Въпрос: Казвали сте, че първото действие при поправянето е изясняване на всички собствени желания, за да се разбере, кои от тях подлежат на поправяне.

Може ли да дадете пример за такива желания? Как правя изясняването в себе си? Откъде знам кое подлежи на поправяне?

Отговор: Ти изясняваш това в групата. Започни да се включваш в нея с всички свои свойства, желания и наклонности, с всички вътрешни усещания и виж кое от тях е „за“ и кое – „против“, кое ти помага повече или по-малко.

Обръщай внимание не на „вкуса”, който усещаш – „сладко или горчиво”, макар това да може да ти помогне, а преди всичко на „истината и лъжата” – с какво можеш да се съединиш с другарите, а с какво – не.

И тогава ще си изясниш. Ще започнеш да разкриваш в себе си такива свойства и желания, които по-рано не си забелязвал и дори не си знаел, че съществуват. Това ще бъдат желания от разбиването. В обичайния си живот, ние не работим с разбитите желания/келим, защото нямаме намерение да се съединим с другите.

Желания от разбиването са само тези, които ни помагат да бъдем „като един човек с едно сърце” в нашия корен, а после са се разбили и сега присъстват в нас.

Започни да се съединяваш с другарите и ще започнеш да разкриваш, че тези желания се намират в теб. Ако не ги чувстваш, това означава, че още не си започнал да се съединяваш с групата и затова не си усетил, колко желания има в теб срещу единението, т.е. намират се в разбито състояние.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 14.12.2010

[29739]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това любов към другарите?

Отговор: Любовта – това е съединяване в едно общо желание. Кабала ни показва такъв пример: когато Бина достига състоянието ”хафец-хесед” (нищо нежелаещ заради себе си), тя се спуска към Малхут, свързва се с нея и попива в себе си нейното желание, за да се погрижи за него с цялата сила на Бина.

Това и се нарича любов – да се възприеме желание от друг човек и да се напълни с всичко, с което можеш. Както е написано, че e необходимо да отдаде своята ”последна възглавница” – това се нарича проявление на любовта, която трябва да достигнем.

Но как е възможно да достигнем това? Трябва да се погрижим всеки да има само най-необходимото в материалното, а в духовното всеки да получи всичко, което има в нашето общо желание (кли).

Много е важно да възприемаме всеки от нас като едно желание и да правим всичко, за да живее това желание. Всеки трябва да чувства, че това зависи от него и е в неговите сили да претегли този свят: за чаша вина или за оправдание.

Така ние създаваме място, което се нарича Малхут, и в него разкриваме висшата светлина, Твореца. Но е необходимо да се стараем да не забравим, че крайната цел е да доставим удоволствие на Твореца.

По отношение на Твореца това не е просто, докато не чувстваме Него, светлината. Така, в крайна сметка, трябва да мислим, за да доставим наслаждение на това място, където Той се скрива – където са се събрали желанията към Него. Както е казано: ”от любовта към творенията – към любовта към Твореца”. Любовта към творенията – това е и самото общо желание, съединено съвместно.

Връзката, която искаме да възстановим между нашите души – тя и се нарича любов към другарите. Другарите – това са отделни хора, обединяващи се на материално ниво, заради това да достигнат вътрешна духовна връзка. Всичко това вече ни е известно – останало е само да се реализира.

За това са казани вече безброй много думи, но те всеки път се възприемат по новому – в съответствие със състоянието на човека. Необходимо е само да ги усвояваме все по-дълбоко вътре в себе си, а светлината идва и проявява цялата тази картина в човека, без всякакви думи. И тогава ни става ясно за какво става дума.

Тук е необходимо търпение. И не такова, когато съм съгласен да чакам и отлагам всичко за после, за утре! А търпеливо да правя днес всичко, което е само възможно, но ако не видиш успех да оставаш с увереността, че още миг – и всичко ще се случи!

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[29711]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз винаги трябва да търся най-удобните средства, които ще ми помогнат да се вдъхновя възможно най-бързо от важността на целта. Това ще ми позволи да се стремя към „мястото” или „капката обединение”, в която се надявам да разкрия Твореца. По отношение на това, всичко зависи от моето сегашно състояние. Различни решимот непрекъснато се проявяват в мен. Като правило, аз започвам да изграждам намерение от неосъзнато, неясно и „сухо” състояние, без капчица чувство и разум.

Така аз трябва да се пробудя от тази „дрямка” и да се заредя с толкова силно желание, че ако не разкрия точно в този момент за какво пишат кабалистичните книги, то „ по-добре – смърт” отколкото този живот без висше постижение.

Ние трябва да търсим и използваме всичко, което може да ни вдъхнови и да ни докосне. Понякога групата ни помага, напомняйки ни за обединението, взаимното поръчителство и отговорностите. Понякога аз съм вдъхновен от мисли за Твореца като прекрасна, възвишена цел. Понякога съм развълнуван от самото действие и работата по обединение с другарите, въпреки пречките. Необходимо е да търсим средства, които ще породят в мен неразрушима духовна потребност, докато чета кабалистичните текстове по време на урока.

Подходът към тези текстове трябва да бъде балансиран. По принцип аз имам повод да се оплача. От една страна, ако не разбирам нищо, тогава няма за какво да се захвана. От друга страна, когато започна да обръщам внимание на съдържанието, аз подхранвам разума си и изгубвам намерението.

Затова Баал а-Сулам пише следното в „писмо 17”: „Най-добре е да се държиш за целта и да се стремиш по посока на Твореца. В крайна сметка, човек, който не познава пътищата на Твореца и пътя към Него, т.е. тайните на Тора, как той ще Му служи? Това е най-сигурната гаранция на средната от трите линии”.

Ние се стремим да разберем, какво трябва да направим: „Дай ни разума, дай ни силите, насочи ни, обясни ни, покажи ни чрез примери, така че да постъпим правилно.” Всичко това ти можеш да поискаш от Твореца, по начина, по който едно дете иска от своите родители. Отстрана на детето е нужно само желание, докато възрастният му предоставя всичко, от което то се нуждае. Аз набирам това желание в групата, от моите другари. Там лежи моята свобода на избора.

От висшето аз получавам всичко, от което се нуждая по духовния път, освен искането, което трябва сам да развия. То ще дойде единствено, когато се вдъхновя от обкръжението, от величието на целта. Тогава вдъхновението ще избухне от сърцето и аз ще се стремя по посока на Твореца с всичките си сили, за да се науча да Му служа.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 13.12.2010

[29620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Когато се обръщаме към кабалистичен текст, особено книгата „Зоар“, трябва да осъзнаем важността на духовното постижение. В крайна сметка, това е единственото нещо, което искаме: не знание или схоластика, и не общо знание за материалното, а само чисто постижение, което означава, че човек е разкрил Твореца. Това е критерият, по който оценяваме нещата.

По пътя на  постижението, действащият закон е законът за подобие на формата, който не прави никакви компромиси. От една страна, човек изцяло зависи от висшата сила. Нищо друго не може да му помогне – той се нуждае само от помощ свише. Който разбере това, изгражда правилното отношение.

Тора говори за това, когато описва египетското изгнание: „Синовете на Исраел заплакаха от работата и техният вик се вдигна до Твореца”. С други думи, те са знаели, че никога няма да постигнат нищо сами.

От друга страна, духовният прогрес винаги се изгражда от комбинация от две противоположности. Затова ние самите също трябва да участваме в процеса. В резултат, ние полагаме големи усилия, знаейки, че само „чудо от небесата” ще ни изведе от земята на Египет в земята на Израел.

Нужно е да достигнем отчаяние от собствените си способности, и човек не трябва да бяга от това усещане. Още повече, той трябва да бъде убеден, че ще му се помогне свише и неспирно да го изисква с цялата си сила.

Човек трябва да се намира в състоянието на синовете на Исраел, които заплакали от работата. Това е, когато всичко в него, заедно с външната среда, се слива в едно цяло и създава тези условия, довеждайки го значително по-близо до изхода от Египет.

Затова трябва да се опитаме да си се представим правилно в това състояние. Тук извършваме всички необходими действия и след това не бягаме от отчаянието, а напротив – превръщаме цялата сила на нашето отчаяние във вик, искане за поправяне.

От урока по книгата „Зоар“, Предисловие, 14.12.2010

[29730]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Светлината е определено явление в съсъдите (келим), тяхната реакция. Светлината сама по себе си не съществува, както Баал  а-Сулам обяснява в статията „Същността на мъдростта Кабала”. Ние усещаме само реакцията на кли (съсъда) към нещо. Реакцията на съсъда към стимулиращия фактор се нарича „светлина”. Тя е именно реакция.

Ние не постигаме самата светлина. Нейната същност е недостижима. Ние опознаваме само формите, които кли добива под въздействието на светлината. Ние се възприемаме един друг по еднакъв начин. Ти наистина ли ме познаваш и разбираш? Знаеш ли кой съм аз? Всъщност аз самият не те познавам; невъзможно е.

Само следното е възможно: всеки човек възприема другия по собствен начин, като изгражда неговия образ от вътрешните си реакции. Затова, както е написано „Всеки съди според собствените си недостатъци”. Основано на това, ние можем да разберем, че най-доброто, което можем да направим, е да дойдем „до мястото”. Но какво е мястото?

На нашите непоправени желания се представя пример, визуална илюстрация на поправеното кли. То се нарича Елоким (Господ) или ЗАТ де Бина (седемте долни сфирот на бина). Говорим за желанието за наслаждение, което се проявява във втората фаза, бина, и желае да отдава, да стане подобно на Кетер.

Това наричаме начало на творението, „презентацията на Твореца”, която демонстрира какво означава да бъдеш в отдаване, да получаваш заради отдаване. Това прави долната част на бина, генерирайки отдаване по отношение на другите. Ние искаме да я достигнем, да се учим от нея как да получаваме наслаждение от Твореца и да го предаваме.

Можем да отдадем само това, което получим от Твореца. На кого отдаваме? Отдаваме на другите. Така, от любов към другите ние постигаме любов към Твореца чрез това „място”, ЗАТ де Бина.

Всичките ни действия по пътя към него представляват Мицвот (заповеди), които определят взаимоотношенията между човека и Твореца („маком” на Иврит, буквално „място”). Това е мястото на разкриване, отдаване, единство и поръчителство.

От урока по книгата „Зоар“, Предисловие, 09.12.2010

[29234]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво мислите за УикиЛийкс (WikiLeaks)?

Отговор: Всичко произлиза от висшето, а ние го възприемаме в зависимост от нашето подобие във формата с висшата светлина. Затова, ако всичко в света се промени, то ще е само за добро. Най-добре е нещата да се изменят във всяка насока и по-скоро!

Затова такова голямо разкритие на човешката глупост е само от полза. Може би масите ще започнат да разбират, че „сърцата на световните управители е в ръцете на Твореца”. Тоест, че те не са по-малко глупави от всички останали и те в действителност нищо не правят. Още повече, те не мислят по-далеч от своя стомах и портфейл.

Второ, ще се разкрие, че светът е напълно взаимосвързан в своята глобална, световна криза и в неволните, егоистични обединения на хора, които се мразят един друг. Няма начин да се избяга от това или да се промени неговата природа. Страшно е да се ядем един друг, защото какво би станало, ако вместо ти да консумираш някой друг, той те консумира?

Така ще остане само един изход – да търсим за ответ как да се справим с живота заедно. В допълнение, задачата на глобалния свят не е просто да съществува, а да намери формула за тотално и отворено взаимодействие като един организъм! Иначе е невъзможно да оцелее! Така природата ще ни доведе с тоягата до щастие.

Трето, невъзможно е да спре този процес. Разкриването на висшия свят изисква пълното разкриване на всеки от нас, и на всички заедно, и на всеки човек. Нека целият низък зъл егоизъм бъде погребан и така да започнем да проправяме своя път навън от тази смет.

Тогава ще оставим зад себе си цялата си гордост, нарцисизъм, претенции и гняв, поставяйки висшата цел, която е определена от висшето, пред всичко. Тогава не ще напреднем към нея насилствено, а осъзнато.

[29535]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→