Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Тъй като човек не може да се освободи от егоистичното желание да получава и чувства, че се нуждае от помощта на Твореца, в него се поражда потребност от Неговата помощ. А Творецът помага с помощта на Тора, защото нейната светлина възвръща към Източника, тоест човекът придобива свойството отдаване.

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 16. 1988 г. “Каква е основата, на която се гради духовното”.

Човекът се моли да го приближат към сливането с Твореца, означаващо подобие на свойствата и отмяна на егоизма, за да работи за отдаване. И относно това Творецът е казал: “Победиха Ме синовете Ми“. Тоест Аз ви дадох желание да се наслаждавате, а вие Ме молите вместо него да ви дам желание за отдаване.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 19. “Защо Творецът ненавижда тялото (желанието да се насладиш заради себе си)”.

[32790]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш - No Comments→

Въпрос: Защо когато четем книгата „Зоар”, заедно с това, че трябва да се съсредоточим на съединението между нас, е необходимо да слушаме и коментарите на „Зоар”?

Отговор: Преди всичко, ако четем оригиналния текст на „Зоар”, ние, практически, няма за какво да се закачим. Затова са ни необходими коментарите. Коментарът е комуникатор, в определена степен понижаващ първоизточника или по външна форма, или по ниво, или по много други параметри взети заедно. Но той ни свързва с оригинала.

Сам по себе си „Зоар” също е коментар на Петокнижието – Тора. Голяма част от „Зоар” се базира на цитати от Тора, които той обработва вече в друг вид. Пояснява ли „Зоар” тези цитати на по-ниско ниво, отколкото написаното в Тора от Моше (Моисей), или не? Аз не искам да разсъждавам за това. Но такъв въпрос съществува…

Снижава ли коментара Сулам нивото на книгата „Зоар”, приближавайки я към нас? Тук също разбираме твърде малко.

Може да се каже следното: всеки коментар включва в себе си две крайни точки. В най-високата му точка авторите на „Зоар” се докосват с разкритието на Моше (Моисей) на неговото ниво, иначе те не биха могли да създадат коментар.

А коментара се пише от тях такa, че да бъде по-близо към ползвателите – в по-проста форма и на по-ниско ниво на стъпалата. Защото цялата полза от разкриването на Тора е в това, тя да бъде използвана за поправянето на желанието за наслаждение, както е казано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне”.

Затова авторът на коментара трябва да се намира на две нива – на стъпалото, откъдето получава първоизточника и на по-ниското стъпало, на което иска да предаде първоизточника – вече в подходящо одеяние, доближено до ползвателя. Такава е целта на всеки коментар.

И затова, до ден днешен, нищо не може да замени коментара Сулам. Защото от една страна, Баал а-Сулам е постигнал стъпалото на Ари, удостоен от зараждането на душата на Ари, и с нейна помощ е достигнал нивото на авторите на „Зоар”. А от друга страна, той е приближил „Зоар” до нас, пояснявайки я в трите линии, на езика на кабала, използвайки понятията парцуфим, светове, сфирот, решимот и така нататък.

Не ни трябва нищо повече, а само да се постараем да реализираме това в себе си. Но за да опростиш „Зоар” за хората, за общата маса, доколкото вече целият свят трябва да се приближи към поправяне на душите, малко очистихме текста на „Зоар” от множеството символи, които могат да станат препятствие в очите на обикновения човек, за да се облегчи процесът на четене.

В никакъв случай, обаче, не добавяме никакви пояснения от себе си, само облегчаваме механичното четене на текста, за да е по-разбираем за човека, когато го чете – след като сме пропуснали текста през някакъв „филтър”, извличащ от него целия арамит, обосновките и различните версии. Именно това направихме в книгата „Зоар за народа”. Надяваме се, че в такъв вид „Зоар” е още по-годен за използване – поправяне на душата.

От урока по книгата “Зоар”. Предговор, 12.01.2011

[32629]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Коя е или какво е това „светлината връщаща към източника”? Това Творецът ли е?

Отговор: Светлина, Творец, Висша сила – това е все едно и също: общата сила на отдаването, която управлява света – огромната сфера, вътре в която се намираме. И днес тя все повече и повече се свива над нас, въздействайки ни със своята сила.

Това се нарича природа или Творец, защото на иврит числовото значение (гематрията) на тези думи е еднаква. А светенето, идващо оттам, се нарича висша светлина, отдаване.

От лекцията в Натания, 12.12.2010

[32768]

Filed under: Духовна работа, Творец - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

…няма по-щастлив момент в живота на човек, от момента, в който той разкрива че е напълно слаб и не вярва в своите сили, след като е приложил всички възможни усилия, но не е постигнал нищо. Защото точно в този момент, в такова състояние  той е готов на пълна, ясна молитва, молитва-молба, молитва към Твореца! Тъй като знае абсолютно точно, че усилията му, каквито и да са те, няма да му донесат никакви плодове.

Но дотогава, докато  човек все още чувства някаква сила в себе си, че все още не всичко е направил за постигане на целта, неговата молитва към Твореца за спасение не може да бъде цялостна и пълна, на каквато само отговаря Твореца. Защото Злото начало в човека го спира и му говори, че той е длъжен първо да приложи всички възможни усилия, а чак след това ще стане достоен да постигне Твореца.

Затова е казано: “Творецът е велик, но само унизеният ще Го види“. Тъй като след като човек е положил усилия във всевъзможни неща да постигне Твореца, но се е разочаровал във всички тях, чак тогава той достига до истинско унизително състояние, усещайки се като най-нисшото от всички творения, защото няма нищо в себе си, с което би могъл да си помогне. Едва тогава  неговата молитва става истинска и съвършена – и незабавно получава отклик от Твореца.

Баал а-Сулам. Писмо 57.

[32715]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: По времето на Втория Храм кабалистите в течение на два часа са стоели и са се готвили за четенето на молитвата “Шма Исраел” (“Чуй, Исраел”.)

Защо на нас, такива малки в сравнение с тях, ни организират значително по-сложна реалност, и ние идваме на урока такива разсеяни, объркани, и с усилие, в течение на няколко минути, се опитваме някак си да се съсредоточим преди четенето на книгата “Зоар”?

Отговор: В онези времена кабалистите е трябвало да влязат в тези духовни състояния, за които разказва “Зоар”, да се издигнат по стъпалата от пълното отсъствие на духовно усещане, защото всяко стъпало започва от нулата. Отнема време, докато те се съединят заедно, в едно намерение, в единство, на подходящото стъпало, докато влязат в това състояние в общото си усещане…

Това може да се сравни с подготовката на парашутистите за общ скок: те слагат парашутите, качват се в самолета, излитат в облаците, оттам скачат и в свободно падане, все още не разтворили парашутите, се съединяват един с друг, образувайки във въздуха различни форми.

Това е огромна подготовка към нови съединения на високите духовни стъпала. Затова тя отнема много време, в зависимост от височината на стъпалата. Стъпалото задължава.

А ако ти си играеш тук долу сам, не чувствайки другите, на теб ти е достатъчно да хванеш някоя мисъл „за опашката” – и това е всичко.

Да се надяваме, че и ние ще имаме нужда от такава подготовка, както кабалистите от миналото.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 13.01.2011

[32704]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Кога човек най-после осъзнава, че само Творецът може да му помогне и че тази помощ е само чрез включване в група?

Отговор: Това се случва на последния етап преди изхода от изгнание. Само тогава се издига истинска молитва. Но това състояние също идва поетапно: бягство, преминаване на Червено море, планината от омраза (Синай), молба и отчаяние. Това говори за много неща.

Ние постоянно питаме „Кога ще свърши работата и кога ще се разкрие Творецът?” Това е правилно. Той ще се разкрие, но тогава ще има повече работа. И все пак, човек ще я вижда като приключение, като забавление, тъй като ако обичаш някого, да полагаш усилия заради твоя любим, е удоволствие. Наслаждаваш се от факта, че правиш нещо за него.

Когато работиш за самозадоволяване, полагаш усилия, от чиито резултат ще се наслаждаваш после. А ако можеше и да го усетиш, без да се налага да работиш, щеше да е най-добре. Но това не е така, когато правиш неща от любов към някого. В случая самото усилие носи наслаждение. Докато работиш, събираш наградата.

Опитай се да направиш нещо за някого, когото обичаш като, например, сина си. Без значение какво усилие е необходимо, ти дори ще се чувстваш по-добре, когато си положил усилие. Ако просто донесеш подарък на детето си и видиш колко щастливо си го направил, няма да се насладиш от това. Когато обичаш, самото усилие ти се услажда.

От урока по статия на Рабаш, 09.01.2011

[32266]

Filed under: Без категория - No Comments→

Въпрос: В седмичната глава „Ваехи”, е много интересна динамиката на взаимоотношенията между египтяните, Яаков и неговите деца. Него са го оплаквали, балсамирали, погребали в земята на Израел и т. н… Какво означава всичко това?

Отговор: Нашият егоизъм, желанието за получаване, което се нарича Египет, не може да съществува без желанието за отдаване. Нужна ни е висшата светлина!

Но висшата светлина, няма да дойде при нас, ако нямаме искрата на отдаването. Когато човек започне да съединява свойството за получаване и свойството за отдаване, в егоистичните си желания ще види, че процъфтява!

Затова, „седемте сити години” в Египет (седем години не е период от време – това са седемте сфирот на Зеир Анпин) са възможни само, докато Яаков се намира в Египет.

Докато съществува Яаков – средната линия, която може правилно да съедини дясната и лявата линия, получаването и отдаването, той дава на всички светлина и изобилие.

Ето защо Яаков, съчетаването на дясната и лявата линия, се е ползвал с голямо уважение. Но такова съчетаване е полезно само в Египет – то увеличава егоизма, но това не е достатъчно и трябва да расте още. Затова, увеличавайки егоизма до големи размери, „малкият” Яаков е изпълнил своята роля.

Егоистичното желание, което е нараснало за сметка на духовните сили, спира да расте и започват „седемте гладни години”, които принуждават човека да се издигне на по-високо стъпало.

Виждаме, как светостта работи за благото на клипа, а клипа – в полза на светостта. Тоест няма понятия като „зло” или „добро” – ако човек ги използва правилно, всички ще го доведат до целта.

От програмата „Седмична глава”, 16.12.2010

[32773]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - No Comments→

Говорейки за отношението на Твореца към нас, използваме нашия лексикон: „съжалява”, „сърди се” и т.н. Разбира се, всичко това съществува само по отношение на нас.

Не се удостояваме с никакви изменения от Твореца. Но в зависимост от това, как самите ние се променяме спрямо безусловния, неизменния, непрекъснато действащ закон „Добър и Творящ добро”, се удостояваме с ответната реакция.

Бих могъл предварително да знам каква ще бъде тази реакция, ако бях запознат с всички съставни, намиращи се в моето желание, вътре в цялата система и нейните условия. Разбира се, това е проблемът – да знаем всичко. Но що се отнася до нас, Творецът не се променя. Силата, напълваща цялата природа и поддържаща съществуването на цялото творение, винаги се отнася към нас като Добра и Творяща добро, с абсолютна любов, и от Нейна страна, в това отношение няма никакви изменения.

Самите ние предизвикваме всички ответни реакции, съгласно това, доколко се променяме спрямо този закон, доколко вече трябва да бъдем развити и подобни на него, и доколко сме неспособни или способни да го направим. Това зависи също и от нашето общо влияние – от влиянието на всеки човек върху всички, както и на всички върху всеки. Именно него разкриваме сега в нашия глобален свят.

Казваме обаче, че Творецът се отнася към нас добре или зле, понякога така, понякога по друг начин, че има добри и лоши времена, празници и т. н.

Няма нищо такова. Всичко се определя от това, как постига човекът. Ако не съм работил, то за мен няма да настъпи състоянието на поправяне, защото не съм постигнал това стъпало.

Но защо, при всички случаи времената се сменят, ако не се променям? Защото съм свързан с всички останали системи, с другите души и всички трябва да напредват. Затова решимот (информационните гени) се разкриват през цялото време. Ако ги реализираме правилно, тогава усещаме доброто,  ако не – те се реализират по пътя на страданието и усещаме злото. Но се пробуждат решимот, а светлината, въздействаща върху тях, е постоянна.

И светлината, която наричаме „светлина, връщаща към източника”, „обкръжаваща светлина” – също не се променя. Намираме се в същата неизменна система. Но аз се стремя към светлината и тя ми въздейства в зависимост от силата на моя стремеж. А ако не се стремя – тя не действа. Няма нищо, което да се променя извън моето желание. И само спрямо това желание, усещам проявяването на измененията.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 13.01.2011

[32709]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - No Comments→

Цялата природа: нежива, растителна, животинска, хората се съединява в една висша сила, даваща живот и управляваща всичко.

Ние всички съществуваме в нейния единен замисъл. Именно затова нашият свят е глобален, всички негови части са свързани, защото на всички действа една сила, и ние всички се съединяваме помежду си чрез нея.

Всички събития, ставащи в съвършено изолирани една от друга части на земното кълбо, са свързани чрез общата сила на природата.

Няма пряка връзка и затова не можем да я разкрием, защото виждаме само следствия, проявления на всеобщата връзка на всички части на мирозданието. А самата връзка се осъществява чрез тази една висша сила – единствената, която ни управлява. И затова да разберем света е възможно само като разкрием тази единна, управляваща сила.

Както в тялото има един мозък, към който се присъединяват всички органи, ръце, крака – всичко е съединено с мозъка и се управлява оттам. Така и ние всички сме съединени с една висша сила, съществуваща в природата, мъдра, внимателна и управляваща всичко, която се нарича ”Самия” Творец.

Ако не би била тази висша сила, нас нищо не би ни свързвало един с друг. Сега ако тази сила се спуска към нас и се приближава, то ние започваме да усещаме себе си „свързани” по неволя между себе си и с нея. Ние усещаме не самата сила, а последствията на нейното приближаване – все по-голямата ни зависимост от всички и от природата.

За нас това е проблем, ние не искаме да сме свързани. Струва ни се, че в материалния прогрес, ние намираме независимост от природата – в своя дом, с храната в хладилника, с подгряването на храната в микровълновата фурна, с изкуствения климат, с интернет-връзката с целия свят, ние усещаме себе си напълно защитени от природата.

Но всички усещаме пълната голяма зависимост от природата – защото тя/Творецът се приближава към нас. Ако осъзнаем важността на Неговото приближаване, на разкриването, за да се приближим сами към Него, ние ще можем да се отнесем към сближаването между хората като към средството да се приближим към Твореца. Обърни средството в цел, а целта в средство!

Сега когато Творецът се приближава, на нас ни е лошо. Така, хайде да направим обратното! От Неговото приближаване ние чувстваме, че насилствено ни сближават един с друг. Но хайде сами до такава степен да се сближим, за да се спусне Той право вътре в нас и да ни напълни!

От урок по статията ”Характер на науката кабала”, 13.01.2011

[32736]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - No Comments→