След два дни започва конгресът в Берлин. Нашата нагласа трябва да бъде проста.

Искам да се обединя с другите и посредством това обединение да получа нови, допълнителни, големи сили, които ще ми помогнат да видя цялата реалност вътре, да видя всичко чуждо като свое, всичко външно като вътрешно. Творецът също е вътре. Искам да разкрия всичко в себе си и да се отнасям към творението като към своя вътрешен свят. Въпреки, че е егоистичен.

Въпрос: Излиза, че вместо принципа „Няма никой, освен Него”, аз казвам: „Няма никой друг, освен мен”?

Отговор: Вярно е, че няма никой друг освен мен. И Творецът, и другарите – всичко е вътре в мен, всичко това съм аз. Затова, човекът трябва да си каже: „Светът е създаден за мен”.

Тук можеш да възразиш: „Аз включвам всички в себе си, но продължавам да се отнасям към тях егоистично. Сякаш съм намерил своите деца. По-рано не съм знаел, че са мои, а сега това се е разкрило. Тогава, естествено ще ги обичам, като по този начин само разширявам своите егоистични келим и пресмятам изгодата. Излиза, че просто отглеждам получаващото си желание – и само толкова?”

Не, не се притеснявай. Едновременно с това, получаваш силата на съпротивлението, и тогава обединяването с другарите няма да стане за теб още една користна добавка към желанието. Напротив, то ще се осъществи над твоя егоизъм. Единството ще се формира на едно стъпало по-високо.

От урока по статия на Рабаш, 26.01.2011

[33773]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →