От урок №2, в Москва

Проблемът с усещането на духовния свят, т.е. пълния обем, в който съществуваме днес, е проблемът на неговото възприемане. Сега също се намираме вътре в този обем, заедно с нашата природа, която все още е скрита от нас. Но ние със своите земни, телесни усещания чувстваме една малка част от него.

Ние трябва да настроим себе си, така че да усещаме не само това, което влиза в нашето малко егоистично желание. В крайна сметка, за егоизма е достатъчно да желае нещо и изведнъж ние възприемаме това, което по-рано не сме забелязали.

Например, когато започна нова работа, аз започвам да работя с нови материали и нови явления, и по някое време започвам да усещам с какво работя. Ние настройваме себе си към по-фино възприятие, създаваме вътрешни модели на тези явления и обекти, с които се занимаваме. Например този, който работи с метал, чувства метала по неговия звук и по движението на резеца. А хората, свързани с природата, я разбират чрез знаци, които са непознати за нас.

Ние сме създадени така, че заобикалящият ни свят обрисува за нас триизмерна координатна система. Но действително ли е така? Други същества възприемат света по напълно различен начин: посредством обонянието, температурните вълни, ултравиолетовите вълни и т.н. Но без значение колко разширяваме обхвата на възприятие на този свят, ние винаги достигаме до едно и също съкращение: себе си, със своята способност да получаваме или да поемаме вътре.

Така ние ограничаваме своето възприятие и не усещаме огромния свят, който е около нас. Постепенно се приближаваме към разбирането на това явление или поне до усещането, че това наистина е така. Но на нас ни е трудно да се справим с това и да работим с този труден проблем, защото по този начин са създадени нашите тела.

Така, в резултат на своето земно развитие, става ясно, че ние просто сме слепи. Ние не виждаме къде сме и как да живеем. Това ни води до огромни страдания, които се натрупват все повече и повече. От една страна, ние се развиваме, но от друга, не знаем къде и как или какво да направим със себе си.

В резултат, за нас просто става необходимо да разрушим бариерата, разделяща ни от действителния свят. Необходимо е да го разберем, защото не можем да продължаваме да съществуваме по този начин. Ние вече виждаме, че тук има някаква психологическа бариера. Било то в нас или извън нас, ние трябва да я преодолеем.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32971]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment →