Ние четем “Зоар” с коментарите „Сулам”, където текстът на първоизточника – самата книга „Зоар”, написана на езика на Талмуда, и коментарите на Баал а-Сулам, написани на езика на кабала, преплитащи се помежду си като нишките в тъкано платно.

Ние получаваме текста вече в готов вид, където тези два езика са премесени един с друг. Но когато ти го четеш или слушаш, пред теб като че ли стоят две картини, два екрана, като на компютър – външен и вътрешен.

На външния екран ти четеш текста на езика на Талмуда, а на вътрешния – става дума за духовни свойства и действия с терминологията на кабала.  Двата екрана постепенно започват да се съединяват за теб в едно. Това ти помага да започнеш да се приближаваш  съзерцанието на външната картина на света с вътрешно съзерцание.

Ти четеш “Зоар”, и това ти помага да започнеш да възприемаш външната реалност като случваща се вътре в теб. Постепенно това ти въздейства, и изведнъж ти започваш  все повече да се отнасяш към света по този начин. Като че ли през някакъв облак ти преминаваш към истинската реалност, към задълбоченото възприемане на действителността. А “Зоар” те съпровожда.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 30.12.2010

[31266]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →