Когато човек, в действителност напредва духовно, той вижда, че нищо не зависи от неговия разум. Разумът му е необходим, за да разбере, че няма разум. Всичко, което имаме – са нашите егоистични желания да напълним себе си и разум, който е израстнал заедно с тези желания, за него.

Затова най-бързо напредва този, който отключва разума си и се вслушва в съветите на кабалистите. Защото, докато не придобие способност за правилно мислене, ще минат години.

Представи си, че сега трябва да се придвижа до махсома, ръководейки се от разума си. Това е все едно, ако да кажем, човек, живеещ преди милиони години започне сега да преминава целият процес на еволюцията, която е продължавала през всичките тези години!

Това означава, че вървя по пътя на страданието. Така се движи човек, който не може да отмени разума си. И този процес отнема в него много време, в най-добрия случай – десетки години!

Ако искаш да напредваш оптимално, трябва да отключиш разума си и като малко дете да растеш под ръководството на мъдреците, които са набрали вече опит и са достигнали високи духовни степени. И тогава, използвайки техния разум, ти ще приличаш, поне малко, на току що родило се дете, но дете, родило се в 21 век, а не преди милиони години.

И това е най-колосалната разлика!

От урока по статия от книга “Шамати”, 31.12.2010

[34114]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

От 3-ия урок на конгреса в Берлин

Карл Маркс доста добре е чувствал всички кабалистични изводи и ги е излагал достатъчно откровено, но в същото време, непонятно за такива малки хора, като Ленин и неговите съратници. За това пише Баал а-Сулам.

Както се вижда от оригиналните текстове на неговите трудове, Карл Маркс е предполагал, че когато хората започнат да работят със своя егоизъм, те ще почувстват, че това е невъзможно.

По принцип, това и усетили в Русия, когато след революцията започнали да строят социализъм. Но те тръгнали по такъв път, който Карл Маркс наистина точно не  е предполагал – по пътя на насилието.

Ако поставиш условие „любов към ближния”, ти не можеш да насаждаш с насилие това условие, този закон. Това е само руско изобретение. Това просто не може да бъде!

Но болшевиките преобърнали това по такъв начин и в резултат превърнали всичко в терор, погубили 40 милиона. Но все пак, това не довело до нищо. Ти не можеш да промениш природата на човека насилствено, по свой начин, още повече насилствено – това е невъзможно. Ако такава е природата, нима можеш да направиш нещо срещу нея?!

И чак до последните години на съветската власт, докато хората не се разочаровали напълно от всичко, насилствено се насаждала тази идеология, сякаш е любов към ближния. Външно тя звучала красиво, но ние разбираме, че вътрешно това е било просто терор.

Карл Маркс е предполагал, че хората ще открият необходимост от сближаване помежду си, а също така ще разберат, че не може да има експлоатация, че капитализмът е порочен, че е необходимо средствата и резултатите от труда да са обществени.

Все едно, ние ще стигнем до това. Защото към това води цялата глобална криза. Никъде няма да се скрием!

Карл Маркс е записал всички тези кабалистични условия във вид на икономически закони: всеки трябва да получи от своя труд само необходимото за съществуването в нашия свят.

Под необходимото се има предвид всичко, което е нужно за нормалното съществуване на всеки човек. Квартира, работа, семейство, отпуск, пенсия, здравеопазване, възпитаване на децата, всичко, което трябва на нивото на нашия свят, в нашето обичайно човешко общежитие – това всеки трябва да има.

Но всичко, което е необходимо свише се явява обществено достояние. И то трябва да е пуснато само за благото на обществото и само в количеството, необходимо на това общество. Само тогава ние ще се намираме в равновесие с природата!

От 3-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34053]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

От лекция в Берлин

Живеем в доста неразбираем свят. И човек се пита къде живее, къде съществува. В продължение на хиляди години, не сме си задавали този въпрос. Мислeхме си, че света, в който живеем е този свят. Такава концепция се нарича „светоусещане според Нютон”.

После, напредвайки в изучаването на природата установихме, че другите същества, различни от хората, усещат света по различен начин: топлинни петна, като змиите или ароматни облаци, като кучетата или разделен на множество сектори, като пчелите и т.н. Тоест всяко същество усеща света различно и се ориентира съгласно своите усещания. И това изобщо не ни пречи за съществуваме в един обем, но абсолютно различно да възприемаме света.

А после възникна друга парадигма. Появи се Айнщайн и доказа, че всичко е относително: времето, пространството, движението и няма нищо абсолютно. Тоест нашето възприятие за света, са просто навиците ни и ние бихме могли да го възприемаме напълно различно.

Ако се движехме с големи скорости, ако се въртяхме около големи небесни маси, то пространство и времето щяха да се изкривят – и тогава щяхме да чувстваме, виждаме и усещаме себе си различно. Това е постигане на реалността по Айнщайн, т.е. теорията на относителността: всичко спрямо човека.

Друг учен, Хю Еверет е доказал, че светът, който възприемаме по отношение на себе си, т.е. зависещ от нас, практически не съществува – ние го изграждаме в своите усещания.

А после се появила науката кабала, която била скрита почти 6000 г. и в нейните книги винаги е пишело, че нито ние, нито светът като такъв, възприеман от нас, не съществува, а всичко това е само по отношение на нашите сетивни органи. Ако променим тези сетивни органи, то и светът ще се промени.

Тоест съгласно теорията на Айнщайн, има наблюдател и обект на наблюдението. Съгласно теорията на Хю Еверет има обект и наблюдател, които през цялото време се променят и ние можем да усещаме нещо средно между тях. А можем да усещаме и по поръчка, в зависимост от нашите вътрешни свойства – науката кабала говори и за това.

За какво са ни необходими всички тези премъдрости? Те са необходими, за да можем да разберем къде живеем, в какъв свят съществуваме.

Появяват се филми, подобни на „Matrix” и „What the Bleep…”, в които вече се изказват предположения и догатки, че не съществуваме в  обема, който усещаме в нашите пет телесни сетивни органа.

Ние имаме зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. Усещаме онова, което попадне в областта на тези пет сетивни органа. От това се изгражда нашата картина за света.

Но ако започнем да изключваме тези сетивни органи, то картината на света ще започне да намалява и изчезва. Тоест ние усещаме не това, което в действителност се намира извън нас, а нашите реакции, нашите вътрешни въздействия, така наречените смущения от нещо неразбираемо.

А ако се освободим от петте си сетивни органа, тогава какъв свят ще усещаме?

Ето тук идва науката кабала и разказва, как да се издигнем над тези пет сетивни органа и да започнем да усещаме света друг – допълнителен. В допълнение към този свят, в който сега съществуваме в нашето тяло, като всеки жив организъм, можем да започнем да усещаме природата, света такъв, какъвто съществува извън нашето тяло, извън петте ни сетивни органа.

И в нас съществува зародиш на такова възприятие – така наречената „точка в сърцето”. Това не е сърцето и не е точка в него. Просто така се нарича рудиментарния, дремещ в нас сетивен орган. И ако пожелаем, ще успеем да го развием и чрез него ще започнем да усещаме онзи свят, който можем да си представим извън нашето тяло.

За този свят, който се намира извън нас, извън нашите пет сетивни органа, не в този информационен поток, който влиза в нас, а в този, който съществува в действителност извън нас – за това говори науката кабала. Затова, тя се нарича „кабала” – „получаване”, как да получим истинско усещане за истинската реалност.

От лекция в Берлин, 27.01.2011

[33985]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала, Конгреси и събития - No Comments→

От урок №2 на конгреса в Берлин

Ние не можем повече да се развиваме егоистично. Днес егоизмът внезапно става наш враг.

Питаме се защо? Можем и по-нататък да развиваме технологиите, културата, науката, да се преселваме на други планети… Можем безкрайно да търсим други цели.

Проблемът е в това, че задачите, целите, замисълът на творението не е в това. Природата е устроена така, че да достигнем крайно егоистично състояние, а след това да започнем неимоверно да страдаме от нашия егоизъм, не желаейки повече да се развиваме в него.

Казано по друг начин, ние стигаме до някаква криза, която ни казва, че егоизмът е свършен. Тук ти приключваш, по-нататък няма какво да правиш. По-нататък ти няма да можеш да се развираш в него и да се напълваш, няма да можеш да достигнеш в него нито едно комфортно състояние. Във всичко ще се чувстваш пуст и краен, преходен.

Това ни е дадено, за да се издигнем на следващото ниво – на нивото на Твореца, на Висшата природа. Тази прагова ситуация се налага сега в света, по предсказание на всички кабалисти. Искаме това или не, егоизмът ще ни покаже цялата си незначителност, ще стане „помощник срещу нас” и сам ще демонстрира, че е неспособен да ни осигури напълване. Той няма да ни даде това, което желаем, – нито вкъщи, нито на работа, нито в здравето, нито в безопасността. Той няма да успее и в най-главното – в отговора на въпроса: „За какво съществуваш ти, нищожество?”

Този обърнат към нас въпрос изтрива цялото ни „Аз”. Той е най-важният, най-острият, той ще унищожи самият мен, моето самолюбие, моето същество, моята същност: „Кой съм аз, за какво съм, защо съм?” Никоя буболечка или животно не питат за това, те живеят за себе си и се напълват, изпълнявайки заложената в тях програма. А аз не мога, аз съм по-нещастен от тях.

Ако не е програмата за висшето развитие, ние бихме съществували така и занапред. Америка с нейното обществено потребление и безкрайните холивудски стремежи – всичко това е естествено, човечеството мислеше, че това е и нашето бъдеще, че нямаме граници. А всъщност, всичко се оказа много преходно и крайно.

И с това трябва да се съгласим, не трябва да си затваряме очите: ние преживяваме обща криза – криза в нашето отношение към себе си и към Природата. Тази криза не е временна, няма да може да и се намери алтернатива. Някога ние устройвахме революции, социални преобразования, опитвахме се да направим нещо със себе си и с обкръжението, да изменим нещо, да подобрим. А сега няма къде да се денем. Ние чувстваме, че в нас няма даже и желание да променяме каквото и да било.

Това е и истинската криза. Но, от друга страна, от това ниво и започва нашият възход във висшия свят. Човечеството, пласт след пласт, започва да осъзнава, да усеща това и тихичко да се издига към осъзнаване и към преход в следващото състояние.

По принцип, ние – сме първите, които влизат в това състояние. А след нас идват и други, и ние виждаме, че с всеки ден все повече и повече хора започват, поне да разбират това, към което ние сме устремени, и ако освен това се и съгласяват, то вече започват да чуват.

Проблемите на света и нашето решение започват да се приближават, така че решението става по-разбираемо, то се чува от хората. И макар че е нужна огромна вътрешна революция в чувствата и в разума, за да се доведе човечеството към новото състояние, процесът вече се развива от няколко години, достатъчно бързо.

Никога в човечеството е нямало такива резки промени, както сега. Кабала стана широко известна само от преди около десет години – и вижте, какво вече става днес. Събитията се развиват стремително.

Но все пак трябва да минат, може би, още няколко години, за да може да се говори със света и той да чуе.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34025]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

От урок №2, от конгреса в Берлин

От изказването на Третия Всемирен Духовен Форум „Сътрудничество в областта на съзнанието” в град Ароса (Швейцария), 23 януари 2006 г:

Всички сили в природата, с изключение на човешкия егоизъм се намират в равновесие, образувайки единна система и само човекът нарушава общата хармония. Всичко в природата е взаимосвързано и се стреми към съгласие със себе си и обкръжението. При отслабване на вътрешните връзки се руши равновесието, зад границите на което започва разрушаване на егоизма. Възможността за възстановяване на равновесието е необходимо условие за живот.

Днес за това се говори в много средства за масова информация. Всичко се основава на равновесието на силите. Това ни е ясно и все пак ние не доразбираме, доколко е велико нашето участие в този процес. Цялата природа, на всички нива на развитие се намира в много крехко състояние на равновесие. И човек трябва да осъзнае, че той е този, който нарушава това равновесие.  Неустойчивата природа напълно зависи от нас, а ние сме единственият елемент в творението, който се намира в неравновесно състояние.

Човек се намира по средата на природното равновесие и неговото колебание се отразява на цялата природа. И само човекът се намира под въпрос. На него му е дадена свобода на волята и тя, за съжаление се проявява егоистично много страшно: през цялото време става все по-лошо.

В течение на хилядолетията е ставало натрупване на тази грешка и постепенно ние изваждаме природата от равновесие. Днес за това говорят всички: повратната точка е премината и ние не можем да направим нищо повече с екологията, със замърсяването на океана, с парниковия ефект и т.н. Накратко казано, „спокойно, изход няма”.

Всъщност не е така. Напротив, кабала казва, че това е по силите ни. Днешната криза е предизвикана от човека. Проблемът е в това, да го осъзнаем. Защото и днес много „умници” говорят: „Не е важно, в природата се извършват циклични, повтарящи се процеси”.

Разбира се, ние с вас не се намираме на екологичен конгрес и не се борим за охрана на околната среда. Трябва да разберем, че всичко това действа по съвсем различен начин. В такава форма природата специално ни учи как да преодолеем дисбаланса, да обърнем тенденцията в обратна страна.

Защо? За да живеем в чист свят? За да ни е добре в семейството, с децата? Заради спокоен, здрав и дълъг живот? Изобщо не е така.

Изменението, което трябва да извършим, съвсем не е нужно за това. То трябва да стане, за да започнем да управляваме себе си, своето взаимодействие с природата и по такъв начин да преминем към нейното външно усещане, да се издигнем от вътрешния свят в света на човека, в духовния и съвършен свят.

От 2-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34012]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - No Comments→

От урок №2, конгрес в Берлин

Целият прогрес на човечеството, извършен за няколко хилядолетия, разбира се, че е във вреда на природата, във вреда на всички нас. Той специално е „планиран” по такъв начин, че да ни доведе до осъзнаване на своето зло. Концентрирайки постоянно всичко в себе си, с това осъзнаваме само, че всичко това не е вярно, че не е подходящо да излезе на повърхността.

Тогава защо ни е било нужно цялото това историческо развитие? За какво са ми хилядите години, от поколение на поколение, да се връщам в този свят и да страдам в него? А ние с вас сме били вече много пъти в този свят, много пъти сме живели този живот. За какво? За да осъзнаем това крайно състояние? Нима по такъв начин биха могли да ни доведат до отчаяние? Или има и друга възможност?

Но проблемът не е в това. Всичко, през което преминахме и преживяхме през тези хиляди години живот в този свят е било необходимо. Сега само с този егоизъм, въз основа на горчивия опит от „ заработеното”, ние започваме да се издигаме, да излизаме от себе си. Необходимо ни е било „черното петно” на егоизма. То е трябвало да се прояви заедно с всички наши проблеми.

Колко труд напразно вложихме, опитахме се да напълним егоизма, а на следващия ден всичко изчезваше и наново трябваше да тичаме след този живот, за неговото напълване, за всевъзможни ценности и т.н.

Но всички наши действия се съхраняват в огромната егоистична памет, която едва след това започваме постепенно да развиваме обратно. Тогава усилията, похарчени за собственото ни напълване се обръщат назад и с тяхна помощ, сякаш развиваме извън себе си цялата история, през която сме преминали.

Не е възможно просто така да вземем и да развием от егоизма – алтруизъм, друго, устремено навън. Не е възможно да влезем в усещане за духовния свят. Това се осъществява само, след като човек е преминал напълно през егоистичната си същност, след като е разкрил себе си, след като е осъзнал напълно, че се намира вътре в тази природа, че всичко е в него, че натрупва всичко в себе си.

В същото време, от тук произлиза и условието за нашето разпространение. Ние никому не натрапваме кабала, а само я предлагаме на тези хора, които вече я чувстват: „Това е всичко, край, аз трябва да премина на следващото ниво”. Само така. Защото, ако човек не е готов за това, кабала няма да му даде нищо. В такъв случай, той трябва да просъществува в този свят още известно време, за да завърши своя „егоистичен пакет”.

От 2-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34044]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

От урок №4, на конгреса в Берлин

Въпрос: Каква е ролята на приятеля в общата система?

Отговор: Ролята на приятеля е огромна, неоценима. Колкото всеки един от нас помага на всички останали да се съединят, толкова и той самия се издига. Човек никога не работи направо върху себе си, той винаги го прави чрез другите – за себе си.

В нашия свят аз винаги преследвам своята цел: поставям по местата им себе си и всички останали, а после пресмятам кое ще е най-добре за мен. Нека да е и чрез десет души, но на края всичко трябва да се върне при мен.

В духовния свят не става така. Там си правя следния разчет: колко аз мога да вложа в другите, така че то да си остане в тях, а не в мен. Тъй като моето егоистично “аз“ постепенно си умира. А накрая, когато се издигам над своето “аз“,  всичко, което от мен е било вложено в останалите, става мое. Все едно, че аз живея в тях, както майката живееща в децата, за които се грижи.

Духовния свят е построен на това майчино свойство – на отдаването, любовта, изместването от себе си навън. Тогава ние започваме да чувстваме себе си съществуващи в другите, и това състояние се усеща като вечно, съвършено. То не зависи от личното ми състояние, включително не зависи и от тялото ми. Тялото може и да умре, но “Аз“ вече съществувам в другите желания, в другите свойства.

От 4-ят урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

От урок №2, на конгреса в Берлин

Слушайки екологическите новини по радиото и по телевизията, ние трябва да разбираме, че хората бъркат причината и следствието, не виждат целта. За тях целта е да уравновесят всичко, за да се върнат в комфортно състояние. Но това не е така. В кабала това е напълно различно.

Като говорим за възвръщането на света в добро състояние, ние преследваме не тази цел, като целия свят. Ние разбираме, че външната сила на Природата специално е създала текущата ситуация съгласно определена програма. Кабалистите са предсказали това и са ни дали срок с точност до година. В книгата „Зоар”, например, преди 1800 години е било написано кога и какво ще се случи.

Причината не е в това, че ние замърсяваме околната среда. Откъде кабалистите са могли точно да знаят за това? Програмата на Природата е предназначена съвсем не за това, че ние нещо сме замърсявали или сме чистили. И затова да се влагат пари в пречистване също няма да помогне. Това е равносилно на това да се създават нови закони срещу кражбата и наркоманията. Ние знаем, че това не помага. Като заключваш човека в затвора, ти го отделяш от обществото, но с това никога не го възпитаваш.

Ето защо разглеждаме природните събития не като нравоучителни, предупредителни, а само като причина, за това ние самите, вътре в себе си да се променяме в отношението един към друг. Като спрем замърсяването, ние в никакъв случай не можем да направим с това нещо добро и по-хубаво – нито на природата, нито на себе си. Изначално всичко е създадено така, не за да направи от нас изявени егоисти в този свят, а за това, да ни издигне в следващия свят.

В това се заключава по-сериозната разлика между нашето отношение и отношението на целия свят към ставащото. Светът дори, осъзнал наближаващата катастрофа, ще поиска само да се върне назад, „да заличи саждите” от природата. Ние възприемаме всичко това като причина, обещание, за да се поправим, да се издигнем нагоре и да създаваме равновесие не с околната природа, а помежду си, на човешко ниво.

И затова, за да разберем за какво говори кабала, се изисква известно време. Бързо и просто да се обясни това на човечеството няма да се получи при нас.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34006]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

От урок № 4, конгрес в Берлин

Излизайки от своите усещания и опитвайки се да бъда в някого, не влизам в неговите егоистични свойства, а контактувам с онова, което сега той дори не си представя – с неговата душа, с духовния му потенциал. Аз не напълвам егоистичната му земна част, а създавам в него себе си, своя духовен образ.

Всъщност, моята душа е всичко, което мога да запълня в другите. Душата не съществува вътре в човека. „Душа” се нарича желанието, а то не е материално – не можеш да го измериш на везните. Това е поле, сила – силата на желанието, която насочвам към другите, която се включва в другите и остава в тях, записана в онази информация, която ще внеса в тях, желаейки да ги напълня.

Моето желание се разпределя във всички души – в частните или общи желания на хората. В началото, дори не знам това и едва после, на високите стъпала, преминавам към активно напълване. Ето така, тази насоченост навън създава човешката душа.

Тялото умира – това е просто животински организъм и в него няма нищо. Важно е само, доколко ще мога по време на живота си, да пренеса своите желания от себе си в другите. Тук не са нужни действия – не трябва да предавам пари, сили, а именно желания. Защото желанието е най-голямата сила в света. Единствено в това се състои въздействието на човека върху човека.

И затова, ролята на другарите в групата се определя от онова, което всеки ще внесе в другите. Искам или не, вложеното от другите започва да работи в мен. Глобалната криза разкрива нашата егоистична взаимна зависимост – по същия начин сме свързани и с душите.

Душата е нещо общо. Има една душа, един човек, един Адам. А ние, неговите частици, все още не разбираме, че изцяло сме свързани помежду си – като части на неговия духовен организъм, на духовната система.

Така че, въздействието на всеки върху всички се явява непосредствено, оголено – директно от единия към другия. Ако разберем това, пред нас се появява изключителната възможност да въздействаме избирателно върху хората, един на друг, да изтеглим и издигнем всички, да помогнем на всички. Ако само можехме да се въоръжим с този принцип, тогава щяхме много бързо да напреднем.

Ако всеки член на групата – мъж или жена – разбира това, то със своите вътрешни стремежи могат сега да издигнат всеки от нас. Всичко зависи само от нашите вътрешни желания – по-точно от намеренията. Намерението е все още не изпълнило се, не сбъднало се желание. И това е най-мощната сила в мирозданието.

В нашия свят можем да видим, че колкото по-мощна е физическата сила, толкова по-неуловима е. Кой може да почувства силата на атомното въздействие? Нещо повече – от нея, от килограм вещество, може да се получи взрив с огромна сила. Неусещаните от нас вълни и излъчвания играят огромна роля в нашия живот. Но силата на мисълта, на желанието е над всички.

Затова, най-важното по нашия път са намеренията – доколко правилно можем да ги оформим и свържем помежду им. Това означава, че всеки от нас се опитва да живее в другите, да излезе от себе си, от своето тяло и да влезе в усещането на душата.

Това е потресаващо усещане – когато човекът не свързва себе си с материалното тяло. Излизайки от него, започва да се отнася към тялото като към „съпровождан от животно” – кон, магаре, крава, куче и т.н. Човекът наблюдава своето тяло, но изобщо не асоциира себе си с живота вътре в това „животно”. Вече усеща, че животът тече извън него – в голямото силово поле на висшия разум.

От 4-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34032]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→