Въпрос: Как можем да увеличим дори повече желанието за обединение?

Отговор: Човек никога нищо не прави освен ако то не идва от усещането за необходимост. Ти трябва да си зададеш въпроса и пред очите си да имаш ясно следната картина „Къде разкриваме висшия свят? Кога го разкриваме? В какво го разкриваме? Какво е Творецът?”

Ако отговориш на тези въпроси, то ти ще достигнеш до факта, че вътрешната връзка между нас е общата душа, в която се разкрива Творецът, и Той е общата сила на природата, която вече и сега ни събира заедно, тласкайки ни да се обединим, докато ние се противопоставяме.

Всички хора в света се чувстват така. Погледнете зависимостта, която съществува, нещата, случващи се в света, и непредсказуемите, внезапни събития в природата. Всичко това е за да ни принуди да мислим за това, да се приближим един към друг и да отговорим на въпроса „Какво трябва да направим?”

Повече и повече хора в света питат „Защо се случва това?” И в последствие това „Защо?” ще ни отведе до правилният отговор: че не сме подобни на природата, а всъщност сме ѝ противоположни.

Ако усещаме това, ако обрисуваме тази ясна картина за себе си и постоянно я виждаме, ако говорим за нея, различавайки повече и повече от нейните аспекти, детайли и зависимости, тогава постепенно ще станем част от нея и тя ще живее в нас. Ще искаме тя да се осъществи в нас.

Това е стремежът към това тя да бъде реализирана в теб, тази вътрешна връзка между всички нас да стане истинска. Това е разкриването на общата душа.

Когато човек започне да усеща тази необходимост, неговият стремеж е наречен „МАН” и той пробужда поправящата светлина (Ор Макиф).

Но ако не можем правилно да си представим системата на вселената като единна, единствена, затворена, интегрална схема, в която ние всички сме малки елементи, като напълно взаимосвързани малки колелца, ако този факт не ти е кристално ясен, тогава, разбира се, въпросът за обединение ти изглежда напълно теоретичен и ти звучи глупаво, като мото на скаути.

Трябва да се усеща като необходимост. Иначе не постигаме целта. Иначе всичко е напразно.

Ние просто трябва да видим тази картина в света днес, защото той не се променя. Когато мислим за висшия свят, ние си мислим, че той е отделен от този свят, но не е! Той е по-вътрешната негова част, мястото, където ние всички сме обединени. Това е като няколко екрана на компютър, където на първия екран ние не сме свързани и виждаме нашия свят. На по-вътрешен екран вече виждаме нашия съюз и т.н., разкривайки все по-вътрешни екрани.

Затова ние трябва сега вече да си представяме, че всичко зависи от това, как се отнасяме към света. Ако наистина си представим тази картина и искаме да преминем от първия екран на втория, тогава издигаме МАН. Това е стремежът и прогресът напред. Това вече е движението, което пробужда в отговор осветяване от втория екран, което ме привлича и ме поправя. Така работи това.

От беседа на трапезата, Москва, 14.01.2011

[32905]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация | Add Comment →