За да изграждам духовните стъпала, ми е нужно всеки път да добавям материал от желание. Височината на всяко ново стъпало съответства на тежестта на моето текущо състояние, в което се проявява злото на егоизма.

Така става във всички състояния по духовния път: за да ме издигнат, ми добавят его – и тогава аз усещам злото.

След това, с помощта на обкръжението, аз осъзнавам злото, постепенно усвоявам  факта, че то идва не случайно. След това се старая да го отнеса към целта: то идва от Твореца, който е добър, и е предназначено за мое благо. След това аз започвам да свързвам своето състояние с отдаването – издигам отдаването над получаването.

А след това постепенно изграждам от това зло вектор, отношение. Над получаващото желание аз възнасям важността на отдаването и се издигам на следващото стъпало.

На новото стъпало се намирам само един миг, след което всичко изчезва. И ако в този миг аз не намеря в себе си следващото получаващо желание, то незабавно ще се окажа в падение. Най-груб, но верен пример е сексуалното удоволствие. В момента, в който завърши, аз съм съвършено опустошен и ми е необходимо да сложа началото на нещо ново.

И затова, с издигането на толкова желаната степен на любовта и отдаването, аз незабавно трябва да разкрия ново егоистично желание. То трябва да се разкрие заради подема на следващото стъпало. Това желание вече е заложено в мен във вид на решимот и аз трябва само да ги накарам да проработят. В противен случай те ще се разкрият след продължително време, примерно, след няколко месеца.

Но сега вече аз ги търся в мрака. Защото отсъствието на промени за мен – това е „нощ”. Даже най-хубавото състояние се обръща в нощ, ако то не се обновява. Затова ние трябва постоянно да изпреварваме събитията – не просто да поддържаме скоростта, а да ускоряваме.

И ето, аз търся своето ново, още по-голямо егоистично желание. Не „го изсмуквам от пръстите си”, а именно търся. И когато намеря, повтарям същите етапи на работа.

Така работя над „невестата”, докато, поправяйки я напълно, не идвам при „трапезата на жениха”. Методиката е проста: аз издигам отдаването над получаването, работейки с вяра над знанието.

Всяка ново стъпало „разваля” предходното, превръщайки вярата в егоизъм и отново започвам издигането. При това на мен ми се струва, че съм изгубил всичко, което съм постигнал, но всъщност аз поправям нова порция егоизъм – на принципа на прехода между стъпалата: „Кетер на нисшия става Малхут на висшия”.

От урока по статията на Рабаш, 10.01.2011

[32382]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

В статията „Кабала и философията“ Баал а-Сулам споменава притчата за мъдрия цар Соломон, който чрез измама е бил изгонен от Ерусалим без пари и без вещи, който е тропал от врата на врата в своето царство и където и да е ходел, никой не е вярвал, че той е цар.

Пита се, как е възможно да не разпознаят в него мъдреца и защо той не е показал мъдростта си?

И отговарят, че съществуват три препятствия за разпознаване на мъдростта (кабала).

1. Вследствие на истинността на кабала, тя не трябва да бъде разпозната, ако не са събрани всички нейни части, ако не е изучена цялата. Без да се постигне това, невъзможно е да се открие нейната универсалност и всеобщност. А за постигане на това е нужно всеобщото разпространяване на нейната ценност.

2. Бес Ашмадай (егоистичният, обратен образ на истината, отдаването) се облякъл в дрехите на цар Соломон (Шломо) и унаследил неговия трон. Така философията е седнала на трона на кабала. И затова проблемът по нейното разкриване се усложнява.

Защото науката кабала е дълбока и изисква прилагане на усилия, а философията е лъжовна, лека за усвояване и приема всякакви измислици от всеки. И егоизмът, сърцето се склонява към мнението, че сякаш няма нужда от кабала, а напълно може да се удовлетвори от философията.

3. Бес твърдял, че цар Соломон (Шломо) е луд, както и философията се надсмива и се старае да низвергне науката кабала.

Т.е., съществува трудност във възприемането на истинността на науката кабала. Когато искаме да я представим на хората, те отговарят, че тя не им е нужна и те си имат всичко.

Хората смятат, че те и така си имат мъдрост, а всичко казано от кабала за висшия свят е фантазия, а не реална истина, тъй като обикновеният човек не я вижда. Става така, че не е възможно кабала да бъде донесена до хората, така че те да разберат, че това е правилно, че там е истината, решението.

Защото те се намират в такова състояние, че не са способни да я разберат и да видят, че само в нея е спасението.

И затова, докато цар Соломон не дошъл до Върховното събрание на мъдреците (Санедрина), които са били кабалисти, а е ходел сред народа, както разказва притчата, никой не е могъл да разпознае в него царя, най-великия и мъдър от всички. Защото за да разбереш това, ти самият трябва да притежаваш такава мъдрост и постежение, както и той. А ако не – нищо няма да разбереш.

И само мъдреците – кабалисти от Санедрина са могли да открият подмяната. Но къде ще ги намериш днес…

От урока по статията “Кабала и философията”, 11.01.2011

[32542]

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Свише нищо не се дава наполовина, и затова човек трябва да се моли на Твореца да му окаже пълна помощ. Това означава, че по време на молитвата, когато той въвежда ред в своето сърце, защото молитвата – това е работа в сърцето, човек трябва сам да реши какво иска, за да му даде Творецът желание да анулира себе си пред Него във всичко, тоест да не го изоставя във властта на някое егоистично желание, а всички негови желания да бъдат заради славата на Твореца.

А когато е взел решение в сърцето си за пълна самоотмяна, тогава той моли Твореца за помощ и сила да промени това от замисъл – в действие… И това се нарича съвършена молитва, когато човекът иска Творецът да му даде пълното желание без каквито и да е компромиси за него. И той моли от Твореца помощ винаги да остане в своята праведност.

Рабаш. Писмо 65.

Творецът е близо до съкрушеното сърце.

Псалми 34:19.

[32521]

Filed under: Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш - No Comments→

Човек, желаещ да се издигне по духовните стъпала, да премине от нашата реалност, усещана с петте сетива, във висшата реалност, трябва да измени себе си, своите свойства, и затова се нуждае от външна, допълнителна сила, която той  не притежава.

В него има само мъничка точка на желание за духовното, а всичко останало той трябва да получи отвън.

Цялата съвкупност от тези сили, издигащи го от текущото състояние към по-напреднало, се нарича „водач на магарета”. „Магаре” (на иврит „хамор” – от думата „хомер” материал) – това е нашият материал, желанието за наслаждение, всеки път претърпява изменения, и за сметка на това ние се издигаме, напредвайки по духовния път.

Силата свише въздейства на нашето желание, изменя го, и нашето „магаре” през цялото време се усъвършенства – за сметка на това, че „водачът на магарета” постоянно работи над него.

И когато ние достигнем края на пътя, нашето „магаре” действително става „бяло”, както е в разказа за Месията (Машиаха), който се явява на „бяло магаре”.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 11.01.2011

[32508]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво е това целенасочено наслаждение?

Отговор: Целенасоченото наслаждение – това е да се наслаждаваш от отдаването. А да се наслаждаваш от отдаването може само в този случай, когато ти обичаш този, на когото отдаваш.

Как да постигна любовта? – За сметка на поправянето, сменяйки ненавистта с любов.

Кой извършва това поправяне? – Висшата светлина.

Кога? – Когато аз помоля.

Кога ще помоля? – Когато групата ме задължи да помоля.

Кога тя ще ме задължи да помоля? – Когато аз се принизя пред групата и намеря в нея сила, която да ме задължи.

Кога в края на краищата ще се принизя пред групата? – Когато ние започнем да работим над това заедно с другарите.

И на това ние се препъваме…

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 11.01.2011

[32502]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Цялото мироздание се дели на 3 части:

1. Коренът на светлината, към който се отнася всичко, започвайки от света на Безкрайността, четирите стадия на разпространение на светлината, началната точка на творението – включително до Атик и Арих Анпин. Всичко това се нарича корен или източник на светлината мохин (Хохма).

2. Самата светлина мохин (Хохма), предназначена за творенията и за която жадуваме до смърт, се намира в Аба ве-Има на света Ацилут.

3. А ЗО”Н (Зеир Анпин и Нуква) на света Ацилут, както и всичко останало, което се намира по-ниско от него: всички светове БЕ”А (Брия, Ецира, Асия) и всички клипот, по своята същност също се явяват части на ЗО”Н – всичко това се отнася към творенията, получаващи светлината Мохин (Хохма).

За нас е важно да разберем във всички детайли разликата между източника на светлината, Атик и Арих Анпин, и Аба ве-Има, за да можем наистина да се свържем с Аба ве-Има. Защото, в тях е заключен коренът на творението и трябва да ги постигнем. Те се наричат висши „Баща” и „Майка”, намиращи се в неспирно сливане (зивуг де-ло пасик).

Атик и Арих Анпин вземат за своето създаване такива части от желанието след разбиването, които нямат никаква връзка с него. Затова, те са се получили така безкрайно високи за нас и служат като източник на светлината Мохин (Хохма).

Атик взема Г”Е от Кетер на света Некудим, а освен това, „открадва” за себе си най-горните, най-добрите части от всички останали парцуфим, където се намира цялата светлина (ГА”Р де-Аба, ДА”Р де-Има, 7-те Кетера…). Той прибира всичко за себе си и остава независим от онова, което се случва долу с нас, творенията!

Излиза, че Аба ве-Има на света Ацилут, получават само долната част (ЗА”Т) на Аба ве-Има на света Некудим – онези части, които са довели до разбиването там. Това означава, че те са повредени от разбиването и са виновни за него! Наложило им се е да отменят себе си, макар самите те да не са се разбили – но са пострадали.

Сега, именно тези Аба ве-Има събират новите парцуфим от разбитите съсъди-желания на света Некудим и това много ни помага за поправянето! Защото, те постигат „неспирното сливане” (зивуг де-ло пасик) и „Светая светих” (ГА”Р на светлината Хохма), но всичко това е в желанията, които са пострадали, довеждайки до разбиването.

И сега, когато достигат „Светая светих”, са способни да се погрижат за нас, защото самите те, са преминали през всички непоправени състояния и са извършили поправяне. Готови са да се погрижат за нас и да ни предпазят от грешки – наистина да бъдат за нас висшите „Баща” и „Майка”.

Много ни е „провървяло”, че сега, начело на целия наш процес по поправянето, стоят такива високи желания.

От урока „Учение за Десетте Сфирот”, 10.01.2011

[32413]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да предадем на човек допълнителен подход към реалността, за да забележи той, че има още нещо освен неговия обичаен поглед?

Отговор: Докато човек окончателно не се развие, не опита всевъзможни философии и подходи, изхождащи от природния му егоизъм, нищо не може да се прави. Тоест преди всичко, необходимо е да се стигне до голямо разочарование и неудовлетвореност от света, в който се намираш.

1. Отначало се разкрива, че ми е лошо! – Този етап е задължителен.
2. А заедно с това, трябва явно да усещам, че вече няма да бъде по-добре!
3. И най-важното, че причината за цялото зло е моят собствен егоизъм.
4. А поради това, всичките ми действия само са ми във вреда, което се нарича, „по-добре седни и нищо не прави”. По-добре вече мълчи и дори не мърдай, защото всяко твое движение произхожда от твоя егоизъм и води до умножаване на злото в света.
5. Тогава човек започва да търси какво да прави и как да съществува по-нататък? Тези изяснявания трябва да включват целия минал извървян път и занятия, тоест религия, философия, наука. Тъй като даже науката сме развивали егоистично и тя не може да ни помогне да излезем от сферата на егоистичната реалност. Следователно, ние проверяваме всичко това и изясняваме, че нищо не може да ни донесе спасение.
6. И тогава, може би, ще бъдем готови да се вслушаме в гласа на кабалистите.

Ето, такъв е дългият път и разбира се по него е  необходимо съществуването на системата за разпространяване на кабала. Иначе ние никога не ще видим, че човечеството преминава този път на развитие и достига някакъв положителен резултат.

• Пита се, колко пъти човек трябва да почувства страдание, за да реши, че повече не го иска?
• И колко пъти той трябва да каже, че не иска повече да страда, докато накрая не реши, че действително е нужно нещо да промени?!
• И колко пъти той трябва да разбере, че е необходимо нещо да смени, за да започне наистина да действа в това направление!

Ето така, за да достигнем до някакъв резултат, от нас се изискват огромно количество действия, всяко, от които ни донася проблеми, болка и страдания…

От урок по статията „Кабала и философията”, 10.01.2011

[32424]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ние учим, че процесът на поправяне е вътрешен и трябва да го отделим от външния свят. Но от друга страна, живеем в единна реалност и аз чуствам как Кабала влияе на моя ежедневен живот.

С моята професия на адвокат, ми се налага да хитрувам с хората и чувствам, че повече не мога да ги мамя! Какво да правя?

Отговор: Е, какво може да се направи… Ако съм част от мафията, която продължава да краде, то как мога да остана в нея, ако не съм способен повече да мамя?

Има много такива професии. Ако се намираш в системата на егоистичното общество, то действа по такива закони. Затова, обикновено кабалистите са си избирали някакви прости професии и дори не са си помисляли да се издигат до високи постове.

Разбирам какви усложнения възникват – ако човек вече има такава професия е сложно да смени нивото си на живот. Но нещата трябва да се организират така, че горе-долу да се действа в рамките на справедливостта, макар и не на духовната, а на обикновената, човешка. За да не бъдеш принуден да лъжеш, да крадеш и ощетяваш хората, защото ще почувстваш, че вече не си способен на това.

Духовният напредък толкова променя човека, че той не може да понася измамата в тези мащаби, в каквито тя действа в бизнеса и сред обикновените егоисти. Това е проблем на много професии, свързани с човешките отношения.

Макар  методиката на кабала да е насочена само към вътрешното поправяне на човека и неговото отношение към другарите в групата, но и във външния свят, той вече не може да действа нечестно. Променя се целият, защото това е цялостна личност. Не може да лъже хората с користна цел и да им навлича зло. Това е последствие от поправянето.

Иначе, защо му е на света да се поправя, ако отвън всичко си остава по старому? Накрая, трябва да стигнем до поправен живот на тази земя. И привличайки към себе си светлината, която връща към източника, всички ние ще започнем да се чувстваме така и дори много пъти по-силно. Няма да можем да се лъжем един друг и да си причиняваме вреда.

Вярно е, че да обичаш ближния означава да обичаш неговия стремеж към Твореца. Но когато започнеш да се променяш, го правиш и по отношение на целия свят. По тизи начин ни действа светлината.

От урока по статията „Кабала и философия”, 11.01.2011

[32532]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е светлината Хасадим и как да я създадем?

Отговор: Когато с помощта на обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника, аз развия своята точка в сърцето, тя става моето условие за отдаване на Твореца. Аз получавам тази способност. Светлината Хасадим ме освобождава от егоизма и аз се издигам над него. Това е сякаш получавам въздушен балон, който ме издига над земята, и аз мога да летя!

Светлината Хасадим е светлината Бина, светлината на свободата. Аз се освобождавам от своето егоистично желание, сякаш излизам от Египетските граници и ставам свободен от властта на своето его. Аз се издигам над него и то повече не ме обременява. Аз повече не съм свързан с никакви егоистични свойства, които са ме заставяли да крада, лъжа и скривам – аз се отказвам от всичко и ставам свободен, сякаш гледам целия свят и себе си от горе, реeйки се във въздуха. Такава свобода ми дава светлината Хасадим.

Светлината Хасадим се разпростира не вертикално, а хоризонтално, защото тя не е зависима от степента на желанието. Това е подобно на „широката душа”: „Аз съм тук, готов да отдавам на всеки, без да съм управляван от своето желание за получаване. Вземете всичко, което имам – аз нямам нищо против! Аз съм свързан с Твореца, обединен съм с Него и не чувствам никакви ограничения от своя егоизъм – той повече няма сила над мен.”

Ако човек дотолкова излезе извън егоизма, докато се издига в светлината Хасадим, той освобождава себе си от ангела на смъртта, издигайки се над него.

От урока по статията на Рабаш “Пояснение към Птиха”, 07.01.2011
[32114]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→