Въпрос: Ако светлината е абсолютното, тоталното наслаждение, аз искам да я опозная повече. Как да направя това? Изглежда сякаш тя е дошла да ме повика със себе си, но аз не съм я забелязал…

Отговор: Трябва да решиш какво избираш: светлината или наслаждението, което тя носи? Ако избереш наслаждението, няма да се получи.

Само в началото светлината те отглежда чрез наслаждение, за да можеш да пораснеш и да станеш зрял. По същия начин ние отглеждаме децата в нашия свят. Нашите деца получават, взимайки всичко за даденост, и продължават да растат, докато не достигнат определена възраст, и тогава им се казва: „Спри, от сега нататък ти си възрастен.”

Той може да плаче, че иска да остане дете и да продължи да получава бонбони, но нишо няма да помогне. Ако си пораснал, ти трябва да изпълняваш своите задължения в армията и да работиш, трябва да се държиш като възрастен.

Какво означава да бъдеш зрял? Един зрял човек не може да тича след наслаждението; той трябва да се стреми да отдава! Ти живееш в общество и трябва да отдаваш на всички други: отиди на работа, бъди полезен на другите, и тогава ще имаш право на съществуване.

Точно така е и в духовния свят. Един зрял човек не иска просто да се наслаждава; той се стреми да постигне възвишена и голяма цел в живота си. Да бъдеш зрял означава да бъдеш в отдаване, да работиш не заради наслаждението, а заради неговия източник.

Светлината изисква от нас такава преданост . Тогава ние създаваме връзка със светлината , а не само с това, което получаваме от нея.

Затова сега навлизаме в нова ера, когато светлината вече не ни дава наслаждение. Тя вече не ни обещава, че ни чакат хубави неща и ние повече не бягаме напред, очаквайки да получим някакви нови наслаждения. Нищо привлекателно не ни чака занапред.

Сега не ни остава друго, освен да преминем към нова парадигма: вместо да тичаме за наслаждения, да се стремим към източника на наслаждения. И, ако не искаме да направим това, ще стане по-зле. Светлината все пак ще ни принуди да го направим, като ни отнеме изобщо възможността за наслаждение. Тогава ще започнем да питаме: „Какво става? В какво се състои смисълът на моят живот? Защо го няма наслаждението? Какво да правя?”

Започваш да питаш не за наслаждението, а за неговия източник: „Къде отиде наслаждението? Какво се случи с източника му? Откъде идваше то?” И по този начин напредваме.

Когато получаваме наслаждение, ние не питаме за нищо. Но ако не получавам наслаждение в настоящето и  не го очаквам и  в бъдеще, това става вече проблем. Започвам да търся от къде би трябвало да дойде: „Защо не идва? Какво стана там?”

И става ясно, че ако искам да постигна наслаждение, аз трябва да се приближа до източника. А да се приближа до него, означава да заменя моите желания за получаване с желание за отдаване.

От урока по статията „Кабала и философията”, 30.12.2010

[31298]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →