Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Видението на раби Хия”, п. 52: „Щастлив е този, който идва тук без срам”.

И видял той раби Елазар и останалите опори на света, неизпитващи срам. Но самият раби Хия изпитвал срам.

Въпрос: Какво е срамът в духовната работа? Каква е неговата функция?

Отговор: Именно в духовния свят се проявява истинския срам. Той е приготвен само за висшите души, които се сравняват по свойства с Твореца.

В нашия свят, аз се срамувам да не узнаят за моя егоизъм. Страхувам се да не получа вреда за себе си, страхувам се да не ме унизят, да не ме отхвърлят.

От друга страна, духовният срам е страха от това, дали съм направил всичко възможно, за да доставя удоволствие на Твореца. Страхувам се, че не съм реализирал напълно всички предоставени ми шансове.

Творецът ми дава наслаждения, Творецът ми дава сили, за да ги преодолявам, Творецът създава за мен всички условия. Създал ли съм аз в отговор стопроцентова отразена светлина? Не съм ли изпуснал нещо? Не съм ли проявил слабост в нещо?

В нашия свят, срамът може да бъде ужасно усещане, ако човек е достатъчно развит. Но в духовното – това е просто истина, от която никъде не можеш да се скриеш, която не можеш да прикриеш.

Тук, ние оправдаваме себе си, крием се зад уговорки: „Всички крадат и аз крада”. Понякога, можем някак си да уредим ситуацията на място, а с времето забравяме първоначалната острота на момента. В този смисъл, нашият свят е много „лек”, в сравнение с духовния. Там срамът е съд на истината.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 23.12.2010

[30610]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →