсолютно не зависи от всеки от нас. Има пълно събрание на всички души в тяхното изходно състояние, в изходния информационен запис, наречен в кабала „решимо”. И всеки от нас има свое място в тази йерархия от души.

Ето защо, когато идва времето и някаква точка от този глобален механизъм трябва да се развива, човекът, в когото тази точка работи, усеща определен натиск и това го тласка напред.

А по-нататък,  скоростта на реализация и нейния вид зависи само от него : или добър и ясен, или бавен и лош. И нищо повече.

Така че във всеки регион може да има хора, които вече се стремят към духовното и се намират в напреднали крачки. И това не зависи от това, къде и как живее човекът.

Засега, най-малко такива хора откриваме именно в Европа. А в Русия и в Южна Америка те са повече.

Но по принцип, те са навсякъде. И в Китай, и в Иран, и в Япония, и в Африка, и в Австралия – навсякъде има наши другари, принадлежащи към съвършено различни раси, нации и слоеве на човечеството. И ние не можем да кажем още кой от тях, как и къде ще се устреми напред. Това е напълно непредвидимо. Ние не знаем в какъв ред се развива общата душа, всяка нейна част, както е при бебето.

Както зародишът в утробата на майката се развива в определена последователност, така и частите на самата обща световна душа, ние всички се развиваме в такъв ред. По този начин и по подобие на общата душа се развива и всяка частна наша душа.

Въпрос: Може ли да се каже, че ако в човека възникне въпрос за смисъла на живота, т.е. в него се е появила точката в сърцето, то той вече работи на нивото „човек”?

Отговор: Да. Ако в него е възникнала точката в сърцето и от нея той започва да пита за смисъла на живота, той вече работи на нивото „човек”.

Но на това ниво той може да се консервира за дълги години. Ако той не се окаже в група, наред със същинските източници, наред с учител, то той практически нищо не може да направи. За съжаление такива хора има. Мъчно ми е да ги гледам. Те са били с нас, а след това са си отишли и са „застинали”. Аз ги чакам бързо обратно.

От урок по статията „Предисловие към книгата „Зоар””, 14.01.2011

[33127]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Ние съществуваме в една единствена реалност, създадена от Твореца, но тя ни се разкрива само в степента, в която й съответстваме и можем да се уподобим на нея с нашите свойства. А самата  реалност е постоянна и неизменна, и се нарича Свят на Безкрайността.

Намираме се в желанието за наслаждение, в свойство, което е обратно на Света на Безкрайността – в намерение за получаване, вместо за отдаване. Можем да поправим себе си стъпка по стъпка, извършвайки последователни поправяния – и така 125 пъти. И всяко осъществено поправяне формулира в нас ново постижение – така напредваме.

Това стъпаловидно напредване се осъществява според закона за съответствие на свойствата и тук не може да има никакви компромиси, защото се намираме в система, която действа като жив организъм. Ако ти съответстваш на нея – съгласно това получаваш, а ако не съответстваш, тогава ще получиш съгласно несъответствието. Всеки път взаимодействаш с природата в степента на подобие и сила на онези свойства, които проявяваш спрямо нея.

Ако в нас нищо не се променяше, през цялото време щяхме да се намираме в едно и също състояние. Но тъй като в нас, данните се променят през цялото време – информационните гени („решимот”), които постоянно растат – ние ставаме все по-противоположни на природата и все по-силно се различаваме от нея. Именно това усещаме като натрупване и разкриване на всевъзможни неудовлетворени желания и проблеми.

По този начин усещаме тези сили, които все по-силно ни притискат от страна на злото. Те неизбежно ще ни принудят да започнем да се движим към доброто, т.е. да търсим как да постигнем подобие с природата.

От урока по статията „Характер на науката кабала”, 20.01.2011

[33261]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Когато „Зоар” говори за човека, желанията ли има предвид?

Отговор: Според книгата „Зоар”, „човек” е свойството, подобно на Твореца. Разбира се, че става дума за желания. Защото образът на човека, представен пред нас, всъщност не съществува в реалността. Това е игра на въображението.

Да допуснем, че виждаш картина на екрана на компютъра. Нима тя съществува в реалността? Съществува нещо в паметта на компютъра и там се случват всички действия.

Но за да видиш случващото се в паметта, само за твое сведение и във връзка с теб, има екран, на който виждаш някаква демонстрация на това, което се намира в паметта. Но цялата истинска картина е там, вътре, във вид на електрически сигнали, във вид на сили, намиращи се във всевъзможни съчетания помежду си.

Ти виждаш външните символи на тези съчетания, които са много ограничени, строго определени, защото не си способен да ги възприемеш по друг начин. Тъй като не можеш да живееш вътре в паметта на компютъра, да разбираш и виждаш какво става там.

Същото е и в книгата „Зоар”. Нейните автори ни предават някакво духовно впечатление, което сега можем да чуем само външно и някак да си го представим в нашето непоправено, ограничено възприятие.

Но тази представа няма никакво отношение към истинската духовна картина, скрита там вътре, зад външните форми на буквите, думите или образите, възникващи в твоето въображение. Авторите на „Зоар” подразбират нещо съвсем различно.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 20.01.2011

[33234]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→