Винаги имам някакво отношение към ставащото с мен, към средата ми, към хората, които обичам и към света. Ако присъединя Твореца към това отношение, аз започвам да изяснявам защо това се случва, за кого, кого ще облагодетелства и т.н.

Правейки това, аз се въвличам в истинска война за всяко едно състояние. Ако изясня тези състояния „в знанието“, това се нарича „гръцки подход“, тоест според моя разум, чувства, разбиране и всички мои представи. От друга страна мога да напредвам с „вяра над знанието“ и да търся силата на отдаването, желаейки да видя всичко от тази гледна точка. В този случай не искам да получа знание и разбиране в желанията, които се пробуждат в мен, а искам с помощта на тези желания да изляза от себе си. Искам да изляза навън, да вляза в другите и там да получа цялото знание и напълване с вяра над знанието, вътре в келим на отдаването.

Напълването, което съм способен да получа вътре в себе си се нарича „този свят“. Онова, което мога да получа от вън, излизайки от себе си, се нарича Висш свят. Аз се боря за този подход, който искам да поддържам и това се нарича Войната на макавеите срещу гърците. Гърците са символ на рационалното мислене, което съществува в света, на човешкия разум, научния подход. Макавеите са над това, защото олицетворяват работата на жреците (Коханим), която принадлежи изцяло на отдаването.

Човек винаги трябва да води тази война докато се издигне над бойното поле. В тази война ти имаш „шпиони“, които си изпратил на пазара, т.е. на мястото (желанието), където цари „многовластие“. Сред мислите и желанията ни, някои все още са управлявани от „мнозина“, склонявайки ги ту в една посока, ту в друга заради своя егоизъм. Това продължава, докато само една власт не се издигне над всички желания. Когато това стане, ти напускаш „пазара“ и влизаш в своя „дом“.

„Пазарът“ се превръща в „дом“, а „шпионите“ го напускат, както е написано: „Докато последният крак напусне пазара“. Оставаш насаме с Твореца, заедно с него, в сливане, в твоето желание/дом.

В духовния свят не се местим от едно място на друго. Съществува само едно място/желание. Но ти го променяш, изграждаш го, изменяйки оношението си и така то се превръща от „пазар“ в „къща“, в която запалваш свещ, „прославяйки чудото“ (Персума де ниса).

От урока по писмото на Рабаш, 01.12.2010

[28340]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →