На кого помага Творецът, Висшата сила, общото свойство отдаване, Природата? На тези, които искат да се приобщят към нея, да бъдат като нея.

На тези, които се “уповават на нейната милост“, т.е. чакат с надежда да получат поправянето и да придобият това свойство, което цари в Природата – свойството отдаване. Към хората, достигнали до това желание, идва това свойство, наричащо се “висшата милост“.

Всъщност, всичко се извършва съгласно желанието на човека. Аз трябва да работя над своето желание, така че то да се променя, да се подобрява, докато аз действително не поискам да отдавам. И тогава ще придобия свойството отдаване. Така че ние, през цялото време, трябва да сме загрижени единствено за желанието.

Истина е, че в крайна сметка, аз не мога да започна да желая ново желание за отдаване. Ако аз го желаех, вече щях да пребивавам в него. Защото, освен желание, няма нищо друго и затова да пожелаем да бъдем даващи означава – да сме даващи. По отношение на отдаването човек незабавно получава това, което иска, в съответната величина.

Но ние винаги се движим от получаващото към отдаващото желание, искайки отдаването не истински, а наушким. И затова, нашата работа винаги се състои в молитвата: “Дай ни да поискаме отдаването“. Тогава получаваме желание да отдаваме, а по-късно и – възможност да реализираме това свойство.

От урока по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33754]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Най-важното в (духовната) работата (над поправянето на намерението, отношението към Твореца) – това е правилният избор, както е казано: “И избери живота!“, т.е. сливането с Твореца, отдаването (лишма), благодарение на което се удостояваме със сливане с истинския живот. А когато явно се разкрива висшето Управление, вече няма място за избор. И затова Висшият (парцуф) вдига Малхут, която се явява мярката за истината, в (своите) Енайм, благодарение на което (в нея) настъпва скритие (относително низшето), тоест на низшия му се струва, че във Висшия има недостатъци, и няма никакво величие. И тогава свойствата на Висшия, изглеждат на низшия като недостатъци. Получава се, че тези желания (на висшия) са подобни (на желанията, на качествата) на нисшия, т.е. както няма живот в низшия, така (на него му се струва) няма живот и в свойствата на Висшия, сякаш няма никакъв вкус в Тората и заповедите, и те са безжизнени.

И (това е направено специално така от висшия, защото) тогава се появява (възможност в низшия) място за избор, (понеже той става независим от висшия) т.е. низшият трябва (да провери своите усещания и мисли и да достигне до извода, че такова състояние му е дадено специално, за да не се ръководи от това, което усеща, а да развива за сметка на групата величието на висшия, да бъде над своите усещания) и да каже, че цялото усещано от тях скритие се случва заради това, че Висшият (специално) е съкратил себе си заради (него) ползата на низшия. За което е казано: “Когато народът на Израил е в изгнание – Шхина е заедно с тях“. А в зависимост от този вкус, който усеща низшият, така и той се отзовава за него. Тоест той не е виновен за това, че не усеща вкуса на живота, просто на него му се струва така, че и във Висшия няма живот.

Но ако човек укрепва (във вярата над знанията – във връзката с Твореца над всички отрицателни усещания), това говори, че горчивият вкус на тази храна (напълването или празнотата в желанията) той усеща само, защото за него няма подходящите затова келим (намерение), които биха могли да приемат благото (да разберат и усетят правилно поведението на Твореца спрямо него), т.е. причината е в това, че неговите келим са получаващи, а не отдаващи (оценката на Твореца за напълването, а не за целта). И той съжалява за това, че Висшият (поради това) е принуден да скрива Себе си, давайки (му), на низшия, възможност да злослови (по неволя) за Него. Неговото съжаление (на низшия) означава подем на МАН от низшия, молитвата (към висшия за помощ, за да не се отнася към висшия лошо, независимо от разните усещания в желанието). И благодарение на това, (МАН-ът на низшия) Висшият издига своя АХАП – тоест Висшият може да покаже на низшия всички блага и наслаждения, които се съдържат в АХАП-ът, които Висшият може да му разкрие. А тъй като там се намирали и ГЕ на низшия, Висшият ги издига заедно със себе си (дава на низшия сили да усети наслаждението и постижението заедно с екрана, да оцени тези напълвания в чувствата и разума само за още по-голямо сливане с Висшия), и тогава низшият сам започва да вижда достойнствата на Висшия. Получава се, че низшият се издига заедно с АХАП-а на Висшия. (Висшият дава на низшия и напълване/опустошение и възможността да бъде или да не бъде над тях).

Рабаш. Даргот Сулам. Статия 195. “Съчетаване големината на милосърдието с големината на справедливостта“.

[33672]

Filed under: Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш - No Comments→

Въпрос: Аз съм уверен, че всеки от нас иска да изгради обкръжение, което да го придвижва напред. Та нали ние говорим само за това.

От една страна – ние искаме, от друга – разбираме своята неспособност да изберем това обкръжение. И всички искат, всички търсят, всички слушат, че това е необходимо… Как да излезем от това състояние?

Отговор: Как от разговорите да се премине към вътрешни действия, в сърцето? Помолете Твореца! Няма никакъв шанс, това да се случи само. Трябва да помолите!

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 25.01.2011

[33651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Вие казвате, че ние искаме да отдаваме само за забавление…

Отговор: Разбира се, сега ние искаме това забавление. Нима мога да желая нещо си толкова „свръхестествено”? Какво ми обещава то?

Например, бидейки гладен, мога ли да почувствам глада на друг? Не и ако сметката не е „завързана” за моите келим. Човек винаги действа, като изхожда от желанието. Как мога да поискам нещо извън сферата на интересите на моето желание? Това е невъзможно, не е заложено в Природата.

Дървото е дърво, камъкът е камък, желанието е желание. А до тях – разумът, който ни помага да напълним себе си с желаното. Нищо друго няма.

В крайна сметка, става дума за много прости „клетки” на мирозданието, действащи на двоичен принцип: или да, или не. Няма множества и усложнения, а всичко сложно се създава от тези двоични съставляващи, като наличие или отсъствие. По средата – нищо. Тотална тъмнина или тотална светлина.

А след това, между тях се изгражда цяла система от взаимоотношения с различни оттенъци, породена изцяло от същите двоични елементи.

Затова, ако аз искам нещо, то мисля само за това, което искам. Щом нещо, конкретно, не ми достига, например моркови, то аз не мога да поискам банан. Бананът за мен в този момент просто не съществува. Аз съм зафиксиран на своето. Това се вижда добре по децата. На този принцип работят клетките на паметта в компютъра и нашите неврони: да или не, вик или неговото отсъствие.

И затова, просто не може да бъде, пребивавайки в получаващо желание, аз да почувствам в него желание да отдавам. Аз не разбирам и не чувствам това, което иска другия. В себе си мога да усетя само някаква форма с име „другия”, но да се прояви тя в моето желание?

От урок по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33737]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Трябва ли да търся страданията по духовния път или точно обратното – да ги избягвам?

Отговор: Никога не трябва да мислим за страданията. Ако човек изпитва страдания, той трябва да знае, че според степента на неговите лоши усещания над него цари лоша клипа.

Защото страданията не идват от Твореца, Той е добър и твори добро. Всичко, което чувствам идва от Него, дори да ми се струва, че ми въздействат от различни страни.

И така, ако моите усещания са противоположни на доброто, ако те са неприятни, лоши – това означава, че в същата степен над мен царува клипа, егоистичното желание. То неутрализира доброто въздействие на Твореца и го превръща от светлина в тъмнина. Затова и ми е зле.

По този начин, лошото усещане идва да ми покаже, колко съм потънал в злото. Това трябва да ме подтикне към това, да обърна своето усещане в добро. И ако аз се намирам в правилното обкръжение, то мога веднага да направя това. Поддръжката на групата пробужда в мен незабавно изменение на лошите усещания в добри.

От урока по статията на Рабаш, 24.01.2011

[33561]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава „да влезеш в обкръжението”?

Отговор: Да влезеш в обкръжението означава, че аз усещам себе си или си се представям намиращ се в система, където всички души са свързани заедно. Аз напредвам заедно с тях, завися от тях, те са по-високо от мен, и аз мога чрез тях да получа поправящата и напълваща ме светлина.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 23.01.2011

[33474]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Ние се събираме заедно, слушаме урока, правим нещо без особено желание, или обратното, с противоположно желание. Защото аз идвам в групата и извършвам различни действия, за да ми е добре.

Обаче тези действия са ми препоръчани от кабалистите. Заедно с всички аз чета техните книги и тогава, искам и разчитам, че ще ми бъде добре, започвам все пак да мисля за това, че и на другарите ще им бъде добре.

Аз буквално се отвращавам от това, което ми се иска. Така работи над мен в началото кабалистичния материал.

Промените, които се извършват в мен, ми се струват много странни. Аз не ги желая и не ги разбирам. В началото аз въобще съм объркан и не разбирам както се случва.

Но след това започвам да се съгласявам с тях и даже ги очаквам. Аз вече искам при мен да дойдат такива изменения, и започвам да „премествам стрелките” на своето намерение: преди това аз егоистично съм желал да бъда в групата, да уча и да участвам във всичко, за да ми бъде добре, а сега правя това заради промените в себе си. Аз искам да се обърна към желанието, устремено към ближния, за доброто на ближния, към мисълта за ближния, към излизане от самия себе си.

Всичко това, за сега, все още е проникнато с разчети за личната изгода. Защото отдаването – това е сближаване с Твореца, възможност да се измъкнем от нашия мъничък свят и т.н. И все пак ние вече виждаме промените в своето намерение, в своите очаквания. За това е казано: „от ло-лишма към лишма”, т.е. от егоистичните намерения към алтруистични – за сега с малките крачки на начинаещият.

А след това аз още по-силно се откъсвам от разчетите за лична изгода. Аз искам да съм „под упойка”, отключвайки се от себе си, не усещайки себе си, да се изпаря над егоизма и личните сметки и да се почувствам свободен.

И отново, на мен ми е хубаво да бъда свободен. Аз буквално съм замаян, опиянен и не съм ограничен повече от егоизъма си. И все пак тук присъства осъзнаването на злото, аз разбирам, че егоистичното желание ме ограничава и отделя от целта.

И накрая, човек започва да влага сили в работата срещу своя Фараон, въпреки него, над него, желаейки да се издигне към отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33747]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако сме егоисти, значи всяко желание за отдаване е илюзия?

Отговор: Абсолютна илюзия, абсолютна лъжа. Ако мисля за някого, то мисля за себе си, добавяйки към това псевдо-връзка с някой друг. Всъщност, няма нищо такова, няма никой друг. Всички мои усещания и впечатления остават в моето желание и само на това условие аз мога да правя разчет.

Въпрос: Тогава защо седим тук и защо се надяваме, че ще пожелаем да отдаваме? Как е могло в нас да се породи такова желание?

Отговор: Това става благодарение на това, че нашето желание е способно да усети себе си като такова в дълбочина, а на повърхността усеща себе си така, сякаш не е той, а някой друг.

Нищо не се е разбило, освен мислите, намеренията, представите за това, че всички сме раздробени и разделени. Самото желание не може да се разбие – разбило се е намерението, усещането за единство. И затова в нас възниква илюзия, сякаш единното желание, създадено от Твореца, е разделено, разбито, разсечено на много части. Илюзията е възникнала в самото желание.

В нас има вътрешни келим: „корен“, „душа“, „тяло“ – в тях аз усещам своето „Аз“. А също има външни келим: „одежди“ и „палати“ – аз тях не ги усещам като себе си. Разкъсайки дрехата на себе си, аз няма да закрещя от болка. Аз не усещам обкръжаващото пространство, макар това също да е мое желание. Просто в него са възникнали такива различия, такава нечувствителност.

Представете си: ако ти усещаш всички келим в техния истински вид, то цялата реалност би била за тебе като твоя собствена „плът“ и дори повече. Някой забива пирон на стената, а ти крещиш.

Нашият проблем е в отсъствието на намерение. Намерението се е повредило и сега ние не отнасяме към себе си „чуждите желания“. Всичко зависи от това, което разкрива човек. И нашата работа е само в това, да приобщим към себе си желанията. При това те самите остават неизменни, а цялата разлика е в намерението: заради получаване или заради отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 26.01.2011

[33734]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Докато практически не постигнем всяка дума, за която говори науката кабала, съгласно нейното стъпало в духовното, няма да можем нищо да разберем.

А дотогава, просто жонглираме с думите – абстрактни форми, които не са облечени в материя. Но ако кабала се разкрива като методика за поправяне на света, тогава защо идва в такава абстрактна и неразбираема за обикновения човека форма?

Отговор: Кабала не е изкуствена и абстрактна методика за поправяне, а най-естествената. И ако тя се разкрива в такава форма, значи именно в този вид трябва да я получим, и това е най-подходящото за нас лекарство.

Тоест, аз трябва да го приема и да не споря – да не се оплаквам, че е горчиво, неразбираемо и че има именно такива правила за приемане. Предварително трябва да се отнасям към това средство като към абсолютно съвършено. Тази „дреха” е ушита специално за мен.

А аз недоумявам, как ще е предназначена за мен, ако не е ясно къде може да си напъхам ръката или главата, как се облича тази дреха?! А ми казват: не се притеснявай, тя е нагласена точно по твоите мерки – нито повече, нито по-малко!

Затова е необходимо само да се придвижа към нея, да я изследвам и видя как мога да се облека в тази дреха. Защото тя е ушита и готова именно за мен.

Възможно е обясненията малко да се адаптират, да се приближат към хорта, за да се облекчи възприемането на тази наука. Но по същество, тя вече ни е представена в най-съвършения за нас вид. Можем да се оплакваме, че не я разбираме, защото там има много неподходящи от наша гледна точка примери, абстрактни (за нас) имена, а книгата „Зоар” е пълна с алегории, които ни объркват.

Но ако човек гледа на всичко това като на спасително лекарство, изпратено му свише, той трябва да го приеме като съвършено, ефективно специално подбрано за него средство.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 26.01.2011

[33781]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - No Comments→

След два дни започва конгресът в Берлин. Нашата нагласа трябва да бъде проста.

Искам да се обединя с другите и посредством това обединение да получа нови, допълнителни, големи сили, които ще ми помогнат да видя цялата реалност вътре, да видя всичко чуждо като свое, всичко външно като вътрешно. Творецът също е вътре. Искам да разкрия всичко в себе си и да се отнасям към творението като към своя вътрешен свят. Въпреки, че е егоистичен.

Въпрос: Излиза, че вместо принципа „Няма никой, освен Него”, аз казвам: „Няма никой друг, освен мен”?

Отговор: Вярно е, че няма никой друг освен мен. И Творецът, и другарите – всичко е вътре в мен, всичко това съм аз. Затова, човекът трябва да си каже: „Светът е създаден за мен”.

Тук можеш да възразиш: „Аз включвам всички в себе си, но продължавам да се отнасям към тях егоистично. Сякаш съм намерил своите деца. По-рано не съм знаел, че са мои, а сега това се е разкрило. Тогава, естествено ще ги обичам, като по този начин само разширявам своите егоистични келим и пресмятам изгодата. Излиза, че просто отглеждам получаващото си желание – и само толкова?”

Не, не се притеснявай. Едновременно с това, получаваш силата на съпротивлението, и тогава обединяването с другарите няма да стане за теб още една користна добавка към желанието. Напротив, то ще се осъществи над твоя егоизъм. Единството ще се формира на едно стъпало по-високо.

От урока по статия на Рабаш, 26.01.2011

[33773]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Всичко се случва в човека. По духовния път той започва да вижда, че не съществуват никакви сили извън него. Силите на природата, силите на групата – всичко се намира в него, всичко се отнася към него. Тогава групата влиза вътре, силите на другарите се проявяват отвътре и той все по-ясно и по-ясно вижда, че всичко зависи от порядъка на неговите свойства.

Например седмичната глава на Тора („Мишпатим”) ни разказва за съдебните предписания. Тя забранява женитбата при определени обстоятелства, съвокупление с животно, да крадеш, да съдиш несправедливо и т.н. Всичко това се отнася към вътрешното „съдебно разбирателство”: човек трябва да строи правилни отношения със своето „животно”, със своя „крадец”, с „чуждата жена” в себе си. Всичко е вътре.

Изграждайки силите на своята душа, аз продължавам да виждам външния свят, но вече чувствам, че силите на външните обстоятелства се намират в мен самия. Аз стогам до това, усещайки все по-ясно, как се променя моето отношение и как то ми рисува истинската картина.  Започвам да виждам външния свят като копие, проекция на вътрешните си свойства. Аз и само аз, вътре в себе си, променяйки отношението на силите, свойствата и желанията, променям картината на света. И тогава се променя целият му облик.

Аз все по-ясно виждам, че тази картина се формира и очертава единствено от мен. И няма друга картина – аз я възприемам такава.

Човекът работи вътре – със своите желания, намерения, със своето отношение. Именно така кабалистите съветват да се отнасяме към всичко, което е в нас. Човек дели себе си на 613 части-желания и вижда, че вътрешният му свят, както и външният, се променят. Променя се отношението, променя се света.

Всичко сега е вътре в него и човек достига до истинската картина. Всеки път той моли за нови сили на отдаване, за да се добере до истинската форма, доколкото е възможно това.

И в него винаги има само едно средство, за да се качи на следващото стъпало – обкръжението: учителят, книгите и групата. Той строи от тях онова място, от което получава сили за промяната, формата на промяната – и се движи напред.

Така постепенно, благодарение на тази работа, цялото огромно наслаждение по части, „парче по парче” преминава под балдахина на свойството отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33744]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как можем да различим едно истинско желание от едно прекомерно? Как мога да знам, че не искам нещо излишно?

Отговор: Отдаването никога не е излишно. То е неограничено, защото няма съкращение не светлината Хасадим. Молете колкото си искате – не се ограничавайте. Добри са и най-прекомерните искания. Няма разчет със светлината Хасадим.

Разчетът започва само, когато след светлината Хасадим вие се обърнете към светлината Хохма, към получването.

От урока по статия на Рабаш, 26.01.2011

[33740]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→