Достатъчно е да имаме желание да се обединим и тогава светлината ще ни обедини. Всеки от нас има желание, което се е развивало хилядолетия наред, и точка, която се е проявила едва сега, притегляща ни към нещо неизвестно.

Но това не е достатъчно! Ние се сблъскваме с двуполюсен ефект, разделено желание – едната част го дърпа в едната посока – този свят, а другата, „точката в сърцето”, го дърпа в противоположната посока – към духовния свят. Какво да направя с това раздвоение?

Това, което може да направите, е да преодолеете едното желание над другото. Затова аз влизам в групата и получавам от нея допълнително желание в точката в сърцето. Аз го придобивам благодарение на усилията, които полагам в групата и поради факта, че не се опитвам да пробия в духовния свят, а действам според правилото „от любов към другарите към любов към Твореца”. С други думи, аз влагам моите усилия в нашето обединено желание.

И тогава аз получавам от групата силата, която съдържа изначалната сила на моята точка в сърцето и това, което групата е добавила към нея. Допълнителната сила, която съм получил, се нарича „духовен стремеж” (иштокекут). А моето начално желание се нарича рацон. Затова кабалистите ни казват, че за да достигнем висшия свят е необходимо да имаме „рацон ве иштокекут” (виж част 1, Талмуд Есер Сфирот).

Висшата светлина въздейства имено върху стремежа, изграден над моето естествено желание, и извършва поправяния в мен – тя ме обединява с останалите в едно общо желание, мястото, в което Творецът се разкрива. 

От урока по статията „Свобода на волята”, 10.12.2010

[29363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В „Предисловие към ТЕС” Баал а-Сулам обяснява, че всичко зависи от усилията. Но не са прости усилия. Когато човек започне да учи мъдростта на кабала, той все още няма никакво понятие, какво е духовният свят. Той смята, че духовните наслаждения ще се разкрият в неговите егоистични желания.

Ето защо в началото той полага усилия по обичайния начин, и всъщност не може да действа иначе. Той е готов да вложи своята сила, натрупаните знания, интелект и усещания, без да осъзнава, че по този път неговият личен „багаж” няма да помогне. За да излезем в духовния свят, на нас ни е необходима силата, която идва свише.

Но постепенно ученето и групата вършат своята работа, и човек започва да разбира, че обичайната схема не работи тук. Той е чувал това преди, но сега разбира на практика, че трябва да разкрие всички части на една нова картина вътре в себе си.

Той се разочарова в „логичния” подход и в играта с усещанията. Той разкрива, че всичко, което има, не е подходящо изобщо за духовното развитие. Тук са нужно нови келим (съсъди, желания), които ги няма в човек, а трябва да бъдат получени свише.

По такъв начин, светлината, която идва по време на ученето, променя човек. Но той вижда това само по резултатите, по вътрешните промени, по новия начин, по който се отнася към отдаването. Кабалистите са ни обяснили всичко, само че ние не искаме наистина да го изпълним: не трябва да си много умен, за да разбереш, че нашият интелект изобщо не е подходящ за духовния свят.

Хилядолетия наред сме се развивали от поколение на поколение и всяко от тях е било по-умно от предходното. Ние самите виждаме как нашите деца лесно разбират всичко, което е достигнало до нас много трудно.

Трябва да разберем, че целият този процес на егоистично развитие има за цел да доведе човек до отчаяние, когато той няма да има какво повече да вземе от света. Аз достигам до извода, че всичко, което светът може да ми предложи, не е достатъчно за мен, и така достигам „предела”, края на пътя.

По този начин, аз се стремя към нещо по-висше, искам нещо, което съществува над „предела”. Тогава точката в сърцето започва да ми говори. Как мога да се издигна до мястото, където ме вика тя? Това, аз не зная.

Ново желание ме очаква там, напълно нови инструменти на възприятие, ново усещане и нов интелект. Но все още трябва да ги придобия. Затова достигам до мъдростта на Кабала, групата и учителят. Като ги използвам правилно, аз привличам висшата поправяща светлина и само тя ме води към целта.

Новите усещания и новият интелект се формират, раждат се и се проявяват в мен, и аз започвам да гледам на света по нов начин. Старата картина се оттегля настрана и нова картина заема нейното място. Това, всъщност, е нов свят.

От урока по статия на Рабаш, 10.12.2010

[29350]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представим решимот в духовната работа? Може ли да ги регистрираме и разберем?

Отговор: Аз не чувам как те се превключват, но чувствам как се променям отново и отново.

Тези промени са резултат от решимот, които се пробуждат в определена последователност, която се е изградила при спускането на моята душа по всички стъпала от Безкрайността до този свят.Сега се издигам назад по същите тези стъпала – но само при условие, че светлината ме достига и решимот се променят.

Всъщност, всички се изкачват по тази стълба, но по различен начин – по пътя на страданието или по пътя на Тора. Светлината се излива върху всички, но всеки я използва според собствените си сили. В тази интегрална, единна система вички взаимно си влияем и затова личните поправяния на пътя се преплитат с груповите и всеобщите.

Ако можехме да обгърнем с поглед цялата система и да разгледаме всички етапи на развитието й, щяхме да видим връзката между събитията в нашия свят, бихме разбрали как вкупом те предвижват една или друга част към поправянето, отново по пътя на страданието или пътя на Тора.

А още бихме видяли и как, работейки помежду си, вътрешно, все повече пробуждаме света и по този начин  помагаме на всички да правят правилните стъпки, напредвайки към целта не по дълъг и мъчителен път, а бързо и леко.

От урока от книгата „Зоар“. Предговор, 12.12.2010

[29521]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→