Въпрос: В седмичната глава „Ваехи”, е много интересна динамиката на взаимоотношенията между египтяните, Яаков и неговите деца. Него са го оплаквали, балсамирали, погребали в земята на Израел и т. н… Какво означава всичко това?

Отговор: Нашият егоизъм, желанието за получаване, което се нарича Египет, не може да съществува без желанието за отдаване. Нужна ни е висшата светлина!

Но висшата светлина, няма да дойде при нас, ако нямаме искрата на отдаването. Когато човек започне да съединява свойството за получаване и свойството за отдаване, в егоистичните си желания ще види, че процъфтява!

Затова, „седемте сити години” в Египет (седем години не е период от време – това са седемте сфирот на Зеир Анпин) са възможни само, докато Яаков се намира в Египет.

Докато съществува Яаков – средната линия, която може правилно да съедини дясната и лявата линия, получаването и отдаването, той дава на всички светлина и изобилие.

Ето защо Яаков, съчетаването на дясната и лявата линия, се е ползвал с голямо уважение. Но такова съчетаване е полезно само в Египет – то увеличава егоизма, но това не е достатъчно и трябва да расте още. Затова, увеличавайки егоизма до големи размери, „малкият” Яаков е изпълнил своята роля.

Егоистичното желание, което е нараснало за сметка на духовните сили, спира да расте и започват „седемте гладни години”, които принуждават човека да се издигне на по-високо стъпало.

Виждаме, как светостта работи за благото на клипа, а клипа – в полза на светостта. Тоест няма понятия като „зло” или „добро” – ако човек ги използва правилно, всички ще го доведат до целта.

От програмата „Седмична глава”, 16.12.2010

[32773]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора | Add Comment →