От урок №2 в Москва

В кабала има много голям проблем: тази наука е написана, използвайки алегоричен език. Написана е по много труден начин. Използвайки странни примери, изрази, кабалистите се обръщат към нас, хората в този свят, като се опитват да ни кажат как да положим усилие, за да влезем във висшия свят. Опитват се да ни кажат нещо за висшия свят, за свойствата, към които трябва да се стремим.

Този език изобщо не е лесен. Ние винаги трябва да се опитваме да го преведем на езика на усещанията, докато всяка дума не започне да отеква с правилното усещане в човека. Всяка дума трябва да „дърпа” някоя струна в мен, извиквайки вътрешен отговор.

Докато стане това, текстът не е ясен за нас. Той е абсолютно външен, не ни докосва и не го възприемаме или преработваме в себе си, и не действаме в съответствие с него. Трябва да открием какво авторът иска да ни предаде. Това е най-важното нещо. Четенето на кабалистичен текст е като настройване на музикален инструмент. Ако се настроим правилно, тогава инструментът ще започне да свири сам.

Написано е, че цар Давид имал арфа, закачена на стената, и в полунощ, когато северният вятър преминавал през стаята, арфата свирела. Ние сме по същия начин. Ако правилно се настроим към външната сила, ще започнем да усещаме нейното влияние и желание й ще съответства на нейните свойства, постигайки резонанс с нея и „вибрирайки” като нея. Това трябва да постигнем.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33012]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Конгреси и събития | Add Comment →