Въпрос: Как да помогнем на детето да не попадне в безпочвена философия, а всичко да проверява и да изследва на действителната основа?

Отговор: Именно към такъв подход в живота е необходимо методично да се обучава детето, като му се показват примери. У детето има склонност да вярва в това, което говори възрастният. Но трябва да го научим всичко да проверява – това е много важно.

Трябва да му се обясни: „Ако ти казвам нещо – как можеш да бъдеш уверен, че си чул това правилно? И как можеш да бъдеш уверен, че аз самият го зная и правилно ти казвам? Тъй като възрастните също грешат, всеки може да сгреши! Ти си задължен да провериш сам и само на такава основа да вървиш.”

Вие можете да попитате как тогава ще порасне, ако не вярва на възпитателя? Но то трябва да ни вярва само дотолкова, че да приеме това упражнение, което му даваме. А само трябва да се научи на това упражнение: кое е правилно, а кое не. То трябва да вярва само на това, че си струва да направи това упражнение, а после само да прави изводи.

Тоест необходимо е да научите детето само да търси отговорите единствено на основата на своя жизнен опит. Иначе то ще се научи да приема всичко на вяра и ще мисли, че всичко, което е написано във вестника е безусловната истина.

Ние четем вестника и подсъзнателно възприемаме всичко написано за факти – така са ни обучили в детството – да считаме написаното слово по-високо от себе си. А ако се поровим по-дълбоко, то ще се изясни, че всичко е продиктувано от проста изгода и е написано по поръчка. Възприемаме всичко за истина и се храним от този източник. Нима е необходимо да учим на това детето?

Трябва да го научим на най-критичния подход към всичко, ставащо в живота, за да не вярва на думата на никого. Най-напред то трябва всичко да проверява! Трябва да приема мнението на другия, който се счита в нещо за „специалист”, но само за да направи една следваща самостоятелна стъпка напред.

А във всичко останало да се ръководи от принципа: да съди само на основата на очевидни факти – както е казано: „Няма у съдията повече, отколкото виждат неговите очи”.

На децата е свойствена тягата към фантазията – но тя цялата трябва да се провери. Всяка фантазия се нуждае от проверка. Прекрасно е това, че в детето е развита фантазията, но тя трябва да се потвърждава с реални доказателства.

Единственото изключение е това, което се отнася за музата, изкуството: за песните, за рисунката, за културата. Културата не се отнася към науката, там вече няма такива ограничения и може да се работи с едното въображение. Но това по никакъв начин не е свързано с жизнените принципи.

Културата се намира по-високо от знанието, от разума, защото изхожда от търсенето на висшето, на Твореца. А поради това изкуството трябва да е отделно от егоистичното желание.

От урок по статията „Кабала и философия”, 09.01.2011

[32320]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - No Comments→

Ключът към четенето на книгата „Зоар” е намерението, тъй като докато я четем, привличаме най-голямата светлина, ако знаем как да го направим. От всички кабалистични произведения, никое не съдържа по-голяма светлина от книгата „Зоар”. Затова тази книга е придобила такава голяма слава и известност през историята, и затова е скрита и с нея са се случили толкова много съдбоносни събития.

Тя се разкрива точно днес, защото е източник на поправящата светлина. Затова няма значение какво точно четем в книгата „Зоар” в момента, защото ние така или иначе не разбираме нито дума правилно. И все пак се стремим да проникнем в образа, който е описан, да го усетим, а не да го разберем, тъй като не можем да го схванем с нашия земен разум.

Стремим се да влезем в нея, да я разкрием. Написана е от кабалисти, които са постигнали духовния свят, и споделят с нас, това което са разкрили там, точно като приключенски роман, който разказва за пътешественици, които изследват нови острови и континенти. По подобен начин кабалистите ни разказват за духовния свят. Описват какви вътрешни инструменти използват, за да разкрият висшия свят, казвайки ни също какво виждат и усещат. С други думи, те ни казват какви действия извършват, и какво намират в резултат.

От наша страна, ние гледаме, четем и слушаме, въпреки че не разбираме нищо. Въпреки всичко сме мотивирани да усетим тези състояния и да живеем в тях. Катодеца, сме се вълнували, четейки приключенски книги, изживявали сме в нашето въображение това, което героят е правел. От друга страна, в нашия случай наистина влизаме в духовния свят и можем да го усетим дори повече от това, как се възприемаме в този свят. Всъщност, сегашното ни възприятие на този свят е много изопачено и замъглено в сравнение с това, какво още съществува.

В духовното има невероятна яснота и прозрачност, която е невъзможно да си представим сега, заедно с дълбоко разбиране на всички събития и сили, които стоят зад нас, включително причините, резултатите и източника на всичко, което се случва. Към това трябва да се стремим докато четем книгата „Зоар”. Трябва да спрем да се чувстваме като „възрастни” и вместо това да се чувстваме като деца, които са въвлечени в книга с вълнуващи приключения.

От урока по книгата „Зоар”, 07.01.2011

[32110]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Молбата – това е усещането в човека за недостиг. Т.е. не е важно какво той произнася, защото “молбата“ възниква в желанието – в “сърцето“. Когато на човек нещо не му достига – за това и се моли “сърцето“. А понякога и самият човек не слуша своето сърце. Всички желания на човека се наричат негово сърце – и оттук ги усеща Творецът. Затова горе се чува само това, което иска сърцето, а не това, което произнася устата, защото устата не изразява потребността на човека, която е необходимо да се напълни.

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 27. 1991 г. “Ако жената зачене по-рано – ще се роди син”.

Творецът чува молитвата, и само пълната, съвършената молитва чака Той.

Баал а-Сулам. Писмо 57.

[32282]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Тора развива в човека усещането за осъзнаване на злото

Дори и ако човек се занимава с Тора и Заповедите (изучавайки кабала, за да разкрие Твореца, тъй като кабала е дадена само за това) единствено заради собственото си наслаждение (егоистично, заради “себе си“, а не за да постигне любовта към другите), въпреки всичко, благодарение на светлината на Тора, той ще почувства, неизменността и пагубността на природата на егоистичното получаване. И тогава ще пожелае да се избави от нея (егоистичната природа) и напълно да се посвети само на това, да достави наслаждение на Твореца. И тогава Творецът ще отвори очите му, и той ще види пред себе си свят, пълен със съвършенство.

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 27. 1990 г. “Няма и стръкче долу, над което да няма управляващ на върха“.

[32203]

Filed under: Заповеди, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - No Comments→

Книгата “Зоар” включва в себе си много части:

1. 1. Предисловието на самата книга, което също така е написано от раби Шимон.
2. 2. “Седмичните глави” – коментарите на седмичните глави на Тора.
3. Части, представляващи коментарите на „Пророците” (Невиим) и “Писанията” (Ктувим).

Книгата “Зоар” е била пълна с коментари на цялото Петокнижие (ТаНаХ – Тора, Невиим, Ктувим). Ние сме открили само част от тази велика Книга, и по всяка вероятност, съвсем не голяма, доколкото, освен коментарите на Тора, почти няма други. И от коментарите на Тора също липсват много, Баал а-Сулам подчертава това на много места. Видно е, че текстът често пъти е прекъснат по средата.

Но очевидно, от гледна точка на Висшето Управление, на нас ни трябват именно тези части от “Зоар”, които сме получили. Затова няма какво да съжаляваме, че не се е разкрила цялата книга “Зоар”. Трябва да благодарим за това, което има, и да го използваме правилно.

Сега ние четем предисловието на книгата “Зоар”. Всички статии в това предисловие – са много полезни и важни. Но „Водачът на магаретата”, „Нощта на невестата” и „Буквите на раби Амнона Саба” – това са основополагащи статии, в които авторите на книгата “Зоар” обясняват основите на творението.

От урока по книгата “Зоар”, Предисловие, 09.01.2011

[32298]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как да достигнем до „молбата от дълбините на сърцето”?

Отговор: Задълбочаване се нарича слизане от сегашното състояние в по-дълбоки вътрешни/висши, в които се засилва връзката между нас, докато не се образува „едно сърце”. Това се нарича „дълбина на сърцето”, защото в духовното всяка по-вътрешна степен се нарича по-високо стъпало.

Ако в работата си се стремим да достигнем „дълбините на сърцето си”, то там ще разкрием обединението. И това не е просто някакво желателно допълнение, а кли, поправяне. Нищо друго не е в наша власт, защото напълването, съгласно закона за подобие на свойствата, ще се разкрие в кли в степента на напълване.

Затова следва да се грижим единствено за обединението. А то зависи от взаимното съгласие на групата и оказва положително въздействие, дори ако се установява за кратко време. Доколкото навикът става втора природа, струва си  договорката в течение на известно време всички да мислят за обединение.

В нашия свят всяко явление отслабва с времето и изчезва, защото в него действа категорията време. Тъй като ние не сме стигнали до такова поправяне, когато времето не влияе, то си струва да положим усилия в течение на няколко часа непрекъснато да удържаме мисълта за обединение – до такава степен, че всеки да почувства, че всичко зависи от него, а останалите вече са свързани.

И тогава той започва да разкрива нови явления, които вече са близки до светлината – това е напълно възможно. Най-вероятно по пътя той ще открие отблъскване, нежелание, неспособност за обединение. Заедно с това може да почувства, че посредством някаква външна сила е способен да се издигне над себе си и да се обедини, като че ли извисил се над материята. Ако тази сила се прояви, то той реално ще я почувства.

Той нищо не може да направи вътре в материята , но доколкото страстно желае да се издигне и да се обедини с другите, той чувства, че трябва да съществува някаква сила, способна да му помогне! Преминавайки през верига от разкрития и усещания, човек чувства къде и какво трябва да преминава. Той разбира причината на случващото се и разкрива стъпка по стъпка.

Нашата природа, фараонът, седи в нас и не позволява обединение. За да се издигнем над него, са необходими сили и ние всеки път трябва да молим за тях. В резултат на тези разкрития, ние пожелаваме да се обърнем към Твореца, за да създаде връзка в нас. Първото ниво на връзка се нарича “изход от Египет”.

От беседата “Въпроси относно обединението”, 31.12.2010

[32205]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Книгата “Зоар”. Предисловие. Статия “А ти виж тайната по линиите на ръката”, п.161: Три малки линии преминават през онези, които вървят надолу – у този [човек] по тялото има черен белег и три косъмчета висят от този белег, и този белег е като кръг, и отгоре на този белег има резка.

Този белег мъдрите в сърцето, знаещите тези тайни, наричат с името „главата на орела”. Този белег понякога се намира между плешките, а понякога на дясната ръка, а понякога и по дясната китка на пръстите.

Ние четем за частите на душата, която се съединява с другите и затова разкрива такива картини в съединението между душите. „Тайните на лицето”, „тайните на линиите на ръката”, тайните на всички части на тялото – тук навсякъде става дума за тялото на общата душа – Адам Ришон, за системата на връзки между душите.

В самите души няма какво да познаваме, защото това е желание да се насладиш. Ние познаваме връзките между нас – силите на тяхното взаимно отдаване, съединяващо ги като кръвоносни съдове.

Всички тези форми на връзки Зоар описва като познаване на „тайните на лицето”, „тайните на линиите на ръката”, „тайните на тялото на Човека” по всевъзможни външни и вътрешни признаци – докато ние не постигнем познание за целия Човек (човек/адам – от думата „едоме”/подобен на Висшия) – съвършена система, наричана „Творец”.

Затова не трябва да се забравя, че става дума за връзката между нас, която Зоар описва в такава форма.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 09.01.2011

[32301]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: От една страна казвате, че Тора не е исторически разказ, а от друга ни разказвате за нашия Праотец Авраам като за реален човек, който в определен момент от своя живот е започнал да разпространява науката кабала. Авраам историческа личност ли е или е някаква особена сила?

Отговор: Тора ни описва пътят на духовното развитие на душата, на която и да е душа. Освен това, всичко което се описва в нея се случва като действие веднъж на нивото на нашия свят, по принципа „Духовния корен е длъжен да се въплъти в материалното следствие”. Затова, всички тези духовни степени също така са се въплътили в нашия свят в конкретни хора и събития.

Затова трябва да подхождаме към изучаване на Тора изхождайки от два аспекта. От една страна ние изучаваме историята си. Всички тези хора: Адам Ришон, Ной, Авраам, Ицхак, Яков, действително са живели в различни епохи.

А от друга страна, за нас няма значение, че всички тези исторически събития са се случили в действителност. За нас е по-важно, че става дума за вътрешни свойства на душата ни. Когато започнем да се поправяме, то откриваме в себе си тези свойства, тези сили, състояния, които наричаме: „Авраам”, „Египет”, Ицхак” и т.н.

Въпрос: И тези сили присъстват във всеки човек?

Отговор: Абсолютно във всеки.

Въпрос: Тогава, какво е това “Авраам”?

Отговор: Свойството отдаване/Хесед, дясната линия. Свойството „Хесед” в човека се нарича „Авраам”, свойството “Гвура” – “Ицхак”. “Тиферет”  е “Яков”,  “Есод” – “Йосиф” в състояние катнут (малкото състояние) или – “Израел” в състояние гадлут (голямо състояние). И така нататък…

Въпрос: Значи, в процеса на духовното си развитие аз започвам изведнъж да усещам в себе си Авраам?

Отговор: Ти усещаш в себе си свойство, което се нарича „Авраам”. Преставаш да свързваш написаното в Тора с реални хора и събития, а усещаш как тези действия се случват в тебе, зад всеки исторически персонаж и събитие разкриваш своите вътрешни свойства и изменения. Така ти четеш книгата “Зоар”, Тора и всички останали свети книги. Под думите: „В началото сътворил Бог небето и земята…” разбираш, че се говори за Бина и Малхут, а Бог / Елоким е обща сила. Усещаш всички тези свойства!

Въпрос: А какво ми дава това усещане?

Отговор: Ти преминаваш цялата Тора вътрешно. Така поправяш себе си – целия разказ, който четеш там, се възприема от тебе като случващо се вътре в тебе. И така дотогава, докато не „дочетеш цялата Тора” – достигаш личния си Край на поправянето – поправяш напълно душата си.

От предаването “Попитай кабалиста”, №186, 07.07.2010

[32198]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: Ние сме няколко десетки човека в Холандия, които се готвят да вземат участие в Европейския конгрес в Берлин.

За повечето, той ще бъде първи конгрес и някои от нас все още не са осъзнали целите на конгреса и защо е толкова нужно да дойдат на него. Как да ги подготвим за него?

Отговор: Европейците трябва да разберат, че техния континент се намира в най-опасното състояние, по отношение на всички нас. От целия свят, Европа се намира пред най-големия и сериозен проблем. Ако тя се взриви, това може да доведе до трета световна война.

Именно поради това, че европейците са решили да се обединят, но от друга страна, това съединение е егоистично, тяхното състояние е много нестабилно. Ако един егоист се отделя от друг чрез граница, то те все още могат да поддържат връзка по установени правила през тази граница.

Но ако няма никакви формални връзки и всички се намират на общ пазар, с обща икономика, с тези огромни проблематични резерви, които притежава Европа, то аз не виждам никаква възможност за живот в мир и разцвет в нея.

Как е възможно това? Това би вървяло против законите на природата. Европа я чакат все по-сериозни проблеми, ако европейците не приемат необходимостта от поправянето на своето его. Те са се поставили в такова състояние, че на тях просто не им остава избор.

Именно Европа сега служи за опитна лаборатория за реализиране на метода на кабала, защото е пожелала да се съедини – но основата е егоистична полза. И сега, ден след ден, на нея ще ѝ се налага да разкрива, че това е най-страшното зло, най-лошият от всички варианти.

Затова европейците трябва да дойдат на конгрес и ние всички заедно да се съединим, привличайки висшата сила и желаейки тя да подейства на тази част на земята и да я поправи. В противен случай, тя може да донесе страдания на целия свят и това ще стане наш общ проблем. Обръщам се към вас от името на цялото наше световно кли, ние сме длъжни да направим това.

Европа е най-проблематичното място в света, с всички  развиващи се страни там и с общата валута. Аз не виждам в нея никакви симптоми за добро бъдеще. Макар и в Европа  да има много добра основа, отношенията между всички страни са такива, че именно този мощен потенциал, който се намира там, ще доведе до огромен взрив.

И освен обществените проблеми, нас ни чакат още и природни катастрофи, пред които сме абсолютно беззащитни. Проблемите в климата се усилват, а Европа е напълно зависима от Атлантическия океан и е уязвима от всички страни. Това е много голям проблем. Човечеството няма сили и методи за противостоене на такива ситуации, които възникват сега в Европа, освен да следват метода на кабала.

Нашата задача се състои в едно – да донесем знанието за тази методика до всички и в нейното изпълнение. Затова ви чакам всички на конгреса в Берлин! Нямам какво повече да добавя.

От урока по статията “Кабала и философия”, 09.01.2011

[32317]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Какво е това сгула (чудотворна сила)?

Отговор: Сгула – това е, когато резултатът е предизвикан не от моите преки действия, а по косвен път. Не зная точно как работи това, на мен просто са ми казали, че това е така, и съгласно това действам.

Аз възприемам връзката между своите действия и резултата като факт, защото се доверявам на разума на Висшето. С други думи, аз не работя на принципа: „няма в съдията нищо повече, отколкото неговите очи”, а обратно, аз възприемам принципа „техните очи да не видят”.

Мога само да използвам тук разум/ рош на висшето, който  ми е казал: „Така е необходимо да се прави” – аз правя и става „сгула”.

Това е закон, защото в природата действат само закони, но този закон още не е проявен явно в моите свойства/ разум, не е очевиден и затова относно мен се нарича „сгула”/чудо. Той ми въздейства, но не го усещам в своите егоистични желания и не в това, което ми е разкрито. И затова той се нарича „сгула”/чудо, необяснимо явление на природата.

Ние наблюдаваме такива явления и в нашия свят. Да кажем, един човек съветва друг да направи някакво действие, за да получи определен резултат. Но той се отказва, защото не вижда как едното следва от другото. А ако въпреки своето желание, би последвал съвета на първия, тоест да разбере какво вижда този човек като причина, следствие и това действие, което е необходимо да извърши, за да получи този резултат, то това означава, че би се възползвал от неговият разум, от чудотворната сила/ сгула.

От урок по статията от книгата „Шамати”, 31.12.2010

[32208]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Духовното възпитание, много по–бързо развива в децата получаващото желание. Егоизмът расте, възстановявайки равновесието в зависимост от това, доколко осигуряваме децата със средства за отдаване, които им дават възможност да се справят с него.

Като следствие, на възраст 7-9 години, в детето се появяват стремежи и способности, които не можеш да откриеш и в 30-40-годишни хора.

Нашето тяло не играе никаква роля тук, промените в него са незначителни. Човек  се оценява според напредъка и промените в душата. Ще видим, как егоистичното желание в децата расте, съобразно със степента на поправяне, която душата може да осигури. Природата, висшето управление винаги запазва този баланс.

В „Учение за Десетте Сфирот” (ТЕС), от деветата част и нататък,  се описва израстването на душата: периодите на зараждане, захранване и зрелост. Детето ще  успее да премине тези етапи, още преди да е завършило гимназия.

Наистина, защо ли на възраст 13 години, да не стане „мъж” – с други думи, да придобие масах и да пристъпи към работата по преодоляването, получавайки заради отдаване, в състоянието на възрастен (гадлýт)? Тогава, когато стане около 20-годишен,  ще има власт над всички свои желания, а на 70 години ще стигне до Края на поправянето.

В известна степен, така е било по времената на Храмовете. Децата са получавали съответното възпитание и, както е казано, от Дан до Беер-Шева не е имало дете, което да не знае духовните закони.

Тук всичко зависи от обкръжението. Например, ако бяхме организирали комуна и възпитавахме в нея нашите деца, нима нямаше да растат с изучаването на свойствата получаване и отдаване, учейки се да работят  с нас?

И сега, нашите деца попиват  духовното възпитание, независимо от „вирусите”, с които ги заразяват техните училища. Те имат друг подход, умеят  да анализират себе си и света. При това, не повтарят чутото или заученото, а говорят  наистина от „първо лице”, провеждайки самостоятелно наблюдения и правейки изводи.

Сложи такова дете до някой професор и ще видиш, че няма да се получи разговор. Не по вина на детето.

От урока по статия на Рабаш, 07.01.2011

[32103]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1988/89, статия 10, „Стълбата е под наклон”: „Дори в материалния свят, стълбата задължително трябва да стои под наклон.

Когато главата на човека „стига до небесата”, той трябва също така „да върви по земята”. Макар, това да са  две противоположни сили, въпреки това, не са толкова далеч една от друга. И значи, трябва да се върви по тези  две линии, и това се нарича „наклон”.”

Каквото и да се пробужда в човека, той не трябва да скрива недостатъците, а правилно да се отнася към тях и да ги поправя. Благодарение на това, ще се издигне „по диагонала” на наклонената стълба, т.е. в правилното съчетаване на двете желания: над получаващото желание, той установява даващото.

В нас се пробуждат отрицателни пориви: ненавист, завист, страст, тщеславие, отблъскване. Такива са последствията от разбиването, и само те са нашата природа. И всички те, трябва да станат фактор за издигането на любовта към творенията в нашите сърца. Именно с тяхна помощ, поправяйки ги, ние напредваме.

Разбира се, че човек трябва правилно да съчетава в себе си Бина и Малхут, съда и милосърдието, без да се отклонява. Всичко трябва да бъде балансирано и от дясната, и от лявата страна – в съответствие с нивото на другите и неговото собствено.

Така че, работата ще се състои в това, да проверяваш, какво зло се проявява, да не го потулваш, да не потъваш „в летаргия”, да проявяваш или отблъскване, или привличане към околните – иначе, опитвайки се винаги да се задържаш в отдаването (в любовта над отблъскването/получаването, по отношение на околните)  на „ближния”, ти не си в духовната работа.

Без да се боиш от борбата на противоположните свойства в себе си, правилно ще ги съчетаваш „по диагонал”. Човекът, не е способен сам да направи това, но той изисква поправяне и тогава вижда, как Творецът подрежда за него това съчетание.

От урока по статия на Рабаш, 06.01.2011

[31958]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

На всички стъпала, до самия край на поправянето, от по-висшето стъпало ни се разкрива особена сила, която винаги съпровожда човека, помагайки му да се издига от стъпало на стъпало.

Защото човекът, намирайки се на настоящото стъпало, никога не е способен сам да се издигне на по-високото, тъй като притежава силата само на стъпалото, на което се намира. А, ако имаше силата на по-висшето стъпало, той вече щеше да се намира на него.

Но, между стъпалата, винаги съществува някакво междинно звено, посредник по пътя. Между животното и човека, такъв посредник се явява маймуната, между растението и животното – „полското куче” и т. н.

А посредникът между стъпалата в духовното е „водачът на магаретата”. Освен него, има и други „ангели”, тоест сили, които по различен начин ни помагат да се издигаме от едно състояние в друго.

И сега, когато желаем да извършим някакви действия, при нас винаги идва висшата сила и ни помага. Не е важно как я наричаме – обкръжаваща светлина или ангел, но именно тази сила ни води напред, помагайки ни да се издигаме от стъпало на стъпало. От нисшия зависи само желанието, настоятелната потребност. Той трябва да се стреми да се издигне със своето „магаре”, да бъде почти способен на това – и ясно да осъзнава своята неспособност.

Затова, двамата мъдреци, излизащи на пътя, предварително се запасяват с придружител – с „водач на магаретата”. Те имат магарета, товар върху тях – също, знаят къде трябва да пристигнат. Нужен им е само онзи, който да ги поведе напред.

Като правило, тази помощ свише идва от раби Амнон Саба (виж книгата „Зоар”. Предисловие. Буквите на раби Амнон Саба). Това е много високо стъпало, от което идва висшата светлина, за да ни помогне, и се нарича „водачът на магаретата”.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 09.01.2011

[32288]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Кабалистът страда, защото вижда изоставането на света в придвижването му към разкриването на Твореца, единението, постигането на съвършения живот.

Способни сме да направим това – имаме всички необходими условия, а пренебрегваме тази възможност,не я изпълняваме. По този начин, привличаме към себе си различни проблеми и причиняваме страдание на Твореца.

Кабалистът страда повече от всички, именно, защото е постигнал Твореца. Тъй като спрямо целия свят, той е като майката по отношение на децата си. Целият свят – това са негови келим, части на неговата душа. Докато не са поправени, кабалистът страда за тях повече, отколкото те самите.

Всеки човек чувства своя личен егоизъм и страда от това, че неговото кли е празно. А кабалистът включва в себе си всички, иска да се отнася към тях с любов и да ги напълни с абсолютното добро. Но хората не искат това – не са съгласни да се обединят и, макар и малко, да отменят своя егоизъм, за да създадат едно голямо желание/кли, което да могат да напълнят със светлината на Безкрайността.

Кабалистът не може да поправи света – само страда за него и чака, докато хората проявят минимална готовност да напреднат.

Разбира се, най-много преживява за своите ученици, защото техните страдания са целенасочени. Той не може да им помогне да напреднат изкуствено, защото това ще им навреди, ще попречи на тяхното развитие. Затова, говори с тях на нивото, на което съответстват.

Ние учим от първоизточниците и връзката ни с тях определя, колко можем да получим от тях всички заедно. Именно това разкривам, а не онова, което разбирам в своето желание. Аз работя с общата потребност, която възниква, за да се разкрие на всички.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[32196]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Вие казвате, че ако правилно се отглежда новото поколение, то ще премине в духовния свят по естествен начин, без да потъне в своя егоизъм.

Как да се съчетая това с казаното, че човек излиза от тъмнината, разкривайки злото в себе си?

Отговор: Ние се намираме в много голяма система от души, създадена от Твореца. Сега вместо това ни се представя телесно съществуване и нарушена  връзка помежду ни. Причината е само в едно, в нашето бедно, невярно възприемане. И затова трябва да разберем, да изучим как да преминем към правилно възприемане.

Ако бяхме дошли при кабалистите в ранна възраст, щяхме да получим от тях възпитание, което трябва да получават децата. Да възпитаваш – значи да съпровождаш детето в процеса, когато в него растат желания и избухват пориви, предизвикани от смяната на решимот по пътя на естественото му развитие, и да го снабдяваш със средства, за да може то да се справя с тях, правилно да ги изгражда, да изгражда от тях вярно отношение към света.

Днес ние учим нашите деца на това как да експлоатират света, егоистично да му се наслаждават, използвайки всички и всичко. Вместо това ние сме длъжни да научим детето на алтруистично, приветливо отношение към света, на любов. По този начин то ще получи от нас просто друга методика на възпитание, не повече.

 „Как тогава ще се прояви неговото лошо начало?” – питаш ти. Лошото начало никъде не е отишло, то продължава да расте, а ние, съобразно това, осигуряваме на децата средства за неговото поправяне.

Тогава защо да обучавам възрастните, които преминават от животинско стъпало на човешко, ако мога да се заема с децата? Всички те днес се раждат с неспиращи въпроси за живота. Без да чакам те да порастнат и да обрастнат с „животински” желания, аз мога веднага да ги науча да бъдат хора.

Така или иначе, родителите са длъжни да дадат възпитание на детето си. И щом съм си поставил за цел отдаването и любовта към ближния, то нима ще обуча сина си на нещо друго? Разбира се, ще го уча на това, което ми е скъпо на мен.

Нашият дълг е да осигурим на децата си методика, която ще ги изведе на човешкото стъпало. Ние отлично виждаме, какво се случва в държавната система на просветата. И затова, разбира се, трябва да се направи всичко възможно, за да получат нашите деца духовно възпитание.

От урока по статията на Рабаш, 07.01.2011

[32072]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Представляват ли нашите усилия подготовка към духовния живот?

Отговор: Да. Но усилия –  това е обемно понятие.

1. Аз не тичам хаотично от ъгъл в ъгъл, като малко дете, не преследващо определена цел. За него целта е самото тичане. Но моите усилия трябва да са целенасочени. Аз ги прилагам там, където е станало разбиването, в обединението с другите. Защото от любовта към ближния аз се издигам на стъпалото любов към Твореца.

2. Усилията трябва да идват посредством светлината, която всъщност изгражда моя следващ етап. Там може да ме очаква още по-голямо отчаяние или още по-голямо постижение, още по-голямо опустошение или още по-голямо напълнение. Няма значение, какво точно. Такъв е следващия етап на пътя, тъй като ние напредваме между дясната и лявата линия.

И затова, освен правилното място на положените усилия ми е нужен и правилен източник на светлина – книгите, които ме свързват с нея. Значи, трябва да се намирам в група, която изучава първоизточниците.

3. А освен това, ми е нужен наставник, за да знам, как правилно да отварям книгите и как да се отнасям към групата.

Ако човек има тези три неща и умее да ги използва, тогава той е подсигурен. Сега всичко зависи от него. Всеки път отново и отново той трябва да проявява тези компоненти – учител, книга, група – търсейки възможност да ги използвам по най-ефективния начин.

От урока по статията на Рабаш, 09.01.2011

[32272]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→