Въпрос: Ако в мен има егоистично желание и искра на отдаването, то кой съм самият аз?

Отговор: Ти си средата – стоиш между тях като решаваща сила, която накланя чашите на везната. Ако не обмислиш отдаването и получаването в себе си, техният конфликт ще те принуди да го направиш, но вече по пътя на страданието – по пътя на вътрешни, а дори и на външни войни.

А от друга страна, можеш да се възползваш от науката кабала, която обяснява, как да минеш през този процес бързо и осъзнато.

Въпрос: А от какво е обусловен моя избор, ако се намирам по средата?

Отговор: От обкръжението, в което са те довели. Творецът, както се казва „полага ръката на човека върху добрата съдба”, а после  сам трябва да се укрепиш в групата, да започнеш на работиш с нея. Ако сега седиш на урока, това все още не значи, че си намерил обкръжение за себе си. Все още не си намерил никое от необходимите средства: нито учител, нито група, нито книги. Дали са ти ги свише, но все още не си наклонил чашите на везните.

Затова, трябва буквално със зъби да се впиеш в получените средства и правилно да ги използваш. Всяка секунда трябва да ги прилагаш, и да проверяваш какво и как още може да се направи. Ето това е твоят избор.

Егоизмът непрекъснато те отблъсква от това, изолира те от учителя, от групата, от книгата, отвлича те чрез съмнения и презрение. И ако преодоляваш тези трудности, тогава напредваш.

Да видим истински мъж ли си. Защото „мъж” на иврит (гéвер, גבר) означава „преодоляване” (итгабрýт, התגברות), което позволява да издигнеш своята искра над всички пречки.

От урока по статията на Рабаш, 07.01.2011

[32089]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако в духовната система действа принципа “низшият пробужда висшия”, то зависи ли нашето поправяне от желанието на новото поколение – нашите деца?

Отговор: Ние зависим от всички и трябва да предадем на всички нашите знания в науката кабала, – дори и да не е изцяло, но в максимума на нашето разбиране. Защото сега ние са намираме в такова състояние, че целия свят е длъжен да пробуди Висшия – този висш апарат на управление.

И ако сега ние виждаме как целия свят е обхванат от глобални, всеобщи бедствия, и всички се усещат безсилни, не знаейки,  какво ще им донесе следващия ден, – всичко това е продиктувано от това, че ние всъщност започнахме да изучаваме, какво именно висшият желае от нас, и как можем да го пробудим правилно, а не сме викали просто така и не  сме водили сметка помежду си или искали невъзможното от природата.

Ние се приближаваме към състоянието, когато висшият изисква от цялото човечество осъзната ответна реакция, така че всички ние заедно да се обърнем към тази природна сила, към висшата сила, разбирайки какво поведение се изисква от нас и каква е молбата, която ние трябва да произнесем.

Разбира се – ние сами нищо не можем да постигнем. Но “ творящият мир във висшето – ще сътвори мир и в нас”. Висшият може да ни доведе към съвършенството и мирът тук, между нас. Но всъщност ние първо трябва да го помолим за това. А вече след това, от тази обща “ло лишма“ на цялото човечество, ние ще постигнем “лишма“.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 06.01.2011

[31976]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Тора развива в човека усещането за осъзнаване на злото

В какво се състои същността на развитието, постигано чрез занятията с Тора (поправянето чрез светлината, както е казано: “Аз създадох егоизма и дадох Тора за неговото поправяне, така че нейната светлина да ви възвърне към добротата“) и Заповедите (егоизмът на човек се състои от 613 егоистични желания, които трябва да се поправят на обратните, което се нарича изпълнение на 613-те  заповеди)?

И знай, че това е осъзнаване на злото намиращо се в нас. А изпълнението на заповедите е способно бавно и постепенно на направи изпълняващият ги по-изтънчен и възвишен. Истинската величина за нивото на изтънченост се заключава в степента на осъзнаване на злото в нас.

Баал а-Сулам. Същност на религията и нейната цел.

В приятността и съвършенството, които ние усещаме по време на работата за Твореца – за да Го насладим, в нас се развива специалната възможност да осъзнаем неизменността на любовта към самите себе си, доколкото тази любов към себе си, ни пречи по нашия път да усетим наслаждение от отдаването на Твореца.

Баал а-Сулам. Същност на религията и нейната цел.

[31978]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

В статията „Кабала и философия“, Баал а-Сулам пише, че всяко духовно свойство прилича на материалното, както си приличат две капки вода и без да се различават по нищо друго, освен по своята материя – при духовното, материята е духовна, а при материалното – веществена.

Ако твоят материал работи „заради отдаване” – тогава е духовен и усещаш духовни явление, а ако работи „заради себе си” – то, той е материален. Цялата материя съществува в теб – извън човека няма нищо.

Има пустота, „нула”, а вътре в тази нула – някакво творение. И ако това творение има егоистично намерение „заради себе си”, тогава то се възприема в реалност, която усеща в себе си като „този свят”. А, ако човекът има намерение за отдаване, то цялата реалност, която усеща и той самият, се нарича духовна.

Извън човека няма нищо, независимо съществуващо. Всичко се представя само вътре в човека – или в неговите егоистични желания, или в отдаващите.

Няма никакво „място” или реалност, която да съществува сама по себе си. Има само Закон, който не е облечен в нищо конкретно, и се нарича АВАЯ (името на Твореца). Ако сме материални, тоест искаме да получаваме за себе си, тогава усещаме в нас този Закон като материални тела, живеещи в материален свят. А, ако се намираме в отдаването, тогава усещаме Закона като духовни светове, а себе си – като души.

И едното, и другото съществуват вътре в човека –  в крайна сметка, и двете представи са въображаеми. Но, ние не наричаме духовните форми измислени, илюзорни, защото всички те като резултат се събират и струпват, сякаш свързвайки се в едно кълбо. Те се натрупват в процеса на нашето напредване, и в резултат на това, ни отвеждат до най-първата форма АВАЯ, която е съществувала винаги, само че в потенциал.

Тя е съществувала като план за строителството на бъдещия дом, а ние сме реализирали тази АВАЯ в резултат на собствената си работа. Сякаш, съгласно този план и Творецът в нас, сами сме създали себе си, цялото мироздание. Разкрили сме Твореца вътре в себе си – а къде е бил Той дотогава? Не знаем – това е бил Ацмуто, Неговата непостижима същност, която не се облича в нищо.

Предоставили сме Му място и конкретен израз като сме реализирали Неговата АВАЯ в своето собствено желание. Затова, всичко съществува само вътре в човека, а извън него няма нито място, нито реалност – нищо.

Човекът, изучаващ кабала разбира, къде се намира, каква илюзорна реалност усеща, как  да излезе от нея към правилното усещане, и как то да го доведе до абсолютно истинската, съвършена форма.

От урока по статията „Кабала и философия“, 06.01.2011

[32005]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Понякога казвате, че единственото, което трябва да направим, е да се прилепим към Твореца, а понякога, че най-важното е да се съединим с групата…

Отговор: Твоят път към Твореца минава през групата. Това е средството да Го постигнеш. Иначе изобщо няма за какво да говорим.

Например, на мен ми казват, че трябва да отида в Йерусалим, само че не ми обясняват как: с влак, с автобус, с кола, на магаре или пеша.

Така и ние казваме: „Ти си длъжен да се съединиш с Твореца”. На теб автоматично трябва да ти е ясно, че ако не се съединиш с групата, няма да намериш Твореца.

Защото ти можеш да Го разкриеш само като форма, облечена в материя. И къде е тази материя? – В съединението между всички. Там, където първоначално ще разкриеш ненавист, по-късно ще откриеш единство, което се нарича Творец.

Oт урока по статията „Кабала и философия“, 05.01.2011

[31982]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек трябва да реализира свободата на волята си, то не я ли отнемаме от децата, обучавайки ги в кабала от ранна възраст?

Отговор: Ние ги обучаваме точно на това – как да използват свободата на волята си! Защото състоянията всеки път се сменят, егоизмът расте, променя се обкръжаващото общество.

И детето всеки миг трябва да решава: с кого иска да бъде, как да се отнася, как да възприема, какво да прави. Ако то през цялото време работи правилно с обкръжението, ще се развие забележително.

На всички е известна кризата на тийнейджърите, когато децата се бунтуват. Трябва да се използва това чудесно свойство и в никакъв случай да не се потиска. То ще позволи на децата леко да прескочат от материалното в духовното.

Децата трябва само правилно да се подготвят до тази възраст, за да може годините на израстване (12-15 години) да станат за тях години на духовен подем – изход към духовния свят!

Затова трябва отрано да им се дава такова възпитание, че след това те да могат да го реализират на практика. Природата нарочно влага в нашите гени период на вътрешен разрив – на нивото на хормоните, егоизма и желанието за власт.

Именно в тази възраст трябва да се работи с човека, за да бъде повдигнат в духовното – а после той вече започва да „остарява”. От 20 години нататък човек вече започва да се движи към гробището. Той „влиза в живота”, попада в обществото и е зает само с това как да обезпечи съществуването си в материалния свят.

Детето трябва да започне да се възпитава от 6-7 годишно, за да може, когато влезе в тийнейджърския период и става възрастен, да получи възможност да действа правилно – да порасне и да стане „голям” в духовен смисъл. Не трябва да се изпускат именно детските години – след това вече ще бъде късно.

Това е все едно да започнеш да учиш човек на четмо и писмо на 20 години – представяте ли си колко възможности ще изпусне той през живота си. А тук става въпрос за основите на природата, които се градят в детето. Ние го учим как правилно да организира вътре в себе си всички желания, всички свойства.

Това е съвършено необходимо, затова ние толкова се грижим за създаването на система на образование по методиката на кабала.

От урока по статията „Кабала и философия“, 06.01.2011

[32000]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Казахте, че за да построим себе си са ни нужни две сили: получаване и отдаване – но в мен сега няма две сили, а само получаване?

Отговор: Ти имаш и двете сили, но не искаш да използваш втората! Започваме да се повдигаме отдолу, „от нулево“ ниво на отдаване, докато не се повдигнем по 125 стъпала и не постигнем отдаване на 100%. Но „нулево“ отдаване съвсем не означава, че не притежаваш отдаване, ти просто не използваш тази сила, която се намира в теб!

Не трябва да казваме, че я няма в мирозданието – тази сила я няма само в тебе, в твоето усещане. И потвърждение за това, че тя съществува е факта, че само след миг тя може да ти се разкрие. А после пак да изчезне…

Това се нарича „нула“ – в реалността нулата не съществува, тя може да бъде само в усещанията на човека.

В теб има свобода на волята да пробудиш силата на отдаване от тази нула – точно за това ти е дадено обкръжението, което включва в себе си: учител, група, книги. Започни с негова помощ да работиш над своето нулево отдаване и то ще престане да бъде нула.

Тъй като можеш да пробудиш силата на отдаване само ако се намираш във взаимоотношение с някой друг, който също иска да я разкрие. Така че, установявай такива отношения, не се затваряй вътре в себе си! Как по друг начин ще се разкрие отдаването?

Силата за получаване е съсредоточена вътре в един човек, но за силата на отдаване са нужни двама, за да действа между тях! В това е коренната разлика между егоистичния избор и алтруистичния – в егото си ти си сам, но за отдаването ти е нужно обкръжение. Иначе къде ще го реализираш, къде ще намериш тази сила и ще провериш, че се намира в тебе?

Затова, веднага щом в човек се пробуди духовната искра, призив към развитие на душата – него веднага го водят в група и му казват: „Избери я!“ Именно в това се заключава свободата на волята – в избора на правилно обкръжение.

От урока по статията „Кабала и философия“, 06.01.201

[32008]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Кога между нас се разкрива връзката, – това само вътре в мен ли става, или вътре в цялата група?

Отговор: Това е лично разкритие за човека, който се намира в група. Но неговите другари не разкриват това, което се е открило на него. Това зависи от индивидуалната работа на всеки човек.

Да допуснем, че някой от нашите другари е намерил в себе си готовността да се съедини с душа и сърце с всички нас, с всички искри, които съществуват в нас от разбиването. Тогава той изведнъж ще открие тази обща сила, която се нарича Творец и действа в цялото мироздание.

Но ако ние не се намираме на това ниво на връзка между нас или сме на по-високо ниво, то няма да почувстваме, че той присъства там.

Така е и в нашия свят – човек може да се скрие от другите без да дава за себе си никакви духовни сведения.

От урока по статията „Кабала и философия“, 05.01.2011

[31985]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→