От урок №2, конгрес в Берлин

Целият прогрес на човечеството, извършен за няколко хилядолетия, разбира се, че е във вреда на природата, във вреда на всички нас. Той специално е „планиран” по такъв начин, че да ни доведе до осъзнаване на своето зло. Концентрирайки постоянно всичко в себе си, с това осъзнаваме само, че всичко това не е вярно, че не е подходящо да излезе на повърхността.

Тогава защо ни е било нужно цялото това историческо развитие? За какво са ми хилядите години, от поколение на поколение, да се връщам в този свят и да страдам в него? А ние с вас сме били вече много пъти в този свят, много пъти сме живели този живот. За какво? За да осъзнаем това крайно състояние? Нима по такъв начин биха могли да ни доведат до отчаяние? Или има и друга възможност?

Но проблемът не е в това. Всичко, през което преминахме и преживяхме през тези хиляди години живот в този свят е било необходимо. Сега само с този егоизъм, въз основа на горчивия опит от „ заработеното”, ние започваме да се издигаме, да излизаме от себе си. Необходимо ни е било „черното петно” на егоизма. То е трябвало да се прояви заедно с всички наши проблеми.

Колко труд напразно вложихме, опитахме се да напълним егоизма, а на следващия ден всичко изчезваше и наново трябваше да тичаме след този живот, за неговото напълване, за всевъзможни ценности и т.н.

Но всички наши действия се съхраняват в огромната егоистична памет, която едва след това започваме постепенно да развиваме обратно. Тогава усилията, похарчени за собственото ни напълване се обръщат назад и с тяхна помощ, сякаш развиваме извън себе си цялата история, през която сме преминали.

Не е възможно просто така да вземем и да развием от егоизма – алтруизъм, друго, устремено навън. Не е възможно да влезем в усещане за духовния свят. Това се осъществява само, след като човек е преминал напълно през егоистичната си същност, след като е разкрил себе си, след като е осъзнал напълно, че се намира вътре в тази природа, че всичко е в него, че натрупва всичко в себе си.

В същото време, от тук произлиза и условието за нашето разпространение. Ние никому не натрапваме кабала, а само я предлагаме на тези хора, които вече я чувстват: „Това е всичко, край, аз трябва да премина на следващото ниво”. Само така. Защото, ако човек не е готов за това, кабала няма да му даде нищо. В такъв случай, той трябва да просъществува в този свят още известно време, за да завърши своя „егоистичен пакет”.

От 2-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34044]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment →