Въпрос: Как може в групата да се придвижим чрез вяра над знанието?

Отговор: Това е напълно невъзможно да се постигне без групата. Или се обединявате с учител по начина, по който е било в миналото, или се обединявате с групата. Но е невъзможно сами да се придвижите.

Когато говорим за взаимоотношенията между човека и Твореца, ние винаги подразбираме наличието на обкръжението. Без него аз нямам над какво да се издигна, нямам нищо за поправяне. Молбата към Твореца е молба за поправяне. Но поправяне на какво? Единственото нещо, което трябва да поправя, е моето отношение към ближния. Това е егоизмът, злото начало, безпричинната ненавист, разбитите келим, разбития Храм.

Затова, само по себе си, ние винаги подразбираме, че човекът се намира в правилното обкръжение, със своята група. Този принцип води началото си от планината Синай, където е било поставено условие: да се обедините като един човек с едно сърце. Само тогава ще получите  Тора и ще можете да се поправите.

Но ако не се опитате да се обедините и да достигнете до поръчителство, тогава какво ще поправите? В този случай вие няма да получите Тора. Условието за получаване на Тора е нуждата от нея. Тя е предназначена само за да поправи връзката между хората.

Затова в нашето време, когато светът е доведен до безизходна ситуация на всеобща взаимовръзка, когато става очевидно, че без правилната връзка между нас цивилизацията ще достигне до своя край, хората ще трябва да използват Тора. Те ще се нуждаят от Висшата сила, силата на светлината, която ще ги обедини.

Това е целта, поради която Тора, кабалистичният метод, е бил разкрит. Всички останали методи не могат да бъдат наречени Тора, защото те не се противопоставят на злото начало. Хората постепенно ще разкрият злото начало в този свят и тогава ще се нуждаят от истинската Тора.

От урока по статия на Рабаш, 02.01.2011

[31476]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство, Тора - No Comments→

Въпрос: Какво означава да усещаш светлината?

Отговор: Усещането на светлината е усещане на наслаждение. В този свят аз мога да се наслаждавам от различни неща, които са ми приятни или неприятни, в зависимост от моето настроение. Веднъж ми е приятно, когато лежа в леглото и не искам да стана да присъствам на урока, а друг път нямам търпение да скоча от него, но не ми позволяват и ми казват да остана в леглото за още една седмица докато оздравея.

С други думи, това не е пълна наслада, така както сладостта, мекотата или топлотата – всички те са ограничени, условни понятия. Понякога те ми дават наслада, а друг път съвсем противоположното чувство.

Общото наслаждение, което чувстваме в нашето общо желание за наслада (желанието за получаване) се нарича „светлина”. Това е така, защото светлината, която е съществувала изначално, е създала нашето желание, съсъд, и сега желанието получава наслада, когато светлината го напълва или го разкрива. Така сме устроени! Затова, когато светлината напусне желанието, тя плаче и иска да го върне обратно. Така е създадено цялото творение.

Но Творецът иска ти сам да желаеш светлината, а не само да я получиш и да се насладиш. Освен наслаждението, което чувстваш, Той желае в теб да има разбиране и осезание за светлината: От къде идва? Какъв е нейният източник? Защо те е създал и какво иска от теб? Това е така сякаш светлината иска да ти покаже: „Погледни от каква далечна звезда съм дошла; там всичко е прекрасно и добро, а аз искам да те взема със себе си!”

Затова тя се скрива от теб и започва чрез всякакви косвени действия да ти привлича вниманието от всички страни. Тя си играе с теб, докато ти пожелаеш да узнаеш източника, от който тя идва, вместо да преследваш удоволствието, което може тя да даде и въпреки наслаждението, което тя дава.

В действителност, ако желаеш да достигнеш до нея, до нейния „дом”, това означава, че ти обичаш Него, а не просто наслаждението, което Той ти изпраща да почувстваш. Ти трябва да Го обичаш толкова много, че да бъдеш готов да „излетиш” до това място, до тази „звезда”, от която Той е дошъл, и никога да не се разделяш с Него. И ти го правиш, въпреки че напълно се отричаш от наслаждението, за да Му покажеш колко много Го обичаш.

От урока по статията „Кабала и философия”, 30.12.2010

[31306]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Вие може да ми разказвате за хиляди интересни неща, случващи се наоколо, но аз няма да ги приема за истина, ако сам не ги видя и опозная.

Помогнете ми да ги позная и почувствам – и тогава ще съм готов да слушам. Но само ако се опитвате да разширите органите на възприятията ми, а не фантазиите ми.

Ако искате да ми дадете микроскоп или телескоп – аз съм готов да ги приема. Аз съм готов да развия в себе си нов орган на усещанията, но това трябва да остане в рамките на моя рационален критичен анализ.

За такъв научен, реален подход говори кабала. Но преди хиляди години се е случила „авария” – кабалистите са обучавали на правилния научен подход бъдещите гръцки философи, които били техни ученици, но те след това са излезли извън него.

Те не пожелали да вървят срещу своето его и да използват науката кабала за своето поправяне. Те мислили, че могат да изследват света, без да поправят себе си – и тогава се развила философията.

И това не се ограничава само в рамките на древна Гърция и онези древни времена – това е обичайният човешки подход. Почти всеки ще ви каже: защо да поправям себе си, аз и така всичко разбирам!

Но това е невъзможно – отначало трябва да разкриеш своето състояние и едва в тази степен ти е разрешено да говориш за него.

И върху такъв подход е основана религията – тя не изисква от човека да поправя себе си. Изпълнил си някакви действия и всичко е наред – ти вече вярваш, че си установил връзка с Твореца.

Това се нарича изгнание от духовното, тоест предполагаемата „духовна” форма на съществуване, без всякакво реално усещане за нея. Затова за този период е казано: „Ние бяхме като насън”.

Кабала призовава човека да се върне към правилния подход, към реалността – от философия към наука, от религия към отдаване и любов към ближния, към получаване на нов орган на чувствата, в който той сам ще види всичко.

От урока по статията “Кабала и философията”, 02.01.2011

[31519]

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Говорейки за реализирането на науката кабала е необходимо да се вземе под внимание, че настоящото ни прераждане в този свят, не е първото. Вече сме преминали през множество прераждания и никой не знае точно през колко е преминал всеки от нас.

В последствие, това ще се разкрие, но казано честно, няма особен смисъл да броим нашите минали прераждания, тъй като всички те са били на неживо, растително и животинско ниво на развитие на желанието за наслаждение.

Изхождайки от това, ние сме се развивали. В началото, сме се намирали на неживото ниво на развитие, после на растителното, усещайки реалността подобно на растенията. След това, всеки от нас се е развивал на животинското ниво, възприемайки действителността подобно на животните.

И така сме преминали през няколко прераждания, докато, както е написано в „Дървото на живота” на Ари и в третата част на „Учение за Десетте Сфирот”, от животинското ниво, през маймуните (междинното ниво между животното и човека), сме стигнали до човешкото ниво в този свят – също във вид на животински организми, но на по-висока степен на развитие от животните.

На човешкото ниво в този свят, ние също сме преминали през множество прераждания, докато не сме стигнали до днешното състояние. И сега, в това прераждане, се занимаваме с особена работа, за да се издигнем на напълно различна ниво, за да разкрием нова, духовна реалност – реалността на Твореца.

При всеки преход между нивата и състоянията, има междинни етапи. Както разказва Ари, между неживото и растителното ниво се намират коралите, съчетаващи в себе си признаците на неживото и растението.

Между растителното и животинското ниво има междинно създание – много малко животно, наречено „полско куче”, което живее в земята, храни се от нея като растение, но неговото тяло функционира като животинско.

Днес се намираме в прехода между човека в този свят, живеещ като всичките седем милиарда души, и нещо духовно. Какво точно представлява това духовно – не знаем, но се намираме по средата.

И за първи път в тези преходи, през които сме преминали от неживото към растителното, от растителното към животинското, от животинското към човешкото, без да осъзнаваме какво се случва с нас и просто сме живели като всички хора в този свят, сега сме длъжни да преминем този преход осъзнато, вземайки участие в него. Ние, сами определяме ще се случи ли той или не, и по какъв начин. И той може да се осъществи само по наше желание.

Това развитие зависи от нас. Преходът е изключително особен. Отличава се с това, че ние сами изграждаме от себе си човека, който е подобен на Твореца.

Затова, за първи път в цялата наша история, в еволюционното ни развитие, на нас ни се разкрива науката кабала. Тя трябва да ни съпровожда в качеството си на инструкция, ръководство за действие, сборник от закони – наука, с помощта на която да извършим този преход. Защото, ако не си го изясним, не го пожелаем и не го изучим – няма да можем да го преминем.

Затова се наричаме „евреи” („иврим” – от думата „лаавор”, да премина), тъй като извършваме преход от състоянието човек в този свят, към нивото на духовния човек, подобен на Адам Ришон – на образа на Първия човек, който някога се е разбил на части и сега трябва отново да го съберем в едно цяло – и мъжката, и женската част в него.

Всичко това трябва да се осъществи в нашата съвместна работа. За тази цел, разполагаме с всички средства, но трябва да ги реализираме – да изучим какво не ни достига, за да станем този Човек, и да го направим.

От 2-рия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31444]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма - No Comments→

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Само като започнем да съединяваме в единно цяло разбитото „лего” Адам Ришон (Първия Човек), ние виждаме, доколко всичко, което се случва с нас в този свят – и най-неприятните и по-приятните събития, насъщни и не насъщни, неизвестно защо случващи се и сякаш случайно – всички те започват да се наслагват по някакъв чудесен начин, всичко се подрежда и идеално си подхожда едно с друго, до най-малките детайли.

Тогава започваме да разбираме необходимостта от всеки натиск и кризата, които светът преживява днес, всички трудни състояния, през които всеки човек преминава в своя живот. Всичко това е предназначено само за да подтикне всеки от нас към това място, към своята мисия, към правилна реализация.

Ако само се вслушаме, какво именно Твореца иска да направи с всеки от нас, ако действително реализираме „Няма никой освен Него”, желаейки Той да извърши в нас Своето действие и всеки път се вслушваме в Него – това е достатъчно.

Но за да чуем, трябва да изпреварим тези свои действия, както е казано „ще направим и ще чуем”. Защото да чуем какво прави Твореца, означава да се намираме на ниво Бина (слухът е нивото Бина, много висока степен). И затова в началото трябва да бъдат действията, както е написано под планината Синай: „Ще направим – и ще чуем”.

Същият този процес трябва да осъществим, стараейки се да се сближим един с друг със сърцата, като един човек с едно сърце, да постигнем взаимно поръчителство, помагайки си един на друг да се съединим. Защото само заедно, като се стремим да съединим между себе си всички наши точки в сърцето, нашите желания, ние строим това разбито кли/желание, наново събирайки го от неговите части, възстановявайки го.

От 2-я урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31439]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Когато отидох да уча при Рабаш, бях на 33. Аз бях силен, преуспяващ човек, с дом, семейство и успешен бизнес.

Попитах го: „Сега се каня да вложа в теб целия си живот, ще бъда с теб до самия край – защото, в противен случай, е невъзможно да науча каквото и да било. Готов съм за това, но как мога да бъда уверен, че се намирам на правилното място?”

Рабаш отговори, че съм съвършено прав, задавайки този въпрос. Но само аз мога да избера към какъв учител искам да се прилепя. Никой не може да ми се бърка, и никой няма право да влияе върху решението ми. Той каза: „Иди и провери другите места!

Но след като вземеш решение и избереш място, повече нямаш право да се съмняваш в него. Не можеш да се колебаеш за посоката по средата на пътя. Не трябва да си под чуждо влияние, а само под влиянието на своя учител.

Тоест, ако ти станеш мой ученик, ти си длъжен да получаваш само моя дух и повече никого да не слушаш. Защото ти се каниш да се развиваш, а в процеса на ставането на човек е забранено да се слушат странични мнения.“

От 2-ия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31423]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Учител и ученик - No Comments→

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Въпрос: Как да постъпим с хората, които самостоятелно са изучавали материала и идват с вече изградени, измислени „аксиоми”, с които те объркват останалите ученици?

Отговор: Групата е длъжна да се изолира в своя кабалистичен център, както зародишът в майчината утроба. Растящата душа се нуждае от защита! Трябва да я заобиколим с грижи като зародиш или малко дете, построявайки около него благоприятна среда, като „Ноев ковчег”.

Докато учениците не са достигнали духовно разкриване и все още не разбират точно какво правят и къде отиват, те всеки път се мятат от една страна в друга, от състояние в състояние, тъй като всеки път в нас се формират различни нови системи. И докато се изграждаме, винаги ще преминаваме през такива неустойчиви състояния, затова не трябва да се намираме под влиянието на няколко фактора, а само на един.

Баал а-Сулам пише в „Статията за завършването на книгата Зоар”, че ако ученикът не се прилепва към учителя, както зародишът се внедрява в майката, и не се обединява с висшия – няма да напредне. Това е закон, действащ и в духовния свят, и в материалния, докато се намираме на етапа подготовка и работим със своите егоистични свойства.

Ако ученикът не прави това, нищо не може да му помогне. Той може да бъде много умен и да притежава забележителни способности – но няма да достигне духовно разкриване. Затова е казано: „Хиляди влизат в учебния клас, а само един излиза към светлината.” И всичко е заради небрежност, нежелание да се следва духа на учителя – този човек, който ти предава духовното.

На мен самия това изобщо не ми е нужно, знаете, че аз не понасям никакво поклонение. Но е необходимо ученикът да развие в себе си такова отношение.

Само в самото начало на пътя трябва да се вземе решение, както е казано: „Човек се учи само там, където го влече сърцето”.

Затова, как ще позволите на някого да влезе във вашия център, в дома ви и да ви обърква? Аз не бих позволил това никога.

Ние така или иначе не можем да определим кой е прав и кой крив – всичко е относително. И ако искаш да се развиваш духовно, не трябва да вярваш на никого – ти си длъжен сам да избереш извора, от който искаш да пиеш. Всеки е длъжен сам да си избере учителя, който да отговаря на въпросите и очакванията му, и може да му бъде наставник в неговото напредване.

От 2-я урок от конгреса в Арава, 31.12.2010

[31428]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Учител и ученик - No Comments→